Световете АБЕА, по които ние се изкачваме като по стълба, се раждат така, че висшият духовен обект (парцуфът) избира най „светлите”, най-малко пострадалите при разбиването на информационните записи (решимо), поправя ги и ражда следващия след него нисш духовен обект.

Така и аз избирам някакво ниво на онези решимот, информационните данни, които сега мога да поправя, и това става моята нова реалност, моят свят.

Аз сякаш слагам нови по-силни очила и мога да разгледам следващия, много по-нисък слой на информационните записи.

Светлината започва да идва отгоре не само до моето най-светло решимо, но доколкото аз вече съм го реализирал, създал съм по неговите данни свой духовен парцуф, през него започва да преминава светлина по-дълбоко, до записите, отнасящи се към следващия парцуф.

Така слой след слой, желанията стават пригодни за това, да получим въздействието на висшата светлина.

А висшият парцуф, построен на предходния етап, става буквално като леща, като лупа, фокусираща светлината на много по-ниските слоеве на информационните записи.

Избират се записи от един слой, строи се по него един духовен парцуф, през него преминава светлината по-нататък и разкрива информационните записи, отнасящи се към следващия духовен парцуф.

И така всеки път, създаването на висшия парцуф дава възможност на висшата светлина да се пристрои към следващия слой от желания и да влезе в съприкосновение с тях.

А преди това те просто не се усещат, защото са твърде далече един от друг по своите свойства.

Но раждащият се сега парцуф става като адаптер между висшата светлина и информационните записи, намиращи се в следващия по-нисък слой.

Така стъпало след стъпало идва поправянето. Всеки, завършил изграждането и поправянето си, предава целия пакет от решимот по-нататък, за да може следващият духовен обект да избере и отдели оттам своите записи, и завършвайки своето поправяне, да предаде остатъка по-нататък.

Така ние трябва да изпълним своята работа – да изберем най-светлото и леко решимо/желание и с него да работим, а на останалото засега да не обръщаме внимание, то ще се изясни по-нататък.

От урока по статия „Въведение в коментара Сулам”, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →