Някои разчитат, че слушайки уроците, четейки този блог и обменяйки помежду си имейли, участват в общото напредване. Всъщност реално участие тук няма.

Доколкото ти донасяш до света нашето послание, дотолкова и напредваш. Не забравяй за това. Ако не разпространяваш, то и не се движиш. Така че, дай си отчет в края на деня: направил ли си нещо или не? За критерий тук могат да служат само конкретните дела. Не разчитай, че някой ще ги направи заради теб.

Да бъдеш другар в Бней Барух – означава да разпространяваш науката кабала или вестта за поръчителството. Да разпространяваш на дело, с реални цифри и отчети, които можеш да представиш. А ако просто стовариш урока, това нищо не струва.

На Конгреса достигнахме точката на единство – достигнахме я, благодарение на това, че целият свят изисква това от нас. Въпросът е в това, готови ли сме да изпълним поръчението му? Способни ли сме да го поведем напред, да му дадем методиката на поправяне и обединение? Да напреднем ще можем само, реализирайки тази мисия и по никакъв друг начин.

Целта на творението зове напред целия свят, а не нас лично. Ние сме средство за глобалния напредък. Ако средството изпълнява своето предназначение – по реда си, тогава и се движи напред заедно с всички. А ако не го изпълнява – ще се намери друго средство. Нищо не е гарантирано. Погледнете групите, които не се занимават с разпространение – по-точно на това, което е останало от тях. Как е възможно да напредваш, не изпълнявайки препоръките на кабалистите, произтичащи от постигане законите на мирозданието? Това не е моя приумица – това е написано в първоизточниците.

Така че, обърнете внимание на това, че не доуспявате в разпространението за развитието на света, а още и изказвате за това различни оправдания. А между другото, тук не може да има уговорки – защото става въпрос за конкретни действия, които не са свързани с текущите състояния, с подемите и паденията.

Така че, не чакайте по места инициативи от централната група. Ако искате да напредвате – пътя е такъв.

Досега ни даваха възможност да напредваме, но бъдещето съвсем не ни е гарантирано. Само благодарение на разпространението вървим напред. То е нашата гаранция. И затова в края на деня трябва точно да си направим равносметка: какво направих днес за света? Защото той се нуждае от това, и Творецът е устроил всичко: разкрили са ми науката кабала само за това, за да я нося по-нататък, в един или друг облик. Аз съм адаптерът, предаващото звено. Иначе нищо няма да излезе.

От урока по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Публикация: (Организацията Human Rights): Броят на родителите, които се отнасят небрежно към непълнолетните си деца, с настъпване на икономическата криза значително се увеличава. Небрежност не означава злоупотребата с деца, с което правозащитните организации в САЩ водят дългогодишна война.

Повечето родители започнаха да обичат децата си по-малко. Хората са твърде съсредоточени върху проблемите по намиране на работа, изплащане на битови сметки и задължения по заеми. Всеки пети родител е в депресия, всеки десети злоупотребява с алкохол или марихуана.

Увеличаването на случаите на родителска небрежност става на фона на движението Child Free, чиито активисти считат, че децата са тежест и вярват, че всеки човек трябва да живее само за себе си. Бащите и майките не могат да разберат, че възпитанието е сложен и продължителен процес.

В момента почти всички щати в страната са в очакване на закони и изменения към закони, утвърждаващи наказанията за родителска небрежност. Но ще помогнат ли тези нововъведения всъщност за защитата на децата?

Реплика: С нарастващия егоизъм можем да се справим само като го поправим чрез всеобщо интегрално възпитание на всички, от малките до големите. В рамките на нашата организация са разработени методи за интегрално възпитание и ние се надяваме да доведем неговите основи до широката общественост.

[62932]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: (Световен доклад ”Богатство 2011” НИИ Credit Suisse):

– най-долните 50% от населението в света притежават 1% от световното богатство,

– най-горните 10% притежават 84% от световното богатство,

– на най-горният 1% притежава 44% от световното богатство,

– болшинството от богатите живеят в САЩ и Европа – и т.н…

Реплика: Докато хората не станат равни, няма да изчезнат причините за враждите, неувереността, ненавистта. По замисъла на природата трябва да осъзнаем, че най-съвършеното състояние в човечеството е равенството (виж статията на Баал а-Сулам ”Мир в света”) помежду ни (първото стъпало по стълбата на духовното ни развитие), а след това и равенството с Твореца – най-горната, 125-а степен по тази стълба, целта на нашето сътворение.

[62981]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: През 1944 година във влака от Рим за Генуа сред пасажерите седяла жена, по националност еврейка. Имало много хора, бил час пик, всички четяли вестници или гледали през прозореца. Някои разговаряли помежду си на италянски.

Влязъл СС офицер и веднага се отправил към жената еврейка, която седяла в средата на вагона до прозореца. Немецът твърдо знаел защо и накъде се е отправил, имал е информация от осведомен по расовите въпроси доносник. На пътя на немеца застанала млада италиянка, която по това време била бременна.

– По-нататък няма да минете – казала жената на есесовеца – няма да ви пусна.

Тя стояла уверено и твърдо, с намерението да не го пусне.

– Целият вагон е с мен и ние няма да ви дадем тази дама, повярвайте и си вървете – казала тя. Италиянците наоколо темпераментно кимали с глава – няма да ви отстъпим еврейката.

Немецът постоял, запристъпвал от пръсти на пети, след това се обърнал наляво и излязъл. Смутен, зъл, самотен, ненавиждан. Италия е съюзник, между впрочем.

Бременната италиянка, която спасила еврейката в този влак, била майката на Берлускони. За това разказва Бинямин Натаняу.

Не намерих нито дума за тази история в нито един от вестниците или по телевизионните новини. Е, така са ги учили, ясно! Или не е ясно?

[62130]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Каква е точката на единство, която достигнахме на конгреса? Може ли да я опишете по-подробно? Къде се намира спрямо махсома? Как се усеща? Как я разпознават, как я усещат? Как определят, че се държат за нея?

Отговор: Тази точка се намира на самия махсом. Тази точка е единството между цялата наша световна група, състояща се от много хиляди хора, които са свързани помежду си, желаят да бъдат свързани и се стараят да се съединят един с друг, чрез всевъзможни видове връзки. Целта на нашето съединение е  да достигнем взаимно отдаване, наречено “поръчителство”.

Готови сме да се поддържаме един друг, да мислим един за друг, да се грижим за общото кли между нас. Тоест готови сме да се укрепим и да желаем, всички да се пробудят, и тук няма никаква конкуренция и съперничество, когато бих искал да стана силен за сметка на другите и не бих мислил за тях. Обратно: искам, всички да бъдем силни, а резултатът от моите усилия отначало ще усетят моите другари, които в такъв случай стават за мен, като деца.

Спрямо групата трябва да чувствам себе си в три състояния:

1.Грижа се за тях, като за по-малки, като майка за своите деца или Творец за творенията,

2.Отнасям се към тях като към висши, считайки ги за велики хора на поколението, готов съм да ги обслужвам, да правя за тях всичко – само за да получа от тях величие на целта и сила,

3.Искам да бъда техен другар – равен с тях, не по-високо и не по-ниско, за да се съединим заедно в едно “обятие”.

И в това “обятие” да достигнем сливане на желанията, от тези три отношения към ближния, всеки и всички заедно, достигаме едно желание, една мисъл и искаме, Творецът да ни напълни.

И тук откриваме, че не сме достатъчно обединени, има още в какво да се съединим – тогава изискваме “Светлината, възвръщаща към източника”, за да ни съедини помежду ни – и след това да ни напълни. Това е цялата ни работа.

От урока по книгата Зоар, 11.12.2011

[62847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Ако човек се държи добре за обкръжението, то, намирайки малко отклонение от курса, той лесно може да се върне на верния път. Отвлякъл се за няколко мига, той улавя грешката си и се връща към единството “аз–групата-Творецът”. Тези три фактора винаги трябва да съставляват едно цяло: човекът, стремящ се към отдаване (“Исраел”), светлината, разкриваща се в групата (“Тора”), и Висшата сила.

Нашите малки поправки на пътя приличат на корекция на полета на ракетата, която също постоянно коригира своята траектория относително хипотетична права. Колкото е по-малка грешката, толкова по-точно ракетата държи курс, но това изисква големи изчисления, а в нашия случай – коства големи усилия.

По такъв начин, от една страна, ми е по-трудно, а от друга, по-лесно. Защото при минимално отклонение, да се върнеш на пътя е доста по-лесно.

“Играейки” с тези отклонения, започвам да изпитвам прекрасно чувство: малко пипер – малко захар… Постоянно се докосвам до “вкусове”, състояния, свързани с единството на мен самия, групата и Твореца. Ту Творецът се скрива от мен в лек дим, ту групата, а понякога и аз се отдръпвам на крачка встрани. Така се обучавам на различни комбинации, намиращи се вътре и отвън.

Продължавайки пътя, аз стабилизирам своят курс от ден за ден, от час за час – докато не почувствам внезапно, че наистина живея в това. Навикът става втора натура, и работата, струваща ми се игра, се превръща в реалност. Балансирайки нюансите, конфигурирайки тънките настройки, изведнъж разкривам всевъзможни явления между трите изначални компонента – между себе си, групата и Твореца.

Благодарение на непрестанните опити да се върна към единството, построявам против своя егоизъм екран – над желанията, в разума и чувствата. Аз действам все по-добре, все по-точно. Понякога даже си позволявам да кривна малко встрани – и отново хващам направлението, без да губя контрола.

По такъв начин, както се казва, вървя пред своето магаре. Не случайно ме пробуждат, а аз пробуждам зората. Казано иначе, не чакам докато Творецът се заиграва с мен посредством различни компоненти, а сам вървя напред, повишавайки значението на промените, за да бъдат те различни и в същото време споени в едно ниво на единство.

Ако човек намира вкус в тези “забавления”, той постоянно добавя нови щрихи към общата връзка и се издига по стъпалата на духовните светове. Да се постараем според силите си да действаме по такъв начин: да се настройваме на това преди урока, да се връщаме към това в течение на деня – според разписанието и възможностите си. Нека всеки да намери време, за да може няколко пъти през деня, „по час“, да се ангажира с работа по обединението.

От урока по статия на Рабаш, 09.12.2011

[62828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Брокерите и трейдинговите компании, опериращи на валутния пазар, сериозно се подготвят за разпад на еврозоната. Успоредно с това, традиционните аналитици засега не бързат да променят прогнозата на апокалиптична.

От началото на седмицата спекулациите за съдбата на еврото получиха нова посока – сега на пазара се обсъждат не перспективите, а конкретните срокове за развалянето на най-дръзкия проект в цялата история на икономическата интеграция. Повод за валутната паника стана изказването на бившия глава на Евробанката за реконструкция и развитие Жак Атали, че еврото няма да доживее до Коледа.

Реплика: Във всеки случай, напред има само два пътя:

– страдания, ако упорстваме в егоизма си;

– наслаждения, ако се съгласим да се насочим към единение.

Само един вид интеграция, в дадения случай – икономическа, не може да има. Интеграцията трябва да бъде обща и пълна. Иначе, това е все едно наполовина девственица, крадец, верен мъж и т.н. Защото не влезлите в интеграцията части бързо ще разцепят интегрираната част.

[62804]

Filed under: Велики кабалисти, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво означава да насочим всички желания и мисли към Твореца? Как да присъединим Твореца към целия този процес?

Отговор: Преди всичко трябва да се присъединим един към друг, доколкото е възможно това, за да почувстваме единството. Всеки миг да се усеща това единство – над всички пречки в мислите и желанията.

Не е важно какво правя, но го правя с усещане, че групата се намира вътре в мен. И ако можеш, представи си също, че Творецът ни напълва и присъства вътре.

Предупреждавам, че не можем за дълго да удържаме това състояние на единство, каквото е било по време на конгреса. Ще настъпят много по-сериозни пречки – така, че няма да мога да се обединя с другарите, и още по-зле – ще забравя за Твореца.

Преднамерено ми се дават такива проблеми, за да се постарая да се присъединя към групата и да се нуждая от помощта на Твореца, за да осъществи Той съединението ни.

Творецът е свойството на отдаване и любов и искам свойството отдаване да се възцари между нас.

Ако не си се представяме като физически тела, а закриваме очите си и чувстваме полето, в което всички се намираме в нашето общо усещане, тогава това, което формира, напълва и удържа това усещане: основната, организираща и поддържаща всичко това сила – се нарича Творец.

Силата на отдаване, съществуваща в мирозданието – това е Творецът, от Неговата лицевата страна. Силата на получаване, съществуваща в мирозданието – това е Творецът от обратната Му страна.

А аз съм черна точка,”възникваща от нищото” (еш ми – аин) , намираща се вътре в това силово поле на отдаване и получаване.

От урока по статията на Рабаш, 11.12.2011

[62862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как да пробия черупката, която не ми позволява да почувствам единството със своите другари?

Отговор: „Черупката” може да се пробие само чрез многократни удари. От собствен опит знам, че единството може да се постигне само с голяма упоритост, с голям инат и постоянна ежедневна работа в течение на няколко години. Днес този период става много по-кратък, защото светът е различен, темпът е друг. Но при всички случаи, разчупването на „черупката” се изразява в многократни действия.

Вие просто трябва да забравите за себе си и да влезете в групата. В нея чувствате смущения, желание да се отдалечите от другарите – намирате се в своеобразен вътрешен щурм. Това не е важно! Стойте вътре максимално дълго, въпреки всичко останало! Привикнете към своите усещания и останете в групата.

Направете всичко възможно, за да попаднете максимално под влиянието на другите. Няма значение, че във вас по отношение на тях има много различни отрицателни усещания, мисли и свойства. От една страна, възникващите във вас чувства, мисли и свойства идват от висшия само с една цел. А от друга страна, въпреки тях, трябва да останете заедно с всички. Това е много трудно, много тежко.

След това ще видите, че трябва да се отървете именно от всички ваши лични мисли и свойства и че цялата ви мъдрост, разбирания и лични постижения са безполезни. Просто трябва да ги изтриете, за да влезете в групата като зародиш в утробата на майката. Тогава ще започнете духовното си развитие. Затова трябва с всички сили да продължавате да се стремите да пробиете „черупката”.

Сега тя поддава, цялата трещи. Ще се разтрещи още повече, когато се съберем заедно, милиони по света, физически отделени, но обединение в сърцата. Ние действително ще съберем голяма сила, за да пробием през махсом (бариерата). Всичко се движи към тази цел.

От виртуалния урок, 20.11.2011
[61696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Казано е: „Краят на действието е в неговия замисъл“. Можете ли да ни нарисувате картина на края на последния ден на конгреса, напълно цялостна картина, заедно с махсом (бариерата)?

Отговор:

Нямам какво друго да кажа.

То ще бъде взаимното поръчителство, напълно реализиращо се между нас, когато разкрием системата на взаимна връзка между душите. То вече е в нас и само трябва да го разкрием на най-малкото ниво. Това ще бъде достатъчно, за да влезем на първото духовно стъпало и да започнем да отдаваме светлина на света. Така другите хора също ще започнат да разкриват жиците на взаимна връзка помежду си и така ще излекуваме целия свят. Човечеството ще прекъсне своето тежко и стръмно падане и веднага ще види, че има решение.

Сегашната криза всъщност е чудесна възможност да се издигнем и хората ще почувстват това веднага. Системата на взаимна връзка ще се разкрие между тях и те ще разберат къде е решението и защо всичко се случва.

Аз наистина се надявам, че това ще се случи. По нашия път трябва да добавим само намерение: Искаме да реализираме всичко това, за да станем подобни на висшата сила, за да се отплатим на Стопанина със същата доброта, която Той желае да ни даде.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62256]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: На урока казахте, че сега за вашите ученици най-важното е – да расте родилото се между тях общо усещане (общото желание към свойството на взаимно отдаване), което съществува вече независимо от тях, само по себе си, като новородено, отделило се от майка си. Какви трябва да бъдат следващите ни стъпки?

Отговор: Сега ние просто трябва да се опитаме да повишаваме новороденото желание за сметка на възникващия в нас егоизъм, който прибавяме към нашата обща връзка и само засилваме с това тази наша връзка, както спортистът става силен чрез съпротивата на спортните съоръжения.

Въпрос: Но тъй като съединението се изпълнява от мъжката част на нашата световна група, какво е участието на женската част в това?

Отговор: Женската част: а) поддържа мъжете в това, дава им сила, подкрепя ги, окуражава ги; б) занимава се повече с разпространение навън, за 99%, на идеята за „взаимното поръчителство“ – интегралната връзка между цялото човечество.

[62801]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Съобщение: Огромен е рискът, че светът ще се изправи пред още една глобална икономическа криза. Това заключение се съдържа в новия доклад на Отдела по икономическите и социални въпроси към ООН (DESA).

В документа се казва, че растежа на световната икономика през следващата година ще бъде едва 2.6% в сравнение с 4% през 2011 година. Но дори тази цифра може да се надценява в случая, ако проблема с дълга в Европа не бъде разрешен, а развиващите се страни продължат политиката на съкращаване на бюджетните разходи.

Коментар: Кой е казал, че икономическият растеж означава криза? Къде да расте още повече? Трябва да расте качествено, а не количествено! За да не произвежда, продава, купува безсмислено и после да изхвърля, за да произвежда, продава и купува наново и отново да изхвърля! Необходимо е да се организира световната икономика само в производство, необходимо за удовлетворяване на всички – и нищо повече.

Не мислете за нарастващите лихвени проценти на производството, а как ние удовлетворяваме необходимите потребности на всеки – за храна, лекарства, отопление, безопасност, жилище. Да се освободят всички от ненужната и вредна работа. Освободилото се време да се дава задължително за обучение в интегралност, в новите правила за световно общежитие – на взаимно поръчителство. В противен случай ще открием не втора криза, а една непрекъсната криза, докато не поумнеем.

[62865]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Международен конгрес “Арвут”. Урок 8

Рабаш, писмо 8:  След като намерих свойството отдаване, мигновено в мен започват да светят искрите на любовта…

Отначало получаваме силата отдаване, светлината хасадим, а след това в нея се облича светлината на любовта – светлината хохма.

…И сърцето тъгува и се стреми към другарите, и ми се струва, че очите ми виждат другарите, ушите ми слушат техния глас, устата ми говори с тях, ръцете ми ги прегръщат, а нозете ми танцуват с любов и радост заедно с тях в кръга.

И аз излизам от своите материални граници, и забравям, че съществува огромно разстояние между мен и приятелите, и много километри земна повърхност ни разделят, и сякаш другарите стоят в моето сърце и виждат всичко, което произтича там.

И аз започвам да се стеснявам от своите дребнави действия пред другарите. И просто излизам от своите материални желания, и ми се струва, че няма нищо в света, освен мен и другарите. А после и моето “аз” се отменя и се разтваря в моите другари, докато не заявя, че няма нищо в света ,освен другарите.

Рабаш пише това от духовно постижение. Именно така постигаме духовна реалност: в нея няма нищо от нашето сегашно възприятие – само другарите. При това не става въпрос за лица, които се представят днес пред моите очи, а за особена вътрешна сила, която е заложена в другарите, за уникална искра, която всеки от тях е получил свише. Тези искри – са другари на моята искра. Тях и ги обединяваме в група.

Рабаш, писмо 40: Когато човек усеща любовта на другаря, в него моментално се пробужда радост и наслаждение. Защото ние, като правило, се радваме на новото, а любовта на другаря – е новост за човека…

Той я разкрива внезапно, а по-рано не е знаел, не е вярвал в това, не е бил готов да я приеме.

Нашият проблем е  не само да обичаш другаря, а да усетиш любовта от негова страна. На тази любов също се съпротивляваме, защото тя ни налага задължения. Въпреки това, откривайки новото чувство от страна на другаря, вече не мога да го игнорирам. С това самият другар започва да “купува”, привързва мен към себе си.

Човек винаги е знаел, че единствен той  се грижи за своето благо. Но в този миг, когато открива, че другарят се грижи за него, това пробужда в него несравнима радост.

Той вече не може, както преди, да се грижи за собствените си нужди. Казано е в статията “Поръчителство”: ако съм уверен, и ако чувствам, че другите ме обичат, тогава оставям грижата за себе си – оставям я безрезервно.

Това не е просто добавка на сила, която позволява да се направи нов разчет и да престанеш да мислиш за себе си. Чувствайки, как ме обичат другарите, в този миг напълно се отричам от себелюбие. Сякаш забравям за себе си, и преставам да мисля. Любов, която идва от вън, от другарите, ме обхваща и извежда извън собствените ми предели – към тях.

…И той вече не може да се грижи за себе си, защото човек е способен да прилага усилия само там, където усеща наслаждение. Доколкото той започва да усеща наслаждение в грижата за другаря – само по себе си, в него не остава място за лични грижи.

Това произтича неизбежно: ако искам да помогна на другаря,  да не се грижи за себе си, то трябва да му покажа, че сам ще се грижа за всички негови нужди. В такъв случай той, “по определение”, се отрича от себе си. Така го изкарвам от егоизма.

Тук не помагат поучения, нито традиционни мерки на възпитание. На човек трябва да се дари любов – това, със сигурност, ще го изключи от собствените нужди.

Но може ли любовта да пробуди в човек желание да се отрече от собствената си реалност? Казано е: “Любовта нарушава обичайното”. Тя не се подчинява на разум. И само когато има такава любов от страна на другарите, тогава всеки живее в свят, който целия – е благо, без всякаква грижи за себе си. Човек чувства, как открива свойството отдаване, и тогава, съгласно закона за подобието, завинаги се слива с висшия, съвършения Даващ.

Тук става въпрос за най-мощната сила в природата, за това, как се работи с любов в две направления. Дори и без противоположната сила на натиск и налягане нашия живот може да се управлява от две страни и да задължава човека към любов, по определен начин да проявява любовта към него.

Така и от Творецът към нас се спуска само любов, но по духовния път Той ни води сякаш с помощта на две “юзди”: страдания и наслаждения. И едното, и другото произтичат от любов.

Извод: ако искам да помогна на някой, това може да се направи само умножавайки своята любов. Така задължавам човека към всичко, което трябва.

За това е казано: “Купи си приятел”. Именно “купи”:  постоянно му дарявай любов, и ще видиш, колко той ще се привърже към теб. Ти “получаваш” него, спояваш го със себе си – и пораждаш такава ответна реакция. Като резултат всеки от нас се включва в другия.

И ако всички приятели се включат един в друг, то всеки от тях получава съвършения съсъд на Безкрайността, съвършената душа. Така постигаме не само своя личен корен, но и цялата Малхут на света на Безкрайността с всички светове НаРаНХаЙ – най-мощната сила в цялата реалност.

От 8-ия урок на международния конгрес “Аравут”, 08.12.2011

[62781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как групата се отнася към другаря, който има възможност да отиде на конгреса, но не отива, заради егоизма си?

Отговор: Жалко е, ако човек има тази възможност, но не я използва. Той просто не знае какво губи.

Трябва да разберем, че Творецът дава на всекиго от нас определени условия. И в тези условия трябва да дадем максимума от възможностите си.

Разбира се, трябва обезателно всичко да се обмисли, за да не загубим работата, за да не изхарчим всичките си спестявания за билет, да не влизаме в конфликт със семейството.

Но ако след рационално обмисляне, човек вижда, че има възможност, но не се възползва от нея, означава, че не полага нужното усилие, за влизане във Висшия свят. И тогава не трябва да има никакви претенции нито към нас, нито към Твореца, нито към когото и да е. На практика такива хора, като правило, после ни оставят. Опитват се да се оправдават, обвиняват нас, методиката и си тръгват.

От виртуален урок, 27.11.2011

[62365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Забележително участие на институтът ARI на международен семинар за жени

Членовете на нашия институт ARI, Рахел Лайтман и Норма Ливне, бяха избрани от международния проект Millenia 2015 сред стотици кандидати от целия свят да участват в семинара „Жените – активисти на развитие за глобални промени“, който се състоя в Париж, Франция на 21.11.2011 г.

Конференцията беше организирана от института „Detree“, европейски неправителствен изследователски център за регионално развитие.

50 жени представители на университети, научни институции, международни организации и икономически и социални структури от 17 държави се събраха за събитието в центъра „Ecole des Mines“, Париж, който се счита за равностоен на университета Харвард за изследвания в икономиката, науката и социологията.

Чрез нашите материали и активно участие в дискусиите, ние допринесохме за предвиждането на прогнозата, която стана основа на международната конференция, която ще се проведе в щаб-квартирата на ЮНЕСКО в Париж през 2012 г.

Ние от института ARI се фокусираме върху укрепване взаимовръзката между жените, върху образование за жени и момичета, върху допълващата роля на мъжа и жената. Публиката беше много възприемчива и нашите предложения и визия бяха включени в обобщението на събитието за по-нататъшно включване в международните работещи групи на високо ниво. Създадохме контакти за бъдещо сътрудничество с колеги от Канада, САЩ, Франция, Панама, Швейцария, Италия.

Международното общество Milennia2015 събира повече от две хиляди експерти в 79 държави, жени и мъже, за да подсили и промотира разширените права и възможности на жените по целия свят.
[61951]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Каква е психологическата промяна, през която трябва да преминем?

Отговор: Преходът към усещането на висшия свят е само психологическа промяна, през която човек преминава. Той пак усеща нашия свят, продължава да живее както обикновено. Нищо не изчезва и не му убягва. Той си остава нормален човек: в семейството, в дома, на работа и навсякъде. И все пак като допълнение той получава „вътрешно превключване“, промяна, която му позволява да започне да усеща друго свойство, съществуващо в нашия свят –  свойството отдаване.

Това свойство е много по-високо от свойството на получаване, на което е основан нашият свят, защото то е неограничено, безкрайно и съвършено. То е свободно! То е всемогъщо! Затова се нарича „Творец“.

Свойството отдаване поддържа нашия свят и го храни като майка, включително нашият егоизъм, нашето свойство на получаване. Всичко в нашия свят: неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата, всички те са свойства на получаване. Ние самите, бидейки свойство получаване, възприемаме само тези форми на егоистично съществуване.

Когато придобием  свойството отдаване, започваме да усещаме напълно различни сили, полета и свойства, които са много по-обширни и възвишени от нашия свят.

Когато влезем в полето на отдаване и започнем да го усещаме, тогава целият свят, целият космос и цялата вселена веднага се свиват до минимално измерение. Всичко извън нашия свят започва да се усеща наистина безкрайно и неограничено като самото свойство отдаване. Усещаме, че живеем в него и се развиваме по 125 стъпала, за които учим в мъдростта на кабала.

Надявам се, че ще достигнем това състояния на идващия конгрес. Всичко зависи само от подготовката на хората, които ще се съберат там. Дори случайни хора с минимално егоистично желание или начинаещи, които не разбират напълно защо са дошли да участват в това събиране, няма да ни пречат.

Главното е, че ако ние, всички активни членове на движението „Бней Барух“ и приятелите от чужбина, се съберем заедно и всички тези, които няма да могат да дойдат, а се свържат с нас виртуално, тогава ще можем лесно да включим в себе си всички нови посетители и тези, които са там случайно и които ще участват в този конгрес неволно. Ние сме ключът, сърцевината и основната част на тази велика връзка за постигането на висшия.

От виртуалния урок, 20.11.2011
[61710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Международен конгрес “Арвут”. Урок №7

Въпрос: Казахте, че се намираме в процес на духовно раждане. Как да завършим това раждане, а след завършването, как да съхраним това състояние и да способстваме продължаването на растежа?

Отговор: Процесът на раждане включва в себе си две сили: силата на самия плод и силата на неговата майка: външната сила, която ни притиска, за да се родим, и вътрешната сила да се съединим в едно желание – и тогава сме готови да се родим. Защото, какво се ражда от нас – това е едно наше общо цяло желание, в което започваме да усещаме реалността, която вече съществува помежду ни, но е скрита от нас от нашия егоизъм. Затова кабала се нарича тайна наука – защото тя разкрива скритото от нас.

За да я разкрием са ни нужни външни сили, които да ни оказват натиск. Или тази функция изпълнява природата, или ние създаваме такъв натиск чрез създаване на своя обкръжаваща среда. Желателно е женската част на нашето събрание да оказва върху нас този натиск, за да бъде принудена мъжката част да се обърне към обединението, за да може от всички наши лични стремежи към разкриване на висшата реалност, да се образува един стремеж – и тогава я разкриваме, което се нарича „раждаме се в новия свят”, подобно на това както се раждаме в нашия.

По въпросите, желанията, потока на мислите, общото течение, духът и настроението, се усеща, че участниците на нашия конгрес започват да усещат тази, възникваща над нас реалност.

От 7-я урок на международния конгрес “Арвут”, 08.12.2011

[62739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Рабаш, статия “Да продаде човек и покрива си“: Ако наистина искам да обикна ближния си, имам нужда от група. Любовта към ближния позволява на човека да се развие в такова духовно свойство, когато той сякаш излиза „от себе си“.

Всички наши сегашни действия и възприятия се основават на факта, че всички ние сме в самото усвояване. Ние усещаме само това, което е част от сетивата ни, а онова огромно мироздание, което остава зад техните предели, ние не усещаме и дори не знаем, какво точно представлява.

Ето защо, независимо от този кратък и угасващ живот, който възприемаме в свойството получаване, има и друга възможност на съществуване – не в усвояващите органи на чувствата, а в отдаващите.

Когато ние придобиваме свойството отдаване, стигаме до област, която се намира извън нас и ние съществуваме в нея. Нашето физическо тяло е необходимо само, за да се преодолее тази потенциална бариера от свойството получаване към свойството отдаване.

За това ми е нужна група, която е създадена, за да мога да видя как всеки от другарите ми полага усилие. Прилагането на съвместни усилия помага на всеки от нас – средата въздейства на човека, вдъхновява го, води го, тласка го напред. Това дава сили да преодолеем потенциалната бариера между нашия свят и така наречения „духовен“ свят, който можем да усетим в свойството отдаване.

Поради тази причина, моята малка сила на любов при излизане от себе си, в отдаване нараства и аз мога да работя в името на другите много повече, отколкото сам.

Групата е създадена от определени хора. И разбира се някой е пожелал да бъде създадена точно такава група. Тоест, събират се заедно хора, за които е характерен порив към изход от себе си: те чувстват, че са длъжни да разберат защо съществуват, да разберат смисъла на живота, тайната на Вселената.

Това ги тласка към обединение. По скоро, тласка ги не собственото им желание, а тяхното присъствие в едно поле – в полето на отдаването, на Висшата светлина, която съществува извън нас и привлича към себе си тези специални желания.

И разбира се той избра тези хора, защото те са готови за задачата. Ние инстинктивно търсим група, усещаме някои специални качества на хората, на действията им, мислите им и така се движим. Както се движи електрически заряд в електрическо или магнитно поле до точката на максимално съответствие с обкръжаващата среда, така сме и ние в нашия свят. Макар, че ние вярваме, че се движим механически, нас ни движи именно тази сила, която ни тласка напред към това място, където можем да получим отговори на всички интересуващи ни въпроси или с други думи, да придобием напълване на най-голямото ни вътрешно , спотаено желание.

Поради това, във всеки от нас има искра извън себе си, искра на любов към ближния. Вярно е, че тя все още е егоистична и се проявява в това, че искаме да се измъкнем  от себе си, за да погълнем и духовния свят. Засега се движим именно в тази посока.

Но след това, ще има обратна промяна в намерението, а ние ще започнем под влияние на полето, на светлината, да се променяме. Ние започваме да чувстваме, че именно свойството отдаване в действителност е висше, особено. Притежавайки това свойство, ние действително ще излезем в най-безграничната област на съществуване.

Тази искра сама по себе си не може да запали пламъка на любовта, за да засияе във всеки от нас. За тази цел е необходимо тези искри да се обединят. Тогава, именно в нашето обединение, когато развиваме силата на отдаване, силата на обединение, тези искри се сливат в една голяма искра, от която вече възниква светлината. И по степента на сходството, от една обща искра – нашето общо желание за отдаване, ние имаме усещане за светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Международен конгрес ”Арвут”, урок N:8

През трите дни на конгреса проведохме огромна подготовка, намирахме се в големи очаквания и надежди, бяхме в прекрасни обятия – всичко това продължава и ще продължи. И все пак има сред нас хора, считащи този урок за последен. Но нали утре продължаваме да се срещаме на ежедневните ни уроци? Затова няма нито последен, нито първи урок, а има само непрекъсната верига на нашето развитие.

Трябва да достигаме още по-дълбоки връзки на срещите ни, трябва да пазим постигнатата връзка, да не се изпуска постигнатата топлота, царящи помежду ни, да се стремим към още по-голямо усещане за потапянето в облака от топлина, взаимност, единение, всеобща прегръдка – и да продължим това по-нататък в живота.

А, що се отнася до явлението падение, ще го присъединим към същата тази прегръдка, правейки я още по-крепка, отколкото на конгреса. Защото в духовното раждане трябва да участват две сили: формираща, удържаща ни, и подтикваща ни към новия свят. Без тяхното противоборство в нас, няма да се родим. И затова трябва да привикнем към усещането за любов и противоречие, отдалечаване и сближаване, проявяващи се едновременно в нас. А между тях усещаме духовното си раждане.

От 8-я урок на международния конгрес “Арвут”, 08.12.2011

[62746]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→