Смята се, че общата молитва е тогава, когато човек издига своята молба, молитва, сред много просещи.

Духовно издигнатите смятат, че общата молитва, това е молитва за обществото.

Такава молитва веднага се приема от Твореца, в същото време, ако човек моли за себе си, егоистичната молитва не се приема.

Но и това обръщение за обществото към Твореца не се явява съвършено! Защото ако „Творецът е добър и творящ добро”, то в своята молба за обществото аз утвърждавам, че обществото е по-лошо от Твореца!

Излиза, че аз считам, че Творецът се отнася лошо с обществото и за него трябва да се моля? Ако Той е добър с всички, то за какво да го моля?

Излиза, че не мога да моля Твореца да се измени по отношение на мен (молитвата е лична) или към обществото (молитвата е обща).

Аз изхождам от това, че Творецът е абсолютно постоянно добър и в мен остава да Го помоля само за едно – да поправи мен и всички, така че да почувстваме, че от Него излиза само добро.

Ако всички, които желаят връзка с Твореца, т.е. със свойството на отдаването и любовта, и са готови с тези свойства да се съединят между себе си, то с тези стремежи те създават място, в което се разкрива Творецът – нашата взаимна любов.

Но достигат такова състояние, благодарение на поправянето в 613-те желания на всеки човек, което се нарича и „изпълнение на 613 заповеди”.

В измерването на такива поправки ние се доближаваме един до друг, тъй като поправката на желанията е в тяхното съединение.

Затова е казано, че „любовта към ближния това е велик закон на Тора”, а всички заповеди са нужни, за да достигнат в резултат последната, всеобемна заповед –заповедта на любовта.

Тогава ние ще почувстваме в тези частни и общи поправки силата на отдаване и любов, която ни напълва.

Но ако ние не сме поправени, не сме обединени, и всеки иска да получи за себе си – излиза, че нашата молитва е само за материални придобивки (материалното е това, което е получено егоистически, духовното е заради отдаване).

И тогава ние не се наричаме Израел, а „народите на света” и тези определения не се отнасят към определен народ или националност, а към състоянието, през което преминава човекът.

Съгласно това се получава нашата молитва, а именно, за да увеличи своето частно състояние, или да поправи своето отношение към ближния и към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →