„Зоар”, глава „Ваеце”, п.127: Затова се е явила не Леа, а Рахел, за да привлече красотата на Рахел погледа и сърцето на Яков. И установил местопребиваването си там.

И заради нея му била отдадена в зивуг също и Леа и породила тя всички тези колена.

Откъде Яков е знаел, коя е Рахел – та нали не я е познавал? Пастирите му разказали, както е казано: „И ето Рахел, неговата дъщеря, дошла с овцете”.

Всички тези свойства: „кладенец”, „вода”, „Харан”, „Яков”, „Ливан”, „Рахел”, „Лея”, „пастири”, „стадо” – се намират вътре в човека. Повествованието в Тора ни обяснява как да разпознаем тези сили и да ги подредим в себе си.

Това прилича на конструктор „Лего”. Трябва да разпознаем вътрешните си желания и съгласно картината, която Тора ни представя да поставим всяко от тях на неговото място, докато не получим своята вътрешна картина на отношенията между всички тези желания и свойства – между стадото, кладенеца, водата и пр., за които се говори в Тора, на неживо, растително, животинско и човешко ниво, в цялата духовна реалност.

Веднага, след като подредя тази картина по правилен начин, когато я организирам съгласно инструкцията, аз попадам в кадър от филм и се придвижвам към следващата картина. Така ние преминаваме от кадър в кадър, от степен в степен.

На всяка степен Тора разказва, как да се придвижвам от степен на степен за сметка на промените в мен.

Променяйки по такъв начин вътрешните сили и свойства в съответствие с разказа, аз се предвижвам заедно с повествованието на Тора. Тогава разказът на Тора се разкрива.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Обкръжаващата светлина влияе на човека според степента на желанието му към духовното, което той получава от кабалистичната група.

Това е заобикалящата го среда, която се намира на едно ниво с него, и той поема всичко от нея, както посаденото в земята зърно.

Самото зърно е мъртво. Само, когато го посадят в земята, то оживява благодарение на околната среда.

Без тази среда зърното не е живо – то е само информационен ген. Но, когато оживее благодарение на обкръжението, започва да му въздейства слънцето и всички останали природни сили.

Зърното трябва да има връзка с околната среда, за да започне общата висша сила да работи върху него.

Така е и с човека! Този, който не се поставя в правилното обкръжение, подобно на зърното, посадено в почвата, той не може да очаква духовен напредък. Това трябва да е ясно на всеки.

В зависимост от това, колко човек може да поема от обкръжението, той получава слънце и кислород, които започват да отглеждат от него „дърво”.

И тогава, тази сила ще усещат в него дори онези, които не могат да я видят със своите „материални” очи.

И тъй като всички заедно се намираме в единна обща система, те ще почувстват, че в нас е заложен истински и ясно усещащ се духовен заряд – светлината вътре в съсъда.

От урока по статия на Рабаш, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Висшият винаги се намира в съвършенство – нищо не му е необходимо, освен да отдава.

Това не е нещо, което чувства и променя своето настроение, а система, установен, постоянен закон.

Ако приведеш себе си в съответствие с този закон, той ще има положително въздействие върху теб в степента, в която си го направил.

А, ако не се подчиниш на този закон, не си подобен на него –той ти действа отрицателно.

Защото вече са определени нашето начално и крайно състояния в творението, и те трябва изцяло да се реализират – независимо дали съдействаш за това или се съпротивяваш, разбираш или не разбираш.

Низшият (тоест ти) има само една добра възможност – да участва в този процес съзнателно и да предаде на Висшия своето желание за това.

Ние трябва да постигнем това желание – нищо друго не ни трябва, освен желанието! И трябва да знаем как да го издигнем, за да го предадем на Висшия.

Висшият е съвършен, но винаги е готов да даде на низшия всичко необходимо.

Низшият е съвкупност от всички души, а Висшият е един: една светлина, един замисъл, една сила.

И, ако низшият пожелае да стане подобен на Висшия, тоест също да се обедини и да стане като един, той ще може да издигне към Висшия своето желание. Висшият не чува никакви други молби, освен тази.

Именно това се нарича молитва, МАН – тоест желание да станем едно цяло.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Може ли да се получи от групата осъзнаване на необходимостта от любов към ближния без молитва, без вътрешно пречупване?

Отговор: В групата, ти трябва да работиш – да я задължиш да ти влияе. Как можеш да я задължиш? Като я купиш! Както е казано:  „Купи си приятел”.

Трябва да влагаш себе си в групата, за да задължиш другарите си да ти окажат влияние. Трябва да принизиш своето его спрямо тях, защото само по-малкият получава от по-големия.

Работа в групата:

1. Да окажа своето влияние върху другарите там, където съм по- високо от тях – да им дам всичко, което искат, сякаш съм над тях. Давам им, както по-големият дава на по-малкия.

2. В степента, в която съм по-малък от другарите, аз трябва да получа от тях осъзнаване за важността на целта на творението – аз се принизявам и получавам от тях.

Сякаш им казвам: „Аз ви давам колкото и каквото искате, за да получа от вас осъзнаване за важността на отдаването и любовта! Само това искам да получа от вас. Всичко останало си имам, но това не мога да получа от никъде, само от групата.”

Въпреки, че любов и отдаване, аз не получавам от другарите – от тях получавам усещането за недостиг и желание за това. И чак след това идва светлината и ми донася любов и свойството отдаване.

Желание за това свойство, аз получавам от групата. А след това светлината, връщаща към източника, вместо усещане за недостиг донася поправяне.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→