Баал а Сулам пише в статията си “Даряване на Тора”, че “отдаването” се реализира както посредством действията на човек спрямо останалите хора, така и действията му спрямо Твореца.

Но и двете са насочени към една и съща цел: Достигане на частично подобие (125 степени на световете), а след това и пълно подобие (света на безкрайността, състоянието на сливане) с Твореца.

И когато човек извършва някакво действие заради отдаване, а не за собствена наслада, той не усеща разлика дали отдава на друг човек или на Твореца, защото всичко което излиза извън пределите на тялото му, се усеща като чуждо.

Какво означава да се работи заради Твореца? Как си Го представя?

Аз се обединявам с приятелите (хората със същата цел), заради което се издигам над егоизма си.

В това единство започвам да усещам по-вътрешно желание, което определям като Творец. Чрез връзка 1 въздействам на Него (връзка 2). Двете връзки ми въздействат с реакцията си.

Групата и Творецът това са два модела на “околните”, които се намират вътре в мен. Аз ги отличавам един от друг. С двата работя за отдаване, над своето Его.

И тук кръга се затваря… Повече няма никой друг. Оказва се, че всичко това ми се е представяло вътре в моето Его, чрез моето желание да се насладя.

Аз се издигам над егоизма си в състоянието “Друг – 1” и над него още по-високо – в състояние, което се нарича “Друг – 2”.

Но всичко това се намира вътре в мен. Когато се казва: “От любовта към творенията към любовта към Твореца” – става реч за две степени на поправянето на моето егоистично желание.

Когато аз “отдавам на ближния”, това означава, че искам да бъда подобен на Твореца, т.е. да се съединя с Него.

Всичко се намира вътре в мен. Един път моето желание се нарича: група; обкръжение; човечество; души, а друг път, в по-дълбоко усещане, то се нарича Творец.

Но всичко това, произтича вътре в моето желание, изправено на отдаване. Просто аз имам две нива на отношения – и към Твореца ми е по-трудно да се отнеса с отдаване, както и към приятелите.

От урока по статията на Баал а Сулам “Даряване на Тора”, 05.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всички думи – това са названия на свойствата на Малхут и само за тях четем в кабалистичните книги.

Макар, че вие може да възразите, че буквите произлизат: 9 – от ЗАТ де Бина, 9 – от Зеир Анпин, а в Малхут има само 4 последни букви от азбуката. Защо тогава всички думи произлизат от Малхут?

Защото, ние всичко получаваме като отпечатък в Малхут – не е важно от къде е дошло.

Всяко име – това е желание да се насладим в действието отдаване (получаване заради отдаване). Намерението за отдаване придава на желанието определена форма.

Ние назоваваме с имена не само желанието и не само светлината – а тяхната връзка, отношението между желанието и светлината. Само то има име.

Например: „растение” – това не е просто желание за наслада, а такова желание, в което има сила на светлината, формираща от него растение – желание на растителния вид.

Изходното кли АВАЯ – това още не е име, а само неговата основа. Имената – това са напълвания, заключени вътре в това име – светлина, които могат да се облекат в този материал, съгласно подобията на свойствата.

Затова всички названия произлизат от Малхут.

От урока по книгата „Бейт Шаар Каванот”, 04.05.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→