Въпрос: Какво довежда човека към правилна молба към Твореца?

Отговор: Цялата работа на човека се състои в това да достигне вярна реакция на призива на Твореца, Въздействието на Висшата светлина.

Аз съм отделен от Твореца чрез петте стадия на разпространение на светлината (0-1-2-3-4). И започвам да получавам от него впечатления, в 4-я стадий, където аз вече разбирам „как и защо”.

Но ако не съм достигнал този 4-й стадий, то не разбирам, че моето пробуждане идва от Твореца, и не се обръщам с необходимата молба.

Даже когато в нас вече се пробужда точката в сърцето, желанието да достигнем нещо във висшето, ние още не разбираме накъде да поемем, какво се иска от нас и Кой ни зове?

Аз просто започвам да търся в какво е смисълът на моя живот, каква е причината? Появява се въпросът за Твореца, но човек все още не осъзнава това.

Когато той започва да изучава науката кабала, на него му се изяснява за какво всъщност пита, по-скоро за Кого? Той открива, че има Такъв който го пробужда, който го желае, който очаква от човека отговор.

Тук има двама: Творец и творение. А ни се струва, че целия останал свят съществува само за да ни помогне да се ориентираме вярно в нашето завръщане назад към Твореца. Както е казано: „Целият свят е създаден в моя помощ – а аз за да служа на създателя”.

Целият този театър на живота, който наблюдаваме пред себе си е създаден специално за да може чрез него да фокусираме своето зрение и реакции и да намерим Режисьора, ръководещ този спектакъл.

И когато в тази объркана ситуация ние концентрираме своето зрение върху Него, тогава откриваме вярната посока и достигаме до правилното обръщение към Него: по неговата сила, концентрация, характер – така че да се удостоим с отговор.

Затова не трябва да се пренебрегва светът, а особено даденото ни обкръжение, учение и другари. Трябва да използваме всеки миг от своя живот, за точно изясняване на тази коренна точка, откъдето идва обръщението на Твореца и чрез нея да върнем своя отговор.

Ако аз организирам правилно своята молба към Твореца от долу на горе, то аз ще разбера, че всяко нещо в света си има своето предназначение и без нея не бих установил контакт с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Цялата природа се дели на нива: неживо, растително, животинско и човешко.

И в човечеството има същите нива и точно такова разделение. Във всеки от нас има четири стадия на развитие на нашето желание да се наслаждаваме.

През тези стадии ни водят завистта, въжделението и честолюбието: от желанието за богатство – към властта, а от властта – към знанието, развивайки се от стъпало към стъпало.

И колкото по-високо се издига човек, толкова повече възможности получава от страна на природата и толкова по-големи са неговите шансове да сгреши и да се отклони от истината.

Защото колкото повече се развива, толкова повече включва в себе си различни свойства и става все по-уязвим и подложен на влияния.

Обикновените хора се вълнуват само от своето благополучие, а богатите – само от парите. Героите, жадуващи за власт, вече зависят от мнението на обкръжението, а мъдреците, стремящи се към знание са изпълнени със съмнения и постоянно се намират в процес на търсене и вътрешна неудовлетвореност.

Колкото по-развит е човекът, толкова повече шансове има да се увлече по странични идеи, вместо да върви по най-прекия и кратък път към целта, към сливане с Твореца.

В „Предговор към „Паним Меирот”” Баал Сулам пише, че цялостното желание на развитите хора се разбива и те се устремяват към парите, властта и славата, забравяйки за главната цел – и тук свършва „човекът”.

И в този случай може да помогне само сполуката и „охраната свише”. Ние виждаме, че е имало хора, притежаващи истнско желание, но и те постепенно са угаснали, огънали са се под сметките на нашия свят.

Затова, дай си ясна сметка: действително ли за теб е важна само целта, дотолкова, че сякаш освен нея останалият свят не съществува.

Творецът помага на човека, който върви по този път само ако в него живее постоянният вътрешен страх и трепет да не се отклони от пътя. Чрез този страх той привлича към себе си помощ свише.

Защото тогава разбира, че неговата душа е изцяло в ръцете на Твореца…

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 29.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Всички духовни степени са подготвени предварително, при спускане на светлината отгоре надолу – както фабриката за производство на играчки е направила „лего” за децата.

Той създал в Света на Безкрайността цялата картина, а след това, спускайки се отгоре надолу, все повече и повече я разделял на части – докато не я поднесъл на детето, намиращо се най-ниско, в този свят.

Детето съществуващо в този свят започва да съставя тази картина обратно в едно цяло – все повече и повече, докато не я събере напълно, издигайки се в своята промяна, в работата над съставяне на картината, до Света на Безкрайността.

Каква е ползата от това? Детето в процеса на своята работа израства, става умно. Сами по себе си степените не са важни, важен е резултатът от тяхното въздействие на човека – за нас е важно, че душата, издигайки се по степените, става подобна на Твореца.

Творецът специално ме е изхвърлил от Безкрайността в този свят, за да се издигам отдолу нагоре и да пресъздавам в себе си Неговия образ. Такава е играта!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава ”Лех леха (Върви напред)”, п. 22: Когато Авраам… дошъл и получил осветяване в лявата линия, ….в този момент паднал под властта на Нимрод, който го захвърлил в огнената пещ, която идва от силата на осветяването Шурук. И тогава му помогнал Творецът с това, че прострял светлината на средната линия върху масах де-хирик, съгласуващ и създаващ покой между двете линии, дясна и лява.

Спасението е винаги в средната линия, в масах де-хирик (екран на хирик). Защото двете сили са задължени да се проявяват в нас, с тяхна помощ се управляваме свисше.

Но така както тези две сили – дясна и лява, силата на отдаване и силата на получаване – идват от един висш корен, така и ние трябва отдолу да ги съединим в средната линия.

За това ни е дадена науката Кабала – методика, позволяваща да разберем как да съединим силите на тези две линии и да се намерим в средната линия.

Но за да придобием този разум, това разбиране, на нас ни е нужна група, обучение, разпространение – всички тези средства, с помощта на които можем да си представим правилното състояние, да го пожелаем и да помолим Твореца да осъществи.

Разбира се, че този мъдрост и разбиране как да организираме тези две сили, как да ги спомирим заедно в средната линия също идва свише. Затова е казано: „Създаващият покой във Висшето, създава и покоя в нас”.

„Създаващият покой във Висшето” – означава мястото, откъдето произлизат двете линии. Там също Творецът ги извлича от средната линия – от Себе си, Зеир Анпин, по отношение на нас. Те слизат към нас – в Малхут, и намиращите се в нея души.

„Създава покой в нас” – т.е. отгоре ни се дава знание как трябва да се организираме и тогава идва средната линия и се облича в нас. Така се спасяваме, подобно на Авраам.

От урока по книгата Зоар, 15.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се грижа за единството, за излизането ”извън себе си”, по време на четенето на Книгата Зоар?

Чувствам, че това е на нивото на фантазията… Какво трябва да си представям , за какво да се заловя?

Отговор: Ако се намирам в някакво здание и искам в него да влезе свеж въздух, аз отварям вратата.

Отвори вратата – и повече нищо не е нужно! Когато бъдеш отворен навън, тогава всичко което е навън, влиза в теб.

Написано е: ”Не ще бъде в теб чуждият Бог” (Псалми, 81/10). За да не ти е чужд Творецът , намиращ се извън теб, внеси Го навътре.

Цялата книга Зоар, както и цялата наука кабала, говори за Твореца. По-горе, извън нашия свят, всичко останало е Творецът. Ти разкриваш Твореца – нали освен Него няма нищо.

Освен този свят е висшата светлина, която ти разкриваш в изправените желания – разкриваш в тях свойствата на светлината.

От урок по книгата Зоар, 19.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам на тях да отговарям.

Забележките в скобите са мои.

Какво се явява основа на науката кабала?

Човек трябва да овладее мъдростта: да постига и да се вглежда в (още неразкритите му) тайните на Твореца, за да опознае самия себе си, да разбере кой е той, как е създаден, откъде е дошъл, къде отива, как да изправи своето тяло (желанията), и как в бъдеще той да застане пред съда на Властелина на света.

Необходимо е да познава и да вижда тайната на душата: какво е това неговата душа, откъде е тя дошла, за какво тя се е спуснала в това тяло, подобно на зловонна капка, което днес е тук, а утре е в гроба.

Трябва да се вгледа в този свят, за да опознае света, в който се намира и какво в него е необходимо да се изправи. А след това да види висшите тайни на Висшия свят и да опознае Твореца. И всичко това човек ще постигне чрез тайните на Тора.

”Новият Зоар” с коментари ”Сулам”, ”Песен от песннте”, 482-487.

Науката кабала ни учи как да се развиваме до съпоставянето (подобието) със свойствата на Твореца, избягвайки грешките.

Рав Кук. Орот Кодеш. Т.2, с.393.

Filed under: Кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Въпроси към постинга „Кабалистите – за целта на творението”, ч.5

Въпрос: Каква е целта на творението?

Отговор: Да се наслаждава, както Твореца!

Въпрос: Вярно ли е казаното: Ако всички евреи изпълняват 613 мицвот (заповеди), то антисемитизмът ще изчезне?

Отговор: Да, само че това не означава земни действия, а поправка на 613-те желания, от които се състои душата.

Ако евреите поправят душите си, то светлината ще премине и до всички души на света – „Предговор към книга Зоар” пп.70-71..

Защото техните души вече са били в свойството на отдаване, загубили са го и затова отново първи трябва да се върнат, за да са прехода между Твореца и душите в света.

В пренебрежението към евреите е и тяхната мисия и там се крие причината за антисемитизма – Творецът ги гони към изпълнението на тяхната висша мисия.

И народите на света подсъзнателно усещат тази мисия и затова ги ненавиждат.

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговаряв на тях.

Забележките в скобите са мои.

Въпросът на живота

При все това, въпросът за необходимостта от кабала отпада, за всеки от нас, ако ние се обърнем към търсене на отговор на един известен въпрос… Става дума за подтискащия въпрос, задаван на всички хора: ”Какъв е смисълът на нашия живот?”

Годините на този живот, за когото ние така скъпо плащаме, изтърпявайки заради тях огромни страдания, за да ги завършим, в края на краищата, с равносметка (с нищо, безрезултатно!) – кой се наслаждава на тях? Или, по-точно, кого наслаждавам с тях?

Истината е в това, че вече изследователите от всички поколения са се изморили да размишляват над тях и няма нужда даже да споменават нашето поколение, в което вече никой не желае дори да се задават тези въпроси.

Но заедно с това, същността на въпроса е останала неизменна, с цялата си сила и горчивина, и понякога ни застига внезапно, прогаряйки разума и унижавайки ни в прахта, преди да ни се удаде да намерим известното на всички ”хитруване” – (да забравим за него) да се отдадем без разсъждаване на потока на живота, както и вчера.

В разрешаване на тази мъглива загадка е казано: ”Вкусете и доловете, че е добър Творецът” (което ни позволява кабала, като методика за разкриването на Твореца, а следователно, заедно с това и загадките на целия ни живот).

Баал Сулам. Предисловие към ТЕС, п.2-3.

Filed under: Баал Сулам, Кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Какво мога да помоля за обществото?

Отговор: Ако поставим кардинално въпроса, то неправилно е въобще да се мисли, че има общество и че съм длъжен нещо да моля за него.

Работата не е в недостига на храни и здраве. В Твореца всичко това е в изобилие и всичко произлиза от Него, но ние сме длъжни да поправим разбитото, достигайки подобие с Него и тогава вече в нас ще има всичко!

Ако не молим за най-главното – за какво се оказваме тук – за нас не ще има и с какво да поддържаме съществуването си.

Защото усещанията на всякакви страдания – от най-незначителните, до глобалните – падат върху нас само, за да ни доведат до правилната молитва.

А доколкото причината за всички беди е в разбиването на Душата на частни души, ненавиждащи се една друга, то истинската молитва за обществото се състои в това да поискаме да се обединим с всички.

Да поискаме отново да станем като един човек с едно сърце, за да действа в нас закона за поръчителството в пълно равенство и братство.

Не както призоваваха комунистите, за по-добър живот в този свят, а в обединение с Твореца, в по-висш от нашия свят.

Тогава Творецът, Висшата светлина, ще поправи нашия егоизъм, ненавистта в отдаване и любов, ще обедини всички нас, желанията в душите, в един стремеж да сме подобни на Твореца.

С такава поправка ние премахваме разделящото ни его и ставаме подобни на Него, единни като Него, заедно в един съсъд, който Той напълва, както е било в началото на сътворението, в Малхут на Света на безкрайността.

Това е и молитвата за обществото.

От урока по статията на Рабаш, 13.07.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Смята се, че общата молитва е тогава, когато човек издига своята молба, молитва, сред много просещи.

Духовно издигнатите смятат, че общата молитва, това е молитва за обществото.

Такава молитва веднага се приема от Твореца, в същото време, ако човек моли за себе си, егоистичната молитва не се приема.

Но и това обръщение за обществото към Твореца не се явява съвършено! Защото ако „Творецът е добър и творящ добро”, то в своята молба за обществото аз утвърждавам, че обществото е по-лошо от Твореца!

Излиза, че аз считам, че Творецът се отнася лошо с обществото и за него трябва да се моля? Ако Той е добър с всички, то за какво да го моля?

Излиза, че не мога да моля Твореца да се измени по отношение на мен (молитвата е лична) или към обществото (молитвата е обща).

Аз изхождам от това, че Творецът е абсолютно постоянно добър и в мен остава да Го помоля само за едно – да поправи мен и всички, така че да почувстваме, че от Него излиза само добро.

Ако всички, които желаят връзка с Твореца, т.е. със свойството на отдаването и любовта, и са готови с тези свойства да се съединят между себе си, то с тези стремежи те създават място, в което се разкрива Творецът – нашата взаимна любов.

Но достигат такова състояние, благодарение на поправянето в 613-те желания на всеки човек, което се нарича и „изпълнение на 613 заповеди”.

В измерването на такива поправки ние се доближаваме един до друг, тъй като поправката на желанията е в тяхното съединение.

Затова е казано, че „любовта към ближния това е велик закон на Тора”, а всички заповеди са нужни, за да достигнат в резултат последната, всеобемна заповед –заповедта на любовта.

Тогава ние ще почувстваме в тези частни и общи поправки силата на отдаване и любов, която ни напълва.

Но ако ние не сме поправени, не сме обединени, и всеки иска да получи за себе си – излиза, че нашата молитва е само за материални придобивки (материалното е това, което е получено егоистически, духовното е заради отдаване).

И тогава ние не се наричаме Израел, а „народите на света” и тези определения не се отнасят към определен народ или националност, а към състоянието, през което преминава човекът.

Съгласно това се получава нашата молитва, а именно, за да увеличи своето частно състояние, или да поправи своето отношение към ближния и към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Природата на този свят е егоистична. И в нея ние сме се родили – в природата на желанието за наслаждениеИ затова желанието ми, през цялото време, ме тегли и тласка към наслажденията,като не ме оставя и секунда в покой.

Всеки път то създава в мен нови потребности, увличайки ме към тези или други източници на наслаждения.

Получава се, че в този свят постоянно се намирам под натиска, принуждаващ към развитие, на силата на природата, която пробужда в мен усещане за страдание.

Затова, ако нищо не правя, няма наказание. Тъй като подбудата какво да се направи, всеки път идва към мен от природата, доколкото ме управлява сила, тласкаща ме отзад.

Докато в духовното развитие няма сила, заставяща да напредваш, там няма насилие. Аз трябва сам да достигна, да събера, да натрупам, да организирам в себе си сила, тласкаща ме напред.

Затова, за да ни помогнат, пребиваващите в егоизма желания за наслаждения, духовно да се движим напред, а ние получаваме наказание, ако не работим – наказание за бездействие.

Ако обърнем внимание на всички наши усещания и разберем, че те идват от Твореца, то това много ни помага по-добре да реагираме и да  напреднем.

Ако във всяко състояние, ние започнем да виждаме отношението на Твореца към нас – наказанието за нашия мързел в работата, то можем по-добре да се подготвим за всяко действие, във всеки миг.

Тогава ние виждаме, че Творецът е винаги Първи, че Той ни приканва към действие и ни направлява, а ние трябва да сме само по-внимателни, за да чуем, че Той говори, тъй като Той работи вътре в нас и според това различаваме детайлите в нашата работа.

Тъй като в цялата ни работа, това съединение между душите е, за да разкрием в него Твореца.

А вътре в това съединение, чувствайки как Творецът ни направлява, започваме да усещаме пряката светлина, отразената светлина и всички действия, които изучаваме в науката кабала – как се осъществяват между нас.

Така Творецът ни подтиква към връзка, за да може желанията ни точно да съответстват на Неговите. И затова, от страна на Твореца това не е наказание, а корекция на нашата посока.

От урок по статията на Рабаш, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Ние „всички като един идваме в града на Царя”, в този свят. И тeзи, които вярно работят за Твореца, обръщат Неговия „вълшебен прах” в сладки и изискани подправки.

А тези, които не работят, вкусват горчивия прах и не могат да се насладят на Неговата трапеза.

Всичко зависи само от правилните усилия на човека. Ние виждаме колко хора идват, за да изучават кабала и влагат много сили, но след това захвърлят…

Защото в резултат виждат, че тази трапеза не е по желания им вкус. Но те не обвиняват в това самите себе си, а казват, че е виновен Царя и методиката кабала, носеща горчивия вкус, лоша е групата, приятелите.

И си отиват! На тях им се струва, че могат да намерят по-големи наслаждения или просто, за да си починат, или се заемат с някаква друга методика.

Всичко зависи от това дава ли си човек отчет, що за „месторабота” е това, където е попаднал и какво му е възложено, как трябва да насочи себе си в работата, за да усети сладкия вкус.

Трапезата е подредена пред нас! Написано е: „Вкусете и се убедете колко добър е Твореца!” и трябва да усетим само вкусът за Него, т. е. да подготвим своя съсъд за Неговата светлина, за да получим тази добавка като сладка подправка.

А хората не влагат своите сили на правилното място, а след това гледат в часовника колко време са загубили в усилие.

Но те не са вложили във важното – в съединението на душите и затова не усещат приятния вкус в работата! Защото вкус може да се почувства само чрез съединение, то е и този съсъд, в които се разкрива светлината.

А те напразно са се трудили на друго място. Както ти да си работил целият месец в компанията, а в края на месеца си се преместил в друга компания и да искаш заплата. Дали там ще ти заплатят?!

Ти не си заработил нужното „кли”, съсъда на полученото възнаграждение. Награда се получава само в общия съсъд, тъй като именно в него се разкрива Твореца, Неговата трапеза, Неговата светлина. А ако човек не вложи в това сила, то неговата работа нищо не струва.

Трябва да сме внимателни и чувствителни в това, и всеки е длъжен да проверява себе си: разбира ли той в каква единствена точка трябва да съсредоточи всичките си усилия, а то е само в достигане на вътрешната връзка, обединяваща в една цел, в едно желание, за да се разкрие в това съединение Творецът.

Ако човек е насочен в това, то с времето започва да усеща в „трапезата” сладък вкус. А ако ли не, то постепенно се уморява и разочарова, тъй като вместо приятен вкус, усеща вкус на прах, „горчив прах” и го изхвърля.

Колко сили може да се влагат и нищо да не се получава в замяна? И да не се види, че се работи, но не на това място, където трябва…

Това веднага става ясно по отношение на групата и другарите, намира ли се той в групата или не и работи ли в нея.

Това усилие с нищо не може да се замени, нито с пари, нито с професионални способности.

Само ако ти работиш над съединението на душите, тогава този „ горчив прах”, това скриване изчезва и ти разкриваш духовния свят, който се намира направо тук, заедно с теб.

Просто в теб не е бил вътрешния инструмент (кли), в който може да го приемеш, както нужната вълна за радиоприемника.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Въпрос: Страхотно е, когато човек е обграден от голяма група, където го подкрепят и се грижат за него по време на падение. Но какво остава за онези, които са отделени и живеят далеч от най-близката кабала група, в чужда на духовното среда, както е например в Европа?

Отговор: Мислим, че физическата близост има позитивно влияние върху духовното, но не е задължително да е така. Ако човек напряга големи усилия да напредва и да постига контакт където и да е, то той винаги печели повече, отколкото ако се премести по-бързо и лесно при другите. Винаги е по-полезно да се опиташ да се свържеш с другите след поне шест месеца. Не трябва да се фокусираме върху телата, които ни обграждат, а да се опитаме да видим духовните степени чрез тях.

От урока по статията „Паним Меирот”, 28.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→