Въпрос: Как да достигнем до усещането на срам и да извършим съкращение на своя егоизъм?

Отговор: Срамът – това е много високо чувство, то не идва в началото на пътя. Това е срам от Твореца, Даващия, от това, че Той е даващ, а аз – получаващ.

В нашия свят ние постоянно се ограничаваме от получаване, за да не се срамуваме. Ние сме длъжни да оправдаваме своето получаване.

Да съхраним чувството за собственото си достойнство, своето Аз – за нас това е по-скъпо от живота. Съгласни сме да умрем, но да не сме унизени.

Така е заложено в природата ни. Хората са готови да отидат на смърт, за да утвърдят своя Аз, своето честолюбие.

Срам – това е, когато чувствам, че моето Аз се изменя и изчезва. Ако аз губя своето желание и напълване, аз не чувствам, че преставам да съществувам.

Човек умира и не чувства, че абсолютно изчезва от реалността. Той има само едно усещане, че губи някаква нейна част, освобождава се от миналото си.

Но когато при мен дойде чувството за срам, то зачерква моето духовно съществуване. Това е такова вътрешно усещане, като че ли от мене сега нищо няма да остане!

То е повече от живота и смъртта, толкова е дълбоко. И против него не може да се устои. Човек е готов да се самоубие, само да не изчезне точката на неговото Аз.

Защото тялото – това е просто животно, ние не се страхуваме да го загубим. Ние виждаме как хората рискуват живота си. Но Творецът си играе с нас, засяга точката на нашето Аз – последователно и методично. За нас не остава избор, принудени сме да направим някакво действие, за да съхраним личността си.

Усещането, че аз съм длъжен да се повдигна над този живот, над смъртта, ми помага да се преродя. Аз съм готов на всичко. Казват ми да отдавам – отдавам. Да загубя това, което съм днес – заповядайте, аз съм съгласен! Само да остане тази точка на Аза.

Такова усещане може да даде само светлината възвръщаща към източника. Светлината ни въздейства и пробужда тази точка, която лежи в основата ни. Това е изходната точка „еш ми аин” (създадена от нищото). Това не е материал за наслаждение, а още по-дълбоко.

Средството за постигането му е кабалистичната група и учението. В групата се стараем да построим модел на духовно единство, както в света на Безкрайността.

А за сметка на ученето в условията на единство, ние привличаме светлина, която ни повдига към това състояние. Няма никакви други средства! Само група и учене в група.

Това е ужасно чувство, но именно то ни носи спасение!

От урока по статията „Въведение в науката кабала“, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →