От самото начало на творението ние сме се намирали в съвършено състояние благодарение на висшата светлина и не сме имали никакво собствено желание. А сега се връщаме в онова същото състояние и пребиваваме вътре във висшата светлина благодарение на собственото си желание. Това желание получено от нас вече не гасне, а тъкмо обратното, расте. Защо то не се гаси дори след напълване със светлина, тъй като знаем, че светлината, напълвайки желанието, го анулира? Ако аз получавам онова, което съм искал, то преставам да усещам нуждата от него. Аз няма защо вече да се стремя към него. От начало усещам наслаждаване, а след това и то изчезва – изчезва и желанието, и напълването.

И тук се случва много интересно нещо, защото придобитото от нас желание – е такова, което вече не изчезва. Ние постигаме непрекъсващото желание за сметка на това, че се съединяваме един с друг.

Благодарение на това, че едното желание, съществуващо в света на Безкрайността и се е разделило на много части, тези части се намират в противоречие една с друга, всяка от тях получава своята самостоятелност и отделяне от останалите. Затова, съединявайки се помежду си, ние не отменяме своя егоизъм, а се обединяваме над него – над всичките различия.

Получава се, че ние запазваме своите желания, въпреки нашето съединение. И затова всеки, съединявайки се с другия, придобива общо и пълно желание – цялата Малхут на света на Безкрайността, целия безкраен съд. И това желание вече не изчезва, защото той винаги ще се чувства срещу другите, противоположен на тях. Но заедно с това, той се съединява с тях с цялото си сърце и душа.

За сега ние не сме способни да разберем, как можем да бъдем съединени с останалите, и едновременно, отделени от тях. Как е възможно това в едно и също време? Тъкмо това трябва да изучаваме сега, започвайки от онази точката на единството, което сме постигнали, и да изградим средната линия.

Тези две линии: дясната и лявата – се отричат една друга. И ако се бяха съединили: дясната – напълване и лявата – желанието, то биха се отменили една с друга. Но ако те се съединяват посредством средната линия, то те не се анулират, защото средната линия ги свързва една с друга и ги присъединява към себе си.

Излиза, че независимо че има желание и има наслаждаване, но наслаждаването се приема в обратното желание, тъй като за сметка на него аз искам да отдавам на другите. Ако аз се наслаждавам за да насладя ближния, то моето наслаждаване не се прекъсва. То не анулира желанието, тъй като аз се наслаждавам заради някой друг.

Тук творението проявява такъв уникален патент, особен начин, възможност да увеличи своя съсъд до огромни размери, без какъвто и да е страх да го анулира. И решението е в това, че ние се включваме един в друг и така мапредваме, докато всеки не придобие цялото безкрайно желание, с цялото напълване.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[63018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →