Въпрос: Как е възможно по време на падение да се държа така силно за целта,  че да използвам падението за подем, когато се спускам сам, а не Твореца ме хвърля надолу?

Отговор: Аз трябва да управлявам това падение и сам да реша, че ми е необходимо да се спусна. Потготвям се за спускането предварително, както се ппотготвят за хирургична операция.

Какво ще ми помогне при падението да не „загубя главата си”, да не попадна под властта на желанията? Ще ми помогне връзката с целта, за да чувствам падението, но да не губя себе си, а да се издигна. Сам на себе си обаче това не мога да гарантирам.

Затова ми е необходимо правилно обкръжение, което да ме подкрепи, когато загубя власт над себе си, вследствие на много силни желания.

Когато на духовния зародиш му дойде времето да се роди, т.е. да премине на степен захранване, как може да свърже тези две състояния, та нали при раждането той губи своята степен, преобръщайки се с „главата надолу”?

Но как му се удава от това състояние на пълна загуба, „с главата надолу”, да не стане пометнат плод, а да се роди в новия свят и да се прикрепи към Твореца на много по-висока степен?

Затова са дадени различни решимот де-авиют и де-итлабшут (от желанието и от светлината) 1/0. Така, че аз винаги мога да се съединя с двете степени едновременно! Това ми помага да се родя.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Статия от Рабаш „И му се разкри Творецът в Алоней Мамре”: Защо в Алоней Мамре, а не на друго място? Защото Мамре дал на Авраам съвет за съюза (обрязване).

Когато Творецът посочил на Авраам да направи обрязване, отишъл Авраам да се съветва с приятелите си.

Казал му Мамре: Спомни си за оня ден, когато те хвърлиха халдеите в горящата пещ. И онзи глад, който премина през света … И онези царе, след които препускаха твоите хора и ги покориха.

Творецът те спаси измежду всички и никой не може да ти причини зло. Стани и изпълни заповедта на твоя Господин”.

Всеки човек е миниатюрен свят, с една дума във всяка част на холограмата, в която има всичките свойства на света, само че във всеки от нас тези свойства са в различни съчетания.

Малхут от света на Безкрайността се разделила на много части, на множество души, но във всяка част има всички свойства – само че някои от желанията в душата могат да бъдат изявени по-силно, а някои по-слабо.

Първото поправяне на егоизма се заключава в това, да отстраним от себе си всички желания за самонаслаждение.

Това действие се нарича съюз с Твореца (по цел) или обрязване (по действие). Т.е. човек, за да се издигне до свойството отдаване (степен Бина), прави обрязване на желанията да получава от желанията да отдава.

Човекът се управлява от три души: животинска, разумна и направляваща душа. Едната управлява човека с помощта на чувствата, другата – с разума, третата го притегля накъдето си струва да се устреми.

Те ни оживяват и всичко зависи от това, коя ще вземе връх. В случая, ние сме длъжни да използваме всичките дадени ни сили, но е важно кой ще взема решенията и кому ще се подчинят останалите ни свойства.

Всеки човек, преминавайки етапите на поправяне на егоизма, проверява, готово ли е неговото „тяло” (желанието) да вземе решение за присъединяване към стъпалото на Бина (отдаване).

И тогава той придобива кли, духовен съд, желание за отдаване и извършва поправяне „обрязване ” – като че ли отрязва от себе си егоистичните желания.

Той вижда, че останалите му желания не са съгласни с Твореца, в него няма сили да ги поправи, но има сила да ги отреже от себе си (казано е „от края на своето сърце”).

В последствие, на следващите стъпала, той дори ще може да ги поправи така, че те сами да поискат да се присъединят към действието отдаване и да му помогнат да се издигне още по-високо.

Тази сила, това свойство, се нарича Мамре, което човек намира в себе си – неговата подготовка (другар), благодарение на която той може да достигне свойството отдаване.

От урока от статията на Рабаш, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Най-важно по време на четенето на Книгата „Зоар” е да мислим за връзката между нас, за да станем “като един човек с едно сърце”.

Тъй като светлината, връщаща ни към източника се намира наоколо, всичко зависи от нашите усилия да се съединим един с друг в системата Адам Ришон.

Светлината въздейства точно на разпадналите се връзки между нас. Ако се опитваме да се обединим и не сме способни на това, светлината ни свързва.

В 155-ти пункт от „Въведение към Учението за Десетте Сфирот” е написано, че обкръжаващата светлина въздейства според силата на желанието да се познае изучаваното.

Какво значи „да се познае изучаваното”? Да познаеш не означава да придобиеш знание, както е в нашия свят.

Тъй като в духовното всичко се постига от връзката, то „да познаеш” означава да се съединиш, както е казано: „И Адам познал Ева”.

Затова, колкото повече се стремим да се съединим един с друг в желанието за отдаване и любов, толкова повече пробуждаме обкръжаващата светлина, а след това – светлината на мъдростта (ор хохма).

Тази светлина се появява и въздейства само там, където желаем да се съединим и не сме способни на това.

Затова няма смисъл да се опитваме да изучаваме Книгата „Зоар” като наука или мъдрост, защото не разбираме нейния език и за какво се говори в нея. За да разберем, трябва да се намираме в същия свят.

И поради това, трябва да се стремим да се съединим един с друг. Тогава обкръжаващата светлина ще дойде именно в тези места, където липсва връзка между нас, за да ни съедини помежду ни, и в тези възстановени връзки ще усетим свойството отдаване – Твореца, светлината Хасадим, а след това ще разкрием в нея – светлината Хохма.

Затова, желанието да се съединим трябва да предшества нашето учене, и по време на изучаването на “Зоар” това не трябва да се забравя.

Както казва Баал аСулам в 17-ти пункт от „Предговор към Учението за Десетте Сфирот”: „И затова изучаващият се задължава преди учене да укрепи вярата си” – в свойството отдаване, което той желае да постигне като резултат от учебните занимания, за да стане то негов живот.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Въпрос: Как мога да свържа всичко, което четем в Учението за десетте Сфирот, с любов към приятелите?

Отговор: Всичко описано в Учението за десетте Сфирот се случва във връзката между душите. Науката Кабала не казва нищо за това, какво се случва в материалното, което е желанието за получаване. То говори само за това, което се случва в намеренията, в силите над материалното или във връзките между душите.

Има система от общо желание, което е разделено на множество отделни желания, нива, проявления, разновидности и хиляди, и хиляди различни степени на свойства. Тези свойства на различни желания се свързват в едно.

Проблемът не е в самото желание. Желанието ни е дадено на неживо, растително и животинско нива, защото тези нива се управляват чрез разчети, мисли, отношения и връзки. Поради тази причина науката Кабала не говори за желания (материал), а за намерения (връзка между душите). Точно тези връзки се наричат души и формират духовния свят, докато желанията  формират материалния свят.

Връзката трябва да се състои от Рош – главата на духовния Парцуф, която взима решения и планира връзките, и Гуф – тялото на Парцуфа, което извършва действието на свързване.  С други думи и Рош, и Гуф на духовния Парцуф се намират между желанията, защото Гуф на  духовния Парцуф е видът връзка, която се проявява на практика.

Самите желания са извън сферата на дискусия, те все едно съществуват под повърхността. Това е определен параметър, създаден от Твореца, върху основата на който ние градим връзки. Следователно цялата наука Кабала говори само за душите, връзките между желанията.

От ежедневния урок – 02/07/2010, Учението за десетте Сфирот

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Звучи ми странно това, че сме неспособни да променим нищо и че само Висшата светлина може да го направи. На кой друг мога да разчитам, освен на себе си?

Отговор: Имаш няколко години зад гърба си и би трябвало да знаеш, че е трудно да подредиш живота, както ти се иска или да промениш нещо в него. Животът си тече в съответствие с негови собствени закони и не ни „слуша”. Има сила, която контролира нашия живот и ни пренася от едно фаза към друга.

Ако можехме да видим живота разгърнат като филм и да го видим от началото до самия край. Обикновен човек не може да направи това, но има хора, които притежават специални способности и „виждат филма”. Като цяло е възможно.

Днес, все едно, че вие гледате филм, който съм гледал вчера. За вас филмът не е започнал още, за мен той вече е свършил и  знам всичко за него. Ако  можехме да гледаме този филм, щяхме да разберем, че нашето развитие е напълно предопределено. В наши дни физици, генетици и други учени пишат много за човека, действащ като машина; това е научно доказано.

Нашият живот е поредица от кадри във филм и всичко, което ние правим е да преминаваме от един кадър на друг. Нищо не можем да направим! Това обяснява съществуването на хора, които са способни да предсказват бъдещето. Те не ни лъжат; те просто виждат филма малко повече от нас. Тази способност е развита доста повече в животните отколкото в хората, тъй като технологиите са притъпили нашите усещания.

В момента съм в някакъв „кадър” от този филм. Моето минало е зад мен, моето бъдеще е пред мен. Въпросът е как мога да повлияя моето развитие? Къде е моята свобода на избора? Как мога всъщност да променя нещо? Аз се интересувам само от това, тъй като  предпочитам да не знам за нещо, което съм неспособен да променя. Кажи ми какво зависи от мен!

Кабалистите твърдят, че мога само да привлека Висшата светлина, наречена Заобикаляща светлина, която може да променя. Ще преживея филма така или иначе, няма начин да го избегна. Началото и краят на филма са определени и не е по силите ми да ги променя. Обаче,  мога да избера да живя през този филм с наслада и удоволствие.

Ако вече се намирам някъде по средата му и виждам, и разбирам крайната доброжелателна цел, започвам вече да очаквам нейната добрина. Това вече ме радва и ми дава напълване, което може дори да е по-голямо от това, което ще получа после след постигане на целта, тъй като в този момент не е ограничено от никави граници! Наслаждението, което очаквам, винаги изглежда по-голямо от самата му реализация. Така че, следва, че мога да привлека добрина в моя живот точно сега и да продължа да напредвам в лъчите  Светлина.

От ежедневния урок – 02/07/2010, Шамати 38

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→