Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм | Add Comment →