Системата е направена така, че човек, търсещ смисъла на живота, винаги да намира учител. Ако сега, на края на света, се пробуди някакъв човек и, при напълно обезпечения си материален живот,  започне да се измъчва, да се самообвинява, без да намира какъвто и да е смисъл – то неизбежно, ”случайно” ще ни открие в интернет. Или ще полети към някоя друга държава и изведнъж, в някой магазин, ще открие наша книга.

Това непременно ще се случи, тъй като всичко това е поле на желанието. Не трябва да се гледат хората, книгите или някакви материални предмети –  всичко това е въплъщение на енергийното поле, което се намира в постоянно движение за достигане на вътрешно равновесие.

Аз не се вълнувам за никой, в когото се разкрива точката в сърцето. Защото в мига, когато му е необходимо – той веднага ще намери всичко, което му е необходимо.

Аз помня, как някога седяхме с моя другар, с когото всяка вечер четяхме кабалистични книги, опитвайки се да ги изучаваме сами и естествено – нищо не разбирайки от това. И изведнъж му казвам: ”Хайде сега да отидем до Бней Брак и да си намерим учител”.

Аз прекрасно помня този момент, в който отначало произнасям фразата, а след това започвам да мисля, какво съм казал.

Така това сработва мигновено, с едно щракване, когато се достига необходимия вътрешен потенциал в духовния заряд, и ти се докосваш до напрежението на новото поле. Твоят заряд и това поле достигат такова съответствие, че ти започваш да плуваш на друго ниво на полето, на светлината. И този поток отново те довежда до равновесно  състояние, но вече на ново стъпало.

А физически, новото състояние на равновесие се изразява в това, че ти попадаш при учителя – на такова място, където можеш да получиш напълване.

Кабалистът гледа на това и вижда какво се случва вътре, сякаш наблюдава компютърния екран от другата страна, отвътре.

От урока  по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 19.12.2011

[63582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгресът завърши. На него ние постигнахме огромен успех, защото за първи път преживяхме съвършено ново за нас духовно състояние. Това усещане за общото новородено желание, което се намира по-високо от нас и ни държи там горе. Ако се включим към него, то се повдигаме над нашето тяло, над нашия свят.

Това желание за сега е като точка, ние още не можем да усетим в него висшите светове. От него, като от капка семе, трябва да се развие парцуф – духовно тяло, нашата обща душа.

Баал а-Сулам пише в статията си ”600 хиляди души” , че във Вселената всичко на всичко е създадена една душа, която се е разделила на 600 хиляди части.

Нашата задача е – да съберем тези парчета заедно. Съединявайки ги над нашия егоизъм, въпреки нашия егоизъм, ние започваме да усещаме в тази точка разширяването на пространството, а в това пространство – Висшия свят.

Тази точка ние разкрихме, сякаш сме намерили, усетили и сега разбираме, къде примерно тя се намира, как да се издигаме над себе си, как да контактуваме с нея, как да започнем да я усещаме и да се опитваме да живеем в нея.

Това усещане ще ни убягва, и то дотолкова, че ще мислим, че сме го загубили напълно. Но то никъде не изчезва, защото в духовното нищо не изчезва. С общите усилия на групата, даже просто така, че аз отново включвам запис от конгреса, аз ще мога с помощта на силите идващи от записа, отново да се включа към тази точка.

В нас се е зародила обща контактна точка, намираща се извън нас, от която по-нататък ще се опитаме да създадем общо кли. Това вече е следващия етап на нашето развитие.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63198]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мнение (В. Бояринцев – професор, доктор на физико-математическите науки, Л. Фионов – доктор на физико-математическите науки): За онези, които все още са запазили способността да мислят, е очевидно, че потребителското общество поражда глобалните промени, свързани с резултатите на утилитарното отношение към природата. Земните ресурси са ограничени и не могат да издържат товара на обществото, живеещо по варварските закони на неудържимото потребление.

Финансовата система,  взела под свой контрол всички сфери от ежедневния живот на повечето държави на планетата заради увеличаване печалбите на ” глобалния елит”, е допринесла за безкрайното увеличаване на производството и потреблението. Това създаде основно противоречие с ограничените възможности на природата, довеждайки до нарушаване на природната среда. Природо-опазващите мероприятия  са неприемливи за такава икономическа система, тъй като предполагат задържане на производството и потреблението, изграждането на пречиствателни съоръжения, което носи загуби на ”глобалния елит”. По такъв начин, организацията на стопанския живот на по-голямата част от човечеството на основата на либералния капитализъм, ни доведе до развитието на глобалната икономическа криза.

През последните години в различни части на Земята се отбелязват толкова резки климатични изменения, че ситуацията се определя като глобална катастрофа. Процесите на промяна в природните системи нямат плавен линеен характер. В един ”прекрасен” миг може да се образува ”верижна екологична реакция”. Може да се промени не само климата, но и цялата биосфера. Кога може  да се случи това – науката точно не може да предскаже. Но еколозите казват: ” това може да се случи по всяко време – предпоставките са на лице”.

Но по-голямата част от хората още не осъзнават това: ние живеем в условия на нова реалност, нямаща прецедент в досегашната история на нашата цивилизация. Трябва да помним, че екологичната криза ще доведе до ограничаване на пространството, годно за живот, ще доведе до влошаване на условията за земеделие, до разбалансиране на всички жизнени системи, до недостиг на прясна вода, глад, до масова миграция, военни конфликти и т.н.

В условията на днешната взаимна зависимост между държавите, катастрофата ще засегне всичките жители без изключение, защото обезопасени места няма да има. Това може да доведе до изчезването на човека като биологически вид.

По голямата част от населението на планетата възприема думичката ”екология” като нещо абстрактно, нямащо отношение към реалния живот. Хората сякаш са забравили, че живеят на малка и крехка планета, че Земята е самостоятелен космически кораб, от който няма къде да избягаш. Хората престанаха да осъзнават, че тяхното благосъстояние и  живот зависят от живота на обществото, държавата и планетата. Че природата може за един миг да унищожи тях и техните жилища. При това няма значение дали е колиба или дворец.

Такъв е резултата от втълпяването в общественото съзнание абсолютната ценност на парите, алчността, егоизма, приоритета на личните проблеми над обществените. Така съзнанието на човека изкуствено се стеснява и се затваря в кръга на личните проблеми. Резултатът от информационната война, насочена за потискане на разума и разрушаването на науката и образованието е  умствената деградация на обществото.

[63498]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се събудиш от дълбок сън, а не да чакаш, докато пробуждането дойде само? Вие казахте след конгреса, че трябва да се грижим,  другарите да не паднат.

Отговор: Ако ще гледаме безпристрастно на себе си от страни, на състоянията, които сме преминали, то ще съберем опит за всички бъдещи „поколения“, тоест бъдещи състояния. Ще знаем, че след подема идват падения, след насищане – настъпва мъгла, притъпеност на усещанията.

Не е страшно, затова ще знаеш процеса. Спокойно ще го изучаваш, в балансирана форма. Науката кабала – е самопостижение, и нищо повече. Освен мен, няма никой. Колкото повече опознавам себе си вътрешно – благодарение на това, разкривам Творецът, който ме е създал.

Няма човечеството, този свят, висшите светове… Нека да опозная самия себе си, преминатите от мен състояния! Това състояние в мъгла – и хубавото. А преди е било друго – също забележително. А ние искаме да го тушираме, поправим, да го преобърнем, разбием. Но защо?

Преди всичко, трябва да се изясни. Отделно слиза светлината, която изяснява, и отделно – която поправя, и не трябва в мига да се отказваш и казваш, че не искаш това състояние. Отначало погледни, какво точно не искаш!

Ако все още се намираш в състоянието от конгреса – постарай се да не паднеш от него. Но ако вече си паднал – погледни, как падаш. Ако изуча това състояние, то по нататък ще знам, как правилно да го използвам.

Ако не преминавам през тези състояния, няма да знам всички „за“ и „против“, защо и откъде идва – как ще опозная себе си? Нима някога съм казал, че това състояние трябва да се изтрие, без да се изучи? Преодоляване на падението и ускоряване на времето – означава, бързо приключване на неговото изясняване, за да дойде веднага след това поправянето – тоест подем.

Но това вече е друг подем. Знаем, че Малхут на висшия се превръща в Кетер на низшия. Това означава, че което съм считал за подем в миналото състояние, сега, в моето текущо състояние, се счита падение!

И сега трябва да се издигна качествено, осъзнато, с голяма дълбочина на анализа. Така, че моя предишен подем, сега се разглежда като падение! Това, което съм считал за отдаване – след изясняване, считам, че е получаване! Преди за мен то е било Кетер, сега виждам, че е Малхут.

И не мога да го направя, ако не проведа ясен анализ за своите състояния на подем и падение, на мъглата. Изучавам, колко съм се наситил, колко съм уморен и не желая да правя нищо – като учен, наблюдаващ за своето куче или опитен заек, проверявайки и изучавайки го.

Имам точна научна методика, нужно ми е да знам: какво означава за мен „да получавам“, и какво означава „да отдавам“, кой съм аз и моето общество – и Творецът горе. А приборите, използвани в този експеримент – са моите чувства и разум. С тях работя, за да разкрия всяко състояние.

Разбирам: какво идва от страна на получаването, и какво от страна на отдаване, какво излиза от мен, и какво от влиянието на обкръжението – и къде се намират тези параметри спрямо целта, за да бъде в средната линия. Приборът за измерване са трите линии.

От урока по учение за „Десетте Сфирот“, 15.12.2011

[63305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да се използва понятието „любов към другарите“, за да се придвижваш към него дори тогава, когато не чувстваш тази любов и съединение?

Отговор: Ако чувстваш, че си длъжен да се придвижваш в направление на любов към другарите, защото с това поправяш своята душа – то на теб е ясно, какво правиш.

Ако ти си в такова състояние, че не усещащ в него необходимост, то трябва да търсиш съвети, помагащи да се разкрие необходимостта и важността от достигане на тази любов. Освен това, няма нищо. Ако „любовта към ближния, както към себе си“ е главното правило на Тора, то не е нужно да изпълняваш друго освен него. Всяко твое действие – и в чувствата, и в разума, трябва да бъде насочено към достигане на голяма любов, голямо съединение.

Струва ни се, че това е нещо просто, и не разбираме, какво толкова особено има – не чувстваме никакъв вкус. На нас ни се искат някакви сериозни дела, и съвършено не възприемаме принципа на любовта към ближния.

Но ако разбирам, че егоизмът е целият материал на творението, и мога правилно да го обработя, само работейки над отношението между мен и другарите, то нашите с тях отношения се превръщат в поле. Ако го използвам правилно – то ще се превърне в поле, благословено от Твореца. А ако не – то ще бъде поле, по което вървят грабители и хищни зверове.

Струва ни се, че това не е важно, не е сериозно нещо, и в света има по-възвишени цели. А тук става въпрос за някаква любов един към друг, сякаш ни призовават да бъдем добри деца. Но освен това, действително няма нищо друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63378]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще препоръчате на англоговорящите слушатели при четене на книгата Зоар: да следят текста, отпечатан на хартия или просто да слушат? На иврит или на английски?

Отговор: Ако човек просто слуша звученето на текста, който четем, но през цялото време пoлага вътрешни усилия за разкриване на текста вътре в свойството отдаване, желаейки това свойство да се разкрие в него – това е най-добре.

За пример, аз просто чувам звука на думите, но какво означават те – не знам. За да ги разбера, ми е нужен някакъв вътрешен преводач, който ще ги превежда за мен. Преводач, който да преведе думите на Зоар за мен – това е само свойството отдаване, ако се разкрие в мен. Тогава веднага ще разбера за какво става дума. Ще видя тази картина чувствено, ще вляза в нея, тя ще оживее в мен.

Нямам нужда от нищо друго, освен свойството отдаване. Тогава всичко, за което се говори в науката Кабала, веднага ще разкрия вътре в това свойство. Точно като превод по телевизията, но ти не можеш да включиш екрана. Веднага щом го включиш – в този миг ще видиш. А засега? И все пак има нещо, което се крие зад екрана, тече по проводниците, но ти не можеш да го включиш.

Липсва ни само екранът…

От урока по книгата Зоар, 15.12.2011

[63211]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Публикация: Италия – застаряваща, но здрава, е третата страна в Европа по продължителеност на живота. Съществуват обаче психични заболявания, което се проявява с увеличаване употребата на антидепресанти, удвоила се два пъти през последните 10 години.

Депресията се поражда от дълбоката неудовлетвореност. През последните години депресията се превърна в истински социален проблем.

Обществото не търпи слабости. Проявата на страдание е забранено. Трябва да живеем в изкуствена атмосфера на добро настроение. Меланхолията и тъгата се превърнаха в болести.

Масовата употреба на антидепресанти показва, че хапчетата са смятани за най-краткия път към разрешаване на проблема, дори без опит той да бъде решен. Теоритично, препарати трябва да се приемат в критични ситуации – докато оздравеем, но повечето хора не могат да се откажат от таблетките и не се излекуват.

Коментар: Депресията е най-масовото заболяване в света и причина за практически всички останали болести. Тъй като нашата същност е егоизмът, то неговата празнота и неудовлетвореност е в основата на общото ни състояние. А болестта е проява на дисбаланс на организма –  система, която постоянно следи за неговото вътрешно равновесие. Неравновесието между нас и природата на ниво „човек“ е причина за излизане на всички системи в природата от равновесие: на неживо ниво на природата – процесите вътре в Земята (пробуждане на вулканите, земетресенията); и на повърхността – (урагани..); на растително и животинско ниво (измиране на видовете).

[63503]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята“: Разлагането на пшеничното зърно в земята се превръща в негов растеж. Това разложено състояние се нарича „основа“. С други думи, същността на пшеницата е сменила своята предишна форма и е преминала в новия стадий на разложеното зърно, наречено „основа“ и лишено от всяка форма.

Защо „основа“ не се нарича пшеницата на предишния стадий? Защото тя още обладава собственна форма и не се явява корен на следващото състояние. Пшеничното зърно трябва да се разложи, да се превърне в „сила“, в потенциал на бъдещото състояние – и само от него може да израстне нов растеж. По такъв начин, по средата е необходимо състояние на разлагане.

Въпрос: В какво е смисъла на това разложение?

Отговор: Загубата на предишната форма – за да се приеме следващата. Иначе е невъзможно. Така Кетер се обръща в Малхут, която прораства в нов Кетер, отново и отново.

Въпрос: Към какво трябва да се стреми човек в своята работа: към загуба на сегашната форма или към получаване на нова?

Отговор: Към темп на придвижване. Към повишаване чистотата на смяна на състоянията. И всеки път да се стреме към нова форма. Нека по пътя към нея да лежи стадия на разлагане – все едно. Разбира, че това е необходимо.

Точно така ни се налага да спим, преди да минем в небитието. Нима не е жалко за изпуснатите часове от живота? Едновременно знаем, че без сън, хаосът на изминалия ден няма да се подреди в главата в чекмеджета и рафтове. Всичко, каквото съм преживял, трябва да мине през обработка, индексиране и складиране. Само тогава ще бъда готов за новата работа и новото възприятие.

Въпрос: Как да се ускори темпа?

Отговор: При помощ на обкръжението, което формира в мен правилно желание.

Въпрос: И винаги ли трябва да се стремя към следващо състояние?

Отговор: Винаги трябва да се стремим към единство на Израел, Тора и Творецът. Това е следващото състояние. Всеки път това единство, само на по-висока степен, все по-мощно, „сочно“, качествено. Аз, групата, и в нас – общата Сила на отдаване, Творецът.

От урока по статия „Свобода на волята“, 15.12.2011

[63230]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Нашето развитие е резултат от разгръщането на веригата на решимот. Всяко решимо – това е целият свят. То ми дава усещане за света. Всичко, което сега чувствам, е свързано с пробудилото се в мен решимо. Всяка секунда в мен се сменят десетки, а и повече решимот – както се развива макарата на кинолентата. Всеки кадър ми показва картина от света посредством петте органа на чувствата, при това за всеки от тях – в негов темп: за честотата на зрението смените на кадрите са по-бързи, отколкото за слуха, а слухът малко превъзхожда обонянието, вкуса и осезанието.

По такъв начин, всяко следващо решимо включва огромно количество частни решимот, обрисуващи детайлите на моето възприятие. В крайна сметка, именно решимо усещаме всеки миг.

Въпрос: Решимот са положителни и отрицателни. От какво зависи?

Отговор: От теб. Готов ли си за разкриващото се в теб решимо? Защото то се проявява в твоите желания. Харесва ли ти обрисуваната от тях картина? Или обратно? Подготвен ли си? Признаваш ли, че Творецът е „добър и творящ добро и на лошите и добрите“? Издигнал ли си се над себе си? Приемаш ли всеки обрат като разкритие свише, идващо към в твоя полза?

Ако да, то при теб всичко е добре, и ти си поправен. Казано иначе, издигнал си се над егоизма с вяра над знанието и си приел силата на отдаване, която превишава силата на получаване. В такъв случай, разбира се, ти се радваш на всичко, което ти се разкрива, разбирайки, че всичко е към добро.

Решимот по веригата се сменят в теб до самия край на поправянето, и тази верига не зависи от това, как си подготвен. Тя си работи по своя начин. Решимот водят началото си от разбиване на съсъдите, когато получаващите и отдаващите желания са се смесили помежду си съгласно тяхната величина и дебелина, свойства и качества, и в края са създали многостранен конгломерат.

Като цяло, трябва да приемем всяка „картина“ като следваща стъпка по пътя – оптимална, най-добра, единствено възможна.

Тук възниква въпрос: как да се подготвиш към такъв подход? За това трябва съкращение, екран и отразена светлина. Тогава новото решимо пада в благодатна почва: то е – като младенец, роден в моето желание, вече подготвено така, че всичко му идва в негова полза. Идеално, че именно подобно на младенец решимо трябва да се разкрие в готовия за него съсъд.

От урока по статия „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63128]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато се завръщаш в точката на единството, какви вътрешни движения са правилни за развитието на тази точка?

Отговор: Аз – групата – Творецът.

Трябва да се опиташ да ги усетиш като нещо обемно. Аз – групата: аз се явявам част от тази група, разтварям се в нея до състояние, когато ставам вместо ”аз” – ”ние”. Освен това, в групата се намира Творецът и всички заедно достигаме до състоянието, когато няма нито ”аз”, нито ”ние”, нито ”Творец ”, а всички се сливат в едно цяло. Това е точката на единението.

Въпрос: Ако забелязваш в себе си голямо желание  и загриженост за другите, това правилното направление ли е?

Отговор: Да. Но това не е достатъчно, трябва да има и точка на Твореца свише. Иначе ти просто създаваш някаква команда, грижеща се за другите.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63375]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→