Entries in the '' Category

Уроците на един нов свят. Роби на работата

каббалист Михаэль ЛайтманВиждаме, че през 20-ти век светът се е променил и хората, които преди това живееха доста по-свободно, бяха затегнати във водовъртежа на работата и се превърнаха в нейни роби. Става въпрос дори за средната класа, хай-тек работници, политици, икономисти, социолози, политолози, хора от всички професии. Всеки служител е напълно продаден на работата си – ние се превърнахме в роби.

Целият ни живот е фокусиран върху работата. Съвременният човек отделя малко време, за да похапне, пийне, малко да отдъхне, седейки пред телевизора, а основната част от времето си той изгаря по време на работа. Изразходваме час-два да се доберем до работа и да се върнем от нея. И цял ден прекарваме на работното си място.

Фирмите организират свои детски градини, съвместен отдих за работниците, правят всичко, за да ги привържат още повече към работното място. По този начин човек става роб на своята компания и дори не осъзнава, че има и нещо друго освен работата. Работата става за него най-важното нещо в живота и го изпълва изцяло.

Когато се срещаме с някой познат, първото нещо, което питаме: „Е, къде работиш? С какво се занимаваш? Колко печелиш?“. Накратко, се отнасяме към него не като човек, а като професионалист. Ние изглежда не виждаме пред себе си човека и не питаме какво го интересува, какво е видял, чул или почувствал, къде е почивал. Като че ли работното място за нас е по-важно от човека и главното е къде работи той и какво прави.

И самият човек е повече загрижен да не го уволнят и ще може ли да си намери друга работа. Компаниите изпращат сътрудниците си на професионални курсове – всичко се върти около работата. Минимум 10 часа на ден човек прекарва за това, но това абсолютно  не е здравословен начин на живот.

Ние унищожаваме нашата основа – светът, в който живеем, всички природни ресурси, екологията. Ние сме като заиграли се деца, които майка им трябва да спре. Тя идва и спира играта, заявявайки, че е вече време да се захванем за работа – а ние не можем да спрем.

От беседата “Уроци за новия свят”, 01.12.2011

[62556]

Една стъпка към големия свят

каббалист Михаэль ЛайтманПодготвителен урок за конгреса “Арвут”

Въпрос: През какви етапи трябва да премине човек на Конгреса?

Отговор: На първо място трябва физически да се включи в общото поле. Максимално да се опитва да прави това, което правят и другите. Да изключи ума си, егоизма си и да се опита просто да падне, да се гмурне, да скочи вътре в обществото. И да не позволи да се показват никакви негови мисли, желания, тревоги,смущения.

Аз не искам да мисля за нищо! Тези няколко дни съм напълно изключен от всички свои обичайни грижи. Имам ли право на това поне веднъж в живота си или не? Тъй като няма за какво да се вълнувам – дават ми нещо за ядене, имам място за за спане – нямам нужда от нищо повече в материалния свят – само необходимия минимум за съществуване. И всичко останало искам да правя заедно с останалите и да чувствам това, което те чувстват.

Можеш да се издигнеш само с огромни усилия, всеки път отново и отново опитвайки се да пробиваш нагоре. Много е важно, че правим такива физически действия, когато спирам изцяло да мисля за себе си – гледам другите и правя същото. Като малко дете, което гледа възрастните ,имитира ги и благодарение на това расте. Ето така правя сега.

Всичките ми приятели – велики мъже на поколенията, се намират в света на Безкрайността. Така казват кабалистите, а всъщност това е, което аз ще разкрия, ако ми дадът карта за духовното. И сега искам да се придържам към него и да не съм твърде умен, за да не допускам никаква криритика и съмнение. Така трябва да направим.

Все още имаме време да се подготвим. Ние трябва да дойдем на откриването на Конгреса, усещайки  себе си всички, като един човек. Тъй като ще пристигнат още много нови хора и ние трябва да ги хванем с тази мисъл и намерение, за да не ни погълнат те нас – а ние тях.

Нуждаем се от тази огромна маса от хора и ние не можем да проведем Конгреса в такъв тесен кръг, както е сега – с 500 човека. Това не е достатъчно. Ние също трябва да поемем още много хора, защото ще заслужим духовно разкриване, само при условие, че ние направим крачка напред към целия свят.

Тази публика, която ще дойде, не е много тясно свързана с нас и не е съгласна с точката в сърцето, а просто се интересува от тези въпроси, уважава ни и ни подкрепя. И ние трябва да бъдем в тази маса от хора, това ядро, което е нашата световна група по отношение на цялото човечество.

Следователно в тези дни, които остават до Конгреса ние трябва да се опитаме да постигнем максимално съединение помежду си. И после ние просто ще продължим да работим над него. В първия ден на Конгреса ние започваме да работим за публиката с това съединение, което вече сме подготвили. Всеки път ще удържаме и тях и самите себе си във все по-голяма връзка.

Ние сме отговорни за това и ние правим този Конгрес. Думата „конгрес“ означава среща, връзка между всички негови участници. От това разберете, с какво трябва да се занимаваме сега. Стремете се навътре – към общи желания и общи мисли.

От подготвителния урок на конгреса “Арвут”, 04.12.2011

[62610]