Висшият винаги се намира в съвършенство – нищо не му е необходимо, освен да отдава.

Това не е нещо, което чувства и променя своето настроение, а система, установен, постоянен закон.

Ако приведеш себе си в съответствие с този закон, той ще има положително въздействие върху теб в степента, в която си го направил.

А, ако не се подчиниш на този закон, не си подобен на него –той ти действа отрицателно.

Защото вече са определени нашето начално и крайно състояния в творението, и те трябва изцяло да се реализират – независимо дали съдействаш за това или се съпротивяваш, разбираш или не разбираш.

Низшият (тоест ти) има само една добра възможност – да участва в този процес съзнателно и да предаде на Висшия своето желание за това.

Ние трябва да постигнем това желание – нищо друго не ни трябва, освен желанието! И трябва да знаем как да го издигнем, за да го предадем на Висшия.

Висшият е съвършен, но винаги е готов да даде на низшия всичко необходимо.

Низшият е съвкупност от всички души, а Висшият е един: една светлина, един замисъл, една сила.

И, ако низшият пожелае да стане подобен на Висшия, тоест също да се обедини и да стане като един, той ще може да издигне към Висшия своето желание. Висшият не чува никакви други молби, освен тази.

Именно това се нарича молитва, МАН – тоест желание да станем едно цяло.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →