Въпрос: Защо Аба ве-Има били толкова слепи, че не са забелязали в света Некудим каменното сърце и изпълнили действие, което довело до разбиването? Защо те не са направили изясняване?

Отговор: Изясняване е възможно само там, където има нужда от него. А ако няма необходимост, тогава какво да се изяснява?

Изясняването започва след разбиването на келим, когато се оказваме пред гора от парчета разбити желания и не знаем, към какво да ги отнесем. А те всичките са се разбъркали помежду си.

И тогава идва висшата светлина и те осветява, какъвто си – какво желание се отнася към дясната линия, какво към лявата, какво нагоре, какво надолу, разликите им по сфироти, съгласно изгубените екрани, отсъствие на светлина и останал в тях авиют.

Всичко било готово, за да изпълнят това действие заради отдаване, и никой предварително не знаел, какво ще се случи! Понеже това свойство малхут де – малхут, което е неспособно да се проникне с отдаване, никога по рано не се е разкривало в творението!

То може да се разкрие само сега, защото се среща с ГАР на светлината хохма, с огромната светлина на крайното изправяне.

С това се разкриват желанията, „възникнали от нищото” (еш ми аин) – най-вътрешното ядро на цялото творение, което до тогава не се е разкривало, понеже винаги е властвала висшата светлина.

Разбиване означава, че висшата светлина престанала да властва над желанието. Ти през цялото време си бил под мое влияние и принуда. Аз съм властвал над теб и през цялото време съм ти диктувал да изпълняваш действия свързани с отдаването.

И изведнъж се разкрило, че над някакво си свойство в теб аз не съм властен! Т.е. в тебе се е разкрила точка на независимост от мен! Разкрива се онова, което не зависи от мен и не се отнася до мен.

Ти не си роб, висшият няма в теб власт над всичко! С това каменно сърце той не може да те управлява, той не може да те задължи с това желание да действаш за отдаване. Това е началото на твоята независимост.

Затова разбиването не е било лошо действие – то е преотворило вратата на светостта и издигането на творението.

От книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава това, че парцуфа се „осветява”? Къде изчезва желанието?

Отговор: Осветява се като отслабва екрана, а не желанието. В действителност ние никога не взимаме предвид желанието. Всичко зависи от това, притежава ли то екран или не.

Затова винаги става дума за екрана. А желанието, ако над него има екран, тогава то се включва в действие, ако ли не – то се намира в съкращение.

Само екрана определя степента на подобието с Твореца. Той определя характера на духовния парцуф (душата), неговата величина и висота.

Затова, когато говорим за желания, има се предвид желание, снабдено с екран, а не просто желание.

Така и в нашият свят; човек оценява вътрешно своето желание, но в крайна сметка на другите не е интересно неговото желание, а доколко той може да го реализира.

Ти не можеш просто да викаш: ”Аз искам!”. Заплати и тогава ще получиш! Парите на иврит – кесеф, от думата кисуй – покритие, екран. Съгласно него се преценява желанието.

От урока по статията „Въведение в наука кабала”,30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Разликата между светлината и желанието, ни заставя да се движим напред.

Когато светлината изпълва желанието, аз, желанието, се успокоявам, така, че не мога да се помръдна, защото не изпитвам никакъв недостатък.

Само, според разликата на светлината от желанието, аз започвам да се безпокоя и да се стремя към тяхното равновесие в мене.

Равновесието е важно за мене не само по количество, но и по качество. Когато светлината създала желание за наслаждение и го напълнила (1-ви стадий, бхина алеф) – творението не усещало никакви проблеми, защото светлината била първична.

Едва след това възниква различие между бхина алеф, напълнени от Твореца, и Него самия.

Появява се допълнение – светлината започва да внася в първоначалното желание нови свойства, и в творението възниква усещане за източника на напълване: “Има някой, който ме напълва! Някой над тебе, преди мене! Някой даващ, моят Създател, Творецът!”

Това внася в желанието от 1-ви стадий допълнително усещане, което принуждава да се компенсира, заставяйки ни да се развиваме.

Всичко зависи от това, какъв вид “триене” възниква. В първия стадий, в Хохма –това е усещането на Висшия. А във втория, в Бина – това ще бъде усещането за липса на реализиране желанието за отдаване.

Тя искала да отдава, напълнила се със светлината на милосърдието (хафец – хесед), не желаейки да се движи наникъде и да не получава нищо.

Но в нея възниква недоволство: “Творецът наистина е отдаващ, а аз какво отдавам?”, – и започва движение, водещо до ново състояние.

Ето така, за сметка на несъвместимостта на свойствата на творението и Твореца, на кли и светлината, на желанието и наслаждението, се получава постоянно движение – развитие.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо в събота е забранено да се работи?

Отговор: Ако човек се подготвя, работейки шест делнични дни, той стига до разбирането, че съботата е състояние на съвършенство и поради това, не трябва да се намесва в нея..

Ако през седмицата, той не е подготвил правилно себе си, тогава не вижда съвършенство в съботата и затова я разваля.

Но, той не вижда, че разваля, а мисли, че прибавя – като че ли поправя своя живот, своето състояние.

Ако правилно съм се подготвил и поправил в делничните дни, изведнъж виждам, че всичко е било съвършено и преди! Само съм поправил себе си, за да видя това съвършенство!

Тоест, не съм направил нищо, освен поправяне на собственото си зрение, възприемане, за да видя поправена още една част от творението, част от Безкрайността, която сега ми се разкрива в съвършенство.

Ясно е, че не е необходимо да върша някаква работа – тук изобщо няма къде да се намесвам. Затова, на всяка степен: човек работи, поправя себе си и разкрива част от Безкрайността, виждайки я съвършена.

Отново работи, отново разкрива още една част от Безкрайността – и пак я вижда съвършена.

Затова, в събота той се нарича праведник.

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→