Въпрос: Ако за поправяне на душата е нужна само Кабала, тогава защо мъдреците от миналото са създали толкова много коментари на Тора, Мишна и Талмуд? С какво ни помага това?

Отговор: Ако ти, за няколко години изучаване на Кабала постигнеш поправяне към отдаване (лишма), ще можеш да отвориш Талмуд и да се наслаждаваш на това, което е написано там.

Тъй като ще започнеш да разбираш всички описани там закони, съгласно тяхната вътрешна същност, науката Кабала. Ще разбереш за какво са писали всички тези велики мъдреци от миналото.

Просто сега, техния език те обърква и крие от теб истинския свят. А след това, ти ще разбереш всичко, защото ще се намираш на същата степен, на която те са писали това.

Ти ще усетиш състоянията, които са ги вдъхновили да напишат своите коментари. За теб тези текстове вече няма да се отличават от кабалистичните статии.

В думите: бик, магаре, крава, вреда, Храм, Велико събрание (Санедрин), полета, владения – те изразяват процеса на поправяне на душата.

Цялата Тора говори само за поправяне на душата и нейното подобие с Твореца – това са всички имена на Твореца.

Един коментатор спори с друг и мненията им се разминават – това е вечният спор между дясната и лявата линия, мярката за получаване и отдаване, изясняване как оптимално да се съчетаят.

Талмуд обяснява духовните процеси в най-подробни детайли. Това сега те обърква, защото си мислиш, че става дума за хиляди различни мнения.

Но след това ще осъзнаеш, че това не са хиляди мнения, а поглед върху едно и също явление, което може да се поправи от хиляди гледни точки.

Не мъдреците спорят помежду си, а душите намиращи се в обща система. Те ти обясняват как всяко свойство е свързано с всички останали – как всеки орган и отделна душа се отнасят към работата на общата душа Адам.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС”, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Тора - No Comments→

За правилното възприемане на реалността е необходимо да се съвместят всички форми които ни се разкриват.

Съществува само вътрешният свят на човека.

Безкрайността, това не са безкрайни разстояния – това е безгранично съединение!

А после, в този свят на Безкрайността, възниква граница, която определя доколко близко до мен можеш да бъдеш ти.

Вътре в тази Безкрайност се разкрива егоистичното желание, и то създава разстоянието между различните части.

Тя е въобръжаема, тази дистанция между желанията, между Егото.

В резултат на това, започват да се разпространяват световете от Безкрайността надолу, т.е. на същото място възникват усещания за дистанция между различните части.

Това се нарича, спускане на световете или усилване на скриването помежду ни.

Понеже това не е физическо разстояние – то е чувствено. Ние трябва да преминем към по-вътрешно възприемане.

Аз мога да бъда физически близък или далечен с някакви хора и да ги чувствам близки или далечни, но едното изобщо не зависи от другото.

В духовното този въобръжаем свят не същствува, има само чувство.

А чувственото усещане ние измерваме в сфери, парцуфи, светове – съгласно подобието на свойствата между духовните обекти, желанията.

От една страна между желанията, разбира се, има разлика, та това са различни желания!

Но от друга страна, те са подобни, защото искат да бъдат заедно, независимо от естествената разлика на всеки, която не се променя.

Само това „разстояние” се измерва в духовното и такава близост ние искаме да постигнем.

Колкото и да се различават нашите първоначални желания, колкото и безкрайно отдалечени едно от друго да са те, чрез екрана и отразената светлина (взаимното отдаване), т.е. общият стремеж да станем близки, ние постигаме чувствено съзнание за безкрайното и безграничното.

В самите свои желания ще усетим безкрайна, като че ли физическа дистанция, а в нашия чувствен стремеж да бъдем заедно, ще прекрачим тази граница и ще почувстваме своето безкрайно, безгранично съединение, когато всички ние се намираме в една точка.

И тези две форми на измерване: безкрайната дистанция, разделяща нашите желания, противоположни едно на друго и съединението в една точка на всички, без край и граници, в общо намерение, стремеж, трябва да съществуват заедно и да осигурят мощността на нашето съединение и сливане.

От урока, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

„Зоар”, глава „Ваеце”, п.129: „И бяха те в неговите очи, като няколко дни, поради любовта му към нея”.

Всичките тези седем години бяха в неговите очи равностойни на седемте висши години от Бина, споени в едно цяло и неделими.

Всички те са едно цяло, тъй като се свързват една с друга. „Поради неговата любов към нея ”- той я обичаше, защото тя беше за него подобна на висшето единство в Бина.

Какво се нарича безкрайност – когато времето се протака безкрайно, или когато няма време, когато то е равно на нула?

Ако аз я обичам, работя за нея седем години, и за мен те бързо отлитат – как може да е така?

Би трябвало да е обратно, времето трябваше да минава безкрайно бавно – защото чак след седем години, ние ще можем да бъдем заедно! …

Всъщност, безкрайност означава, че времето се съкращава до нула.

В нашия свят смятаме безкрайността за нещо безкрайно отдалечено, защото си представяме, че сякаш краят, т.е. смъртта се отмества за пределите на безкрайността.

Ние чувстваме безкрайността така, защото я усещаме не от напълването, а от недостига!

Но в духовното, където всички наши действия са продиктувани от отдаването, е обратно. Безкрайност – това е, когато всичко е в едно място, сякаш свито до нула.

Всичко съществува в същия миг, „ в същото време, на същото място, в същата жена”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да им отговарям.

Забележките в скобите са от мен

Каква е целта на творението?

Същността на душите на Исраел (стремящите се към Твореца, независимо от земния си произход) – това е тайната (същността) на Божествената част (свойството отдаване) свише, при което душата слизала (намалявала е своите свойства на отдаване) по причинно-следствения закон, спускайки се от стъпало на стъпало, докато не станала годна да влезе в този свят и да се облече в мръсно (егоистично), материално (желание да получи всичко) тяло.

Но чрез съблюдаване на Тора (учение за привличане Светлината на поправянето) и изпълняване на заповедите (създаване на група според условието за получаване на Тора – аравут, взаимно поръчителство), душата се издига от стъпало на стъпало за придобиване на свойството отдаване, докато не се запълни нейният обем (не се поправят всички нейни 613 егоистични желания), и не стане достойна да получи своето възнаграждение от Съвършения (абслютно любещия и отдаващ Творец), приготвено за нея предварително (още в замисъла на творението), т.е. постигане на святата (святост = отдаване и любов, не за своя изгода) Тора като имена на Твореца (Неговите свойства, т.е. подобия на Него), е тайната (същността) на 613-те заповеди за получаване на светлините.

Баал аСулам. Предговор към книгата „Устата на мъдрия”

Filed under: Баал Сулам - No Comments→

Увод към коментарите на «Сулам»:  Първо трябва да узнаете имената на Десетте Сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

Тези десет покрития на висшата светлина са създадени, за да могат низшите (творенията) да получат светлината на Твореца.

И това е подобно на светлината на слънцето, която може да бъде гледана само през опушено стъкло, което намалява светлината и я приспособява според възможностите на човешкото око.

И не би било по силите на творенията да получат Неговата светлина, ако не беше скрита зад десетте покрития, наречени „десет сфирот”. А всяка по-висока сфира – все по-силно скрива светлината на Твореца.

За да можем да съществуваме, висшата светлина е била принудена да намали, да ограничи себе си, да се обгърне с десет покрития.

Поради това, ние можем да бъдем напълно самостоятелни, да чувстваме, че съществуваме, че постепенно се приближаваме към Твореца, доколкото можем да приемем Неговата форма и да се уподобим с Неговите свойства. Т.е. можем постепенно да Го постигнем – макар и не веднага, наведнъж.

От висшата светлина ни отделя не една, а десет степени. Именно в такава форма светлината разкрива желанието да се насладим, което е способно да съществува като противоположно на нея.

Връзката между светлината и желанието е възможна само чрез тези десет покрития, наречени сфирот.

Но нали думата „сфира” не произхожда от скриване! Напротив, тя означава светене! Т.е. тя свети в нас, при условие, че сме в съответствие с тази сфира – при същите тези условия, със същите свойства.

По същите стъпала на сфирот, по които светлината се е спуснала отгоре надолу, за да бъде с нас, ние се издигаме отдолу нагоре, за да бъдем заедно с Нея.

И сега се срещаме с Нея на някакво стъпало на тази стълба и според това отброяваме сфирот – десетте покрития, в които се крие висшата светлина.

Всеки ден светлината възобновява Първоначалното действие на Творението, събуждайки все повече и повече егоизма в нас през десетте покрития.

Ние трябва да се почувстваме противоположни на светлината, тъй като иначе, няма да бъдем творения.

Откъс от урока по статията „Увод към коментарите на „Сулам”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→