Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Написано е: „Създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”. Привикнали сме към всички тези изказвания и мислим, че това са просто красиви думи около Тора.

Но в действителност, това е много стойностно и сериозно. Тъй като ако не започнем да изучаваме Тора по правилен начин, то ще страдаме от нея, тъй като това е светлина – мощна сила, която ни въздейства, с помощта на която можем да постигнем благо или точно обратното.

Това «обратно» е същия този път, т.е. с помощта на разкриването на злото сме длъжни да постигнем добро. Виждаме това с примера по последното изгнание.

Изгнание означава, че ти си откъснат от духовното и нямаш шанс да достигнеш връзка с Твореца до завършване на изгнанието.

Но когато сме откъснати от духовното и пребиваваме в намерение за себе си, как можем да се занимаваме с Тора?

Нали цялото твое занятие е заради самонаслаждение, получаване на награда, дори не «ло лишма», т.е. без каквото и да е правилно намерение.

Но сега ние разбираме, че за сметка на това, че по време на изгнанието ние също се занимаваме с Тора (външна, не кабала), ние привличаме обкръжаващата светлина, но тази светлина, вместо да ни приближи към поправяне, ни отделя от нея. Това означава, че използваме Тора като «Смъртоносна отрова».

Но за сметка на това откриваме, че пребиваваме в злото и с падението на нивото на поколението, когато «лицето на поколението става като «кучешка морда» ние достигаме до състояние за което е казано: «…и изнемогнаха синовете на Израел от тази работа».

Т.е. през цялото време, в постижение или в изгнание, винаги използваме светлината, заключена в Тора – с отрицателна страна или с положителна. Без това никога не бихме успели да постигнем усещането за изгнание и необходимостта от избавление.

Затова сега, когато се намираме в такова особено състояние, за което пише Баал Сулам – в поколението на Месия, на прага на избавлението – за нас е много важно да разберем, че всичко това е условие, дадено ни свише, но още неприето от нас.

Какво означава това? – Дали са ни възможност да започнем да използваме същата тази светлина, възвръщаща ни към източника, към Твореца – но по нов път, който да ни върне към първоизточника, а не да ни отделя от него, както ни е действала по време на изгнанието.

По време на изгнание нашите намерения през цялото време са били насочени към себе си – как да заработим с помощта на Тора и в този свят и в бъдещия.

А сега сме длъжни да изменим намеренията си и за сметка на това да изменим въздействието на обкръжаващата светлина върху нас. Която действително ще ни върне към източника – пряко към нея а не към своята обратна страна.

Затова днес сме длъжни да мислим главно за намерението, с което пристъпваме към обучение.

Колкото по-ясно и желано е намерението ни, колкото по-добре се организираме така, че нашата молитва да бъде «групова молитва» и всички да се съединим в едно цяло, срещу единственния източник – толкова повече ще успеем.

От урока по Книгата Зоар, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Ако Авраам и Лот се намират в един човек, как е възможно единият да е съвършен, да се намира в обителта на Твореца, а вторият да върви с нечестивците?

Отговор: Нима Авраам може да достигне Елон-Море (мястото на съединяването с Твореца, състояние на брит – съюз с Твореца) без Лот?

Как човек ще достигне до светостта (свойството отдаване), ако отначало в него няма клипа (егоистично желание)?

Казано е: „Създал съм злото начало и съм дал Тора за неговото поправяне”. В света няма святост. Творецът е създал клипата – злото, глупавото начало. А доброто не е създал.

Защо Творецът не казва: „Създал съм злото начало и доброто. Избери доброто!”? Напротив, Той то казва: „Доброто ще го направиш ти (поправяйки създаденото от Мен зло). А Аз съм създал злото”.

Затова как човек ще достигне до Елон-Море, в мястото на първия съюз с Твореца, ако в него не е Лот, не е Сам? Само като се поправя той достига това състояние.

И затова Лот е длъжен да бъде до него – докато не се отдели от него. Но след това той ще се връща пак неведнъж. Така човек прави изясняванията си.

Но без изяснявания и поправяне, в теб няма святост, няма свойство отдаване. Светостта сама по себе си не съществува – само ние я строим. Да се надяваме, че ще я построим!

От урока по Книгата Зоар, 19.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да прави човек, който едва започва да учи мъдростта на Кабала, докато стои пред книгата Зоар без абсолютно никаква представа за това какво е написано в нея?

Трябва ли да се опитва да има намерение през 45-те минути на урока? Много е обезсърчително да седиш пред такава невероятна книга и да не получаваш нищо от нея. Какво да правя?

Отговор: Единственото нещо, което е нужно да получа от Зоар, е силата на отдаване, нищо друго. Ако в мен има минимална сила на отдаване, аз ще започна да усещам Зоар, моето занимание с нея и потока на текста в нея. Ще започна да усещам колко ми е скъпа тази книга. Постепенно, чрез моите реакции на думите в нея, ще започна да усещам за какво говори тя.

Но всичко това следва моето желание над самия мен за силата на отдаване и моето желание за отворено сърце. Трябва да отваряме Зоар само с такова намерение. Когато ти излизаш „от себе си” (от своя егоизъм), това е, когато Зоар влиза в теб.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Когато се обръщам към Зоар и започвам да чета – с какво аз идвам при него, какво му донасям в своите ръце за поправяне?  Пълни шепи с отломки, разбити връзки с останалите души!

И колко силно съжалявам за това, че те са разбити – дотолкова аз мога да му предам своето желание, своята потребност от обединяване.

Само в това се състои нашата свободна воля – да увеличим един в друг това желание и да се обединим.

Нито един от нас не усеща в това потребност, но свързвайки се с обществото и обкръжението, аз започвам да желая това, което по-рано не съм искал и не съм могъл да искам, докато бях сам – необходимост да се слея с другите и да моля за това обединение.

Затова преди да започнем да четем Зоар, ние трябва да се настроим за усещането за ценността на групата, за получаване на нейното влияние, „да си купим другар”, да се преклоним пред групата, за да може всеки и всички заедно да се въодушевят от необходимостта за обединяване и да помолят за поправяне – възстановяване на разбитите връзки. С това наше желание ние ще привлечем светлината, която ще ни поправи.

Светлината няма да дойде просто ей така! Човекът е длъжен да знае точно какво иска, иначе това няма да бъде молитва, а лицемерие.

Ако ние съобщавайки изявим онова единствено желание за поправяне, което ни е приготвил Твореца, то ще се молим за поправяне на разбиването – на тази молба ще дойде отговор свише и ще поправи връзката между нас. И тогава ние всички заедно ще разкрием онова, което желае да ни разкрие Зоар.

От урока по Книга Зоар. 23.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - No Comments→

Казано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как мога да се подготвя за Мега Конгреса този уикенд (23-25 юли), така че, да дойда на него сякаш на Царския пир?

Отговор: Като се събираме заедно на Конгреса, ние можем да направим усилие да усетим духовния живот поне за кратко. Духовният живот е обединен в изграждането на духовен съсъд. Това е връзката между нас, в която  изживяваме духовния свят. Това е единство между противоположни части. Между тези части има противоречие и несъгласие, но върху това ние постигаме съюз, защото го желаем и се стремим към него.

Желанието привлича Светлина. И дори, и да не сме готови да я задържим за постоянно, поне за кратко можем да задържим усещането на духовността. Няма проблем и да усетим падение после. Може да се случи, може и да не се случи. Може да не усетим падение, а вместо това да се издигнем по-високо, започвайки от първата духовна степен.

Мисля, че можем да го направим. Имаме всичко необходимо: знание, материали, подготовка, външната система и връзката между нас. Всичко е готово. Сега трябва да го използваме! Зависи единствено нас. Ние ще можем да усетим духовното, ако силно желаем да се свържем един с друг и да намерим духовния живот в съюза между нас, в отдаване, над нашия личен егоизъм.

Много важно е, че ние трябва да почустваме духовното, без да получим наслаждение от това. Ако получим наслаждение, ние със сигурност ще паднем. Обаче, ако  го усетим и продължим да го използваме само, за да отдаваме един на друг, пазейки себе си да не го използваме егоистично, тогава светлината ще ни се разкрие.

От ежедневния Кабала урок – 18.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Зоар, глава „Лех Леха (Върви напред)”, п. 32: „И Аз ще ви направя велик народ”… „И Аз ще ви благословя”… Като се отдели от дясната линия, която не е смесена с лявата, той беше награден с осветяване на дясната, която е смесена с лявата..

Защото, той се отдели от осветяването на лявата, която не е смесена с дясната, той беше награден с обещанието „И (Аз) ще направя името Ви велико”, което е осветяването на лявата, смесена с Хасадим на дясната.

… „И вие ще сте благословени”, което е осветяването на средната линия.

Придвижването по трите линии е като ходенето на два крака: от едната страна е силата на отдаване (дясната линия), а от другата – силата на получаване (лявата линия). Човек използва тези две сили или линии да се придвижва, „стъпвайки” на едната и после на другата. Обаче посоката, в която се движи, която определя, и как той задейства тези две сили на дясна и лява, се нарича средната линия.

Затова средната линия не е някакъв вид трета сила. Няма трета сила! Средната линия е правилното съчетание на лявата и дясната линия. Правилното съчетание осигурява придвижване, първо чрез управлението на съда и после на милосърдието, първо добро, после зло. Един разкрива лошите сили, което го бута отзад. Друг разкрива силите, които го дърпат напред.  Човек напредва с помощта на тези две сили. Те са като две юзди, които човек управлява и се придвижва. Има цяла наука за това как да ги използва.

Мъдростта на Кабала се нарича третата линия – „златният път”. Тя е метод за правилната употреба на тези две сили на природата: силата на получаване и силата на отдаване, плюс и минус. Цялата ни материална наука също се заключва в способността да използваме тези две природни сили: от атомна енергия, която също се състои от „плюс” и „минус”, до молекули, които се свързват и разделят въз основа на позитивни и негативни валентности. Всичко се състои от две противоположни сили.

Затова правилното учене се състои в това: да разберем как да вземем тези две природни основи (светлината и желанието, плюсът и минусът), да ги съединим в едно цяло и да съберем цели системи до безкрайната вселена, която включва всичко. Трябва да се научим, за да може „механизмите”, които изграждаме чрез обединяване като „мотор”, „хладилник”, „климатик” и т.н. да работят по най- добрия и оптимален начин.

В основата си цялата мъдрост се свежда до това: да извлечем максимална полза от тези две сили. И ние стоим по средата, между тях, в така наречената „средна линия”.

От ежедневния Кабала урок – 16/07/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Като наблюдаваме системите в природата, разбираме (целенасоченото развитие под Висшето управление на Твореца или на природата, което е едно и също), че всяко същество от четирите вида: неживо, растително, животинско и човешко, като цяло и по отделно, е под целенасочено управление, тоест бавно и постепенно (необходимо) израстване по начина на причина и следствие, като плод на дърво, който е управляван от благосклонно управление, за да може накрая да стане сладък и сочен. (Целта на човешкото развитие е същата: да постигне състояние на съвършенство).

Отиди и питай един ботаник през колко фази преминава плода от момента, в който той става видим, до неговото пълно узряване. Не само, че неговите   (абсолютно всички) предварителни състояния не показват с нищо, колко сладък и сочен ще бъде накрая, но и като че ли, за да дразнят, показват противоположното на крайния (правилен, съвършен) резултат.

Колкото по-сладък (по-развит духовно) е накрая плодът, толкова по-горчив и противен е той в своите първи състояния на развитие. (Тъй като последното състояние е поправеното първо състояние, тогава естествено, че колкото по-големи несъвършенства са разкрити в дадено творение, толкова по-съвършено е то в крайното си състояние.)

Баал Сулам „Същност на религията и нейната цел”

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Изцяло ни е показано Неговото ръководство в нашия свят, което е само целенасочено управление (може да бъде разбрано само от крайния резултат). Свойството „добрина” изобщо не се вижда преди творението да достигне своето завършване, окончателната си форма (защото Творецът може да бъде разбран само в поправените свойства на творението). Точно обратното, (докато творението не поправи себе си и своето зло в любов и добрина), то (неговото състояние и състоянието на света) винаги е покварено (въпреки че, в себе си то е напълно поправено като добро, но все пак това е скрито от неговите свойства на наблюдател) в очите на наблюдателите.

Баал Сулам „Същност на религията и нейната цел”

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Вярно ли е, че всеки път, когато четем Книгата Зоар тя описва в точност моето духовно състояние?

Отговор: Всички духовни състояния включват в себе си всичко – като в холографска картина.

Тъй като във всяко духовно състояние има десет сфирот. И под какъвто и ъгъл да гледаш, във всяко състояние ти узнаваш себе си.

Как е възможно това? Защото всичко това – е универсално състояние, единно цяло и само ние различаваме в него градация на свойствата.

Няма разни състояния, има само едно – първо и последно, състояние на сливане.

Но за нас то се проявява в различни ракурси, сякаш гледаме на една и съща картина под различни ъгли.

Затова мога да разпозная, да видя и да узная себе си във всяко следващо състояние.

От урока по Книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Тази светлина, която хората виждат при клиническа смърт, привличащ и даващ усещане за покой – има отношение към «обкръжаващата светлина»?

Отговор: Такива усещания при клиническа смърт са чисто психологически явление. Някога аз самият съм бил една седмица в такова състояние и знам какво е това. Това е физиологична реакция на тялото. Защо животинското тяло умирайки , изведнъж получава светлина? Само поради това, че то е мъртво?

Нима смъртта на физическото тяло е поправяне? Както по време на живота е било животно, такова е останало и при смъртта. Нима това влияе на душата?

На душата влияе само нейното поправяне. А ако тя просто си отива от тялото, без духовна работа – защо да и се полага светлина? Това ще е срам, «хляб даром».

Ако ти само за сметка на действие на висшата сила, съпровождаща те през раждането на тялото и смъртта, достигнеш висшия свят – в какво е твоята свобода на волята, твоето собствено усилие? Ако аз сам не създам в себе си съсъд за усещане на висшия, как мога да усетя това висше?!

Ние не получаваме нищо духовно за сметка на смъртта на тялото – така, както тялото е било животинско по време на живота, такова е и умряло. Останали са духовни решимо, но ако човек не го е реализирал, то се ражда ново материално тяло, със старо решимо.

Във физическо тяло, в месото няма нищо духовно, никаква святост. Отнасяме с уважение към мъртвото тяло, защото то символизира за нас душата.

Действията от този свят се опитваме да уподобим на висши духовни действия, като тяхно отражение – затова имаме такива традиции. Но ако правехме същото това със силата на своята душа – бихме извършили истинско поправяне.

Баал Сулам: “Никак не ме интересува къде ще зарият торбата с костите ми…»

От урока по статията ” Науката кабала и нейната същност”, 16.07.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Учените в квантовата физика все повече се заплитат в своите изследвания, макар че влагат в нея все повече сили и средства…

Отговор: Целият проблем на науката ни е в това, че не можем да съединим всички явления с един източник.

Защо научните изследвания заседнаха в точка, от която трябва да се направи вече качествено нов скок? Защото там вървим по посока на разделяне, на разсейване, разцепване.

Изследваме, изхождайки от нашата природа, а нашата природа стана още по-егоистична и раздробена.

И затова не работим в направление синтез на явленията, не търсим общото, свързващо всичко в едно. В това може да помогне само науката кабала.

Надявам се, след всички лутания да видим само две сили действащи в цялото мироздание. И тогава всички частни науки ще се съединят заедно – биология, зоология, психология, медицина, квантовата физика и останалите науки.

Ако с помощта на науката кабала учените разкрият общата основа, от която произлизат всички закони на поведение, свойствени за неживото, растително, животинско и човешки нива – ще видят, че цялото това външно поведение произлиза от две сили, съществуващи в природата – получаване и отдаване.

Няма друго освен тези две сили и само съчетанието между тях във всички възможни състояния, различните степени на включване на едната в другата, създават разликата между всички нива и всички създания.

Ако учените разберат това и започват да изследват всички явления от гледна точка на двете сили – науката ще излезе от застой.

Тогава те ще могат да прокарат паралел между случващото се на неживото, растително, животинско и човешки нива. Тъй като това са същите тези форми на съчетание на силите на Твореца и творението.

От урока по статията ” Науката кабала и нейната същност”, 16.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Наука - No Comments→

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси по темата към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Неговото управление на действителността, която Той е създал, е под формата на целенасочено управление, без да взимаме предвид реда на състоянията на развитие (определени от първото и последното състояние), тъй като те ни заблуждават и ни пречат да разберем тяхната цел, с това, че са винаги противоположни на крайната си форма. (Като постоянно ни поставя нови задачи, Творецът ни учи като деца как да станем подобни на Него.)

За такива неща се казва „Няма по-мъдър от опитния”. Само онзи, който е опитен, може да изследва творението във всичките му фази на развитие, в целия път до завършването му и може да се отнася спокойно и да не се плаши от тези развалени образи, през които творението преминава във фазите на развитие, а да вярва в неговия чист завършек.

Баал Сулам, „Същност на религията и нейната цел”

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какви признаци говорят за това, че ние се намираме на първото духовно стъпало?

Отговор: На първото духовно стъпало ние вече усещаме истинска необходимост да се обединим заедно, доколкото се разкрива на изкачващия общата система за връзка на всички души, свързваща всички в здрава мрежа на взаимно отдаване и любов, в която се намират нашите души. И тази мрежа е напълнена с висша обща сила – с Твореца.

Колкото повече сме готови да се уподобим на светлината, толкова по-силно нашите души се съединяват, под нейното въздействие, усещайки я как преминава през нас.

Душите все повече се сравняват по свойства със светлината, без да създават някаква преграда (съпротивление) по нейния път, и тя свободно минава през тях, премествайки се от една душа на друга.

Светлината става едно цяло, както в света на безкрайността. На нея не и се налага да извършва никакви движения, действия, за да премине от едно място на друго – тя просто запълва цялата мрежа съвършено и равномерно.

Същата мрежа съществува и на първото, и на последното духовно стъпало.

Но по нивото на стъпалата, тя се открива все по-свързана, повече напълнена със светлина, та нали все по-малко различия остават между душите и светлината, в която те пребивават.

Това означава, че душите все повече разкриват Твореца, запълващ пространството между тях.

Ние разкриваме това още на първото духовно стъпало, тъй както човек, раждайки се в нашия свят със земни органи на чувствата, вече в някаква степен усеща този свят, имайки зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Той още не знае как да задейства своите органи на чувствата, но все пак се ориентира. Същото е и на първото духовно стъпало.

Разбира се, изкачили се на него, ние съществуваме и в този свят, в своето физическо тяло, а също така вътре в своята душа – в духовния свят.

Духовният свят е вечен и намирайки се в него, аз вече не усещам задължителна нужда от физическото си тяло. Аз мога да бъда и без тяло – само с усещането на висшия свят.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност” 16.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От писмо на Баал Сулам N 39: Ицхак Коен, един от учениците на Ари каза, че е влязъл в стаята на Ари, когато той е умирал и е плакал, защото учениците са загубили надеждата, която са имали през живота на учителя, да видят свят, пълен с добрина, с мъдрост и със Светлината на Твореца. Ари отговорил „Ако имаше дори и един праведник между вас, тогава аз нямаше да бъда взет от този свят преди моето време.”

Ученикът го попитал „Какво да правим сега?”, на което Ари отговорил „Кажи на приятелите от мое име, че от този ден нататък те няма да учат науката, на която аз ви учих, защото вие не я разбрахте правилно. Затова само Хаим Витал ще продължи да учи тихо и тайно.”

Ученикът възкликнал „Значи за нас няма никаква надежда?!”. Ари отговорил „Ако заслужите, ще дойда да ви уча.”

Ученикът възразил „Как ще дойдеш да ни учиш, когато ти вече напускаш този свят?”. Ари отвърнал „Какво разбираш ти от скритите тайни и пътища на моето завръщане при вас!”. С тези думи той веднага починал, за да влезе в живота на бъдещия свят…

Наистина, това е тъжна картина. Всичко е било подготвено от Горе, така че по време на смъртта на Ари неговата група от ученици да не бъде с него. Само един ученик е бил там, Ицхак Коен. Дори Хаим Витал, първият ученик на Ари, на когото той предал пътищата на тази мъдрост, не е бил там до своя учител по това време.

Очевидно Ицхак Коен не е притежавал голямо постижение по това време, тъй като той дори не е разбирал какво се случва и е попитал „Как ще дойдеш да ни учиш!”. Това означава, че той още не е разбирал, че няма разлика между световете и че Висшето ниво винаги може да слезе и да се прояви на по-ниските нива, когато те са готови да го приемат!

Ари ни казва „Когато направите усилия и сте готови, аз ще се свържа с вас! Когато се издигнете на духовното ниво, ние веднага ще се срещнем и там ще получите цялото напълване и помощ от мен!”

От ежедневния Кабала урок – 15/07/2010, Баал Сулам

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 190: „Колко многобройни са делата Ти, о Господи! В мъдрост си ги Ти всички сътворил”. „Колко многобройни са делата Ти, о Господи!” – показва, че те са безбройни, тоест Мохин де Хасадим (Светлината на Милосърдието). „В мъдрост си ги Ти всички сътворил” – показва Мохин в брой, на Хохма.

Невъзможно е да преброим Хасадим, защото няма ограничение върху свойството отдаване и любов; няма дебелина (Авиют) на желанието, на екрана или на височината. Дори и ако броим Хасадим, ние го правим според Светлината Хохма, получаващите желания (Келим), въз основа на които добиваме Хасадим.  И все пак, самата светлина Хасадим няма брой; няма ограничение или мярка за нея.

От ежедневния Кабала урок – 29/06/2010, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

В седмата част на  „Учението за Десетте Сфирот”, която ние сега изучаваме, се разказва за спускането на световете отгоре надолу и тяхното разбиване.

За нас е важно да знаем това, за да разберем работата на природата, и от нея вече да разберем как да се издигаме, със своите дребни поправки и с косвени, спомагателни действия, подготвяйки себе си за това изкачване.

Всяко такова неголямо действие подготвя много по-голямо действие в бъдеще.

При спускането на световете, едно огромно разбиване породило множество малки действия. А сега ние се издигаме отдолу нагоре, извършвайки множество малки действия, които съединявайки се, предизвикват едно голямо действие на поправяне.

Така малките поправки се вливат в едно напълно поправено състояние – Гмар Тикун.

Разбира се главната цел на учението е да притегли светлината, възвръщаща ни към източника. И все пак ни се налага поне малко да знаем за протичащите процеси в духовното.

Ние изучаваме разбиването на световете така подробно, за да го оправдаем и да разберем неговата необходимост!

Благодарение на него сега се намираме тук долу, обладавайки всичките информационни данни (решимот) за подем и постигане на окончателното поправяне.

На нас не ни стига само висшата светлина, която ще вземе тези информационни данни, ще ги съедини с материала, в който ние се намираме, с желанието и ще реализира едното върху другото!

Решимо – това е с една дума програмата в компютъра. Аз поставям диска с програмата в компютъра и там всичко се организира вътре и приема формата на програмата. Точно така работи решимото.

Аз съм длъжен да реализирам (да пришия) всяко следващо решимо на своя материал, за да може то да се „форматира” върху него, да се организира вътре в системата, да „извая” от него някаква определена форма.

Аз имам информационен ген (решимо), материал (желание), който също се разкрива, а аз само трябва да ги наложа едно върху друго и да ги подредя – това се прави с помощта на обкръжаващата светлина.

Т.е. ние имаме два компонента, трябва да получим само третия, недостигащия – силата на Твореца.

Главата, разказваща за разбиването на световете, ни обяснява откъде у нас са се взели такива вътрешни информационни гени, и ни дава да усетим своята вътрешна същност.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Казано е: „Сред народа Свой Аз обитавам”. Не може да бъде такова, че Творецът, всишата сила, светлината, напълваща Малхут от света на Безкрайността, да се отнася към някаква отделна нейна част.

Тъй като системата е създадена цялостна, обща, и само във всички нейни общности ще се възцари светлината.

И дори на всички степени на спускане на световете, парцуфим и сфирот отгоре надолу, във всеки един случай системата остава цялостна, съвършена и само степента на свързване между нейните части се намалява.

И затова говорим за спускане на световете – намаляване на степента на свързване между частите на системата. Но количеството на частите остава винаги едно и също.

Докато между нас остава макар и минимална връзка, то има взаимно отдаване – те още се намират в духовното.

Но веднага щом взаимното отдаване се прекрати и те вече не са свързани помежду си като един човек с едно, макар и малко сърце – тази система веднага се оказва в този свят.

И тогава Твореца вече не управлява в нея, а само свети отдалече с обкръжаващата светлина, за да ни пробуди от това разбито състояние и да ни върне обратно към обединение.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Творец - No Comments→