„Цел на групата – 2”

Рабаш пише в статията  „Цел на групата – 2”, че човек е роден да обича само себе си и затова, не е способен да направи ни най-малко движение, без да има собствена изгода.

Но, без да отстраним от себе си егоистичната любов, е невъзможно да достигнем до сливането с Твореца, до подобие на Неговите свойства.

Затова е необходима група, в която да се събират желанията и силите на всички, и всеки да може да използва тази огромна обща сила за промяна на своето егоцентрично желание, което не му позволява да достигне целите, за които е роден.

Прозорец в новия свят

Творецът – това е силата на отдаване и любов, заличаване на самия себе си. Затова на мен ми е нужна група – като външна, странична сила, която работи като лост, позволяващ ми да преобърна своята природа.

Кабалистичната група – духовен усилвател

Групата – това е модел на духовното пред теб. Тя ни е дадена в материален вид, но със своето отношение към нея като към събиране на души, а не на тела, ние я преобразуваме в духовна.

Оставете своите магарета да пасат в ниското

За да мога да залича себе си пред групата, аз трябва да видя достойнствата на другаря си, а не неговите недостатъци. Трябва да видя в него духовната, божествената точка:

1/ Защото това иска Творецът!

2/ Той е особен, велик, защото в него има част от Твореца.

3/ Той е избран да бъде мой партньор в духовния път. Когато го е създавал, Творецът е знаел, че само с  него аз мога да Го достигна.

Точки на входа в духовното пространство

Точката в сърцето – това е Творецът във всеки от нас! И Той се намира във всеки човек в света!

Но в другарите по кабалистична група Той присъства открито. Нали затова Той те е довел при тях, при тези духовни точки, за да се съединиш с тях, и чрез тях – да отидеш при Него.

Ти трябва да бъдеш благодарен за това, че ти е дадено такова средство.

Filed under: Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Защо през цялото време говорим за връзки между нас и не говорим за връзка с Твореца?

Отговор: Сега става дума за реализацията на нашата задача и затова отделяме такова голямо внимание на връзката между нас.

Крайната цел е сливане с Твореца по закона за подобието на свойствата, което означава за нас да станем „Човеци”, Адам (т.е. „подобни на Твореца”).

Затова ни е необходимо да подготвим своя духовен съсъд (кли) и да го направим подобен на висшия. Този съсъд трябва да бъде един за всички, където всичките му части се съединяват като един човек с едно сърце.

В него се съдържа цялата ни ненавист, завист, честолюбие, високомерие и жажда за власт. Трябва да се издигнем и съединим над всичко това, за да станем подобни на Твореца и да достигнем сливане с Него.

Струва ни се, като че ли Творецът е някъде извън нас, но в резултат, Той се разкрива вътре в този общ духовен съсъд, който ние изграждаме помежду си.

Затова, за да има правилно виждане, ни е нужно да можем да се възприемем като намиращи се на едно място. Ние изграждаме тази област, за да разкрием Твореца! Тя се намира именно там, където се съединяваме един с друг, над своя егоизъм.

Нашият егоизъм ще остане долу, а над него – ние изграждаме връзката между нас. И ако нашата връзка бъде действително здрава, основана на силата на светлината, възвръщаща към източника, то в нея ще разкрием Твореца (Боре), което означава „ела и виж”(бо-ре)

И не, че Той се намира някъде високо в небесата, а аз  правя нещо тук долу, за да Го разкрия на небето.

Аз Го разкривам именно вътре във връзката между душите, между органите на духовното тяло, като напълващ го с вътрешна светлина.

На хората им се струва, като че ли ние отделяме Твореца и говорим само за съединение един с друг, защото вътрешно не са готови да се съгласят, че има връзка между нашата работа, обучението, разпространението, съединението един с друг и Твореца.

Всеки възприема Твореца като нещо високо и е готов да се съедини с него, а с другия човек – не. Но те не разбират, че това е едно и също.

По-дълбоката вътрешна връзка между хората се нарича „Творец”, свойството на отдаването, но природата на човека не му позволява да се съгласи с това…

От урока по статията на Баал  аСулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - No Comments→

Въпрос: От време на време попадам на вашите обсъждания относно състоянието на групата и на всеки един поотделно, и съм поразен, какви сте неизправни все още, колко сте низки, доколко групата все още не е група, без приятелство, къде е вашият напредък?

Отговор: Благодаря ви за въпроса, вероятно от него ще разберете и своето състояние. Колкото по-високо се издига човек, толкова той и неговата група му изглеждат все по-порочни и слаби.

Защото висшата светлина О”М  им свети и те виждат себе си спрямо все по-висши степени.

А когато говорят за себе си, то на страничния слушател му се струва, че и той се намира с тях, на същото ниво и дори по-високо, тъй като не вижда в себе си такива проблеми, а измерва себе си, относително нивото, на което самият той се намира!!!

Казано е, че „по правите пътища на Твореца могат да вървят само праведниците”, които след всичко порочно  в себе си, което им се разкрива, оправдават Твореца, който им разкрива такива състояния, тъй като, ”Няма никой, освен Него”.

За пример, погледнете как народа на Израел греши на всяка крачка в Тора и в своят духовен път! Виж също ”Горящият храст в Коцк” и др.

На тези отстрани им се струва, че са по-добри от тези, които отдават всичко от себе си за духовното развитие. Защото в тях няма трите линии, да вървят над себе си, въпреки здравият смисъл.

И както е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на властелините” (даат Тора афуха ми даат баал абайтим). Тяхното неправилно (земно, егоистично) разбиране на нашите състояния, ги отделя  от нас, което е най-добре за двете страни.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→