Притча ( От писмо 26 на Баал Сулам) : Великият и добър цар имал една цел – да наслади жителите на неговата страна …

Дал на всички указание да работят за него в продължение на цяла година и отделял за това място в своя дворец.

А тяхното възнаграждение се намира на место работата им, където им приготвили трапези с различни ястия.

Всички като един започнали да работят. Всички мислели, че царят ще постави наблюдатели да следят за работата, обаче царят се скрил – и всеки може да прави онова, което смята за необходимо.

Те не знаели за неговото изобретение, за лечебния прашец, като подправка, която покривала с не вкусен прах всичките ястия, деликатеси и сладки. А на мястото където работели, тази подправка разкривала божествен вкус!

Преданите на Царя , без каквото и да е наблюдение точно изпълнявали указанията на царя, изпълнявали всичко което им било възложено – и в техните тела влизал лечебният прашец.

А когато дошло времето да опитат гощавката, то усещали хиляди различни вкуса – никога по-рано те не са познавали такава сладост. И затова те грабили и прославяли царя!

Но онези нищожните, които не разбрали всичкото величие на царя, че се полага да го обичат вярно и предано – виждайки, че никой не ги наблюдава, пренебрегвали мястото, предвидено за работа, и всеки работел там, където му се струвало по – добре.

А когато дошло времето за трапезата, то усетили горчив вкус заради праха. И започнали да хулят и унижават царя и неговата маса, защото им приготвил такова възнаграждение срещу техните усилия.

И станал царят в техните очи най – големият измамник. Та нали вместо сладки и деликатеси им приготвил само една горчилка и сол.

От урока по писмото на Баал Сулам. 09.07.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Защо Творецът е скрит от човека

И така, за да могат сътворените да получат цялото благо и наслаждение, като не изпитват, за това получаване, срам, е било направено тяхното изправяне (изначално специално глезената, егоистична природа).

А същността на това изправяне, е в съкращаването и скриването на Висшата светлина (от човека). Тоест, докато човек не изправи своето желание да получава на отдаващо (не стане подобен на Светлината – Твореца), е невъзможно никакво разкриване на Висшата светлина. (Както всяко явление в природата, така и Висшата светлина – Твореца, ние можем да усетим само в степента на подобие на нашите свойства спрямо това явление).

А в изпълняваните, от нас, заповеди (действията за изправяне на желанието ”да получа” на желание ”да отдавам”, за да станем подобни на Твореца), където е трябвало да вкусим добро и наслаждение (от отдаването), ние не сме способни да усетим такъв вкус, че да не ни е срам по време на получаване на наслаждението.

И именно, затова е било направено изправяне (скриване на Светлината, на наслаждението от отдаване и любов), според което ние сме задължени, в момента на получаване на наслаждението, да действаме заради отдаване. Иначе, спрямо действията ни, се разпространява скриването.

Рабаш, Шлавей Сулам, “Святост и чистота в работата”, 1991, Ст. 28

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Кой не знае какво е това молитва – нея я има във всичките религии, във всички култури.

Хората се обръщат един към друг с молба, молят за нещо, т.е. молитвата бива обръщение към хората или към висшата сила (както човек си я представя).

В молитвата е заключена огромна сила, та нали когато човек чувства, че е попаднал в безизходна ситуация, от него от самосебе си се откъсва искрена молба за помощ.

Това е такава естествена реакция, която ние наричаме молитва, молба, вик, или това може да бъде благородна молитва, която също се излива от самото сърце.

Такова действие предизвиква огромни вътрешни човешки ресурси и го довежда до изцеляване, способности за преодоляване на непреодолими препятствия.

Но в кабала „молитва” не е обикновена молба, а молба за поправяне, за достигане целите на творението.

До падането от усещането за Твореца не са съществували молитвеници, защото хората са усещали Твореца, и всеки се е обръщал към Него от своето сърце, „душата на човека го учи”.

Човекът сам е знаел, какво му било необходимо да си изясни и направи, за да се приближи още малко към целта и да се съедини с Твореца, да се сравни с Него по свойства.

Така до разрушаването на Храма целият народ е бил в усещане на висшето и е чувствал за какво трябва да моли. Усещането в сърцето, всъщност е било молитва: „каквото на сърцето, такова и на устата”.

Човекът усещал в сърцето си стремеж за отдаване, любов към ближния, любов към Твореца, уподобявайки се с Него – това са чувствали със сърцето и не е имало нужда от думи.

Да изразиш с уста – това за нас е да чуем самите себе си, сам да разбера какво преживява моето сърце.

Това било време, когато ние сме се намирали в поправено състояние.

Но когато се разрушавал Храма в  нашите сърца, вследствие на общото падение от любов към ближния в безпричинна ненавист един към друг – ние сме престанали да се оприличаваме на Твореца по свойства и затова Той е изчезнал от нашето усещане и ние вече просим за своя егоизъм, а не за своето поправяне!

Ние молим за онова, което ни се иска за тези нови завладяващи ни желания – това е егоизъм.

А какво може да иска егоизмът? – Да му бъде на него добре и лошо на останалите, понеже относно тях, аз ще почувствам себе си още по-добре!

Така работи нашето ново сърце – „каменното сърце”. Разбира се, че ние не достигаме истинска молитва, докато не изправим своите желания.

Но от друга страна сме длъжни да знаем каква трябва да бъде истинската молитва, за да разберем, ако не със сърцето, то поне с разума, и да се придвижваме в тази посока, поправяйки своите свойства.

Затова кабалистите са ни съставили молитвеник, за да знаем за какво все пак да молим….

От урока по статията на Рабаш, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→