Въпрос: Защо отначало казахте, че забелязваме само това, което се различава от нас по свойства – т.е. не равното, а това, което  е над или под  нас.

А след това казахте, че равенството по свойства е необходимо условие за да приемем чрез своите „приемници” духовната вълна?

Отговор: Нашият егоизъм не забелязва това, което е равно на него! А ако искаме да възприемем равенството, то трябва да се повдигнем над своето его!

Нужна ми е група, за да постигна равенство с Твореца по свойството отдаване. Настройвайки се на равенство с другарите, по този начин се изравнявам с Твореца.

Иначе не мога да бъда равен на Него. Аз ще се прекланям пред Него от корист, или от желание да се прилепя като малко дете, за да властва Той над мен. Т.е. поставям Го над или под себе си, но не и равен на мен.

Равен мога да стана само чрез групата. Групата – това е този преобразовател, с помощта на който достигам равенство и подобие на свойствата с Отдаващия.

Групата в действителност съществува само в моето въображение, за да мога да постигна равенство с Твореца, равенство, което не съществува в природата!

От урока по статията “Предговор към “Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всичко, за което кабалистите ни разказват, е станало в техните усещания – но и в мен, в моя материал, сега става същото, само че аз не го усещам!

Трябва да получа свойствата на процесите, които искам да усетя и тогава – ще ги почувствам.

Всички действия, описани в Учението за Десетте Сфирот, се случват вътре в нас – безкраен брой действия, всяка секунда. Но ние не ги усещаме, тъй като се намираме в „без(духовно)съзнание”.

И в материалния свят е същото: сега ме пронизват хиляди различни вълни – вълни от всички прибори на големия град преминават сега през мен!

Милиони телефонни разговори и всички канали на радиото и телевизията! С помощта на прибори ние можем да възприемем тези вълни.

По същия начин сега съществуваме в духовната природа, където се извършват действията, описани от кабалистите, и трябва да се научим как да ги разпознаваме.

Трябва да станем чувствителни към отдаването: какво е отдаване, на кого да отдаваме и защо, каква награда ще има за това, струва ли си да се прави или не?

Ако започна да си изяснявам това, ще развия в себе си сетивен орган, възприемащ отдаващите свойства. И тогава ще започна да чувам вълните на отдаването, подобно на радиовълните.

И вътре в мен ще се създаде приемник, който улавя различните видове вълни на отдаването, които се наричат светлини.

И чрез вълните ще започна да откривам източниците, от които те идват, а също: къде, при кого, с каква цел, защо. И главното: каква е предавателната станция, пораждаща тези вълни – Творецът!

Но всичко това е само при условие, че изградя вътре в себе си приемник, който реагира на тези свойства.

Тъй като според закона за подобие на свойствата, закона за резонанса, за да уловя вълните, идващи отвън, трябва да създам същата вълна вътре в себе си.

Във вътрешните и външните вълни има една обща съставка – „носещата вълна”. Но във външната вълна има още една допълнителна вълна, която се наслагва върху основната и тя ми носи информация.

Трябва в твоя приемник (душата) да се създаде вълна със същата честота (например 93 мегахерца), и тогава ти ще уловиш външния сигнал (Твореца), ще отделиш полезния сигнал – наложената вълна (глас, песен или обръщение на Твореца).

Духовният приемник работи на същия принцип, както и земния, тъй като природата е една и съща! Трябва ни обща основа с Твореца – тази вълна (93 МГц) сила (намерение) на отдаване, а върху нея се наслагва малък сигнал за твоето получаване, който влиза в теб и ти го улавяш.

Когато се изравняваш с идващата вълна в нейното свойство отдаване, тя ти предава от Твореца малко допълнение за получаване, светлината Хохма – напълването.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

„Предговор към книгата „Паним меирот”, п.12: Това е тайната за съществуването на времето в нашия свят.

Отначало двете гореспоменати противоположности се разделили на две отделeни една от друга същности, т.е. на система на чисти и нечисти светове, за което е казано: „Едното като противоположност на другото създал Творецът”, в които все още не може да се осъществи поправяне, тъй като те трябва да се съчетаят в един носител – човека.

И затова ни е необходимо съществуването на времето – за да може двете противоположности да се появят в човека една след друга.

Невъзможно е веднага, в един и същ момент да се съединят двете противоположности: свойствата на Твореца и свойствата на творението.

И затова сме задължени да се движим стъпаловидно: ту да се потапяме в празно желание, ту да извършваме поправяне и да се изпълваме със светлина, и отново: пустота, поправяне и светлина.

Така спускайки и издигайки се, ние се придвижваме отдолу нагоре, усилвайки своето желание и поправяйки неговото намерение на отдаващо.

Именно тези изменения ни дават усещането за време. А, ако в нас не се променяше желанието и намерението, не бихме усещали времето, оставайки в неизменно състояние. Затова в света на Безкрайността, когато всичко вече е поправено, няма време.

Да се намираш в духовното пространство значи да се прилепиш към едно състояние, един принцип, над всички изменения. И затова там ние не усещаме време.

Това състояние ни е познато дори от обикновения живот– ако сме увлечени от някаква игра или работа, не усещаме как върви времето.

Възможно е, ние да преминем през много състояния, но над всички тях сме прикрепени към една единствена точка – и тогава времето не се усеща.

Тоест времето не зависи от това, как напредваме чрез падения и подеми, малки и големи състояния, а доколко сме преданни на тази посока, на единствената точка на сливане, независимо от всички колебания.

Затова в духовния свят се издигаме над времето. Тъй като да преминеш махсома значи да се придържаш към този принцип. Тогава започваш да усещаш, какво значи да бъдеш над времето.

Тук няма никаква мистика – ние се издигаме в своите усещания над измененията и затова времето изчезва.

От урока по статията „Предговор към “Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→