Смята се, че общата молитва е тогава, когато човек издига своята молба, молитва, сред много просещи.

Духовно издигнатите смятат, че общата молитва, това е молитва за обществото.

Такава молитва веднага се приема от Твореца, в същото време, ако човек моли за себе си, егоистичната молитва не се приема.

Но и това обръщение за обществото към Твореца не се явява съвършено! Защото ако „Творецът е добър и творящ добро”, то в своята молба за обществото аз утвърждавам, че обществото е по-лошо от Твореца!

Излиза, че аз считам, че Творецът се отнася лошо с обществото и за него трябва да се моля? Ако Той е добър с всички, то за какво да го моля?

Излиза, че не мога да моля Твореца да се измени по отношение на мен (молитвата е лична) или към обществото (молитвата е обща).

Аз изхождам от това, че Творецът е абсолютно постоянно добър и в мен остава да Го помоля само за едно – да поправи мен и всички, така че да почувстваме, че от Него излиза само добро.

Ако всички, които желаят връзка с Твореца, т.е. със свойството на отдаването и любовта, и са готови с тези свойства да се съединят между себе си, то с тези стремежи те създават място, в което се разкрива Творецът – нашата взаимна любов.

Но достигат такова състояние, благодарение на поправянето в 613-те желания на всеки човек, което се нарича и „изпълнение на 613 заповеди”.

В измерването на такива поправки ние се доближаваме един до друг, тъй като поправката на желанията е в тяхното съединение.

Затова е казано, че „любовта към ближния това е велик закон на Тора”, а всички заповеди са нужни, за да достигнат в резултат последната, всеобемна заповед –заповедта на любовта.

Тогава ние ще почувстваме в тези частни и общи поправки силата на отдаване и любов, която ни напълва.

Но ако ние не сме поправени, не сме обединени, и всеки иска да получи за себе си – излиза, че нашата молитва е само за материални придобивки (материалното е това, което е получено егоистически, духовното е заради отдаване).

И тогава ние не се наричаме Израел, а „народите на света” и тези определения не се отнасят към определен народ или националност, а към състоянието, през което преминава човекът.

Съгласно това се получава нашата молитва, а именно, за да увеличи своето частно състояние, или да поправи своето отношение към ближния и към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Природата на този свят е егоистична. И в нея ние сме се родили – в природата на желанието за наслаждениеИ затова желанието ми, през цялото време, ме тегли и тласка към наслажденията,като не ме оставя и секунда в покой.

Всеки път то създава в мен нови потребности, увличайки ме към тези или други източници на наслаждения.

Получава се, че в този свят постоянно се намирам под натиска, принуждаващ към развитие, на силата на природата, която пробужда в мен усещане за страдание.

Затова, ако нищо не правя, няма наказание. Тъй като подбудата какво да се направи, всеки път идва към мен от природата, доколкото ме управлява сила, тласкаща ме отзад.

Докато в духовното развитие няма сила, заставяща да напредваш, там няма насилие. Аз трябва сам да достигна, да събера, да натрупам, да организирам в себе си сила, тласкаща ме напред.

Затова, за да ни помогнат, пребиваващите в егоизма желания за наслаждения, духовно да се движим напред, а ние получаваме наказание, ако не работим – наказание за бездействие.

Ако обърнем внимание на всички наши усещания и разберем, че те идват от Твореца, то това много ни помага по-добре да реагираме и да  напреднем.

Ако във всяко състояние, ние започнем да виждаме отношението на Твореца към нас – наказанието за нашия мързел в работата, то можем по-добре да се подготвим за всяко действие, във всеки миг.

Тогава ние виждаме, че Творецът е винаги Първи, че Той ни приканва към действие и ни направлява, а ние трябва да сме само по-внимателни, за да чуем, че Той говори, тъй като Той работи вътре в нас и според това различаваме детайлите в нашата работа.

Тъй като в цялата ни работа, това съединение между душите е, за да разкрием в него Твореца.

А вътре в това съединение, чувствайки как Творецът ни направлява, започваме да усещаме пряката светлина, отразената светлина и всички действия, които изучаваме в науката кабала – как се осъществяват между нас.

Така Творецът ни подтиква към връзка, за да може желанията ни точно да съответстват на Неговите. И затова, от страна на Твореца това не е наказание, а корекция на нашата посока.

От урок по статията на Рабаш, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ние „всички като един идваме в града на Царя”, в този свят. И тeзи, които вярно работят за Твореца, обръщат Неговия „вълшебен прах” в сладки и изискани подправки.

А тези, които не работят, вкусват горчивия прах и не могат да се насладят на Неговата трапеза.

Всичко зависи само от правилните усилия на човека. Ние виждаме колко хора идват, за да изучават кабала и влагат много сили, но след това захвърлят…

Защото в резултат виждат, че тази трапеза не е по желания им вкус. Но те не обвиняват в това самите себе си, а казват, че е виновен Царя и методиката кабала, носеща горчивия вкус, лоша е групата, приятелите.

И си отиват! На тях им се струва, че могат да намерят по-големи наслаждения или просто, за да си починат, или се заемат с някаква друга методика.

Всичко зависи от това дава ли си човек отчет, що за „месторабота” е това, където е попаднал и какво му е възложено, как трябва да насочи себе си в работата, за да усети сладкия вкус.

Трапезата е подредена пред нас! Написано е: „Вкусете и се убедете колко добър е Твореца!” и трябва да усетим само вкусът за Него, т. е. да подготвим своя съсъд за Неговата светлина, за да получим тази добавка като сладка подправка.

А хората не влагат своите сили на правилното място, а след това гледат в часовника колко време са загубили в усилие.

Но те не са вложили във важното – в съединението на душите и затова не усещат приятния вкус в работата! Защото вкус може да се почувства само чрез съединение, то е и този съсъд, в които се разкрива светлината.

А те напразно са се трудили на друго място. Както ти да си работил целият месец в компанията, а в края на месеца си се преместил в друга компания и да искаш заплата. Дали там ще ти заплатят?!

Ти не си заработил нужното „кли”, съсъда на полученото възнаграждение. Награда се получава само в общия съсъд, тъй като именно в него се разкрива Твореца, Неговата трапеза, Неговата светлина. А ако човек не вложи в това сила, то неговата работа нищо не струва.

Трябва да сме внимателни и чувствителни в това, и всеки е длъжен да проверява себе си: разбира ли той в каква единствена точка трябва да съсредоточи всичките си усилия, а то е само в достигане на вътрешната връзка, обединяваща в една цел, в едно желание, за да се разкрие в това съединение Творецът.

Ако човек е насочен в това, то с времето започва да усеща в „трапезата” сладък вкус. А ако ли не, то постепенно се уморява и разочарова, тъй като вместо приятен вкус, усеща вкус на прах, „горчив прах” и го изхвърля.

Колко сили може да се влагат и нищо да не се получава в замяна? И да не се види, че се работи, но не на това място, където трябва…

Това веднага става ясно по отношение на групата и другарите, намира ли се той в групата или не и работи ли в нея.

Това усилие с нищо не може да се замени, нито с пари, нито с професионални способности.

Само ако ти работиш над съединението на душите, тогава този „ горчив прах”, това скриване изчезва и ти разкриваш духовния свят, който се намира направо тук, заедно с теб.

Просто в теб не е бил вътрешния инструмент (кли), в който може да го приемеш, както нужната вълна за радиоприемника.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Страхотно е, когато човек е обграден от голяма група, където го подкрепят и се грижат за него по време на падение. Но какво остава за онези, които са отделени и живеят далеч от най-близката кабала група, в чужда на духовното среда, както е например в Европа?

Отговор: Мислим, че физическата близост има позитивно влияние върху духовното, но не е задължително да е така. Ако човек напряга големи усилия да напредва и да постига контакт където и да е, то той винаги печели повече, отколкото ако се премести по-бързо и лесно при другите. Винаги е по-полезно да се опиташ да се свържеш с другите след поне шест месеца. Не трябва да се фокусираме върху телата, които ни обграждат, а да се опитаме да видим духовните степени чрез тях.

От урока по статията „Паним Меирот”, 28.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех-леха“, п. 153:

НР (нефеш, руах)- това не са две отделни една от друга степени, а една степен.

Има две степени, съединяващи се заедно и още една, висша, господстваща над тях и сливаща се с тях, a те – с нея, наречена „нешама”.

Зоар ни разказва как след достигане на първия духовен контакт усилваме тази връзка и виждаме в нея следващите проявления.

Ние вече усещаме в нея не само първата степен на съединение – „нефеш”, състоянието на покоя (нефиша), способността да се задържи в тази връзка, а общия, голям живот, разкриващ се в дълбочина от тази точка на нашия контакт в друго по- високо измерение – „руах”.

Ако ние дойдем към първия контакт, мястото на нашето съединение, то ние не ще открием входа във висшето пространство (свойството на отдаване).

А когато установяваме този контакт между нас, на него започва да въздейства висшата светлина, разкривайки го и ние влизаме през него в съвършено различно измерение – в духовния свят.

Всичко, което става вътре в тези връзки се нарича – духовен свят.

Отначало ни се струва, че достигането на тази всеобща връзка между хората ни обещава хубав живот, безопасност, приятно усещане.

Но това далеч не е всичко! Вътре в тази обща точка се открива входа в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Главното изискване към човека е неговата правилна реакция спрямо насочването на Твореца към него.

Творецът е първичен, Той винаги започва, а човекът се явява следствие, реакция на въздействието на Твореца върху желанието. Аз – това е реакцията на желанието, породена от въздействието на светлината върху него.

Висшата светлина идва към нас свише чрез четирите стадия 1-2-3-4, АВАЯ (юд-хей-вав-хей). Творението няма друга връзка с Твореца.

Затова ние трябва да се стараем правилно да реагираме на насочването на Твореца към нас – т.е. на усещането за себе си и света във всеки миг.

В нашето съществуване трябва да различаваме постоянния диалог с Твореца. Той е създал връзка между изходната точка на насочване към нас, с началото на буквата „юд” (куцо шел юд) и последната буква на АВАЯ – „хей”, в която се намираме ние, нашият свят.

Връзката между началната точка на буквата „юд” и последната „хей” може да включи в себе си всичките 5 свята, 125 стъпала, и тогава ние не усещаме връзката с Твореца.

Връзката се разкрива веднага след издигането на първото стъпало, № 125 – малхут на света Асия. А след това – на стъпала 124, 123 е т.н., до издигането в света на Безкрайността, на най-високото стъпало.

И всичко това е вътре в АВАЯ, между началото на буквата „юд” и долната буква „хей”. Тази АВАЯ – моята връзка с Твореца започва да ми се изяснява все повече, сякаш появявайки се от мъгла, от скриване, става все по-ясна.

Аз постигам разкриването на връзката, непрекъснато насочвайки себе си към Твореца, в отговор на Неговото въздействие върху мен, опитвайки се да свържа всичко с Него според принципа „Няма никой, освен Него”.

Как да реагираме максимално правилно и ефективно? Най-ефективната реакция при всички случаи е устремена точно към Твореца – да се стараем заедно с другарите да извършим общото действие „обръщане към Твореца”.

Но обръщането е ефективно, ако е насочено обратно на АВАЯ. Това се постига чрез четенето на истински кабалистични източници.

Четейки за случващото се в АВАЯ, ти насочваш малхут към кетер, вашето единение с източника.

Ако ние се обединяваме, в степента на обединението се намираме в Малхут – само ако се съединим помежду си.

И всички заедно, чрез четенето на Книгата „Зоар”, желаем да пуснем АВАЯ обратно – отразената светлина до нейното начало, буквата „юд”.

Защото кабалистичните книги говорят само за връзката кетер, „юд” и Малхут, долната буква „хей”.

Затова (Б. С. „Предговор към ТЕС”, п.155), четейки без разкриване и разбиране за връзките, ние пробуждаме в себе си тази връзка и водим системата към разкриване.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Започвам да публикувам откъси от бъдещата ми книга «Пътеводител в книгата Зоар».

Предисловие на автора

Скъпи читателю!

Ако питаш защо ти е нужна тази книга, достатъчно е да прочетеш само една страница и тогава ще можеш да решиш – да продължиш или да я оставиш.

Науката кабала и нейната главна книга «Зоар» обясняват на човек причината и целта на неговия живот, програмата на духовното му развитие, която е заложена изначално в природата и как да достигнем целта на живота по кратък и лесен път.

Творецът, както ни обяснява книгата Зоар, е създал програма за развитие на човека – да го приведе в състояние, в което сам Творецът се намира. Защо? Доколкото това състояние е най-доброто.

Но за да приведем човека към това състояние, не е достатъчно да го напълним с наслаждение и да му дадем знание за вечен и съвършен живот. Нужно е човек да усети това състояние в цялата негова пълнота.

А за това самият човек трябва да постигне съвършенството, в което пребивава Твореца. Човек трябва да се научи да отделя наслажденията и страданията от истината и лъжата, предпочитайки горчивата истина пред сладката лъжа.

Това е един нелек път на развитие. Част от този път ние преминаваме неосъзнато в много кръгообороти. Но в нашето поколение сме достигнали последния етап на развитие и затова усещаме потребност да осъзнаем смисъла на живота – да разберем какво се случва с нас, къде съществуваме и защо е всичко това?

Тези въпроси постепенно ще доведат всеки човек в света на кабала – така, както и теб, разтварящ сега тази книга. Защото след всички търсения, той не ще намери истинския отговор никъде – разкриване на източника на своето съществуване.

Тази книга разказва за етапите на твоето развитие, чак до пълното уподобяване на Твореца. Този процес е неизбежен и е задължителен за всеки живеещ на Земята.

Дали ще затвориш тази книга и ще продължиш да живееш както по-рано, или ще се постараеш да разбереш ползата от науката кабала – ще определи твоето бъдеще:

Или ще живееш под натиска на обстоятелствата, които както и сега, но по-принудително ще те доведат в кабала.

Или сега ще положиш усилие да разкриеш управляващата те ръка на Твореца. В този случай ти ще видиш пътя и целта, причината на всички събития и ще узнаеш как да достигнеш по лек и приятен път живот, подобен на Твореца.

Успех!

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Казано е в Мишна (Таанит 26,2: «Казали са мъдреците, че не са били още такива хубави дни в Израел, както на 15 Ав и Йом Кипур, когато излизали дъщерите на Ерусалим в бели дрехи, взети назаем, за да не притесняват тези, които нямат такива дрехи, излизали да се повеселят в лозовите градини и говорили: «Юноша, обърни погледа си към нас и погледни какво избираш за себе си?

Красавиците сред тях какво казвали? – Обърни погледа си към нашата красота, защото жената е създадедана за красота.

Знатните, които били сред тях, какво казвали? – Обърни погледа си към семейството. Защото жената е създадена за деца.

Богатите сред тях казали – обърни погледа си на тези, които имат големи богатства.

Уродливите сред тях говорили – вземете ни в Името на Небесата и увенчайте със златно украшения.

«Уродливите дъщери на Ерусалим» – това е последния стадий Малхут, далет де-далет, който се нарича «беден и недъгав».

И човек бяга от такава работа, в него няма никаква мотивация и желание за нея, тъй като цялата тази работа е във вяра над знанието.

Трябва да разберем, че е направено така нарочно, за да се помогне на човека да достигне духовния свят!

Той е длъжен да види, че именно там, където неговото егоистично желание не работи, няма желание, красотата-напълване на привлича – това е знак, че му е нужно друго гориво.

Дават му възможност да си представи състояние, в което той е неподкупен за своя егоизъм и ако той работи така – това ще е за отдаване.

Но откъде да вземе такова «анти-гориво», да работи без енергия, без напълване на егоизма?

Именно в такова състояние той осъзнава, че се нуждае от помощта на Твореца. Ако свише на получи сила, която се нарича светлина, не ще може да се мръдне от мястото си.

Ако искам само отдаване, без да желая да получа каквато и да е компенсация: нито «богатство», нито «красота», нито «знатност», а избирам «бедна и недъгава жена» по оценка на егоизма си, само възможността да отдавам без всякакви условия – то аз достигам до деня на радостта, Деня (свойство на светлината) на Любовта (15 Ав).

От урока по статията на Рабаш, 26.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като последица от нашата духовна работа  трябва да достигнем до състояние, в което:

1. 1. всички искаме да достигнем една и съща цел;
2. 2. всички сме обединени.

Обаче, се обединяваме, не защото това е нашето първоначално състояние, което идва „отгоре”, а защото това е нашата обща цел.

В най-добрия случай, когато поправим нещо в нашия свят, ние го връщаме в предишното му състояние.  Обаче, когато ние поправим разбитите връзки с другите души, добиваме много повече от това, което сме имали, преди разбиването на общата душа. Това е, защото разкриваме и даваме независимост на всяка част извън нас.

В моя егоизъм се отнасям към всеки така, все едно, че те не са независими, и че те трябва да ми служат. Когато започна да ги обичам,  искам да се отнасям към тях все едно, че всеки от тях е велик, независим и специален. Това е също, както искаме да видим децата си. Тогава, всеки от приятелите, които са около мен, изведнъж започва да притежава свобода на избор; всеки от тях заема своето място и ниво. И тогава, когато ние се обединим и аз присъединя всеки от тези приятели към себе си, се оказва, че всеки от тях се е развил и е станал велик като мен.

Като резултат, аз не присъединявам отново същите седем милиарда части към себе си, а присъединявам седем милиарда свята на безкрайно единство в едно.

Това означава, че увеличавам обхвата на моя духовен съсъд (Кли) с 620 пъти. Обаче, всичко това се случва само спрямо мен. В крайна сметка, всичко съществува в мен и зависи само от степента, до която аз се отнасям към моите приятели по правилен начин всеки път. Аз го правя само, за да увелича моето Кли, да го направя достойно за разкриването на Твореца.

Затова, аз ги виждам по „триизмерен” начин:

1. като по-висши от мен, за да бъдат велики в моите очи;
2. като по-ниски от мен, за да им отдавам;
3. като равни на мен, за да се обединя с тях.

Тогава добивам огромно, силно Кли, наречено моята истинска душа. То става седем милиарда пъти по-голямо от това, което е било преди поправянето. В крайна сметка, преди поправянето съм бил в света на Безкрайността като една точка. Сега се връщам там с „620” (Тарах) пъти повече усещане на съвършенството и безкрайността. Разликата между тези две състояния е като разликата между капка сперма и възрастен, който постига всичко.

От Мега Конгреса, урок 5 – 25.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→