Въпрос: След конгреса вие престанахте да ни запознавате с международните новини и с кризата, това хубаво ли е или лошо?

Отговор: Никакво не е. Просто за всички нови решения на политиците няма нови реплики, защото не разбирайки произхода на кризата, не могат да вземат единственото правилно решение – към постепенно, но пълно обединение, както ни принуждава природата.

Още в началото на миналия век, Баал а-Сулам пише, че човечеството върви към това да осъзнае себе си като едно семейство, в своя интегрална взаимовръзка. Той е видял това като кабалист, от нашата вътрешна връзка, как се проявява в израстването ни, в еволюцията, под въздействието на силите на природата.

Затова проявлението на нашето противопоставяне на природата ще расте, като усещане на все по-големи страдания – банкрути, падения, заплахи, безработица, безредици и протести. И така ще продължава, докато светът не осъзнае причината за увеличаващата се криза – нашите егоистични отношения.

Защото сме се развили до състояние, когато трябва да започнем да се обединяваме в единно, интегрално, световно общество. А след това да достигнем до нивото ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

Това не е фантастика, не е утопия, а бъдеща обективна реалност, вече показваща се на хоризонта. Това е целта на еволюцията ни, зададена в програмата на природата. Тя вече започва да се проявява във вид на възникваща принудителна, всеобща връзка между хората, предприятията, страните, и противопоставянето с нея, несъответствието ни на нея предизвиква криза в обществото ни. И обратно, подобието ни извиква у нас усещане за хармония, благо, съвършенство.

И никакви решения и действия, ненасочени към единението, интеграцията, няма да намерят доброто си въплъщение, а ще се натъкнат на неудачи, които могат да доведат до война, резултатът от която ще бъдат такива страдания, че човечеството ще осъзнае интеграцията, като единствено решение на проблемите си.

Затова нищо повече няма да пиша за кризата. Всички опити да се излезе от нея вече са неуспешни – не са в целта. Сценарият на развитието, макар и обезателно към целта на природата, но по неблагоприятния път. Подобно на дете, което ще бъде принудено да прави ”както трябва”, но само принудено, чрез наказания. За съжаление, докато вървим ”по пътя на страданията” (наказанията) – ще се учим от тях…

[63145]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment →