Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да изразя любовта си към другарите, ако не се намирам все още в духовния свят?

Отговор: Трябва да се покаже на всички, колко внимателно възприемаш всичко, че си постоянен в стремежите си да достигнеш духовното, че желаеш да участваш в работата, в разпространението, готов си да се съединиш с другарите и да ги обичаш – доколко ти влагаш себе си.

Ти трябва открито да покажеш пример и с това да пробудиш останалите.

Погледнете как действаме в този свят с децата си. През цялото време им показваме пример, подтиквайки ги към действие. Ако искаме малкото дете да ни се усмихне – ние му се усмихваме.

И така трябва да се действа по отношение на другарите. Ако аз правя нещо за него, то в следващия момент се впечатлявам от неговата реакция.

Даже, макар да се престоря, че съм вдъхновен духовно, но това престорено вдъхновение да го запали и той да започне да се пробужда. А пък аз от неговото вдъхновение се пробуждам наистина.

Започнах от лъжата – а чрез него се вдъхнових истински! Затова си построявам обкръжение, за да приемам неговите желания като закон за себе си.

През цялото време аз влияя на обкръжението, показвайки своята любов към другарите, важността на целта и готовността да променя себе си – а в отговор получавам от него всички тези съставни, за сметка на които достигам Твореца. И аз ги получавам с толкова пъти повече, колкото са хората в групата.

Аз получавам от групата поправените сили, които ги няма в мен!

От урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите”,23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„За любовта към приятелите“

1. За какво ми е нужна любовта към приятелите?

Любовта към приятелите, това е връзката между душите.

„Аз“ е моята душа, „приятел“, това е чуждата душа, а „любов“, това е такава връзка между нас, когато той става за мен и аз за него по-важен, отколкото всеки един сам за себе си. Аз трябва да усещам желанията му по-близки от своите – това се нарича любов към ближния, както към самия себе си.

Но това не е усещане на материалните желания от нашия свят и тяхното обслужване, а съединението на нашите желания за достигане на Твореца.

Т.е. аз строя съвършено нова духовна конструкция – общата душа Адам Ришон, която преди това никога не е съществувала и която е много по-висша от всичко материално.

2. Защо съм избрал именно тези приятели, а те – мен?

Нима аз съм избирал тези приятели? Силата свише ме е довела в тази група . Откъде започва моята свобода на избора?

Ние сами строим своя избор – всеки един, през цялото време, проверявайки за какво ни е необходимо да се съединим с приятелите.

– Виждам ли аз в тях, а те в мен точката в сърцето – желанието да се съединим и да достигнем сливане с Твореца?

– В каква връзка трябва да се намираме, за да Го разкрием между нас, съгласно закона за подобието на свойствата?

3. Длъжен ли е всеки един от приятелите открито да проявява любовта си или е достатъчно тя да бъде скрита в сърцето му?

Всеки трябва да прояви открито любовта си към групата. С това той ще увеличи любовта в сърцата на приятелите, а след това той самият ще се впечатли от тях. Ако той е притежавал само своята сила за любов към приятелите, то сега той ще получи сили от всички приятели в групата.

Винаги трябва да се помни целта на групата – сливането с Твореца.

Кабалистичната група се основава на любовта към приятелите, защото това е трамплин за достигане на любов към Твореца.

Затова сме длъжни да покажем един на друг примери за любов към ближния.

4. Трябва ли да знаем какво именно не стига на всеки приятел, за да го напълним, или е достатъчно в общи линии да обичаме приятелите?

Достатъчно е в общи линии да обичаме приятелите, за да бъдем уверени, че на приятелят ни не му стига мотивация, поддръжка в пътя, вдъхновение, усещане за важността на Твореца и групата и доколкото е възможно да му обезпечим всичко това.

От урока по статията на Рабаш „От любов към другарите“, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра“, п.156: „…Тринадесетте свойства на милосърдието зависят от „йуд“, т.е. от горното крайче на „йуд“ – Кетер, в който се намират тринадесетте изправления Дикна.

И затова „йуд“ включва „вав-далет“, посочвайки с това  ЗОН вътре в нея, от които се образуват ИШСУТ, и Бина отново става Хохма.

И от тук излизат всички мохин, и те са съвършенството на всичко, тъй като напълването „вав-далет“ в гематрията е „йуд“, т.е. те са важни, както и самата тя.“

Въпрос: Зоар разказва много за буквите. В какво се състои връзката между определенията на буквите, които описва Зоар, и буквата, като символ на въздействието на висшата система върху нас?

Отговор: Това е едно и също. Буквите, това са духовни съсъди, чрез които светлината ни въздейства. Можем да говорим за светлината, наричайки я с някоя буква: „йуд“, „вав“, „далет“.

Буквата -това е свойство на светлината, което тя е придобила, преминавайки през нея, за да ни въздейства по определен начин. Буквата е, също така, свойство на духовния съсъд, който се е уподобил на светлината, за да я усети.

Съгласно закона за подобието на свойствата, не е възможно да се усети светлината, ако аз не бъда подобен на тази форма, в която тя ми въздейства. Да допуснем, че светлината преминава през „вав“ и ми въздейства. Тогава аз също трябва да придобия свойството „вав“, да приема формата „вав’, за да бъда свързан със светлината.

Понеже аз самият правя подобие на „вав“ от своя материал, аз ставам вече не „вав“, а следващата буква – „далет“. Така е, защото моят материал е друг.

Излиза, че от една страна, имаме „йуд“ – Хохма, която показва в своето изписване от три букви, в каква форма можем да я възприемем: когато имаме „вав“ и „далет“ и далет се уподоби на вав.

Но нали далет и вав са две различни букви? Вярно е, те са различни, но са подобни една на друга.

Понеже те са създадени от различен материал, те приемат такива форми. И затова съществуват толкова много форми на буквите, въпреки че всяка една форма -това е отдаване.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал Сулам пише в „Предговор към ТЕС“, п.2, че съществува един най – известен и мъчителен въпрос, който всеки в света си задава: „Какъв е смисълът на нашия живот?“

Той помита всички други вопроси и съмнения във връзка с изучаването на Кабала. Годините живот, които ни струват толкова скъпо, които ни причиняват толкова мъки и страдания, за да завършат неизбежно – кой се наслаждава от тях, или на кого доставям наслаждение аз?

Виждаме, че нашият живот завършва без каквато и да е полза и резултат. И колкото повече се развива човечеството, толкова по–ясно разбира това. Затова в днешно време, разочарованието и депресията са първи проблем в света.

Във всички поколения, много хора са се опитвали да отговорят на този вечен въпрос, но и досега, той стои пред нас със своята сила и мъчителност, заварвайки ни неподготвени, изгаряйки разума ни и потъпвайки ни в прахта. Тъй като той отрича собственото ни „Аз“. С това човекът не може да се съгласи, защото то засяга вечния корен на неговата душа.

Ако не ставаше дума за нашата вечна същност, бихме могли да изоставим този въпрос, като изключим своя разум с помощта на наркотици или антидепресанти. Но въпросът за смисъла на живота не се отнася само за годините на земното ни съществуване.

Въпросът: „Защо  съм създаден?!“ – произлиза от моята основа и ме насочва към първоначалния ми корен, от който мога да науча, за какво съм създаден. Засега успяваме да използваме известната на всички ни хитрост – да се отдадем на потока на живота без да разсъждаваме.

По всякакъв начин се опитваме да се самозалъжем, но ни е все по- трудно да съществуваме по схемата: раждане, училище, университет, работа, деца, старост, смърт. Ние нямаме избор.

За да реша този въпрос, аз трябва да сменя обкръжението, което ми помага да се забравя и да скрия въпроса за смисъла на живота, с обкръжение, което ще ми помогне да го открия и по–бързо да намеря отговора му .

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 24.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - 2 коментара →

Ако ти не виждаш в другарите си силен стремеж към духовното и не се впечатляваш от обкръжението, не се вдъхновяваш за отдаване – значи ти самият не влагаш от себе си в него. Започни да влагаш от себе си в другарите и ще видиш, как в отговор на това – те ще ти повлияят.

Това е много проста формула! Аз се включвам в група и заедно с всички достигам до състояние, когато ние започваме да си влияем един на друг.

Този наш кръг се превръща в духовен съсъд (кли), в който се обединяват всички наши желания към духовното, всички точки в сърцата, а над тях е анти-егоистичният екран, нашето взаимно отдаване.

Сега, когато всички ние си влияем един на друг, трябва да проверим, дали го правим заради отдаване на Твореца? Ако да – то ние имаме екран и отразена светлина. И незабавно ни се разкрива висшата сила, според подобието на нашите свойства.

Аз -> група -> душа – това е формулата!

Откъс от урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите“, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко произхожда от АВАЯ (юд-кей-вав-кей) – обща, единствено съществуваща система и всичко започва своето начало от корена – крайчето на буквата „юд” (куцо шел юд).

Това е Кетер, „същество от съществото” (еш ми еш). Там има светлина, има и желание (кли) – „нещо от нищото” (еш ми аин), които се разпространяват заедно.

Светлината въздейства на желанието и то приема различни форми, т.е. желанието да се наслаждаваш през цялото време мени своите свойства по подобие на светлината.

„Зоар” обяснява как всички свойства излизат от светлината, създаваща желание да се наслаждаваш – „нещо от нищото” и как светлината работи над това желание.

Това действително е симфония на развитието – въздействие на светлината върху желанието, недостатък на напълването, който се изменя под влиянието на светлината, приемайки различни форми и свойства, включвайки в себе си свойствата на светлината, своите предишни форми, влияещи на следващите състояния даже през няколко стъпала.

„Зоар” ни обяснява, как само от двете сили – желание за отдаване и желание за наслаждение – произлиза цялото многообразие на творенията. И всичко това е пряко свързано с нас – нали в нашия свят също няма нищо освен две сили черно и бяло, единица и нула, добро и лошо.

Не е важно за какви нива говорим. Цялото мироздание, всички наши впечатления, всички наши чувствени образи и картини на възприятието на реалността, всичко това се състои от две сили.

Тези две сили кабалистите са съумели много красиво да ги обяснят във формата на букви. Впоследствие, когато гледаме тези форми, те оживяват, напълват се с духа на живота.

Ти започваш да разпознаваш вътре в буквите какви са тези свойства, Творецът и творението, свързани по между си, как взаимно се преплитат и проникват един в друг, в какво направление, по какъв начин, в какво се сливат заедно, а в какво все още не, какви ограничения има.

Ние нямаме думи, с които да изразим тези отношения. Но буквата, символът, ти дава модел. И тогава, възприемайки този модел, ти включваш в себе си цялата съвкупност от чувства, отношения и всичко съществуващо вътре в буквите.

А в буквата има всичко. Тя само ни се струва като проста форма, но тази простота включва в себе си хиляди предишни форми, които тя е приемала в своето низхождение отгоре надолу.

В Кабала всичко произлиза от насъщната необходимост. От самата природа на устройството на човека и неговите възприятия. Кабалистите са видели, че няма друга възможност да се изрази връзката между Твореца и творението, освен с помощта на такива символи, букви.

От урок по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Изучавайки кабала, ние влизаме в контакт със самата светлина.

Тъй като, съединявайки се с желаещите същата цел и учейки заедно, ние активно се включваме в Малхут на света на Безкрайността, където всички хора се намират в своето вътрешно единство, като едно цяло.

И понеже, ние желаем да съществуваме в такова състояние активно, ние притегляме към себе си скритата светлина от това съвършено състояние и с това, ускоряваме своето духовно развитие.

Това се нарича да станеш Исра-ел – стремящ се „право към Твореца“, който „ускорява времето“ и със своето учене, сам притегля към себе си светлина и я заставя да се разкрие.

А също „освещава времената“ – т.е. иска, светлината да го насочи към отдаване (святост – това е свойството отдаване).

Получава се, че учебните занятия в кабалистична група ни дават в ръцете „юзда“ или „кормило“, с помощта на които ние можем да управляваме себе си – своите форми на развитие и неговата скорост, ставайки независими от светлината.

Но от друга страна, светлината е много силна, и в нея има програма за развитие на всеки от нас и на всички нас заедно.

Затова, опитвайки се сами да ускорим своето развитие, изведнъж започваме да чувстваме, колко сме зависими от тази светлина, от нейното пробуждане. Само с нейна помощ можем да се придвижим.

Светлината ме издига и спуска, пробуждайки в мен желание да се развивам, за да направя от себе си човек „подобен на Твореца“ и да се издигна от животинското ниво, от целия този материален живот.

Аз самият чакам, кога светлината ще започне да ми действа и се готвя напълно да му се отдам, да мога още по – активно да се включа в учебните занятия, в групата, в разпространението, да разреша всички въпроси, които съм натрупал по време на тъмнината и скриването.

Получава се, че аз съм този „петел“ от притчата за петела и прилепа, които очакват разсъмването. Аз очаквам светлината да дойде и да освети пътя ми, и се радвам, че светлината идва.

А „прилепът“ е този, който не е подготвил себе си за идването на светлината и възприема пробуждането свише обратно – като тъмнина.

Намираме се в един свят – всичките 7 милиарда човека. Но този, който се готви за идването на светлината, разкриването на Твореца, чувства, че всичко, ставащо в света, е предназначено за разкриване на светлината.

А ако не се готви – то светлината, която се приближава към нас, се възприема като тъмнина.

И макар да се намираме в една обща система, само тези, които очакват идването на светлината, я усещат като желана, и за тях тя действително е светлина.

А тези, които не искат да се приближат към светлината, към любовта към ближния, към отдаването – ще усещат все по-голяма криза и проблеми в този свят.

Ние всички се намираме в света на Безкрайността, но всичко зависи от нашата подготовка – ние можем да почувстваме в него и безкрайната светлина, и безкрайната тъмнина, или въобще нищо – все едно съществуваме без съзнание, водейки само животинско съществуване.

Всичко зависи от нашето желание да станем човеци – т.е. „подобни“ на Твореца в Неговите любов и отдаване.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→