Въпрос: Защо в събота е забранено да се работи?

Отговор: Ако човек се подготвя, работейки шест делнични дни, той стига до разбирането, че съботата е състояние на съвършенство и поради това, не трябва да се намесва в нея..

Ако през седмицата, той не е подготвил правилно себе си, тогава не вижда съвършенство в съботата и затова я разваля.

Но, той не вижда, че разваля, а мисли, че прибавя – като че ли поправя своя живот, своето състояние.

Ако правилно съм се подготвил и поправил в делничните дни, изведнъж виждам, че всичко е било съвършено и преди! Само съм поправил себе си, за да видя това съвършенство!

Тоест, не съм направил нищо, освен поправяне на собственото си зрение, възприемане, за да видя поправена още една част от творението, част от Безкрайността, която сега ми се разкрива в съвършенство.

Ясно е, че не е необходимо да върша някаква работа – тук изобщо няма къде да се намесвам. Затова, на всяка степен: човек работи, поправя себе си и разкрива част от Безкрайността, виждайки я съвършена.

Отново работи, отново разкрива още една част от Безкрайността – и пак я вижда съвършена.

Затова, в събота той се нарича праведник.

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →