„Зоар”, глава „Ваеце”, п.129: „И бяха те в неговите очи, като няколко дни, поради любовта му към нея”.

Всичките тези седем години бяха в неговите очи равностойни на седемте висши години от Бина, споени в едно цяло и неделими.

Всички те са едно цяло, тъй като се свързват една с друга. „Поради неговата любов към нея ”- той я обичаше, защото тя беше за него подобна на висшето единство в Бина.

Какво се нарича безкрайност – когато времето се протака безкрайно, или когато няма време, когато то е равно на нула?

Ако аз я обичам, работя за нея седем години, и за мен те бързо отлитат – как може да е така?

Би трябвало да е обратно, времето трябваше да минава безкрайно бавно – защото чак след седем години, ние ще можем да бъдем заедно! …

Всъщност, безкрайност означава, че времето се съкращава до нула.

В нашия свят смятаме безкрайността за нещо безкрайно отдалечено, защото си представяме, че сякаш краят, т.е. смъртта се отмества за пределите на безкрайността.

Ние чувстваме безкрайността така, защото я усещаме не от напълването, а от недостига!

Но в духовното, където всички наши действия са продиктувани от отдаването, е обратно. Безкрайност – това е, когато всичко е в едно място, сякаш свито до нула.

Всичко съществува в същия миг, „ в същото време, на същото място, в същата жена”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →