Четейки Зоар, ние сме длъжни да чакаме от тази Книга спасение.

Както пише Баал Сулам в „Предисловие към Талмуда на Десетте Сфирот”, п.155: „Обаче крие се в кабалистичните книги велико и достойно за огласяване, чудесно свойство” – чрез изучаването на книгите ние се съединяваме с Източника, с Твореца, който се намира в друго измерение.

Аз се намирам в своето измерение, откъснат от Него, а тази книга създава връзка между мен и Тях, висшите измерения.

От там аз получавам тази светлина – лекарство, което според моя стремеж, се влива капка по капка в мене като инфузия.

Тора не иска от теб нещо нереално. Та нали свише те познават по-добре от самия тебе и изискват според възможностите ти.

Казват: „Седни редом с книгата. Ти си длъжен да се съединиш с твоето обкръжение, защото това е твоята духовна форма”.

Сега си на своето ниво. Ти си егоист, не понасяш никого и не искаш нищо освен егоистични наслаждения.

Ти дори не знаеш какво точно искаш, но на Висшият това е известно. Та нали Той създава в тебе всички тези желания, всички тези отвратителни свойства. А ти, само понякога леко чувстваш какво прави Той.

Но сътворявайки всичко това в теб, Творецът очаква само едно: „Поне мъничко се постарай да се съединиш с Мен – на основата на това, което ти се дава свише”.

Ти си длъжен да разкриеш своето днешно, истинско състояние – и само да пожелаеш да се уподобиш на висшето.

Но за да се уподобя на висшето, трябва да си представя такова състояние, където аз и групата сме заедно, във взаимно отдаване и поръчителство.

Ако аз си се представя заедно с тях, като едно цяло, между нас вече действа светлината и това е състоянието, което искам да усетя.

Аз искам да почувствам, че сме заедно и светлината ни изпълва, защото нашето обединение е светлина. Това състояние сме длъжни да си представим.

Ясно е, че не сме заедно и не сме свързани, но се стараем да се съединим. Това означава, че ние искаме да израснем в духовното, да се уподобим с висшето.

Тогава според стремежа, Зоар създава връзки между тебе и висшата степен и влива инфузия – капки светлина, наречени „капки успех” (мазалот), стичащи се в теб.

Няма никаква разлика между тебе и висшата степен, освен, че на висшата степен си свързан с другите.

Постарай се да си представиш това висше състояние на вътрешно обединение между всички – това е взаимно отдаване и се нарича „висша светлина”.

От това състояние, което си представяш, мечтаеш и се стремиш към него, върху теб действа силата на окръжаващата светлина, която те води към израстване.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →