Карл Маркс: „Нашите желания и наслаждения произхождат от обществото; затова ние ги измерваме спрямо обществото, а не спрямо предметите, които служат за наслаждение. Тъй като имат социален характер, те са относителни. (К. Маркс, Наемен труд и капитал)

Моят коментар: Разликата между Кабала и методите на Маркс за постигане на съвършено общество са следните:

Според Кабала, човек се променя с помощта на Тора (Променящата светлина). Според Маркс, човешката природа може да бъде променен само чрез влиянието на обществото и обществените връзки.

Възможно е Маркс да е знаел, че  е описвал само първия етап на поправяне: обединението. И че след това, в опита да се обединят, хората ще разберат своята неспособност да преодолеят природата си. Тогава те ще разкрият, че могат да използват Висшата светлина за да се свържат. (Виж статията на Баал аСулам „Критика на Марксизма” във вестника „Аума”)

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Световете АБЕА, по които ние се изкачваме като по стълба, се раждат така, че висшият духовен обект (парцуфът) избира най „светлите”, най-малко пострадалите при разбиването на информационните записи (решимо), поправя ги и ражда следващия след него нисш духовен обект.

Така и аз избирам някакво ниво на онези решимот, информационните данни, които сега мога да поправя, и това става моята нова реалност, моят свят.

Аз сякаш слагам нови по-силни очила и мога да разгледам следващия, много по-нисък слой на информационните записи.

Светлината започва да идва отгоре не само до моето най-светло решимо, но доколкото аз вече съм го реализирал, създал съм по неговите данни свой духовен парцуф, през него започва да преминава светлина по-дълбоко, до записите, отнасящи се към следващия парцуф.

Така слой след слой, желанията стават пригодни за това, да получим въздействието на висшата светлина.

А висшият парцуф, построен на предходния етап, става буквално като леща, като лупа, фокусираща светлината на много по-ниските слоеве на информационните записи.

Избират се записи от един слой, строи се по него един духовен парцуф, през него преминава светлината по-нататък и разкрива информационните записи, отнасящи се към следващия духовен парцуф.

И така всеки път, създаването на висшия парцуф дава възможност на висшата светлина да се пристрои към следващия слой от желания и да влезе в съприкосновение с тях.

А преди това те просто не се усещат, защото са твърде далече един от друг по своите свойства.

Но раждащият се сега парцуф става като адаптер между висшата светлина и информационните записи, намиращи се в следващия по-нисък слой.

Така стъпало след стъпало идва поправянето. Всеки, завършил изграждането и поправянето си, предава целия пакет от решимот по-нататък, за да може следващият духовен обект да избере и отдели оттам своите записи, и завършвайки своето поправяне, да предаде остатъка по-нататък.

Така ние трябва да изпълним своята работа – да изберем най-светлото и леко решимо/желание и с него да работим, а на останалото засега да не обръщаме внимание, то ще се изясни по-нататък.

От урока по статия „Въведение в коментара Сулам”, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Религията е била дадена на нацията на Израел по време на изгнанието, за да може нацията да осъзнае злата природа на егоизма и да развие нужда от Поправящата светлина. Всички други нации е трябвало да се развиват чрез техни собствени религии и вярвания. В древен Вавилон, Абрахам „е дал подаръци (системи от вярвания) на децата на неговата незаконна съпруга и ги изпратил на Изток”. Нациите наблизо получили тези „подаръци” във формата на световните религии Християнство и Ислям. Те са считани за подаръци, защото идват от Твореца и тяхната мисия е да доведат хората по-близо до Него. Последователите също са призвани да помогнат на човек да осъзнае злата природа на своя егоизъм.

Всички религии са „обратна” връзка с духовността. Тази връзка в основата си ни показва, че сме противоположни на духовността.  Постепенно, ние разкриваме, че нашият егоизъм се е развил до степен, от която няма връщане; това е като раков тумор, който ни унищожава. Това се разкрива с помощта на светлината. Цялото наше историческо развитие се е случило под влиянието на Висшата светлина. Светлината прави всичко като действа върху нас директно или в обратна форма.

Светлината развива нашия егоизъм и постепенно ни изяснява неговата природа. Позволява ни да видим, че съществуваме в зла, егоистична природа и че ние различаваме само тъмнина, което е само онова, от което имаме изгода. Ние бавно осъзнаваме егоизма като зло, като причината за цялото зло в света. Виждайки целия егоизъм, ние тогава се стремим към добрина.

Това са всички необходими етапи за нашето развитие.

От ежедневния урок, 29/06/2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: Ако не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам необходимост да бъда независим?

Отговор: Разбира се, сега още не усещаме потребност да станем независими, защото не чувстваме, че зависим от Твореца.

Затова сме длъжни да преминем през последователен, причинно-следствен процес на развитие на творението.

Виждаме това в примера с нашите деца, желаещи да се развиват – те не искат да слушат родителите си, стремят се да правят всичко сами. Природата ги заставя да постъпват така, иначе те няма да пораснат.

Така и ние. Но това при условие, че аз чувствам себе си зависим от Твореца, когато Той прави всичко вместо мен. Аз не искам да оставам в такова състояние, а искам да бъда независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срам, зависимост от Твореца и се откъсва от Него.

Тоест ние сме готови да приемем за себе си скритието, желаем да го усетим и да се грижим то да не изчезне.

А над скритието строим своето подобие с Твореца и това скритие – Първо Съкращение, не отминава, ние го приемаме за себе си. Не искам да бъда анулиран пред огромната сила на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Казано е: “Цялата Тора започва с Тайната (Сод)”. ПАРДЕС (последователно постижение на духовната реалност) започва със ”Сод” (Тайна), а завършва с ”Пшат” (знание, обикновено тълкуване).

Сега ние не усещаме, че стоим пред Тайната, че всичко е плътно затворено. ”Пшат” означава, че всичко е обикновено, понятно, всичко е разкрито – това е последната степен на постижението.

Започвайки да постигаме духовното, ние се издигаме от нашия свят в свят Асия, където разкриваме ”Сод” (Тайната), че всичко за нас е тайна, всичко е скрито. Така разкриваме в свят Асия.

Когато се издигнем в свят Ецира, то ще разкрием ДРУШ (изяснение), а ако достигнем свят Брия – ще разкрием там РЕМЕЗ (намек).

Ако достигнем свят Ацилут – ще ни се разкрие ПШАТ (знание) и всичко пред нас ще бъде открито – обикновената висша светлина, изпълваща цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 25.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Пристъпваме към четене на Книгата Зоар, след като сме се подготвили за нея, изучавайки статиите на Рабаш в първата част на урока, т.е. когато сме готови да получим светлината, връщаща към източника.

Какво означава „готови”? Ние имаме желание за това – желание именно за вътрешно изменение, към придобиване на свойството отдаване над нашия земен разум и усещане. Искаме това свойство да властва в нас.

Но какво да направим, ако в човек няма желание за това? Ако не чувства, че не му достига свойството отдаване? Ако в него няма дори желание да усети този недостатък? Какво да прави?

Нека също бъде сред тези, които желаят да придобият свойството отдаване. Този, който чувства себе си като почти нямащ отношение към това, нека се постарае като младенец да се приобщи към, тези, които се учат. Тъй като е казано за науката кабала: „Ще изцели всяка плът”.

В нашия свят здравия човек все понякога преминава през медицинско изследване: „А ако открият, че съм болен?” Защо ти е всичко това, ако си здрав?.. – „Искам точно да знам, че нямам някоя болест, която може да се развие, а аз все още не я усещам”.

Така и ние. Затова, ако дори не усещаме недостатък на свойството отдаване и се чувстваме „здрави”, ние вярваме на великите кабалисти, които ни съветват да се проверим.

И затова четем Книгата Зоар, дори без усещането на потребност от нея: възможно е за сметка на това четене, към което аз не се чувствам съпричастен, не усещам в него никакъв вкус и необходимост – аз все пак ще се проверя и ще видя, че в мен има отрицателни свойства, които като изправя ще достигна нещо хубаво (ще оздравея).

От урока по Книгата Зоар, 28.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Въпроси по постинга „Кабалистите – за целта на творението”, ч.5

Каква е целта на творението?

Въпрос: Нима желанието да получиш всичко и материалното тяло са едно и също нещо?

Отговор: Да, защото няма тела и само желанието е единственото създадено творение.

Въпрос: Единакъв ли е причинно-следственият закон вътре в едно стъпало и „спускайки се от стъпало на стъпало”?

Отговор: Законът за стъпаловидното последователно развитие е един, както за частното, така и за общото.

Въпрос: Казано е, че този свят е точно копие на духовния.

1. Дали задачата на човечеството в този свят е да се поправи, за да може този свят отново да заеме своето място в духовния свят?

2. Поправянето на човечеството зависи пряко от поправянето на всеки един. Може ли оттук да се направи извод, че законът „обичай ближния като себе си”, в близко бъдеще ще изглежда така:

У всеки човек в света ще се разкрие точката в сърцето и той ще се старае да почувства ближния като себе си, за да го напълни, с цел да стане подобен на Твореца, т.е. отдаващ?

Затова всеки човек ще реши вътрешно, че иска да стане отдаващ, и като резултат от това решение, всеки човек ще започне да усеща чуждите желания като свои собствени? И тогава човекът ще започне да работи вътре в себе си с това желание като със свое?

Означава ли това, че такава работа може да доведе до положение, при което много съществуващи сега желания, като например: убийството, кражбата и др., ще преминат през своето поправяне, без необходимост от реализация в този свят?

Отговор: Всичко е напълно вярно!

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: Как е възможно да се стремим към отдаване, ако ние не усещаме духовното, не виждаме пред себе си ясна целта, някакви си духовни обекти и форми?

Как мога да се ориентирам сред тях, да направя поне някаква крачка в тяхна посока, без да сгреша?

Отговор: Всичко това е вярно, ако говорим за външното. Но духовно се нарича вътрешният свят и трябва вътрешно придвижване, което се случва за сметка на нашите вътрешни изменения.

Избирайки обкръжението, което ще ми влияе, всеки път избирам какви ще бъдат моите следващи желания, промени. И постоянна проверка: придвижвам ли се или не, основана на това, за сметка на какво аз се придвижвам.

Получил ли съм егоистично напълване и удовлетворение от това, че нещо съм извършил, чул съм одобрение, почувствал съм гордост от самия себе си, повече усетил, повече разбрал – или се придвижвам, без да гледам на пустотата, във всичките тези егоистични желания, и готов да вървя, без да получавам в тях напълване, а за сметка на друга сила.

Каква е тази друга сила – аз не знам! Това е силата на отдаването, любовта, която изисквам да ми се даде. Тази сила е невъзможно да се получи от групата – групата може само да ми внуши важността от нейното получаване. Но самата тази сила е длъжна да дойде от Твореца.

И тогава изведнъж започвам да усещам в себе си цялата вътрешна лаборатория – и не се нуждая от никакви външни образи.

Аз започвам да виждам, че всичките тези градации на свойствата и тяхното изясняване се осъществяват вътре в мен. А какво се случва отвън, за мен не е важно.

Също виждам духовната цел вътре в мен – в това да работя само с горивото на любовта и отдаването! Аз искам, моите желания да се напълват от обкръжаващата ни светлина, а не пряко напълване – усещане на отдаване, а не насищане със светлина.

И се получава така, че аз отстранявам всички тези съмнения : къде е тази висша цел и как мога да я постигна?! Понеже сега чувствам, че тя се намира вътре в мен и аз проверявам и я  оценявам по онова, от какво се напълва моя духовен съд, от какво той получава жизнена енергия, какво чака – преситено напълване или само гориво за работа?

И в такъв случай аз вече не чувствам, че ми липсва каквото и да било зрение и външни признаци по пътя на духовното – а всичко това се намира вътре в мен.

Когато човек постепенно премества своето внимание от външните параметри към вътрешните – това е онзи същия преход, по който можем да проверим себе си, доколко ти си се приближил до махсома – границата, отделяща ни от духовния свят (ниво).

Понеже човек започва да се управлява (манипулира) отвън, с помощта на Твореца, с помощта на групата така, че може да работи не заради това, за да израсте съгласно своите егоистични критерии, а по-високо от знанието.

Той започва да работи с някаква чужда енергия, която не е имал по рано. Неговото тяло, машина, започва да работи от само себе си, като ”вечен двигател”- това означава, че той вече е започнал да получава енергия за отдаване, която му служи за гориво.

От урока по статия на Рабаш. 28.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

„Зоар”, глава „Ваеце”, п.133: …И тъй като тези НЕХИ се съединяват с по-ниския по време на малкото състояние (катнýт), то след това, по времето на голямото състояние (гадлýт), когато висшият връща на своето стъпало собствените НЕХИ от мястото на по-ниския, с тях към мястото на висшия се издига и по-ниският, който е прилепен към тях. Благодарение на това, по-ниският получава светлината на висшия.

Да предположим, че сме прочели някакъв откъс от «Зоар». За какво става дума в него? За връзката между душите, между частите на реалността – и за нищо друго.

Какво е разликата за мен, с какви думи се говори за нея – ХАГАТ, висшият, Лея… Във всички случаи, аз не разбирам какво се случва тук. Кабалистите вземат думи от нашия свят и обясняват съотношенията на силите в духовния – в напълно различна действителност.

Но аз, четейки всяка дума, трябва да си казвам: „Това е връзката между душите. Това е свойството отдаване, което цари помежду ни. И висшата светлина, изпълваща душите, т.е. нашите желания, и съединяваща ги в общ духовен съсъд. И това е Творецът, разкриващ се в творението. И творението, усещащо Твореца».

Зад всички тези думи, аз винаги трябва да виждам една реалност. Тогава за мен не е важно какви думи чета. Но аз чета, за да си кажа след всяка дума, че тук се говори за единство, за свойството отдаване, изпълващо цялото желание за наслаждение.

Но по-правилният, по-вътрешният начин е, през цялото време чувственно да усещам, че става дума за единство, връзка, любов, сливане, за единна реалност, за поръчителство.

А всички думи, само детайлно изясняват в мислите и разума ми онези усещания, в които се намирам. Така ще бъде значително по-леко и правилно да възприемаме всичко, за което четем в „Зоар”.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Скъпи приятели, моля ви, задавайте въпроси върху тези откъси от великите Кабалисти. Обещавам да им отговарям.

Коментарите в скоби са мои.

Каква е целта творението?

Същността на човека е създадена c безкрайна мъдрост.Тъй като Творецът е създал множество велики творения, едно по–високо от друго, и всяко от тях изпълнява своята функция. Нищо не е създадено напразно, и всичко се базира на един фундамент – Творецът желае от човека да поправи всички недостатъци на творението и да се издигне стъпало по стъпало, докато не се слее с Неговата святост.

И в това са всички възможности на отдалечаването от Твореца и техните следствия, и всички възможности за приближаване и техните следствия, и всички тези неща са дълбоки и велики, и на всичко това му предстои да претърпи велики преобразования, докато накрая постигне всеобщо съвършенство.

РАМХАЛ. Даат Твунот.124.

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: По какъв начин лошото образование е свързано с липсата на обединение между хората? Аз не виждам връзката тук.

Отговор: Това, което наричаме „образование”, дава образование, но не възпитава. Училището не изгражда от детето човек, а му дава само знания – по физика, химия и т.н.

Ние наричаме образователната система възпитателна, но тя изобщо не възпитава. Това се вижда от резултатите, а също и от предметите, които се изучават там.

Колко уроци и беседи, свързани с възпитанието на човека, има в училище? В програмата има само физика, химия, четене, писане – а след това се учудваме, защо имаме трудности с децата.

Училището подготвя роботи, които са били научени да работят в предприятията. В това се състои задачата на училището – да подготви работник (инженер и др.), който ще работи на „конвейера”.

А какъв човек ще стане и как ще живее – никой от образователната система не се интересува от това. Защото  всъщност, това не е възпитателна система!

Тази образователна система никога не си е и поставяла задачата да възпитава човека. Тя възниква по времето на промишлената революция, когато е било необходимо от селяните да се направят работници.

Тогава са създали и съвременното училище, за да се научат малко да четат, пишат и пр. За да може този, който цял живот е работил с кравите и със земята, да работи с машините и да разбира най-простите физични и химични закони и да изпълнява инструкциите.

Затова е било създадено училището и в този вид съществува и досега.

Но сега, ние трябва да преминем към истинска „възпитателна” система, а това е нещо съвсем различно.

И тя ще се основава на това, не колко знаеш по физика или математика, а доколко си човек!

Човек е този, който е свързан с останалите! Само според тази връзка можеш да бъдеш наречен човек, а не от количеството научни знания.

Ако успяваш само в областта на науката – това ще ти помогне само да създадеш по–страшно оръжие.

Защото към своето непоправено его, ти ще добавиш знанието, получено в училище, и ще започнеш, с негова помощ да използваш всички останали хора. И това ще определя твоя житейски успех.

Днес възпитават човека така – първо го питат: каква специалност си избрал, и колко се печели от нея? И това се нарича образование?!

Ако хората видят, че се е появила система, позволяваща наистина да се даде на децата образование, те веднага ще откликнат. Тъй като този проблем е ясен за всички.

Днес хората дори не искат да раждат деца – няма какво да дадат на децата. Те не желаят да ги създават, за да не ги обричат на напразни страдания.

Затова е необходимо да се доведе до знанието на хората, че всички проблеми в обществото и в нашия личен живот, се дължат единствено на липсата на връзка помежду ни. А тази връзка може да се постигне само по пътя на светлината.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот”, 28.06.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Скъпи приятели, моля ви, задавайте въпроси върху тези откъси от великите Кабалисти. Обещавам да им отговарям. Коментарите в скоби са мои.

Постигане целта на творението лежи върху целия човешки род

Целта на творението засяга цялото човечество без изключения (пълно подобие на Твореца, свойството на абсолютното отдаване, ще бъде постигнато или като резултат на натиск от горе, по пътя на страданието или чрез усилията на човек от долу, по пътя на Тора или на Поправящата светлина.)

Баал аСулам, статия „Любовт към Твореца и любовт към творенията”

…целта на творението лежи върху човечеството като една раса, без никакви разлики като черни, бели или жълти.

Баал аСулам, статия „Арвут (Взаимно поръчителство)”, п.23

… целта на творението не е задължително за определна група; по-скоро целта на творението е за всички творения без изключение. Не е само за силните и умеещите… (когато става дума за поправянето на душата никакви материални способности или таланти не определят успеха.)

Рабаш, Шлавей Сулам (Стъпала на стълбата), 1984 „Любовта към другарите – 2”

Всички нации (в бъдеще или против волята си, по пътя на страданието или съзнателно, по пътя на светлината) ще се обединят и ще са готови за работата на Твореца (взаимно отдаване на Твореца, чрез което те получават безкрайно напълване от Твореца за Него).

Баал аСулам, Писмо, стр. 55

Filed under: Баал Сулам - No Comments→

Въпроси към постинг „Кабалистите за целта на творението, ч.1”

Творецът е абсолютно добро

Въпрос: Цитат: „И защото Той няма никакво желание за получаване, Той е поначало лишен от желание да нарани някого; толкова е просто”. Желанието за получаване ли причинява всичките ни проблеми? Не сме ли ние създадени да бъдем получаващи и няма ли да останем такива, тъй като няма Даващ без получаващи? Как да се справим с тези противоречия, така че желанието за получаване не би дало никаква причина да нанесем вреда на някого?

Отговор: Ние трябва да поправим егоизма към неговото противоположно и да продължим да получаваме, но да получаваме с цел отдаване.

Въпрос: Цитат: „Нещо повече,  това е напълно приемливо за нашия ум, тъй като първата идея, че Той притежава желание да отдава добрина на другите, тоест на Неговите творения.” Невъзможно е да се съгласим с това, тъй като много от нас нямат този вид възприятие. Ние можем само да предполагаме, че това е така. Баал аСулам  казва, че ние трябва „да го приемем със сърцето си”. Как да направим това на практика?

Отговор: Ние трябва практически да се занимаваме с поправяне, за да станем подобни на Твореца. Правим това като учим Кабала систематично и чрез занимаване в групата. Никой не очаква, че ти трябва да си съгласен с това. Баал аСулам очаква да го разкриеш.

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Ние можем да съществуваме или в получаващо или в отдаващо свойство и да ги реализираме.

Та нали само две сили управляват мирозданието, две природни сили – силата на получаването и на отдаването.

Едната от тях е силата на получаването, което изначално се намира в нас, ние сме родени с нея и за това я смятаме за естествена.

Но всъщност няма нищо по-естествено отколкото свойството на отдаване. Само, че то не се намира в нас и за това ни се струва неестествено, изкуствено, нямащо никакво отношение към реалността.

В действителност обаче, истинската реалност – това е именно свойството на отдаване, та нали цялото мироздание, освен нашия свят, пребивава в него. И само ние съществуваме в миниатюрното, затворено, въобръжаемо пространство, в свойстовото на получаване.

И тъй като това пространство е затворено и откъснато от всички светове и от Твореца, ние смятаме, че освен него не същствува нищо друго, подобно на червея в ряпа, който мисли, че целият свят прилича на тази горчива ряпа, в която се намира той, глупав и неразбиращ, че отвъд нейните предели съществува огромен, светъл, сладък и прекрасен свят. Така и ние.

Затова е необходимо да се разбере, че свойството на получаване, в което пребиваваме ние е мизерно и ограничено, дадено ни само за това, чрез него да познаем неговата противоположност – свойството на отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Увод към коментарите „Сулам”, п.78: Лявата линия се бори с дясната линия, защото лявата линия, предназначена за светлината Хохма, иска да омени дясната линия, която е предназначена за светлината Хасадим. И така протича сблъсъкът …

Сблъсък се осъществява, ако две противоположни страни искат да се съединят. Защото, ако няма нещо, което да ги съединява и притегля едно към друго, не би възникнал сблъсък!

За да има сблъсък, обектите трябва да бъдат противоположни един на друг по своята природа, но да се стремят да се съединят, съгласно своето желание.

Тоест трябва да присъстват две противоположни тенденции: от една страна има ляво и дясно, а от друга страна, трябва да се съединят.

Но как могат да се съединят? Ако имат някакво по-високо, еднакво за двата обекта желание, по-висока възвишена цел, тогава всеки от тях може да се откаже доброволно от своята природа и над нея да се съедини с нещо противоположно.

Тук се извършва работа на лявата страна спрямо дясната и на дясната спрямо лявата, които са готови да се откажат доброволно от своите свойства и да постигнат съединяване, което е над тяхната природа.

Затова се случва сблъсъкът им, конфликтът между тяхната природа и тяхното намерение, което е извън природата им.

Сблъсъкът бива само:

1. Между противоположности;

2. Между такива, които имат нещо общо извън тях. И именно това общо между тях ги довежда до сблъсък.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам”, 26.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Не трябва да се забравя, че главното е въздействието на висшата светлина върху нас! Това е най-важният компонент, за който ние винаги забравяме.

Когато светлината въздейства върху нас, тя ни позволява да почувстваме малко и от другата страна – природата на отдаване и нейна малка искра, която е в нас, започва да расте.

Аз целият се намирам вътре в своя голям егоизъм, с тази единствена дадена ми искра на отдаване – точката в сърцето. И ако изучавам кабалистични книги и работя с другарите, желаейки да ги присъединя към себе си, с това аз привличам обкръжаващата светлина, която ме връща към източника.

Моята точка в сърцето се разширява и става по-голяма, и в този допълнителен обем аз започвам да усещам, какво е отдаване – в противоположност на получаването, което е егоистично свойство. И така, изучавайки едното в контраст с другото, мога да проверявам тези качества – плюс срещу минус.

Както е във физиката и химията – за да оценя, винаги е необходимо да сравня противоположностите, в противен случай, няма да мога да направя разлика. Трябва да има светлина срещу тъмнината, само тогава ще започна нещо да разбирам.

Затова, сядам и уча, и макар че нищо не разбирам,  постепенно привличам към себе си обкръжаващата светлина, благодарение на това, че се намирам в група и в близост до оригиналните първоизточници.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 25.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Наградата в духовното – това самите усилия ли са?

Отговор: Наградата – това е екранът и отразената светлина. Самите усилия ние не можем да оценим и измерим.

Нужен ни е екран и отразена светлина – единственото, което можем да придобием. Всичко останало се намира в изобилие – вземай!

Разрешението да получиш (като входен билет), да вземеш определена порция – това е отразената светлина.

Съгласно отразената светлина, която възниква в тебе, влиза в теб, влива се, ще се прояви напълването, сливането с Твореца, изобилието, съществуващо в творението.

Вземи всичко, но само според степента на отразената светлина. Затова отразената светлина е награда. Тъй като всичко останало не се налага да заработваме.

Висшето изобилие само ще запълни нашите духовни съсъди, желанията (келим) – само да я има отразената светлина.

Но самото напълване ми е нужно не за самонаслаждение, а за да проверя и измеря колко отдавам.

И макар напълването да ми доставя огромно наслаждение, то изцяло се измерва чрез светлината на отдаване, чрез отразената светлина.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпроси към постинг Кабалистите – за целта на творението, част 1

Творецът това е абсолютното добро

Въпрос: Дали нашето бъдещо изправено състояние може да оправдае днешните страдания?

Отговор: Несъмнено, само като се издигнете над своя егоизъм и започнете да усещате себе си не в него, в своето тяло, а по-високо от него – в другите, в тази мяра вие започвате да асоциирате себе си не с тялото, а с душата – усещането на другите. И в тази мяра започвате да усещате благото, изпълващо света.

Въпрос: Вие учите, че Творецът това са законите на природата, силите, както например, в нашия свят закона за притеглянето. Как при това Творецът да е добър?

Отговор: Така се възприема всяка сила, с нейното въздействие върху нас, като добра или лоша, гледайки по нейното следствие в усещането ѝ. Тоест говори се не за самата сила, а за нейното възприемане от нас.

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - No Comments→

Въпрос: Защо е написано, че преходът от едно стъпало на друго се осъществява при увеличаването на (авиюта) дебелината на екрана? Нали авиют е характеристиката на съсъда, а не на екрана?

Отговор: Екранът – това е духовният съсъд. След първото съкращаване, желанието не може да служи за съсъд. Духовният съсъд, „кли” показва, колко аз мога да платя.

Ако отида на ресторант и кажа, че съм гладен, те няма да гледат моето желание, а ще поискат да видят колко пари имам, екрана.

Тоест какъв авиют (дебелина) на покриване имам, възможността да получа заради отдаване, силата на намерението, колко от моето минало егоистично желание мога да присъединя към анти егоистичния екран, към намерението за отдаване.

Нищо не можеш да получиш с екран, който няма никаква дебелина – това е просто съкращаване.

Съкращаването е екран с нулев авиют (дебелина), т.е. за себе си, аз не искам нищо да получавам, а заради отдаване – не мога.

Колко мога да получа заради отдаване? Точно толкова, колкото е дебелината на моя екран.

Аз имам 20 гр. сила на екрана – толкова и ще ми разрешат да получа, защото аз ще мога да ги получа заради отдаване.

И двете действия – и получаването и отдаването, трябва да се съединят в екрана. Тогава това ще бъде получаване заради отдаване.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→