Зоар, глава Ваикра, п.20: …Един владетел е поставен на вратите отвън и неговото име е Газриел, и с него заедно са дванайсет владетели, обкръжаващи го с „три”, „три”  от всяка страна, в четирите посоки.

Долната обща колесница (меркава), това е дванайсет: Михаел, Гавриел, Уриел, и Рафаел, във всеки от които три линии, ХАГАТ, равно на дванайсет.

И съответно има дванайсет във всяка от тях…

Всяко творение в духовното се състои от 12 части. Всеки най-малък елемент и цялата духовна реалност имат една и съща структура и свойства.

Ако се отсече една малка част, то тя ще съдържа в себе си всичките свойства на цялото.

И затова в духовното няма разлика между общото и частното и не е както в нашият свят, където частите се събират, за да образуват заедно едно цяло.

В духовният свят е важно качеството, а не количеството и общото не е сумата на своите части, а в него всяка част вече се явява това общо, но разкриващо се в качествено нова степен.

Духовната реалност се разкрива само в постижението на човека, вътре в неговите желания, т.е. ние постигаме формите на своето желание, които се наричат душа и светлината, действаща вътре в желанието, придаваща му такива форми.

Излиза, че цялата реалност това е една душа Адам Ришон. Всички светове, духовни обекти (парцуфими), ангели, форми, са 4-те нива на желанието (неживо, растително, животинско, човешко).

Цялото творение има една и съща структура, а освен него съществува само Ацмуто – същността на Твореца, която е непостижима за нас.

Можем само да гадаем, че това е корена на всичко това, което разкриваме, но не можем да Го постигнем.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар | Add Comment →