Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Мериот”, п. 20: Заради греха с „Дървото на знанието” нечистите сили получили контрол над човек. Затова редът във Вселената е много объркан. Грешниците създават злото, намалявайки богатството от Светлина за хората. Това естествено води до  разрушения и страдания. Но ако те увеличат богатството от светлина, тогава разделението за грешниците ще се увеличи дори повече, както мъдреците казват „Ако човек има 100 монети, той иска 200 и ако има 200, той иска 400.”

В човешката природа е винаги да гоним наслаждението, но с това човек само увеличава своето желание да получава. Целия живот е безкрайна гонитба на наслаждения, които никога не можеш да постигнеш. И малките частици напълване, които получаваме са ни дадени, за да продължим да преследваме  и увеличаваме нашите желания.

Струва ни се, че преследваме наслаждение, но всъщност, дори гоним по-голямо желание! Ние едва се докосваме до предмета на желанието ни и в следващия момент чувстваме, че се нуждаем от двойно повече! Когато усетим наслаждение за момент, ние увеличаваме нашето желание двойно повече и така, самото наслаждение се превръща в желание. Това продължава докато не останем разочаровани.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→