За да се настроя на вълната на Твореца, аз трябва да избера своя  „честота”- мярка за отдаване (екран).

Аз настройвам своето желание да се насладя на отдаването и в зависимост от него, улавям различни  „станции”. Променям в себе си честотата на вълната и се превключвам от едно ниво (на авиюта) на желанието на друго, и съгласно с това, възприемам различните въздействия на Твореца.

Как мога да позная, че съм се настроил правилно? – По реакцията, ако съм „хванал” от Неговата вълна, нещо съм получил – означава, че съм се настроил на отдаване.

Ето, ако аз можех да видя в каква посока да въртя бутона на настройката, за да се доближа до някакъв канал, ако те бяха маркирани, както при радиоприемниците … Но в духовното няма надписи.

Макар че ако ние достигаме такова състояние, когато вече сме способни да въртим настройката, то тогава душата започва да ни учи нас.

От урока от статията „Предисловие към  „Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Творението – това е празно желание, а Творецът – светлина. Как да се свърже празнотата със светлината, тези две противоположности?

Иначе творението, чиято природа е празното желание, така и ще си остане завинаги празно.

Как да съчетаем двете противоположности? Тъй като съгласно закона за подобията на свойствата, действащи в природата, те не могат да се сближат и съединят, като два полярни полюса!

Затова възниква необходимост от смесване на желанията да се получава и отдава.

В главата (Рош) възниква намерение да получава заради отдаване, а в тялото (Гуф) се пробужда егоистична сила да получи не заради отдаване, а заради себе си – и става разбиване между главата и тялото – загуба на връзка между нас, възможност да мислим и действаме съгласувано.

В главата една мисъл, а в тялото съвършено друго желание. Сърцето и разума не са заедно.

От урока по статията “Предисловие към „Паним „Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В нашия свят зародишът трябва да се развива, от ден на ден, с нужната скорост, за да се роди на време.

Ако се роди по-рано от срока или по-късно, това ще бъде вредно за него.

Как ще можем да узнаем, че нашата точка в сърцето се развива с правилна скорост и на време достига духовното раждане?

Отговор: Правилната скорост, това означава, през цялото време да се следва една цел. А целта израства и става голяма, за да се роди в духовното и по-нататък да расте до пълното подобие с Твореца, както Аба ве Има, хохма и бина.

Ако следваш само тази цел и всички намерения и желания отнасяш само към нея, използвайки ги като средство за придвижване, това означава, че ти се развиваш с правилната скорост.

А ако се откажеш от целта, означава, че ти спираш времето на своето развитие.

Времето в духовното, това е количеството направени от теб действия, а не механичен брояч.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Казват, че е забранено да се изучава Тора без намерение. Тъй като самият ти, не привличаш светлината, възвръщаща към източника и в същия миг превръщаш ”еликсира на живота” в ”смъртоносна отрова”. Тази точка на избора е единствения твой избор в живота.

Затова, ако имаме работа с единственото оръжие против злото и егоизма – Книгата Зоар, то трябва да се стараем да я използваме правилно.

Ясно е, че не можем да натиснем ”червения бутон” и да доведем света към вредни, непоправими последствия, но има възможност да влезем в състояние на страдания, което вече е ставало в миналото (виж ”Предисловие към Книгата Зоар”, пп. 70, 71).

И затова, преди четенето на Книгата Зоар, човек трябва да си подготви някакви ”крилати фрази”, които го впечатляват и с помощта, на които да започне да се пробужда от ниво животно (желание за себе си) към ниво човек (стремеж към единство, отдаване и любов).

Нивото човек, това е желанието да се съедини с другите. Нали изправената система от души се нарича ”Адам” (Човек).

Когато тази система се разбива, се разсипва на голямо количество парчета и всяко от тях се превръща, изключително, в животинска част.

Човешкото ниво (подобие на Твореца, Адам – от ”подобен на Твореца”) се появява в нас тогава, когато разбитите части (души) започнат да се съединяват и между тях възниква единно желание.

Получава се, че душите живеят не вътре в себе си, а във връзката между тях, във взаимното отдаване и това се нарича живот ”по-високо от разума”.

И има Творец, съединяващ нас по между ни – съвкупност от всичките тези отдаващи връзки. Тази свързваща ни сила, пробуждаща се отдалече, се нарича ”обкръжаваща светлина”.

Тоест Творецът, това е силата, действително съединяваща нас по между ни. Обкръжаващата светлина, това е Неговото проявление отдалече.

Тук няма нищо, освен светлина и желание (кли). Ние им даваме множество имена, но в крайна сметка те са само две.

От урока по Книгата Зоар, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ние се намираме в система от души, свързани по между си, пребиваващи в изправено състояние, първоначално създадено от Твореца.

Казано е: ”Последното действие е в началото на замисъла”. Със своята мисъл Творецът прави всичко – той е замислил и всичко се е осъществило.

Ние трябва да достигнем същото такова състояние на своята собствена работа. Защо? – За да можем да различим, в това точно състояние, всички градации на свойствата, всички съставящи – да почувстваме себе си властващи, чувстващи и постигащи Него.

Затова се намираме в такова състояние – само в пълно безсъзнание. Какво трябва да направим? – Да молим осъзнаване. Аз искам да видя, да узная, да усетя къде се намирам!

Какво състояние, в усещания от мен свят, е подобен на това духовно състояние, създадено от Твореца? – Това е връзката между нас, които сме устремени към Него.

Сега, лошата връзка между нас, ми дава усещане, което наричам ”този свят”. Аз я чувствам такава, доколкото се усещам напълно потопен в самия себе си.

Ако моите органи на чувствата, започнат да работят по противоположен начин, отвътре – навън, аз ще почувствам истинската реалност, в която се намирам.

Това изменение на усещането ”отвътре – навън” става постепенно, по 125 стъпала, за сметка на нашата работа, на нашите усилия, на нашите молби да се случи това.

Къде мога да реализирам целия този процес, за да не изпадна в илюзии, да не се объркам и да не сгреша? – В групата, в моето сегашно състояние, аз трябва да реализирам това на практика.

Именно за това, аз моля. Всичко е много осезаемо и ясно: има група, в която всички се стремят да постигнат връзка между себе си. За това ние молим по време на четенето на Книгата Зоар.

Защо? Защото, четейки тази Книга ние активизираме нашата истинска връзка със силата, царуваща между нас, наричана ”Творец”.

Тогава очакванията ни имат шанс да се осъществят – дори, ако не са достоверни,а изкуствени. Затова е казано ”Правим и усещаме”.

Такова отношение към нашето състояние, към обучението и към това, което трябва да стане, се нарича намерение, а нашата работа – вътрешна работа на човека или работа с Твореца.

Използването на тази система чрез книгата и силата, която цари в нас, се нарича Наука Кабала.

Всички тези етапи са разкриване на Твореца от творението. Какво означава ”разкриване на Твореца”? – Разкриване в нас силата на отдаване.

Затова Творецът (Бо-ре) се нарича ”Ела (Бо)-Виж (Ре)”. В крайна сметка ние се занимаваме с работата на Твореца – в това е цялата Наука Кабала.

От урока по Книгата Зоар, 04.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Творецът запълва със себе си връзката между душите ни. И колкото по-близо си до душите – толкова по-близо си до Твореца и можеш да започнеш да Го усещаш както (светлина, отдаване, любов) запълваща връзката между нас.

Това желание да се съединим с другите души трябва да бъде в нас не ежеминутно, а постоянно и да се усилва през цялото време.

Ако то се възпламенява по някакъв повод и веднага след това се успокоява – това все още не е достатъчно. Нужно е да се стремим тези състояния да бъдат продължителни и да се натрупват.

Ясно е, че със свои сили човек е неспособен да направи това – затова му е дадена групата. Тъй като човекът не властва над желанията си.

В него те се обновяват по зададена верига от информационни записи (решимот) и под влияние на обкръжението – и по двата пътя едновременно. А сам за себе си той нищо не решава.

Грешката ни е в това, че слушаме егоизма си, който ни отклонява, действа ни силово и ни тласка в неправилна посока.

Правилната посока – това е действие върху себе си, но само чрез обкръжението. Само чрез групата, аз мога да въздействам на душата си, а сам не съм в състояние да достигна пряко до нея.

Тя е заключена във връзката с останалите и само чрез тази връзка мога по такъв косвен път да влияя на себе си.

Мога ли да влияя на гените си или на хромозомите си и с ръцете си да изменя нещо в себе си? Разбира се, че не! Но има прибор – група, с помощта на която аз мога да направя това.

И аз регулирам този прибор чрез своите действия, с прости материални действия въздействам на обкръжението си.

А то от своя страна може да въздейства на мен на духовно ниво! В това се състои чудото – възможността да изменим себе си до подобие на Твореца!

Аз влияя на другите тела чрез физическите си действия в този свят– а те, чрез тези тела, са способни да въздействат на мен, на духовните ми качества, т.е. на душата ми!

А сам аз дори с цялото си желание, не мога да подействам на душата си. Това е много прост механизъм. Неговият принцип е: връзката между нас води до разкриване на Твореца!

От урока по статия на Рабаш, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато приемам лекарство, от мен не се иска особено намерение.

Защо при изучаването на науката кабала, която е длъжна да бъде лекарство за егоизма ни, аз трябва да изпълнявам толкова условия, за да ми помогне най-накрая?

Отговор: При приемането на обикновени лекарства има множество ограничения и условия: да се взема преди ядене, сутрин, или през деня, да се пият с чаша вода….

Лекарството – това е не самата погълната таблетка. Цялата съвкупност от условия около това също се отнасят към „лекарство”. Ако не се изпълняват тези условия, то лекарството не действа.

Приемайки лекарството, ти въздействаш на тялото си, за да го направиш здраво, да възстановиш напълно действията на всички негови системи, в правилна връзка една с друга.

Точно така поправяме и душата си. Трябва да и донесем „лекарство” – светлината, връщаща към източника, към добро, т.е. към правилно, добро функциониране.

А добро състояние, здраве за душата – означава нейната пълна връзка с другите души, за да могат в своето обединение, като една, да се уподобят на Твореца.

Така, както в тялото болест е когато някаква система излиза от правилна връзка с останалите. А излекуването е когато правилната връзка се възстановява.

Така и нашите души се връщат към това, да бъдат заедно. И е ясно, че както при приемането на химическо лекарство трябва да се съблюдават условия, така и тук: нужни са правилните книги, и група, и учител, и всички вътрешни условия (моите намерения) за които са писали кабалистите.

Иначе лекарството за лечение на душата, на поправянето ми, няма да подейства, няма да заработи.

От урока по статията “Предговор към “Паним Меирот””, 05.07.2010

Filed under: Духовност, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпроси към постинг Кабалистите – за целта на творението, част 12

Защо Творецът е възложил на нас бремето на творението?

Въпрос: Цитат: ”Тогава (достигнато от тях, самите) съвършенство им става (заслужена) награда за (техния) труд, вложен за постигането на Твореца. И всичкото това (създадено от Твореца зло и възможността за изправянето му на добро) произхожда само от Неговото желание да донесе (на творенията) съвършеното добро.“

Ако сега се опитаме да си представим, отношенията между нас (творението) и Твореца, на какво те ще приличат? На отношението мужду баща и син /родители и дете/, мъж и жена, другари… или това са съвсем други отношения? Прави ли се въобще сметка какво представляват?

Отговор: Ние не можем да си представим нашите отношенията с Твореца, ако се занимаваме с науката Кабала, която ни разкрива Твореца.

Но докато не сме започнали да чувстваме Него явно, както всичко в нашия свят, по-добре е ние да си Го представяме, като добър, но строг Баща.

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - No Comments→