Зоар прилича на много обикновен разказ, в който през цялото време се разказва за едно и също нещо и в него има обяснения от различни нива и степени, с различни термини и ситуации.

И постоянно в нас възниква въпрос: защо през цялото време ни връща към едно и също? Колко пъти може да се чете за едно и също нещо?!

Но ние не разбираме, че ако човек, четейки, преминава вътрешно през тези състояния, то за него това съвсем не е едно и също, а всеки път е съвършено ново приключение!

И нека в него се разказва с едни и същи думи, тъй като реално няма нищо, освен десет сфирот и три линии, т.е. 4 букви АВАЯ, умножени по 3 линии са дванайсет части.

Но ако в нас се променя желанието и екрана, то постоянно ни се разкриват нови свойства: звуци, аромати, вкусове.

Всеки път цялата картина се променя от началото до края, и всеки ден преживяваме ново впечатление и усещане.

Затова, макар и да ни се струва: е, колко ли може да се повтаря?! (А текста на Зоар, който имаме, е само 5% от това, което е било в оригинала.)

Но за тези, които се стремят към духовни постижения, всяка страница и всяка дума е съвършено ново, никога не повтарящо се преживяване.

Да се надяваме, че всеки от нас ще може да усети Зоар по този начин.

От вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Съобщение: В рамките на моето сътрудничество с учени от различни области на науката, се появи поредната статия, този път с проф. И. Орион, специалист в квантовата физика. Постепенно идеите на Кабала стават разбрани за учените!

The Double-Slit Experiment and Particle-Wave Duality: Toward a Novel Quantum Interpretation

Itzhak Orion, Michael Laitman

Abstract | Reference Full Paper: PDF (Size:37K), pp.90–92

KEYWORDS

Particle-Wave Duality; Interference; Quantum Theory; Electrons Diffraction

ABSTRACT

The double-slit experiment demonstrates the quantum physics particle-wave duality problem. Over the last decades many interpretations were introduced to the quantum theory perception problem. In most cases there was use of unclear terms, or obscure processes in these interpretations, such as particle splitting. In this paper we propose a novel concept to explain the experiment based on two postulates: The Equivalence of Form (EoF), and the particles connection to other particles, effectively functioning as a group. These two condi-tions are necessary to maintain wave qualities in the collective relations, and therefore cannot exist in a sin-gle particle. De Broglie introduced the mathematical relation of particle to wave; however, he did not specify the conditions for that. The proposed interpretation is a new way of looking at particles as a united group, the Kevutsa, which has a higher order level of matter. A series of identical particles maintain additional qualities to show a large united, correlated motion that we observe as waves transport through systems.

Journal of Modern Physics

ISSN Print: 2153-1196 ISSN Online: 2153-120X

Website: http://www.scirp.org/journal/jmp

Filed under: Кабала, Наука - No Comments→

Започнали сме нашата работа върху изграждането на Кабалистична група. Ако през деня, ние мислим за статията на деня, която учим, ще видим огромна промяна в нас. Когато толкова много сърца и желания действат според метода на Баал Сулам, стремейки се към целта и изяснявайки я, самото действие вече ни обединява.

Заедно ние привличаме Светлината, която започва да действа върху нас и ние чувстваме огромни промени. Тези промени, обаче, може да изглежда, че са към по-лошо. И какво от това? Тяхната цел е да ни научат, че напредването става над нашия егоизъм, над нашето желание да получаваме наслаждение и да чувстваме егоистическа награда.

Работих много усилено, но на следващия ден почувствах дори повече тежест в сърцето, моята собствена незначителност, слабост, равнодушие, омраза и безразличие. Въпреки това, аз трябва да стана и да продължа да вървя. Това е подобно на скитането в пустинята, описано в Тора. „Открил си своето зло? Чудесно! Сега ще научиш как да го поправиш и да продължиш пътя.”

От урока по статията „Цел на обединението-1”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Няма по-голям празник от празника на получаването на Тората. Ако не беше Тората, ние щяхме да водим животинско съществувание „дотогава, докато се върти земята”.

Но ние получихме възможността да използваме висшата сила и с нейна помощ да преминем във висшето измерение, да продължим нашето съществуване, нашият живот в духовното измерение.

От този свят, от тази реалност, която сега усещаме, ние можем плавно да преминем в ново състояние, в друг свят, в друго измерение, несвързано по никакъв начин с планетата Земя и с тази Вселена.

Ние можем да разкрием себе си съществуващи във вечна, съвършена, пълна с хармония форма, без ограниченията на материалния свят.

С помощта на висшата сила пред нас ще се отвори изход от нашия свят, от този оскъден живот, към съвършено съществуване.

Средството за този преход от нашето измерение към висшето се нарича „Тора” – особена сила, която постепенно ще ни изменя към нови състояния и според степента нашите промени, ние плавно ще преминаваме в него.

Докато всички мои „земни”, тоест егоистични свойства, не се променят в духовни, алтруистични.

Човек получава възможност да премине към вечно и съвършено съществуване. Затова получаването на такава възможност се явява като най-важно събитие в нашия живот, истински празник!

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Откъс от статията на Рабаш «Цел на групата»: Ние сме се събрали тук, за да положим основите за изграждане на група, обединяваща всички, които желаят да вървят по пътя и методиката на Баал Сулам, за да се издигнат на стъпалото на човека, а не да си останат животни.

От тази статия трябва да извадим основните принципи:

1. Какво значи «да се съберем»?

2. Какво е «методика на Баал Сулам»?

3. Какво значи «стъпало на човека»?

4. За какво е създаден човека: за наслаждение или за трепет пред Твореца?

5. Условието за постигане на всичко това е подобие на свойствата на Твореца.

6. Самото желание да се насладиш не е лошо – то е материала на цялото творение. Зло желание (ецер ра) се нарича нашето нежелание да се обединим, да поправим разбиването на Душата на части – нашите частни души.

7. Ние не разрушаваме егоистичното желание, а само поправяме неговото намерение «за себе си» на намерение за отдаване «на другите». Тоест, в желанието си да получим, ние винаги сме противоположни на Твореца, а в намерението да отдаваме – се присъединяваме към Него.

8. Сливането с Твореца е в подобието на нашите свойствата с Неговите. Намерението за отдаване, ние постигаме в работа с група. Тази задача е постижима и може да бъде проверена, а създаденото от нас общо желание за отдаване се явява общата душа, която Творецът запълва.

9. Всяко наше състояние се състои от две противоположни, и в зависимост от степента на напредване, разривът между тях се увеличава.

Аз разкривам: а) все по – голямата нищожност на самия себе си и б) все по – голямото величие на целта.

Аз трябва да съединя всичко това в една точка и по този начин да почувствам разбиването на душите, за да заставя висшата светлина да ме поправи и между мен и другите хора да се възцари отдаването.

Това се нарича даряване на Тора – светлината на поправянето. А след това се разкрива и Даващият Тора – в нашето поправено отношение към ближния, в общия духовен съсъд (кли).

Откъс от урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Буквите – това са свойства, които нашето желание приема, под въздействието на светлината, възвръщаща към източника.

Творецът е създал материала – нашето желание да се насладим. Това желание, под влияние на светлината, приема различни форми – свойства, подобни на светлината.

Сам по себе си материалът – това е желание за получаване на наслаждение, желание за напълване. Но с помощта на светлината, то приема противоположни на себе си висши форми – свойства на отдаване и любов.

И затова ние назоваваме тези свойства форми, доколкото те се отделят от желанията, изпъкват напред. Желанието придобива някакви външни форми, които могат да се разпознаят.

Защото, ако това беше просто материал, аз не бих го възприел. А до колкото той има някаква форма, аз я разпознавам: кръг, квадрат, правоъгълник – без форма аз не бих го разпознал.

Светлината, въздействайки на желанието за наслаждение, създава в него различни „изпъкналости и падини”, позволявайки му да отдели своите свойства на отдаване, които по начало не са вътре в желанието.

И затова наричаме тези свойства – форми. Какво означава „форма”? Материал, който в нещо е станал подобен на светлината, се нарича форма на материята.

Има общо 27 такива форми: 22 – това са буквите от „алеф” до „тав” и още 5 последни букви – манцепах. Защо? Защото от ЗАТ де Бина, частите на Бина, въздействащи върху нас, излизат 22 форми на отдаване: 9 от Бина, 9 от ЗА и 4 от Малхут. И още 5 крайни, ограничителни форми.

Затова има 27 форми, които нашият материал приема под въздействието на светлината.

Затова с помощта на тези 27 форми, ние можем да обясним какво прави с нас Твореца, какво Той иска от нас, по какъв начин можем да се уподобим на Него – в тези 27 форми, които ние приемаме под въздействието на светлината върху нашия материал. А засега, той е съвършено безформен – просто гора от желания.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво толкова особено има в усилието, че то ни променя?

Отговор: Усилието се отчита не в самите желания, а в стремежа ни да си изясним разликата между нас и светлината, т.е. между Твореца и творението.

Усилието е насочено изцяло към тази точка на творението, където се проявява различието между съществуващия (“йеш ми йеш”) и “възникналия от нищото” (йеш ми айн”).

През цялото време си изясняваме разривът, който първоначално е възникнал между Твореца и творението. Затова усилието е насочено само към изясняване на това, кой е Той и кой съм аз.

Такава е вътрешната същност на този процес, но за мен тя се въплъщава в по-осезаеми неща: получаване на светлината, издигане по степените или ново усещане, в по-външна форма спрямо желанието ми.

Но вътре действа само тази точка на качественото различие между Твореца и творението – акта на самото Сътворение, това единствено действие, извършено от Твореца.

Това е висшата тайна на това как от съществуващия (йеш) е произлязло нещо от нищото (йеш ми айн).

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - No Comments→

Традиционната наука вече започва да се приближава към мироглед, сроден с духовния. В нея всичко се обединява, като всички граници изчезват и се пораждат такива явления, като химическа физика, физична химия и т.н.

Учените разкриват все повече нови сили, както задълбочавайки се в картината на света с микроскоп, разкриваме в нея нови елементи, но всички те принадлежат към един източник, общ за всички.

Всички форми на материята – положителни, отрицателни и неутрални елементарни частици – всъщност са израз на една и съща идея, на една сила, само че в различна форма.

Но все още не можем да видим природата “в средната линия” и винаги гледаме на нея или “отдясно” или “отляво”. А в средата, все едно че не съществува нищо – нула. Но всъщност, нула не може да има…

Накрая науката ще стигне до там, че ще разберем, че трябва да изследваме материята не отдолу нагоре, изхождайки от самата материя, а отгоре надолу!

Точно така, както става при изучаването на кабала, когато човек работи тежко, изследвайки своя материал – желанието за наслада, опитвайки се някак си да го напълни.

И в резултат, той стига до пълното разбиване, разкривайки че не може да направи нищо със себе си. И тогава той се обръща към висшата степен, и я моли да се разкрие!

Той иска да получи същата форма, както и висшия, за да може изхождайки от нея, да разкрие своята низша степен.

Съвременната наука се приближава към разкриването на факта, че ако не издигнем себе си – наблюдателя – на по-висока степен, няма да можем да разберем своята текуща степен.

В науката кабала този проблем се разрешава от самото начало, обяснявайки на човек, че като остава на своята степен той няма да може да разкрие нищо: издигни се по-високо и от там ще постигнеш силата, която те управлява, която те е построила и те води през всички състояния, които преживяваш!

Въпреки че науката все още не е стигнала до този финал на развитието си, тя все повече се приближава към него и в края на краищата ще разкрием, че сме длъжни да се издигнем на висшата степен, за да можем да разберем, каквото и да било.

Щом като цялата ни действителност се намира вътре в желанието ни, ако разкрием в нея хиляди явления, още хиляди нови елементарни частици в квантовата физика, то какво ще ни даде всичко това в края на краищата?

Няма да можем да съединим тези неща заедно, ако не познаем Силата, която управлява всичко. В това е същността на проблема: да постигнем висшата степен, която движи цялата реалност.

Науката кабала веднага поставя точно тази цел пред човека: да постигне Твореца – висшата степен.

Това е съвършено научен подход, защото ние няма да можем, оставайки потопени вътре в своя материал, да постигнем този материал – необходимо е да се издигнем от него на нивото на силите.

От вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Въпрос: Как да достигнем до усещането на срам и да извършим съкращение на своя егоизъм?

Отговор: Срамът – това е много високо чувство, то не идва в началото на пътя. Това е срам от Твореца, Даващия, от това, че Той е даващ, а аз – получаващ.

В нашия свят ние постоянно се ограничаваме от получаване, за да не се срамуваме. Ние сме длъжни да оправдаваме своето получаване.

Да съхраним чувството за собственото си достойнство, своето Аз – за нас това е по-скъпо от живота. Съгласни сме да умрем, но да не сме унизени.

Така е заложено в природата ни. Хората са готови да отидат на смърт, за да утвърдят своя Аз, своето честолюбие.

Срам – това е, когато чувствам, че моето Аз се изменя и изчезва. Ако аз губя своето желание и напълване, аз не чувствам, че преставам да съществувам.

Човек умира и не чувства, че абсолютно изчезва от реалността. Той има само едно усещане, че губи някаква нейна част, освобождава се от миналото си.

Но когато при мен дойде чувството за срам, то зачерква моето духовно съществуване. Това е такова вътрешно усещане, като че ли от мене сега нищо няма да остане!

То е повече от живота и смъртта, толкова е дълбоко. И против него не може да се устои. Човек е готов да се самоубие, само да не изчезне точката на неговото Аз.

Защото тялото – това е просто животно, ние не се страхуваме да го загубим. Ние виждаме как хората рискуват живота си. Но Творецът си играе с нас, засяга точката на нашето Аз – последователно и методично. За нас не остава избор, принудени сме да направим някакво действие, за да съхраним личността си.

Усещането, че аз съм длъжен да се повдигна над този живот, над смъртта, ми помага да се преродя. Аз съм готов на всичко. Казват ми да отдавам – отдавам. Да загубя това, което съм днес – заповядайте, аз съм съгласен! Само да остане тази точка на Аза.

Такова усещане може да даде само светлината възвръщаща към източника. Светлината ни въздейства и пробужда тази точка, която лежи в основата ни. Това е изходната точка „еш ми аин” (създадена от нищото). Това не е материал за наслаждение, а още по-дълбоко.

Средството за постигането му е кабалистичната група и учението. В групата се стараем да построим модел на духовно единство, както в света на Безкрайността.

А за сметка на ученето в условията на единство, ние привличаме светлина, която ни повдига към това състояние. Няма никакви други средства! Само група и учене в група.

Това е ужасно чувство, но именно то ни носи спасение!

От урока по статията „Въведение в науката кабала“, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Четейки Зоар, ние сме длъжни да чакаме от тази Книга спасение.

Както пише Баал Сулам в „Предисловие към Талмуда на Десетте Сфирот”, п.155: „Обаче крие се в кабалистичните книги велико и достойно за огласяване, чудесно свойство” – чрез изучаването на книгите ние се съединяваме с Източника, с Твореца, който се намира в друго измерение.

Аз се намирам в своето измерение, откъснат от Него, а тази книга създава връзка между мен и Тях, висшите измерения.

От там аз получавам тази светлина – лекарство, което според моя стремеж, се влива капка по капка в мене като инфузия.

Тора не иска от теб нещо нереално. Та нали свише те познават по-добре от самия тебе и изискват според възможностите ти.

Казват: „Седни редом с книгата. Ти си длъжен да се съединиш с твоето обкръжение, защото това е твоята духовна форма”.

Сега си на своето ниво. Ти си егоист, не понасяш никого и не искаш нищо освен егоистични наслаждения.

Ти дори не знаеш какво точно искаш, но на Висшият това е известно. Та нали Той създава в тебе всички тези желания, всички тези отвратителни свойства. А ти, само понякога леко чувстваш какво прави Той.

Но сътворявайки всичко това в теб, Творецът очаква само едно: „Поне мъничко се постарай да се съединиш с Мен – на основата на това, което ти се дава свише”.

Ти си длъжен да разкриеш своето днешно, истинско състояние – и само да пожелаеш да се уподобиш на висшето.

Но за да се уподобя на висшето, трябва да си представя такова състояние, където аз и групата сме заедно, във взаимно отдаване и поръчителство.

Ако аз си се представя заедно с тях, като едно цяло, между нас вече действа светлината и това е състоянието, което искам да усетя.

Аз искам да почувствам, че сме заедно и светлината ни изпълва, защото нашето обединение е светлина. Това състояние сме длъжни да си представим.

Ясно е, че не сме заедно и не сме свързани, но се стараем да се съединим. Това означава, че ние искаме да израснем в духовното, да се уподобим с висшето.

Тогава според стремежа, Зоар създава връзки между тебе и висшата степен и влива инфузия – капки светлина, наречени „капки успех” (мазалот), стичащи се в теб.

Няма никаква разлика между тебе и висшата степен, освен, че на висшата степен си свързан с другите.

Постарай се да си представиш това висше състояние на вътрешно обединение между всички – това е взаимно отдаване и се нарича „висша светлина”.

От това състояние, което си представяш, мечтаеш и се стремиш към него, върху теб действа силата на окръжаващата светлина, която те води към израстване.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво принуждава творението да приеме решение за извършване на съкращение (цимцум)?

Отговор: Срам! Творението усеща срам във всичките си желания и това не е решение на разума, а на чувствата. Аз чувствам, че не съм способен да остана получаващ!

Светлината, която ме изпълва, превръща за мен наслаждението в смърт. Тя ми дава такова усещане, че загубвам цялата светлина и цялото изпълване.

Светлината е наслаждение, и в същия миг, когато я получавам, ми се струва, че съм получил толкова много, изпълнен съм и съм усетил огромно и безкрайно наслаждение.

Но точно тогава започвам да разкривам, че съм го получил от някого и ме хваща срам – просто изгарям от срам. Аз чувствам такова голямо неудобство, защото това отменя моята личност. Изгарям от срам и ненавиждам и себе си и Него…

Това се нарича и изчезване на светлината и тук не са нужни  никакви разумни заключения и решения. Това са чувствени усещания, тъй като наслаждението пропада и аз не получавам изпълване.

Срамът от това, че получавам това е много високо чувство, дай Бог всекиму да го достигне.

От урока по статията „Въведение в науката кабала”, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава Ваикра, п.20: …Един владетел е поставен на вратите отвън и неговото име е Газриел, и с него заедно са дванайсет владетели, обкръжаващи го с „три”, „три”  от всяка страна, в четирите посоки.

Долната обща колесница (меркава), това е дванайсет: Михаел, Гавриел, Уриел, и Рафаел, във всеки от които три линии, ХАГАТ, равно на дванайсет.

И съответно има дванайсет във всяка от тях…

Всяко творение в духовното се състои от 12 части. Всеки най-малък елемент и цялата духовна реалност имат една и съща структура и свойства.

Ако се отсече една малка част, то тя ще съдържа в себе си всичките свойства на цялото.

И затова в духовното няма разлика между общото и частното и не е както в нашият свят, където частите се събират, за да образуват заедно едно цяло.

В духовният свят е важно качеството, а не количеството и общото не е сумата на своите части, а в него всяка част вече се явява това общо, но разкриващо се в качествено нова степен.

Духовната реалност се разкрива само в постижението на човека, вътре в неговите желания, т.е. ние постигаме формите на своето желание, които се наричат душа и светлината, действаща вътре в желанието, придаваща му такива форми.

Излиза, че цялата реалност това е една душа Адам Ришон. Всички светове, духовни обекти (парцуфими), ангели, форми, са 4-те нива на желанието (неживо, растително, животинско, човешко).

Цялото творение има една и съща структура, а освен него съществува само Ацмуто – същността на Твореца, която е непостижима за нас.

Можем само да гадаем, че това е корена на всичко това, което разкриваме, но не можем да Го постигнем.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - No Comments→

Въпрос: След като всичко вече е казано и направено, каква е тайната за постигане на целта? Би трябвало да има такава, тъй като само малък процент от хората, които идват при науката Кабала, са способни да я постигнат.

Отговор: Ще ти издам една тайна: Ако човек не напусне пътя, то тогава, независимо какво се случва с него по пътя, той постига целта. Няма друга формула към успеха.

Човек преминава през много трудни състояния. Понякога той поглежда назад и дори не може да повярва, че всичко това му се е случило. Обаче, без значение какво се случва във всеки момент, човек трябва да вижда само една цел пред себе си и това е ключът към успеха. Само това е важно.

Следователно,  бих  пожелал на човек само едно нещо: Упоритост в постигането на целта! Нищо друго няма да помогне, нито особен ум или тънки чувства, нито тежки усилия, знание, нито дори приятелите, които са до теб. Ти просто трябва да сграбчиш целта със зъби като булдог и да не пускаш, независимо какво се случва.

Filed under: Духовна работа - 1 Comment →

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - No Comments→

Съобщение: Професор Михаил Крицкий: Теорията на панспермията (пренос на микро организми от едно космическо тяло на друго), не дава отговор на въпроса, как се е зародил живота във Вселената.

До Големия взрив преди 12-14 милиарда години, не е имало дори елементарни частици.

След това, в разстояние на няколко минути възникнали протоните, неутроните, електроните и материята започнала своето еволюционно развитие.

Това е възможно под въздействието на Бога – организиращ системи, а не старец с брада, както го представят в настенната храмова живопис.

Реплика: От части е вярно. Бог, Природа, Творец – единна сила, замисъл който може да бъде изследван и постигнат, висше желание и разум. Не противоречи на никакви канони, към това може да се придържа всяка философия и религия.

Разликата между всичките религии и философии от кабала – е в нейната практическа реализация: човекът е задължен да постигне тази висша сила, нейният замисъл и нейната цел още сега в този живот в нашият свят.

Това е възможно само чрез изучаването на кабала на практика – в реализацията и обединяването в групата, плътно с цялото човечество.

Filed under: Кабала, Творец - No Comments→

Зоар, глава “Ваера”, п. 126: „Отначало помислил раби Аха, че в града има зараза и затова е нужна молитва, за да върне Нуква в свойството на милосърдието. И затова казал, че трябва да се молят.

Но когато чул за масовата гибел, т.е. когато му казали, че този и онзи са починали, а този и онзи са пред смърт, тогава той видял, че това е епидемия.

А против епидемията, молитвата е безполезна, тъй като в този случай няма да помогне “подслаждането” чрез свойството на милосърдието, а е нужно именно прекадяване, за да се разкрие в него средната линия и да се включат линиите една в друга.“

“Зараза” и “епидемия” е, когато много хора са “умрели” и се намират “пред смърт” – това са усещания вътре в човек, който чувства в себе си тези многочислени свойства и вижда доколко е неизправен.

А с тази “епидемия” се бори именно мъдреца в човека, особеното свойство “раби Аха”.

Всеки от авторите на Зоар представлява сам по себе си определен източник на висшето свойство, а всички тези свойства-сили се намират в мен, както и вътре във всяка душа. Също и вътре в твоята!

Ние се намираме в холографска система, където всеки е включен във всички. Затова вътре в мен се намира и раби Аха, който се бори с епидемията, и многочислените болни: умиращите и оставащите да живеят.

Необходимо е само да си представя къде се намират те вътре в мен?! Къде са всички тези свойства? Аз искам да ги усетя! Щом като казват, че аз съм един малък свят, тогава къде е всичко това вътре в мен? Аз искам да го разкрия!

А когато разкрия тази реалност, за която разказва Зоар, ще започна да живея в нея!

Затова искам да отъждествя себе си с нея и с тези праведници, а дори и с грешниците, т.е. с всички!

Защото всичко това е моя свят, проявяващ се вътре в душата ми, която сега е съвършено скрита. Ако дори съвсем малко я разкрия, ще започна да чувствам това, за което е написано в книгата Зоар.

Ако разкрия себе си, аз ще чета и все повече ще усещам себе си, ще мога повече да обясня на себе си за самия себе си.

Но засега Зоар е съвършено непроницаем за нас. Ние очакваме, светлината да ни подейства и да започне да разкрива пред нас, а по-точно в нас, новата реалност.

От урока по книгата Зоар, 21.03.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ако някъде по света се случва някакво зло, това означава, че засега не успяваме да внесем поправяне в света.

Ако хората все още замислят войни, разруха и терор, пренебрегват се един друг, лъжат се по между си , стремят се с всякакви средства да печелят за сметка на другите, то това значи, че ние не изправяме света.

Защото ако светлината светеше повече, всичко това не би могло да се случи. Човек би бил неспособен да постъпва така и природата на неживото, растителното и животинското нива не биха ни поднасяли такива нежелателни “изненади”.

Ние съществуваме във всеобхватната природа, но равновесието ни с нея зависи от самите нас, т.е. от нивото ‘човек’.

Затова сме длъжни да построим, между изучаващите кабала, огромен духовен съсъд (кли), като се съединим в крепка връзка, така че всички хора по света да почувстват тази мощ и да бъдат принудени да се обединят между себе си.

Така произтича това. А от къде ни идват всякакви мисли и желания? Ние не знаем как става това, но те изникват отвътре, преминават от един на друг по мрежата на връзките между нас.

Ние живеем в особено време. Баал Сулам пише, че сме длъжни да бъдем много благодарни на Твореца, че съществуваме в такова поколение, на което му е дадена възможност да разпространява науката кабала, която е дошла до нас от далечните векове.

Ние сме първото поколение, което може да я използва, за да достигне вечност, да се издигне над целия този живот, да излезе извън пределите на всякакви земни ограничения, в друго измерение – в духовния свят.

От 6-тия урок на конгреса “Зоар 2010”, Ню-Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Каква е разликата между света на Безкрайността и нашия свят?

В света на Безкрайността всичко съществува в единно затворено пространство, където всички ние сме заедно, всичко е общо, всичко принадлежи на всички и на всеки. Няма разлика между мене и другите, между принадлежащото на мен и принадлежащото на другите. Всичко съществува без всякакви граници.

А в нашия свят е обратно. Всичко е напълно разделено и човек – иска или не – през цялото време пази своите граници.

Той трябва да разруши тези граници, за да може поне малко да се сближи с другия, а след това, отново се затваря в себе си, като че ли природата го тегли обратно. И отново иска да се сближи с другите – и отново се затваря.

Затова, докато не сме достигнали Безкрайността, съществува един много важен принцип в нашата духовна работа.

На този принцип се основава работата на система за електрически трептения, състояща се от кондензатор и индукционна бобина, съединени в електрическа верига.

Ако подадем енергия на този контур, тя минава първо през кондензатора, а оттам – в бобината. После отново влиза в кондензатора и пак отново – в бобината. По този начин тя може да се върти в тях.

Този принцип важи не само за електрическите вериги. Защото това, което се осъществява в един механизъм в природата работи също в цялата природа и в различни нейни части, само че в различна форма в зависимост от типа на системите : физически, биологични, обществени /отношенията на човека с обществото/.

Затова, отношенията между мен и групата трябва да се строят на същия принцип: въодушевлението и важността на целта, които се създават в мен, аз предавам на групата, а когато аз се сривам, то получавам от групата това въодушевление, което съм вложил в нея при това умножено по мощността на групата. По този начин ние работим, въртейки се в затворена верига.

Откъс от 9-ти урок на конгреса «Зоар 2010», Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→