От трудовете на Рабаш: Управлението на Малхут се нарича „хука” (кодекс). Но тя е само закон на Тора, не самата Тора. В крайна сметка, за да заслужим Тора, трябва да приемем законите, които тя ни дава. Иначе е невъзможно да я получим. И в този момент, когато човек е приел върху себе си управлението на Малхут, тогава той се нарича “свойството Исраел”.

Ние всички сме желание за наслаждение. Това желание е като някаква планина, хълм или купчина пясък, при които няма никаква форма. Ние трябва от този „пясък”, както на брега на морето, с помощта на водата (хасадим ), да построим форма, подобна на Твореца.

Това е нашата работа. Процес, в хода на който строим тази форма от безформен „пясък”, изучавайки свойствата. Творецът ги копира и слепва от „пясък”, и този процес се нарича „хука” (кодекс). Формите, които приемаме, също се наричат „хука”.

В крайна сметка и причината, и следствието, и самите форми на отдаване, които строим една след друга, са на основата на желанието за наслаждение и всички те се съединяват заедно (тъй като в духовното нищо не изчезва), докато всичко изградено не се превърне в образ на Твореца, който ние сами създаваме.

Излиза, че творението създава Твореца. Така е написано в книгата “Зоар”. Затова всички тези велики закони, които получаваме от светлината, за да разкрием Твореца, са предназначени да ги реализираме върху себе си.

От урока по книгата „Зоар”, неделна глава, 14.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - No Comments→

Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 51:… Излиза, че тя е като лъскаво огледало, което се грижи не за това да показва нейната собствена форма, а само формите на другите, тези които я гледат или тези, които стоят пред нея.

Тя е подобна на огледало също защото цялото свойство на огледалното стъкло е в неговия тъмен цвят от другата му страна. То отразява лъчите светлина и ако беше прозрачно никаква форма нямаше да се вижда в него. Такава е Нуква – цялата и сила е в нейния Масах, който задържа светлината да не свети от нея надолу. Без Масаха в нея нямаше да има изобщо никаква светлина.

Ние четем Зоар, но не я разбираме; четем я, но не чувстваме нищо. Накрая ние трябва да стигнем до състояние, в което въпросът „За какво е всичко?” ще ни потопи в отчаяние, разочарование, във вътрешно избухване и осъзнаване, че нямаме друг избор освен да се обединим и в това вътрешно единение да разкрием за какво говори Зоар.

Няма друг начин, няма друг път. Ние трябва да преодолеем тази бариера. Има много пречки на нашия път: леност, липса на разбиране и протеста на ума заради неговата невъзможност да разбере. Обаче, нищо от това няма значение. Нуждаем се от упоритост, която ще ни доведе до състояние на отчаяние и осъзнаване, че нямаме друг избор. Ние трябва да разкрием за какво говори Книгата Зоар точно тук в нашето единство. Това, което Зоар описва се разкрива само в единството между нас.

От ежедневния урок, 13/06/2010, Зоар

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→