Получих писмо от човек, който се оплаква, че не разбира нищо от уроците по „Талмуд на Десетте Сфирот” (ТЕС) и се възмущава, защо ние изведнъж сме „прескочили” в средата – в 7 част и изучаваме разбиването на келим (както е прието за кабалистите в навечерието на 9 Ав, денят на разрушаването на Храма), вместо да говорим за изправянето.

И въобще той е чувал, че ТЕС е предназначен за имащите вече духовно постижение и такива текстове кабалистите са писали само един за друг.

Действително Баал Сулам казва (в Предисловието към ТЕС, п. 154) че кабалистите пишат тези текстове за тези, които се намират в духовно постижение и разбират това, което е написано. Тъй като в противен случай не ще разбереш и една дума, ако не я усещаш в себе си, като действие в себе си.

Можем да разберем само със сърцето си – желанието, в което всичко това се случва. А ако в човек все още няма такова желание, способно да изпълни такива действия по отдаване, то, разбира се, той не разбира нито една дума от написаното.

Но Баал Сулам е създал ТЕС, за да действа като лекарство – но при условие, че ние желаем да достигнем до състояние, в което да усетим всичко това в себе си, когато «душата на човек ще го учи».

Невъзможно е да изучим духовния свят теоритически, с разума. Може само да се дава съвет как да се повдигнем в него – и тогава ученика сам ще разкрие висшия свят, душата му ще го научи. Само тогава човек достига тази степен, той започва да усеща, да разбира за какво се говори!

Няма учене без усещания, тъй като човек живее в усещанията – в желанията. Трябва да изуча какво се случва вътре в желанието ми, за да усетя това в себе си, да чета книгата и тя да ми обясни това, което чувствам. А също така да ме научи как да различа в себе си множеството оттенъци в усещанията.

Науката кабала е наука за постигане на самия себе си. Затова, естествено е че човек нищо не разбира – постарай се да постигнеш усещане!

Нали не учим, за да зазубрим наизуст или да разберем теоретически – а само с цел да привлечем към себе си светлината, връщаща към източника.

От урока по “Учението Десет Сфирот””, 13.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Ние усещаме реалността, ако две сили се спуснат свише и въздействат на нещо общо между тях.

Ако те могат да приведат в действие решимо (информационнен запис) да го разкрият в нас, то те влизат в него – и от решимо се образува картината на света, моето състояние – и тогава аз го усещам.

Ако те не са способни да достигнат решимото, за да го приведат в действие и не го включат – то аз не усещам реалността, тя не съществува за мен.

Цялото мое съществуване, цялата картина на света, всяко състояние, в което аз усещам себе си и обкръжаващия свят – това решимо, което се включва в действие за сметка на тези две сили – дясната и лявата, получаване и отдаване. А аз като робот, усещам вече реализирането на решимо в себе си.

Ако тези сили сами по себе си включат решимо – това означава, че аз се намирам в този свят, където ме управляват, като животно и нямам никаква свобода на избора.

Тези две сили преминават всички мои кръгообороти, цялата моя история, цялото наше развитие в този свят. Те през цялото време въздействат на решимо, показвайки ни кадри в този филм на живота.

Но постепенно ми става все по-тежко и тежко, от мен вече искат аз сам да задействам решимо с помощта на тези сили, за да създам тук средната линия, да добавя своето отношение към въздействието на двете сили на решимото.

И тогава от мен зависи как виждам собственото си състояние, целия свят. А в света аз искам да видя само едно измерение – присъствието на Твореца, силата на отдаването и любовта.

Така реализирам решимо – вече със свое участие и с разкриване на Твореца – според моето желание да Го привлека в моя свят.

От урока по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

От писмо №26 на Баал Сулам, “Плодове на мъдростта”: “Златно звънче и нар по полите на мантията и се чува звук, когато ще влезе Първосвещеника в светилището».

Думата «ефод» (дрехата на Първосвещеника) произлиза от думата «Къде тук е вратата?» Тъй като там, където е вратата, там е и входа, дори ако е закрит.

В материалния свят може да се види закрита врата, закрит вход, но в духовното има само отварящ се вход.

Той може да бъде видян само благодарение на пълната вяра: тогава става видима вратата – и в същия миг той се превръща във вход.

В този миг, когато човек достигне съвършената вяра, т.е. пълната степен на отдаването, на него му се отваря входа и вратата, като едно цяло. А миг до тогава, той не е виждал нищо: нито врата, нито вход – и изведнъж тя му се разкрива.

И така, съществувала ли е врата преди или не?! Не е имало, тъй като самото свойство, което сега е получил, се превръща във вход и във врата, позволявайки му да влезе.

Материална врата съществува дори дотогава, когато човек се е подготвил и е готов да влезе. Но в духовното на нас ни е нужно да построим своите келим (духовните съсъди), за да усетим в тях новата реалност.

А дотогава тя не съществува. Ние сме тези, които и предаваме форма и затова и входа и вратата се строят от човека, благодарение на това, че придобива съвършена вяра – отдаване.

През периода на възпитание, човек се колебае насам-натам, подобно на всеки, който търси вратата.

В последната секунда на придвижването той е близо до входа – но именно тогава изведнъж се уморява и се връща обратно.

И няма в човек сили, за да отвори вратата, а прекарва живота си в ходене насам-натам, в търсене на вход, но не достига до него.

Нашият път се състои от придвижване и връщане, и така много пъти, докато не се оформи в човек настоятелна потребност да влезе.

Та нали трябва да подготвим желанията си. И доколкото в духовното няма форма, докато ние не я създаем – човек не е готов за правилно възприятие, реакция и към следващо изясняване, докато не премине всички четири нива на всяко желание.

И постепенно в него се натрупват всички изяснения и се обединяват в една форма, която той разкрива в светлината.

Единственото, което можем да направим тук, е да ускори времето на своето развитие. Но сме длъжни да преминем през всички състояния.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава ”Лех леха”, п.4: „ … Две линии, които съдържали влага и се смесвали една с друга, били замразени посредством средната линия, т.е. Тиферет, и повече не се смесвали една с друга.“

Отгоре към нас идват само две линии. А ние със своята работа, реализирайки решимот (информационен запис), появяващ се в нас, трябва да изградим върху тях средната линия.

Върху решимот въздействат две линии – дясна и лява, или свойството милосърдие (рахамим) и свойството съд (дин), т.е. отдаване и получаване.

Те въздействат върху мен, на моето решимо, а аз трябва, с помощта на решимо, оптимално да реализирам тези две сили – и това ще се нарича средна, трета линия.

В това е моята работа – правилно да използвам двете сили, които получавам от Твореца, правилно да ги съчетавам в себе си.

Как да разпозная тези две сили? Откъде да зная как да ги съединя?

В мен винаги има решимо, което трябва да реализирам, във всяко състояние, на всеки мой подем до окончателното поправяне.

Следващото състояние вече е дадено и не нужно да го търся. Трябва само да изуча как правилно да съединя силите, как да сформирам следващото състояние по най-оптималния начин, за да може във всяко дадено ми състояние да бъда подобен на Висшия.

Творецът е формирал тези две сили, идващи към мен свише. А аз трябва, в своята работа, долу, да намеря и да си изградя форма, подобна на Него, с помощта на двете сили и решимо.

В мен има всички данни: има ”двигател” (решимо), има ”плюс” и ”минус” (две линии), трябва само да зная за какво го пускам, заради каква цел.

Всичко вече съществува. Нужно ми е само да добавя своите усилия – но усилия не в построяване на състоянието, а в осъзнаване за какво и защо. И с това ще съм подобен на Твореца.

Често мислим, че трябва да поправим или да построим света. Но от нас се изисква само да се съсредоточим върху много обикновени дела.

Въпреки че именно нашата работа е много семпла, то тя действително изменя цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че да се привлече Светлината, възвръщаща към източника, е възможно само по време на урок.

Тогава, в какво е смисълът на песните, танците и събранията на другарите на предстоящия мега конгрес?

Отговор: Всички системи на природата произлизат от четири стадия на разпространение на пряката светлина, в които става съчетание винаги на две сили – на получаване и на отдаване или, съответно, светлината Хасадим и светлината Хохма.

Те работят като бутало – едната част се напълва, другата се изпразва и така, редувайки се една след друга. Става поредно напълване и изпразване в стадии алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4).

По този начин, работят всички системи в нашия свят, подобно на пулсациите на сърцето. Няма движение без поредно напълване и изпразване.

Tака е и в нашето духовно придвижване: ние се учим – това е един период, ние се обединяваме, танцуваме, пеем – това е другия период. Те трябва да се редуват.

Нашият свят е устроен така, че човек трябва да работи, да се храни, да растат децата. Всъщност, какво правим във всички тези действия?

Общувайки по между си и с Твореца, несъзнателно, ние преминаваме от свойство в свойство на тези две сили – на получаване и на отдаване. Кетер – Хохма – Бина – ЗА – Малхут, светлината Хохма – Светлината Хасадим, едното се пълни, другото се изпразва (виж ТЕС ч.5. ”Мати ве ло мати” – ”Вход и изход на Светлината в душата”).

Затова, има време за обединение и време за учене. Така са определили кабалистите.

И затова, един път в седмицата ние правим събрание на другарите, един път в месеца – регионални вечери на единството, а един път на няколко месеца – световни конгреси.

От урок по Книгата Зоар, 11.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

С помощта на какъв прибор мога да установя връзка с тази вълна, която идва, към мен, от Твореца, да настроя своята ”радио антена” на Неговия предавател? – Само с помощта на група. Иначе няма да имам никакъв контакт с Неговия диапазон на вълните на отдаването. Необходимо е да се вместя в нужния диапазон на улавяните честоти, а той съществува само сред другарите – само там се предава тази вълна. Щом като само изляза от пределите на групата, аз не улавям никакви вълни. Както в нашия свят, ако изляза от зоната на приемане на сигнала.

А какво Творецът ми предава на тази вълна? – Напълнение за моята душа! Основната, носеща вълна (вълната на отдаването) е нужна само затова аз да достигна подобието на свойствата с Него. А малката, допълнителна вълна, която се наслагва върху нея, носи напълнение за моята душа – сигнал, от който получавам разум и усещания, разбирания на Неговия замисъл, умение и сила да изпълнявам Неговия замисъл.

Необходими са двете вълни, за да достигна отдаването и после да се напълня, т.е. тръба вътре в тръба са двата свята: свят Хасадим и свят Хохма. Ако дойде една светлина Хохма, тя би анулирала моето желание да се насладя. Но ако се стремя само към отдаване, Творецът може да ме напълни безкрайно. Това е условието за разкриване на духовния съсъд за безкрайно получаване на светлина.

Носещата вълна, това е светлината Хасадим, а допълнителната – ”полезният сигнал” – е светът Хохма, а диапазонът на приемника обезпечава групата. Ти излизаш от нея и преставаш да възприемаш духовните вълни, тъй като не можеш сам да настроиш себе се на отдаване, както би се постарал. На теб ти е нужно да влезеш в такова място, където това отдаване съществува.

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Действията са безвъзмездни, обществената молитва – това е над човешките сили.

Даже да молиш за това, са нужни сили. С какво да се започне, откъде ще дойде сила да изпълни такива действия над нашата природа.?

Отговор: Ние можем да разберем това с примера на човешкото развитие.  Той се е появил в резултат на съвместните действия на бащата и майката, изминава дълго развитие в майчината утроба, ражда се, в него се появяват собствени сили, но разбира се несъзнателно.

Макар да казваме, че той реагира, всъщност е ясно, че това все още не е той самият, това са натрупващите се в него сили, който предизвикват реакцията. Но в някакъв момент ние започваме да виждаме в това същество личност?

Разбира се, може да се каже, че силите на природата предизвикват реакции, характер, поведение, наклонности, но свойствата са се струпали в него в определено съчетание и придобили лична форма.

Къде започва да се проявява самостоятелността – в молитвата, в молбата за себе си или за другите … ?

Висшата светлина – единствената действаща ни сила, ни влияе без нашето съзнание, както природата въздейства върху плода на детето.

А ние се стараем да предизвикаме нейното по-голямо въздействие и с това да ускорим своето развитие. Затова трябва просто да положим усилия, от нас се изисква само това.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава „Лех леха ”, п.7: „Заедно те се украсяват и светят, и стават трима” – ХАГАТ, благодарение на средната линия, която ги съединява.

Затова „три влизат в една” – тъй като средната линия, Тиферет, сама получава и се разпространява отделно в три други линии, НЕХИ.

Тъй като с цялата степен, повикана от долния в светенето на висшия, се удостоява също така и долния, доколкото той е повикал това.

Ако ти не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание да ти даде, значи, ти самия нямаш още желание за получаване на духовно напълване.

В онова количество, в което низшият може да пробуди висшия, той е готов поправен, да получи от висшия – и затова получава.  Та нали от висшия не произтича никакво действие, а нисшия сам си отваря изхода – и получава.

Но целия процес за довеждането на цялото творение към съвършенство си има своя програма „Беито” (в своето време), съгласно която ние сме длъжни за определено време да достигнем целта на творението, обединявайки се в едно желание с една светлина, както в света на Безкрайността до съкращаването.

Затова съществува последователност на действието, което ние сме задължени, искайки или не, да извършваме във всеки миг.

И затова се пробуждат в нас във всеки миг непоправени решимот (информация) и сила която ги поправя – и този процес на поправяне ни води от началото на творението към окончателното поправяне, към пълно подобие на свойствата на Твореца.

Затова всичко се започва от това, че Творецът и творението са отделени и полярно разделени един от друг, и въздействието на силата на непоправеното желание (решимо) ги принуждава да се сближават по подобие на свойствата.

Това желание, което низшия не желае и не осъзнава, се усеща в него като страдания, та нали той се придвижва към нещо нежелано. Затова целият ни живот е плътно страдание, та нали ние се придвижваме към Твореца, а усещаме, че се приближаваме към злото.

И всичко за това, че пътят „Беито” (във времето) – процес водещ цялото творение към поправяне, действа автоматично, без да пита низшите.

Но днес ние, изучавайки науката кабала, можем да разкрием за себе си програмата по която работи автоматично процесът на нашето поправяне „Беито”, и да се включим в нея, поправяйки се желателно, по процеса  „Ахишена” (ускорявайки времето за поправяне) – отначало от безизходица, а след това – по желание.

Законът за подобие на свойствата между нас и Твореца, състоянието на света на Безкрайността, който сме задължени да достигнем, ни въздейства и ни влече към това състояние, принудително или желателно.

И затова е желателно да изучим как да осъществим този закон. Иначе всички онези етапи, на които ние не се намираме в подобие на свойствата, ни подлагат на огромни страдания.

Оттук разбери, какви страдание носят на света противниците на Кабала ……

От урока по Книга Зоар. 13.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да си представяме процесите, които се случват в духовността и които са описани в мъдростта на Кабала? Къде и кога се случват или вече са се случили?

Отговор: Всички тези процеси вече са се случили в нашите духовни корени. Всичко, което ние правим е да ги разкрием като се издигнем от отдолу нагоре и по този начин ги достигаме. И все пак, всичко вече се е „случило”. Времето в духовността е поредица от причини и следствия.

Творецът е създал желанието за наслаждение. Тогава, това желание е получило Светлината. След това, то е започнало да чувства срам, съкратило е себе си, взело е решение да започне да получава анти-егоистически (използвайки екран/ намерение) и е започнало да получава с цел да отдава според степента на своята способност и т.н. С други думи, ние изучаваме поредица от действия, които са се случили преди самите ние да започнем да ги усещаме.

Тук се раждам аз и от този момент започвам да чувствам себе си. Знам, че преди да съм се родил, други хора са живели, но не знам какво точно означава това „преди аз да съм се родил”. Започвам да възприемам реалността само от момента, в който съм се родил. „Според моето възприятие на реалността”, изглежда, че има хора, които са били родени преди мен и дори някои са умрели преди да се родя. Но всичко това съществува само в моята реалност, в която съм бил роден и в която сега живея. „Те” са нещо, което си представям като образи в главата ми. Ние работим само с нашето вътрешно желание, което се нуждае от изясняване.

Затова моята реалност започва с раждането ми. Всичко, което се предполага, че се е случило преди да съм роден, е подготовка за моето настоящо усещане. Отнася се до Твореца и Неговите действия вътре в мен. Той ги е извършил, за да ме подготви да приема света  реалността около мен, по начина, по който я приемам от момента на раждането си. Кои са майка ми и баща ми, и всички хора около мен? Защо се държат така? Творецът е подготвил тази система от грижи за мен. Целият свят, който виждам, е създаден от Твореца за моята работа.

Следователно, нашият живот е свързан с духовните процеси, които имат за цел да ни доведат до духовно пробуждане и разкриване на нови усещания. Наистина ли си мислехте, че има дори един безполезен момент в живота ви?

От ежедневния урок по Кабала – 08/07/2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Кабалистичните книги ни разказват за бъдещите ни състояния, които сме длъжни да рзкрием в себе си, назовавйки ги с имената на световете, парцуфите…

Ако съединим желанията си към това, то ще получим нуждата от поправяне, което ще предизвика въздействието на светлината, тя ще предаде на желанието ни намерение за отдаване и ние ще постигнем тези усещания, които се описват от кабалистите.

Всички тези бъдещи състояния, които искаме да достигнем и почувстваме:АБ, САГ, Аба ве-Има, зивугим, парцуфим – се отнасят само към връзката между нас, към разни видове отдаване.

Говори се само за връзка между душите – започвайки от този свят, както се нарича нашата сегашна връзка и през всички степени на световете до такава връзка, която се нарича Безкрайност, т.е. връзка между всички, без никаква граница.

Безкрайността е отсъствие на ограничение, когато всички души са дотолкова поправени, че се съединяват в едно цяло.

И макар, ние, все още да не се намираме в такова състояние, на нас ни е нужно да го видим като цел още сега: «като един човек с едно сърце» и да чакаме то да се случи между нас.

Много е важно да преминем от външно възприятие към вътрешно, т.е. когато всички светове и всичко, което съществува се намира вътре в човека.

И ние не разбираме какво означава «вътре в човека» – започваме да си представяме геометрично пространство.

Нужно е да работим над правилната картина през цялото време. В началото на пътя човек си представя вътрешната работа, духовното, работата в група  много своеобразно.

Но според степента на придвижване трябва да се грижи всички картини, форми и подходи да си подхождат в една точка и там да се съвместят и целта, и всички измерения – в нея самата. Освен тази точка, няма никакво друго пространство.

Така, ти започваш да си представяш всичко само в точката на твоето усещане и се връщаш в точката на творението «еш ми айн» (нещо от нищото).

И това не е фантазия! Тъй като ние през цялото време живеем в тази фантазия. Във всеки от нас съществува собствен въображаем свят..

От урока от 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Притча ( От писмо 26 на Баал Сулам) : Великият и добър цар имал една цел – да наслади жителите на неговата страна …

Дал на всички указание да работят за него в продължение на цяла година и отделял за това място в своя дворец.

А тяхното възнаграждение се намира на место работата им, където им приготвили трапези с различни ястия.

Всички като един започнали да работят. Всички мислели, че царят ще постави наблюдатели да следят за работата, обаче царят се скрил – и всеки може да прави онова, което смята за необходимо.

Те не знаели за неговото изобретение, за лечебния прашец, като подправка, която покривала с не вкусен прах всичките ястия, деликатеси и сладки. А на мястото където работели, тази подправка разкривала божествен вкус!

Преданите на Царя , без каквото и да е наблюдение точно изпълнявали указанията на царя, изпълнявали всичко което им било възложено – и в техните тела влизал лечебният прашец.

А когато дошло времето да опитат гощавката, то усещали хиляди различни вкуса – никога по-рано те не са познавали такава сладост. И затова те грабили и прославяли царя!

Но онези нищожните, които не разбрали всичкото величие на царя, че се полага да го обичат вярно и предано – виждайки, че никой не ги наблюдава, пренебрегвали мястото, предвидено за работа, и всеки работел там, където му се струвало по – добре.

А когато дошло времето за трапезата, то усетили горчив вкус заради праха. И започнали да хулят и унижават царя и неговата маса, защото им приготвил такова възнаграждение срещу техните усилия.

И станал царят в техните очи най – големият измамник. Та нали вместо сладки и деликатеси им приготвил само една горчилка и сол.

От урока по писмото на Баал Сулам. 09.07.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Защо Творецът е скрит от човека

И така, за да могат сътворените да получат цялото благо и наслаждение, като не изпитват, за това получаване, срам, е било направено тяхното изправяне (изначално специално глезената, егоистична природа).

А същността на това изправяне, е в съкращаването и скриването на Висшата светлина (от човека). Тоест, докато човек не изправи своето желание да получава на отдаващо (не стане подобен на Светлината – Твореца), е невъзможно никакво разкриване на Висшата светлина. (Както всяко явление в природата, така и Висшата светлина – Твореца, ние можем да усетим само в степента на подобие на нашите свойства спрямо това явление).

А в изпълняваните, от нас, заповеди (действията за изправяне на желанието ”да получа” на желание ”да отдавам”, за да станем подобни на Твореца), където е трябвало да вкусим добро и наслаждение (от отдаването), ние не сме способни да усетим такъв вкус, че да не ни е срам по време на получаване на наслаждението.

И именно, затова е било направено изправяне (скриване на Светлината, на наслаждението от отдаване и любов), според което ние сме задължени, в момента на получаване на наслаждението, да действаме заради отдаване. Иначе, спрямо действията ни, се разпространява скриването.

Рабаш, Шлавей Сулам, “Святост и чистота в работата”, 1991, Ст. 28

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Кой не знае какво е това молитва – нея я има във всичките религии, във всички култури.

Хората се обръщат един към друг с молба, молят за нещо, т.е. молитвата бива обръщение към хората или към висшата сила (както човек си я представя).

В молитвата е заключена огромна сила, та нали когато човек чувства, че е попаднал в безизходна ситуация, от него от самосебе си се откъсва искрена молба за помощ.

Това е такава естествена реакция, която ние наричаме молитва, молба, вик, или това може да бъде благородна молитва, която също се излива от самото сърце.

Такова действие предизвиква огромни вътрешни човешки ресурси и го довежда до изцеляване, способности за преодоляване на непреодолими препятствия.

Но в кабала „молитва” не е обикновена молба, а молба за поправяне, за достигане целите на творението.

До падането от усещането за Твореца не са съществували молитвеници, защото хората са усещали Твореца, и всеки се е обръщал към Него от своето сърце, „душата на човека го учи”.

Човекът сам е знаел, какво му било необходимо да си изясни и направи, за да се приближи още малко към целта и да се съедини с Твореца, да се сравни с Него по свойства.

Така до разрушаването на Храма целият народ е бил в усещане на висшето и е чувствал за какво трябва да моли. Усещането в сърцето, всъщност е било молитва: „каквото на сърцето, такова и на устата”.

Човекът усещал в сърцето си стремеж за отдаване, любов към ближния, любов към Твореца, уподобявайки се с Него – това са чувствали със сърцето и не е имало нужда от думи.

Да изразиш с уста – това за нас е да чуем самите себе си, сам да разбера какво преживява моето сърце.

Това било време, когато ние сме се намирали в поправено състояние.

Но когато се разрушавал Храма в  нашите сърца, вследствие на общото падение от любов към ближния в безпричинна ненавист един към друг – ние сме престанали да се оприличаваме на Твореца по свойства и затова Той е изчезнал от нашето усещане и ние вече просим за своя егоизъм, а не за своето поправяне!

Ние молим за онова, което ни се иска за тези нови завладяващи ни желания – това е егоизъм.

А какво може да иска егоизмът? – Да му бъде на него добре и лошо на останалите, понеже относно тях, аз ще почувствам себе си още по-добре!

Така работи нашето ново сърце – „каменното сърце”. Разбира се, че ние не достигаме истинска молитва, докато не изправим своите желания.

Но от друга страна сме длъжни да знаем каква трябва да бъде истинската молитва, за да разберем, ако не със сърцето, то поне с разума, и да се придвижваме в тази посока, поправяйки своите свойства.

Затова кабалистите са ни съставили молитвеник, за да знаем за какво все пак да молим….

От урока по статията на Рабаш, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм - No Comments→

Когато четем книгата Зоар,  трябва да помним, че съществуваме едновременно в две състояния:

1.  истинското състояние, което не чувстваме;

2. и нашия въображаем свят, където съществуваме във въображаеми картини без никакво съзнание за истинския свят.

Докато четем книгата Зоар полагаме усилия, за да пробудим влиянието на силите от съвършеното състояние. Тези сили ни влияят до степен, в която  полагаме усилия да станем подобни на това състояние във връзките между нас.

Затова връзката, която трябва да създадем в групата трябва да е като „един човек с едно сърце”, както в съвършеното състояние.

Когато се връщаме от „мъгливото” състояние към поправено, не губим нашето настоящо състояние; контрастът между тях ни разкрива съвършенството на състояние, създадено от Твореца, 620 пъти повече, отколкото, докато сме се намирали там преди да се спуснем в нашия свят.

Ние се връщаме към състоянието на човек, който е равен на Твореца. Затова трябва да усетим светът на Безкрайността, особено от нашия свят, както е написано „Ще ядем онова, което отдавна е било приготвено за нас” и „Тъмнината ще блести като Светлина”.

Трябва да достигнем пълно поправяне в този свят, за да постигнем същия вид връзка между нас, както в света на Безкрайността, който е пълен с любов. Затова трябва да правим упражнения като „обичай ближния като себе си”, „като един човек с едно сърце”, във връзката между нас. Тогава светлината на Безкрайността, Творецът, ще се разкрие в нас, тук, както е написано „Неговото желание е да бъде разкрито в нисшите”.

От ежедневния урок – 07/07/2010, Зоар

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Светлината въздейства на нашето желание, подобно на него. Степента на подобие на желанието със светлината, се нарича вяра.

Ако аз чета кабалистични източници с чисто егоистично желание и цел – те няма да ми подействат.

Точката в сърцето – това е разбита точка, тя дърпа човека към духовното, но засега само поради това, че на него му е зле. Той още не се стреми към „Добрият, творящ добро”, към отдаване и любов.

Просто земния живот не носи удовлетворение, бъдещето е тъмно, животът е обезсмислен – всичко това го кара да търси егоистично напълване в „духовното”.

Но светлината не може да подейства на такова желание даже от разстояние. Тя действа на желанието със степента на вярата в него, т.е. стремежът за отдаване.

Вярата се проверява с предаността на човека по пътя и целта, със себепроверка за чистотата на намерението да достигне свойството за отдаване.

Самата вяра, свойството за отдаване, човекът получава свисше, като награда за усилията към това – тогава „нощта” ще изчезне и ще се удостои да види „светлината на деня ”.

Ако човек използва Тората за свое егоистично напълване, тя става за него смъртоносен наркотик.

Т.е. той не е просто „духовно мъртъв ”, но в наркотична смърт – защото си мисли, че това е духовен живот! Той още повече подхранва своя егоизъм и не може да повярва, че живее в лъжа.

Пътят към правдата: ако ние правим всичко заедно, то всеки получава от всички останали такива сили, че може с лекота да изисква въздействието на светлината О”М – и пътят ще стане за него увлекателно приключение. Само да се държим заедно!

Ако ти останеш сам, тутакси пред теб изниква стена! Обединяваш се с другите, за да вървите заедно – стената тутакси пада, и се отваря широк път.

Има или стена, или път, а изборът е – всеки миг да бъдеш сред другарите, или не. Всичко ще направи висшата светлина, ние трябва да изпълним единствено това условие.

От урока по статията „Предисловие към ТЕС ”, 27.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо отначало казахте, че забелязваме само това, което се различава от нас по свойства – т.е. не равното, а това, което  е над или под  нас.

А след това казахте, че равенството по свойства е необходимо условие за да приемем чрез своите „приемници” духовната вълна?

Отговор: Нашият егоизъм не забелязва това, което е равно на него! А ако искаме да възприемем равенството, то трябва да се повдигнем над своето его!

Нужна ми е група, за да постигна равенство с Твореца по свойството отдаване. Настройвайки се на равенство с другарите, по този начин се изравнявам с Твореца.

Иначе не мога да бъда равен на Него. Аз ще се прекланям пред Него от корист, или от желание да се прилепя като малко дете, за да властва Той над мен. Т.е. поставям Го над или под себе си, но не и равен на мен.

Равен мога да стана само чрез групата. Групата – това е този преобразовател, с помощта на който достигам равенство и подобие на свойствата с Отдаващия.

Групата в действителност съществува само в моето въображение, за да мога да постигна равенство с Твореца, равенство, което не съществува в природата!

От урока по статията “Предговор към “Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всичко, за което кабалистите ни разказват, е станало в техните усещания – но и в мен, в моя материал, сега става същото, само че аз не го усещам!

Трябва да получа свойствата на процесите, които искам да усетя и тогава – ще ги почувствам.

Всички действия, описани в Учението за Десетте Сфирот, се случват вътре в нас – безкраен брой действия, всяка секунда. Но ние не ги усещаме, тъй като се намираме в „без(духовно)съзнание”.

И в материалния свят е същото: сега ме пронизват хиляди различни вълни – вълни от всички прибори на големия град преминават сега през мен!

Милиони телефонни разговори и всички канали на радиото и телевизията! С помощта на прибори ние можем да възприемем тези вълни.

По същия начин сега съществуваме в духовната природа, където се извършват действията, описани от кабалистите, и трябва да се научим как да ги разпознаваме.

Трябва да станем чувствителни към отдаването: какво е отдаване, на кого да отдаваме и защо, каква награда ще има за това, струва ли си да се прави или не?

Ако започна да си изяснявам това, ще развия в себе си сетивен орган, възприемащ отдаващите свойства. И тогава ще започна да чувам вълните на отдаването, подобно на радиовълните.

И вътре в мен ще се създаде приемник, който улавя различните видове вълни на отдаването, които се наричат светлини.

И чрез вълните ще започна да откривам източниците, от които те идват, а също: къде, при кого, с каква цел, защо. И главното: каква е предавателната станция, пораждаща тези вълни – Творецът!

Но всичко това е само при условие, че изградя вътре в себе си приемник, който реагира на тези свойства.

Тъй като според закона за подобие на свойствата, закона за резонанса, за да уловя вълните, идващи отвън, трябва да създам същата вълна вътре в себе си.

Във вътрешните и външните вълни има една обща съставка – „носещата вълна”. Но във външната вълна има още една допълнителна вълна, която се наслагва върху основната и тя ми носи информация.

Трябва в твоя приемник (душата) да се създаде вълна със същата честота (например 93 мегахерца), и тогава ти ще уловиш външния сигнал (Твореца), ще отделиш полезния сигнал – наложената вълна (глас, песен или обръщение на Твореца).

Духовният приемник работи на същия принцип, както и земния, тъй като природата е една и съща! Трябва ни обща основа с Твореца – тази вълна (93 МГц) сила (намерение) на отдаване, а върху нея се наслагва малък сигнал за твоето получаване, който влиза в теб и ти го улавяш.

Когато се изравняваш с идващата вълна в нейното свойство отдаване, тя ти предава от Твореца малко допълнение за получаване, светлината Хохма – напълването.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

„Предговор към книгата „Паним меирот”, п.12: Това е тайната за съществуването на времето в нашия свят.

Отначало двете гореспоменати противоположности се разделили на две отделeни една от друга същности, т.е. на система на чисти и нечисти светове, за което е казано: „Едното като противоположност на другото създал Творецът”, в които все още не може да се осъществи поправяне, тъй като те трябва да се съчетаят в един носител – човека.

И затова ни е необходимо съществуването на времето – за да може двете противоположности да се появят в човека една след друга.

Невъзможно е веднага, в един и същ момент да се съединят двете противоположности: свойствата на Твореца и свойствата на творението.

И затова сме задължени да се движим стъпаловидно: ту да се потапяме в празно желание, ту да извършваме поправяне и да се изпълваме със светлина, и отново: пустота, поправяне и светлина.

Така спускайки и издигайки се, ние се придвижваме отдолу нагоре, усилвайки своето желание и поправяйки неговото намерение на отдаващо.

Именно тези изменения ни дават усещането за време. А, ако в нас не се променяше желанието и намерението, не бихме усещали времето, оставайки в неизменно състояние. Затова в света на Безкрайността, когато всичко вече е поправено, няма време.

Да се намираш в духовното пространство значи да се прилепиш към едно състояние, един принцип, над всички изменения. И затова там ние не усещаме време.

Това състояние ни е познато дори от обикновения живот– ако сме увлечени от някаква игра или работа, не усещаме как върви времето.

Възможно е, ние да преминем през много състояния, но над всички тях сме прикрепени към една единствена точка – и тогава времето не се усеща.

Тоест времето не зависи от това, как напредваме чрез падения и подеми, малки и големи състояния, а доколко сме преданни на тази посока, на единствената точка на сливане, независимо от всички колебания.

Затова в духовния свят се издигаме над времето. Тъй като да преминеш махсома значи да се придържаш към този принцип. Тогава започваш да усещаш, какво значи да бъдеш над времето.

Тук няма никаква мистика – ние се издигаме в своите усещания над измененията и затова времето изчезва.

От урока по статията „Предговор към “Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

За да се настроя на вълната на Твореца, аз трябва да избера своя  „честота”- мярка за отдаване (екран).

Аз настройвам своето желание да се насладя на отдаването и в зависимост от него, улавям различни  „станции”. Променям в себе си честотата на вълната и се превключвам от едно ниво (на авиюта) на желанието на друго, и съгласно с това, възприемам различните въздействия на Твореца.

Как мога да позная, че съм се настроил правилно? – По реакцията, ако съм „хванал” от Неговата вълна, нещо съм получил – означава, че съм се настроил на отдаване.

Ето, ако аз можех да видя в каква посока да въртя бутона на настройката, за да се доближа до някакъв канал, ако те бяха маркирани, както при радиоприемниците … Но в духовното няма надписи.

Макар че ако ние достигаме такова състояние, когато вече сме способни да въртим настройката, то тогава душата започва да ни учи нас.

От урока от статията „Предисловие към  „Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→