Entries in the '' Category

Зоар ни се разкрива

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата Зоар е разкрита само в нашите времена, тъй като сега вече сме преминали през неживото, растителното и животинското нива на нашето развитие и сме достигнали до човешкото ниво (човек, „адам” – от думата „едоме”, която означава „подобен” на Твореца). Затова, сега ние чувстваме криза, безпомощност, отчаяние и разочарование в живота ни. Затова именно Книгата Зоар ни се разкрива: така че, ние да можем да осъзнаем нашата връзка, да постигнем същата система на обединение между нас, такава каквото съществува в Малхут на Безкрайността, където всички ние сме свързани като едно цяло.

Първият етап на поправяне е наречен „не прави на друг това, което мразиш”. Това е нивото на Хафец Хесед (да не искаш нищо за себе си), „възнаграждение от страха (трепета)”. Вторият етап на поправяне е дори по-висок – това е нивото на „обичай ближния като самия себе си”, „възнаграждение от любов”, получаване с цел отдаване. Ние тепърва трябва да извършим тези поправяния и те двете се осъществяват в отношенията между хората.

Тогава Творецът се разкрива в нашите правилни взаимоотношения до степента, в която ние обичаме и отдаваме на ближния, както е написано „От любов към ближния, към любов към Твореца”. Нито едно поправяне не може да бъде извършено по никакъв друг начин, освен чрез осъществяването му в група от Кабалисти (т.е. тези, които желаят да постигнат нивото човек) .

Във взаимоотношенията между тях те изграждат система на Малхут на Безкрайността, тъй като искат да почувстват Светлината на Безкрайността, Твореца в нея. Книгата Зоар  трябва да ни даде силата за това, желанието за вътрешно постигане. Затова, когато четем Зоар, трябва да се опитаме да сме в намерението, че всички сме едно цяло, че нашите точки в сърцата, желанията за духовното са обединени като едно. От тези общи желания ние изграждаме нашите духовни съсъди, Шхина, Малхут на Безкрайността, в които ще почувстваме Твореца.

Трябва да почувстваме, че всички сме заедно, като авторите на Книгата Зоар групата на Раби Шимон,  и в тази система на свързване ние трябва да се опитаме да си представим, за какво ни говори Книгата. В крайна сметка, единственото нещо, за което е писано в Книгата Зоар е връзката между нас. Въпреки че, това е описано в различни форми и образи, които изглежда, че са от този свят, единствено силите на нашата душа са описани в Книгата Зоар.

От ежедневния урок по книга Зоар, 21.05.2010

Ние всички сме отговорни един за друг

Баал Сулам пише в статията си „Поръчителство”, че всички стремящи се към Твореца са един народ, което се нарича Поръчителство.

И Тора (светлината на изправяне) е била дарена едва, след като всеки е бил попитан, съгласен ли е да приеме върху себе си изпълнението на заповедите за любов към ближния, както е написано: „възлюби ближния като себе си”, т.е. да се грижим за другите не по-малко, отколкото природата ни заставя да се грижим за себе си.

Това е условието, при което можем да притеглим светлината на поправяне към себе си. Само, ако разкрием, че искаме да се обединим, ще дойде светлината и ще изправи нашия духовен съсъд.

Поръчителство – това е когато представляваме едно тяло, един организъм, всички зависим един от друг, издигайки се над нашите желания.

Затова всеки е длъжен да има анти-егоистичен екран и да се намира в духовния свят на степен отдаване (хафец хесед), а към материалния си живот, да се отнася към като необходимост за духовния подем.

 

Всеки напълва другия и разбира, че е длъжен да бъде свързан с него, целият му живот е заради това, точно както клетките на тялото.

Всяка клетка и орган в тялото живеят, за да изпълняват своята функция по отношение на общия организъм.

Смисълът на живота – това е любов и отдаване. И когато ние усещаме такава връзка помежду си – това се нарича духовен живот!

Ако поискаме така да се съединим, ще получим сила това да стане!

 

От урока по статията на Баал Сулам „Поръчителство”. 18.05.2010