Entries in the '' Category

Работата след конгреса

Въпрос: Ако изберем един от трите периода: преди Конгреса, по време на Конгреса и след него – кой бихте препоръчали, като най-ефективен?

Отговор: Не е възможен единият период, без другия! Ако по време на конгреса не съм получил голямо въодушевление и след него не се почувствам в падение, няма над какво да се издигна и няма да имам сили за подем. А нали това е издигане на следващото стъпало.

Всяко издигане се базира на:

1) Получаване на сили от обкръжението (от величието на целта, от Твореца – по време на Конгреса).

2) Разкриване на нови егоистични желания (падение – непосредствено след Конгреса).

3) Усилия да се издигнем над получените желания, над получените сили (колкото е възможно по-бързо и интензивно да се сближаваме, да се включим в рутинната работа, да се готвим за следващия конгрес).

Преди конгреса, ние през цялото време се подготвяме за предстоящата среща. Готвим се да се обединим, да получим впечатление от толкова много хора наоколо така, че те колкото е възможно по силно да повлияят на всеки един от нас и всеки да трепти от въодушевление.

Защото единствената свобода на волята е в усвояването на сили от обкръжението. Влиянието на обкръжението е единственото средство за духовно израстване.

Колкото повече въодушевление съм поел от останалите по време на Конгреса, толкова на по-голямо стъпало ще мога след това да се издигна, реализирайки въодушевлението. И то трябва да стане мое собствено, постоянно усещане за принадлежност към общото желание (кли).

Откъс от урок по статията „Въведение в „Паним Meирот””, 28.07.2010

”Да благодариш за лошото, както за доброто”

каббалист Михаэль Лайтман 0-реальностьВъпрос: Какво довежда човека към правилна молба към Твореца?

Отговор: Цялата работа на човека се състои в това да достигне вярна реакция на призива на Твореца, Въздействието на Висшата светлина.

Аз съм отделен от Твореца чрез петте стадия на разпространение на светлината (0-1-2-3-4). И започвам да получавам от него впечатления, в 4-я стадий, където аз вече разбирам „как и защо”.

Но ако не съм достигнал този 4-й стадий, то не разбирам, че моето пробуждане идва от Твореца, и не се обръщам с необходимата молба.

Даже когато в нас вече се пробужда точката в сърцето, желанието да достигнем нещо във висшето, ние още не разбираме накъде да поемем, какво се иска от нас и Кой ни зове?

Аз просто започвам да търся в какво е смисълът на моя живот, каква е причината? Появява се въпросът за Твореца, но човек все още не осъзнава това.

Когато той започва да изучава науката кабала, на него му се изяснява за какво всъщност пита, по-скоро за Кого? Той открива, че има Такъв който го пробужда, който го желае, който очаква от човека отговор.

Тук има двама: Творец и творение. А ни се струва, че целия останал свят съществува само за да ни помогне да се ориентираме вярно в нашето завръщане назад към Твореца. Както е казано: „Целият свят е създаден в моя помощ – а аз за да служа на създателя”.

Целият този театър на живота, който наблюдаваме пред себе си е създаден специално за да може чрез него да фокусираме своето зрение и реакции и да намерим Режисьора, ръководещ този спектакъл.

И когато в тази объркана ситуация ние концентрираме своето зрение върху Него, тогава откриваме вярната посока и достигаме до правилното обръщение към Него: по неговата сила, концентрация, характер – така че да се удостоим с отговор.

Затова не трябва да се пренебрегва светът, а особено даденото ни обкръжение, учение и другари. Трябва да използваме всеки миг от своя живот, за точно изясняване на тази коренна точка, откъдето идва обръщението на Твореца и чрез нея да върнем своя отговор.

Ако аз организирам правилно своята молба към Твореца от долу на горе, то аз ще разбера, че всяко нещо в света си има своето предназначение и без нея не бих установил контакт с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Как да се удостоим с „охрана свише”

Цялата природа се дели на нива: неживо, растително, животинско и човешко.

И в човечеството има същите нива и точно такова разделение. Във всеки от нас има четири стадия на развитие на нашето желание да се наслаждаваме.

През тези стадии ни водят завистта, въжделението и честолюбието: от желанието за богатство – към властта, а от властта – към знанието, развивайки се от стъпало към стъпало.

И колкото по-високо се издига човек, толкова повече възможности получава от страна на природата и толкова по-големи са неговите шансове да сгреши и да се отклони от истината.

Защото колкото повече се развива, толкова повече включва в себе си различни свойства и става все по-уязвим и подложен на влияния.

Обикновените хора се вълнуват само от своето благополучие, а богатите – само от парите. Героите, жадуващи за власт, вече зависят от мнението на обкръжението, а мъдреците, стремящи се към знание са изпълнени със съмнения и постоянно се намират в процес на търсене и вътрешна неудовлетвореност.

Колкото по-развит е човекът, толкова повече шансове има да се увлече по странични идеи, вместо да върви по най-прекия и кратък път към целта, към сливане с Твореца.

В „Предговор към „Паним Меирот”” Баал Сулам пише, че цялостното желание на развитите хора се разбива и те се устремяват към парите, властта и славата, забравяйки за главната цел – и тук свършва „човекът”.

И в този случай може да помогне само сполуката и „охраната свише”. Ние виждаме, че е имало хора, притежаващи истнско желание, но и те постепенно са угаснали, огънали са се под сметките на нашия свят.

Затова, дай си ясна сметка: действително ли за теб е важна само целта, дотолкова, че сякаш освен нея останалият свят не съществува.

Творецът помага на човека, който върви по този път само ако в него живее постоянният вътрешен страх и трепет да не се отклони от пътя. Чрез този страх той привлича към себе си помощ свише.

Защото тогава разбира, че неговата душа е изцяло в ръцете на Твореца…

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 29.07.2010

„Лего” за душата

Всички духовни степени са подготвени предварително, при спускане на светлината отгоре надолу – както фабриката за производство на играчки е направила „лего” за децата.

Той създал в Света на Безкрайността цялата картина, а след това, спускайки се отгоре надолу, все повече и повече я разделял на части – докато не я поднесъл на детето, намиращо се най-ниско, в този свят.

Детето съществуващо в този свят започва да съставя тази картина обратно в едно цяло – все повече и повече, докато не я събере напълно, издигайки се в своята промяна, в работата над съставяне на картината, до Света на Безкрайността.

Каква е ползата от това? Детето в процеса на своята работа израства, става умно. Сами по себе си степените не са важни, важен е резултатът от тяхното въздействие на човека – за нас е важно, че душата, издигайки се по степените, става подобна на Твореца.

Творецът специално ме е изхвърлил от Безкрайността в този свят, за да се издигам отдолу нагоре и да пресъздавам в себе си Неговия образ. Такава е играта!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 16.07.2010 г.

Спасението е в средната линия

Зоар, глава ”Лех леха (Върви напред)”, п. 22: Когато Авраам… дошъл и получил осветяване в лявата линия, ….в този момент паднал под властта на Нимрод, който го захвърлил в огнената пещ, която идва от силата на осветяването Шурук. И тогава му помогнал Творецът с това, че прострял светлината на средната линия върху масах де-хирик, съгласуващ и създаващ покой между двете линии, дясна и лява.

Спасението е винаги в средната линия, в масах де-хирик (екран на хирик). Защото двете сили са задължени да се проявяват в нас, с тяхна помощ се управляваме свисше.

Но така както тези две сили – дясна и лява, силата на отдаване и силата на получаване – идват от един висш корен, така и ние трябва отдолу да ги съединим в средната линия.

За това ни е дадена науката Кабала – методика, позволяваща да разберем как да съединим силите на тези две линии и да се намерим в средната линия.

Но за да придобием този разум, това разбиране, на нас ни е нужна група, обучение, разпространение – всички тези средства, с помощта на които можем да си представим правилното състояние, да го пожелаем и да помолим Твореца да осъществи.

Разбира се, че този мъдрост и разбиране как да организираме тези две сили, как да ги спомирим заедно в средната линия също идва свише. Затова е казано: „Създаващият покой във Висшето, създава и покоя в нас”.

„Създаващият покой във Висшето” – означава мястото, откъдето произлизат двете линии. Там също Творецът ги извлича от средната линия – от Себе си, Зеир Анпин, по отношение на нас. Те слизат към нас – в Малхут, и намиращите се в нея души.

„Създава покой в нас” – т.е. отгоре ни се дава знание как трябва да се организираме и тогава идва средната линия и се облича в нас. Така се спасяваме, подобно на Авраам.

От урока по книгата Зоар, 15.07.2010 г.

 

Отворете вратата на Твореца!

Въпрос: Какво означава да се грижа за единството, за излизането ”извън себе си”, по време на четенето на Книгата Зоар?

Чувствам, че това е на нивото на фантазията… Какво трябва да си представям , за какво да се заловя?

Отговор: Ако се намирам в някакво здание и искам в него да влезе свеж въздух, аз отварям вратата.

Отвори вратата – и повече нищо не е нужно! Когато бъдеш отворен навън, тогава всичко което е навън, влиза в теб.

Написано е: ”Не ще бъде в теб чуждият Бог” (Псалми, 81/10). За да не ти е чужд Творецът , намиращ се извън теб, внеси Го навътре.

Цялата книга Зоар, както и цялата наука кабала, говори за Твореца. По-горе, извън нашия свят, всичко останало е Творецът. Ти разкриваш Твореца – нали освен Него няма нищо.

Освен този свят е висшата светлина, която ти разкриваш в изправените желания – разкриваш в тях свойствата на светлината.

От урок по книгата Зоар, 19.07.2010

 

Кабалистите – за същността на науката кабала, част 5

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам на тях да отговарям.

Забележките в скобите са мои.

Какво се явява основа на науката кабала?

Човек трябва да овладее мъдростта: да постига и да се вглежда в (още неразкритите му) тайните на Твореца, за да опознае самия себе си, да разбере кой е той, как е създаден, откъде е дошъл, къде отива, как да изправи своето тяло (желанията), и как в бъдеще той да застане пред съда на Властелина на света.

Необходимо е да познава и да вижда тайната на душата: какво е това неговата душа, откъде е тя дошла, за какво тя се е спуснала в това тяло, подобно на зловонна капка, което днес е тук, а утре е в гроба.

Трябва да се вгледа в този свят, за да опознае света, в който се намира и какво в него е необходимо да се изправи. А след това да види висшите тайни на Висшия свят и да опознае Твореца. И всичко това човек ще постигне чрез тайните на Тора.

”Новият Зоар” с коментари ”Сулам”, ”Песен от песннте”, 482-487.

Науката кабала ни учи как да се развиваме до съпоставянето (подобието) със свойствата на Твореца, избягвайки грешките.

Рав Кук. Орот Кодеш. Т.2, с.393.

 

Отговарям на ваши въпроси – 17

Въпроси към постинга „Кабалистите – за целта на творението”, ч.5

Въпрос: Каква е целта на творението?

Отговор: Да се наслаждава, както Твореца!

Въпрос: Вярно ли е казаното: Ако всички евреи изпълняват 613 мицвот (заповеди), то антисемитизмът ще изчезне?

Отговор: Да, само че това не означава земни действия, а поправка на 613-те желания, от които се състои душата.

Ако евреите поправят душите си, то светлината ще премине и до всички души на света – „Предговор към книга Зоар” пп.70-71..

Защото техните души вече са били в свойството на отдаване, загубили са го и затова отново първи трябва да се върнат, за да са прехода между Твореца и душите в света.

В пренебрежението към евреите е и тяхната мисия и там се крие причината за антисемитизма – Творецът ги гони към изпълнението на тяхната висша мисия.

И народите на света подсъзнателно усещат тази мисия и затова ги ненавиждат.

Кабалистите – за същността на науката кабала, част 1

Скъпи приятели! Моля ви, да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговаряв на тях.

Забележките в скобите са мои.

Въпросът на живота

При все това, въпросът за необходимостта от кабала отпада, за всеки от нас, ако ние се обърнем към търсене на отговор на един известен въпрос… Става дума за подтискащия въпрос, задаван на всички хора: ”Какъв е смисълът на нашия живот?”

Годините на този живот, за когото ние така скъпо плащаме, изтърпявайки заради тях огромни страдания, за да ги завършим, в края на краищата, с равносметка (с нищо, безрезултатно!) – кой се наслаждава на тях? Или, по-точно, кого наслаждавам с тях?

Истината е в това, че вече изследователите от всички поколения са се изморили да размишляват над тях и няма нужда даже да споменават нашето поколение, в което вече никой не желае дори да се задават тези въпроси.

Но заедно с това, същността на въпроса е останала неизменна, с цялата си сила и горчивина, и понякога ни застига внезапно, прогаряйки разума и унижавайки ни в прахта, преди да ни се удаде да намерим известното на всички ”хитруване” – (да забравим за него) да се отдадем без разсъждаване на потока на живота, както и вчера.

В разрешаване на тази мъглива загадка е казано: ”Вкусете и доловете, че е добър Творецът” (което ни позволява кабала, като методика за разкриването на Твореца, а следователно, заедно с това и загадките на целия ни живот).

Баал Сулам. Предисловие към ТЕС, п.2-3.

 

Какво е истинска молитва за обществото

Въпрос: Какво мога да помоля за обществото?

Отговор: Ако поставим кардинално въпроса, то неправилно е въобще да се мисли, че има общество и че съм длъжен нещо да моля за него.

Работата не е в недостига на храни и здраве. В Твореца всичко това е в изобилие и всичко произлиза от Него, но ние сме длъжни да поправим разбитото, достигайки подобие с Него и тогава вече в нас ще има всичко!

Ако не молим за най-главното – за какво се оказваме тук – за нас не ще има и с какво да поддържаме съществуването си.

Защото усещанията на всякакви страдания – от най-незначителните, до глобалните – падат върху нас само, за да ни доведат до правилната молитва.

А доколкото причината за всички беди е в разбиването на Душата на частни души, ненавиждащи се една друга, то истинската молитва за обществото се състои в това да поискаме да се обединим с всички.

Да поискаме отново да станем като един човек с едно сърце, за да действа в нас закона за поръчителството в пълно равенство и братство.

Не както призоваваха комунистите, за по-добър живот в този свят, а в обединение с Твореца, в по-висш от нашия свят.

Тогава Творецът, Висшата светлина, ще поправи нашия егоизъм, ненавистта в отдаване и любов, ще обедини всички нас, желанията в душите, в един стремеж да сме подобни на Твореца.

С такава поправка ние премахваме разделящото ни его и ставаме подобни на Него, единни като Него, заедно в един съсъд, който Той напълва, както е било в началото на сътворението, в Малхут на Света на безкрайността.

Това е и молитвата за обществото.

От урока по статията на Рабаш, 13.07.2010 г.

Mолитва за обществото

Смята се, че общата молитва е тогава, когато човек издига своята молба, молитва, сред много просещи.

Духовно издигнатите смятат, че общата молитва, това е молитва за обществото.

Такава молитва веднага се приема от Твореца, в същото време, ако човек моли за себе си, егоистичната молитва не се приема.

Но и това обръщение за обществото към Твореца не се явява съвършено! Защото ако „Творецът е добър и творящ добро”, то в своята молба за обществото аз утвърждавам, че обществото е по-лошо от Твореца!

Излиза, че аз считам, че Творецът се отнася лошо с обществото и за него трябва да се моля? Ако Той е добър с всички, то за какво да го моля?

Излиза, че не мога да моля Твореца да се измени по отношение на мен (молитвата е лична) или към обществото (молитвата е обща).

Аз изхождам от това, че Творецът е абсолютно постоянно добър и в мен остава да Го помоля само за едно – да поправи мен и всички, така че да почувстваме, че от Него излиза само добро.

Ако всички, които желаят връзка с Твореца, т.е. със свойството на отдаването и любовта, и са готови с тези свойства да се съединят между себе си, то с тези стремежи те създават място, в което се разкрива Творецът – нашата взаимна любов.

Но достигат такова състояние, благодарение на поправянето в 613-те желания на всеки човек, което се нарича и „изпълнение на 613 заповеди”.

В измерването на такива поправки ние се доближаваме един до друг, тъй като поправката на желанията е в тяхното съединение.

Затова е казано, че „любовта към ближния това е велик закон на Тора”, а всички заповеди са нужни, за да достигнат в резултат последната, всеобемна заповед –заповедта на любовта.

Тогава ние ще почувстваме в тези частни и общи поправки силата на отдаване и любов, която ни напълва.

Но ако ние не сме поправени, не сме обединени, и всеки иска да получи за себе си – излиза, че нашата молитва е само за материални придобивки (материалното е това, което е получено егоистически, духовното е заради отдаване).

И тогава ние не се наричаме Израел, а „народите на света” и тези определения не се отнасят към определен народ или националност, а към състоянието, през което преминава човекът.

Съгласно това се получава нашата молитва, а именно, за да увеличи своето частно състояние, или да поправи своето отношение към ближния и към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

За какво наказват в духовното

Природата на този свят е егоистична. И в нея ние сме се родили – в природата на желанието за наслаждениеИ затова желанието ми, през цялото време, ме тегли и тласка към наслажденията,като не ме оставя и секунда в покой.

Всеки път то създава в мен нови потребности, увличайки ме към тези или други източници на наслаждения.

Получава се, че в този свят постоянно се намирам под натиска, принуждаващ към развитие, на силата на природата, която пробужда в мен усещане за страдание.

Затова, ако нищо не правя, няма наказание. Тъй като подбудата какво да се направи, всеки път идва към мен от природата, доколкото ме управлява сила, тласкаща ме отзад.

Докато в духовното развитие няма сила, заставяща да напредваш, там няма насилие. Аз трябва сам да достигна, да събера, да натрупам, да организирам в себе си сила, тласкаща ме напред.

Затова, за да ни помогнат, пребиваващите в егоизма желания за наслаждения, духовно да се движим напред, а ние получаваме наказание, ако не работим – наказание за бездействие.

Ако обърнем внимание на всички наши усещания и разберем, че те идват от Твореца, то това много ни помага по-добре да реагираме и да  напреднем.

Ако във всяко състояние, ние започнем да виждаме отношението на Твореца към нас – наказанието за нашия мързел в работата, то можем по-добре да се подготвим за всяко действие, във всеки миг.

Тогава ние виждаме, че Творецът е винаги Първи, че Той ни приканва към действие и ни направлява, а ние трябва да сме само по-внимателни, за да чуем, че Той говори, тъй като Той работи вътре в нас и според това различаваме детайлите в нашата работа.

Тъй като в цялата ни работа, това съединение между душите е, за да разкрием в него Твореца.

А вътре в това съединение, чувствайки как Творецът ни направлява, започваме да усещаме пряката светлина, отразената светлина и всички действия, които изучаваме в науката кабала – как се осъществяват между нас.

Така Творецът ни подтиква към връзка, за да може желанията ни точно да съответстват на Неговите. И затова, от страна на Твореца това не е наказание, а корекция на нашата посока.

От урок по статията на Рабаш, 18.07.2010

 

Всички като един сме пристигнали в града на Царя

Ние „всички като един идваме в града на Царя”, в този свят. И тeзи, които вярно работят за Твореца, обръщат Неговия „вълшебен прах” в сладки и изискани подправки.

А тези, които не работят, вкусват горчивия прах и не могат да се насладят на Неговата трапеза.

Всичко зависи само от правилните усилия на човека. Ние виждаме колко хора идват, за да изучават кабала и влагат много сили, но след това захвърлят…

Защото в резултат виждат, че тази трапеза не е по желания им вкус. Но те не обвиняват в това самите себе си, а казват, че е виновен Царя и методиката кабала, носеща горчивия вкус, лоша е групата, приятелите.

И си отиват! На тях им се струва, че могат да намерят по-големи наслаждения или просто, за да си починат, или се заемат с някаква друга методика.

Всичко зависи от това дава ли си човек отчет, що за „месторабота” е това, където е попаднал и какво му е възложено, как трябва да насочи себе си в работата, за да усети сладкия вкус.

Трапезата е подредена пред нас! Написано е: „Вкусете и се убедете колко добър е Твореца!” и трябва да усетим само вкусът за Него, т. е. да подготвим своя съсъд за Неговата светлина, за да получим тази добавка като сладка подправка.

А хората не влагат своите сили на правилното място, а след това гледат в часовника колко време са загубили в усилие.

Но те не са вложили във важното – в съединението на душите и затова не усещат приятния вкус в работата! Защото вкус може да се почувства само чрез съединение, то е и този съсъд, в които се разкрива светлината.

А те напразно са се трудили на друго място. Както ти да си работил целият месец в компанията, а в края на месеца си се преместил в друга компания и да искаш заплата. Дали там ще ти заплатят?!

Ти не си заработил нужното „кли”, съсъда на полученото възнаграждение. Награда се получава само в общия съсъд, тъй като именно в него се разкрива Твореца, Неговата трапеза, Неговата светлина. А ако човек не вложи в това сила, то неговата работа нищо не струва.

Трябва да сме внимателни и чувствителни в това, и всеки е длъжен да проверява себе си: разбира ли той в каква единствена точка трябва да съсредоточи всичките си усилия, а то е само в достигане на вътрешната връзка, обединяваща в една цел, в едно желание, за да се разкрие в това съединение Творецът.

Ако човек е насочен в това, то с времето започва да усеща в „трапезата” сладък вкус. А ако ли не, то постепенно се уморява и разочарова, тъй като вместо приятен вкус, усеща вкус на прах, „горчив прах” и го изхвърля.

Колко сили може да се влагат и нищо да не се получава в замяна? И да не се види, че се работи, но не на това място, където трябва…

Това веднага става ясно по отношение на групата и другарите, намира ли се той в групата или не и работи ли в нея.

Това усилие с нищо не може да се замени, нито с пари, нито с професионални способности.

Само ако ти работиш над съединението на душите, тогава този „ горчив прах”, това скриване изчезва и ти разкриваш духовния свят, който се намира направо тук, заедно с теб.

Просто в теб не е бил вътрешния инструмент (кли), в който може да го приемеш, както нужната вълна за радиоприемника.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010 г.

 

Да слушаш висшата музика

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

 

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Всеки може да го направи

Въпрос: Страхотно е, когато човек е обграден от голяма група, където го подкрепят и се грижат за него по време на падение. Но какво остава за онези, които са отделени и живеят далеч от най-близката кабала група, в чужда на духовното среда, както е например в Европа?

Отговор: Мислим, че физическата близост има позитивно влияние върху духовното, но не е задължително да е така. Ако човек напряга големи усилия да напредва и да постига контакт където и да е, то той винаги печели повече, отколкото ако се премести по-бързо и лесно при другите. Винаги е по-полезно да се опиташ да се свържеш с другите след поне шест месеца. Не трябва да се фокусираме върху телата, които ни обграждат, а да се опитаме да видим духовните степени чрез тях.

 

От урока по статията „Паним Меирот”, 28.07.2010 г.

Къде се крие входът на духовния свят

Зоар, глава „Лех-леха“, п. 153:

НР (нефеш, руах)- това не са две отделни една от друга степени, а една степен.

Има две степени, съединяващи се заедно и още една, висша, господстваща над тях и сливаща се с тях, a те – с нея, наречена „нешама”.

Зоар ни разказва как след достигане на първия духовен контакт усилваме тази връзка и виждаме в нея следващите проявления.

Ние вече усещаме в нея не само първата степен на съединение – „нефеш”, състоянието на покоя (нефиша), способността да се задържи в тази връзка, а общия, голям живот, разкриващ се в дълбочина от тази точка на нашия контакт в друго по- високо измерение – „руах”.

Ако ние дойдем към първия контакт, мястото на нашето съединение, то ние не ще открием входа във висшето пространство (свойството на отдаване).

А когато установяваме този контакт между нас, на него започва да въздейства висшата светлина, разкривайки го и ние влизаме през него в съвършено различно измерение – в духовния свят.

Всичко, което става вътре в тези връзки се нарича – духовен свят.

Отначало ни се струва, че достигането на тази всеобща връзка между хората ни обещава хубав живот, безопасност, приятно усещане.

Но това далеч не е всичко! Вътре в тази обща точка се открива входа в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010 г.

 

Влезте в диалог с Твореца!

Главното изискване към човека е неговата правилна реакция спрямо насочването на Твореца към него.

Творецът е първичен, Той винаги започва, а човекът се явява следствие, реакция на въздействието на Твореца върху желанието. Аз – това е реакцията на желанието, породена от въздействието на светлината върху него.

Висшата светлина идва към нас свише чрез четирите стадия 1-2-3-4, АВАЯ (юд-хей-вав-хей). Творението няма друга връзка с Твореца.

Затова ние трябва да се стараем правилно да реагираме на насочването на Твореца към нас – т.е. на усещането за себе си и света във всеки миг.

В нашето съществуване трябва да различаваме постоянния диалог с Твореца. Той е създал връзка между изходната точка на насочване към нас, с началото на буквата „юд” (куцо шел юд) и последната буква на АВАЯ – „хей”, в която се намираме ние, нашият свят.

Връзката между началната точка на буквата „юд” и последната „хей” може да включи в себе си всичките 5 свята, 125 стъпала, и тогава ние не усещаме връзката с Твореца.

Връзката се разкрива веднага след издигането на първото стъпало, № 125 – малхут на света Асия. А след това – на стъпала 124, 123 е т.н., до издигането в света на Безкрайността, на най-високото стъпало.

И всичко това е вътре в АВАЯ, между началото на буквата „юд” и долната буква „хей”. Тази АВАЯ – моята връзка с Твореца започва да ми се изяснява все повече, сякаш появявайки се от мъгла, от скриване, става все по-ясна.

Аз постигам разкриването на връзката, непрекъснато насочвайки себе си към Твореца, в отговор на Неговото въздействие върху мен, опитвайки се да свържа всичко с Него според принципа „Няма никой, освен Него”.

Как да реагираме максимално правилно и ефективно? Най-ефективната реакция при всички случаи е устремена точно към Твореца – да се стараем заедно с другарите да извършим общото действие „обръщане към Твореца”.

Но обръщането е ефективно, ако е насочено обратно на АВАЯ. Това се постига чрез четенето на истински кабалистични източници.

Четейки за случващото се в АВАЯ, ти насочваш малхут към кетер, вашето единение с източника.

Ако ние се обединяваме, в степента на обединението се намираме в Малхут – само ако се съединим помежду си.

И всички заедно, чрез четенето на Книгата „Зоар”, желаем да пуснем АВАЯ обратно – отразената светлина до нейното начало, буквата „юд”.

Защото кабалистичните книги говорят само за връзката кетер, „юд” и Малхут, долната буква „хей”.

Затова (Б. С. „Предговор към ТЕС”, п.155), четейки без разкриване и разбиране за връзките, ние пробуждаме в себе си тази връзка и водим системата към разкриване.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2010

 

Пътеводител в книгата Зоар. Предисловие на автора

Скъпи приятели! Започвам да публикувам откъси от бъдещата ми книга «Пътеводител в книгата Зоар».

Предисловие на автора

Скъпи читателю!

Ако питаш защо ти е нужна тази книга, достатъчно е да прочетеш само една страница и тогава ще можеш да решиш – да продължиш или да я оставиш.

Науката кабала и нейната главна книга «Зоар» обясняват на човек причината и целта на неговия живот, програмата на духовното му развитие, която е заложена изначално в природата и как да достигнем целта на живота по кратък и лесен път.

Творецът, както ни обяснява книгата Зоар, е създал програма за развитие на човека – да го приведе в състояние, в което сам Творецът се намира. Защо? Доколкото това състояние е най-доброто.

Но за да приведем човека към това състояние, не е достатъчно да го напълним с наслаждение и да му дадем знание за вечен и съвършен живот. Нужно е човек да усети това състояние в цялата негова пълнота.

А за това самият човек трябва да постигне съвършенството, в което пребивава Твореца. Човек трябва да се научи да отделя наслажденията и страданията от истината и лъжата, предпочитайки горчивата истина пред сладката лъжа.

Това е един нелек път на развитие. Част от този път ние преминаваме неосъзнато в много кръгообороти. Но в нашето поколение сме достигнали последния етап на развитие и затова усещаме потребност да осъзнаем смисъла на живота – да разберем какво се случва с нас, къде съществуваме и защо е всичко това?

Тези въпроси постепенно ще доведат всеки човек в света на кабала – така, както и теб, разтварящ сега тази книга. Защото след всички търсения, той не ще намери истинския отговор никъде – разкриване на източника на своето съществуване.

Тази книга разказва за етапите на твоето развитие, чак до пълното уподобяване на Твореца. Този процес е неизбежен и е задължителен за всеки живеещ на Земята.

Дали ще затвориш тази книга и ще продължиш да живееш както по-рано, или ще се постараеш да разбереш ползата от науката кабала – ще определи твоето бъдеще:

Или ще живееш под натиска на обстоятелствата, които както и сега, но по-принудително ще те доведат в кабала.

Или сега ще положиш усилие да разкриеш управляващата те ръка на Твореца. В този случай ти ще видиш пътя и целта, причината на всички събития и ще узнаеш как да достигнеш по лек и приятен път живот, подобен на Твореца.

Успех!

 

Днес е 15 Ав

Казано е в Мишна (Таанит 26,2: «Казали са мъдреците, че не са били още такива хубави дни в Израел, както на 15 Ав и Йом Кипур, когато излизали дъщерите на Ерусалим в бели дрехи, взети назаем, за да не притесняват тези, които нямат такива дрехи, излизали да се повеселят в лозовите градини и говорили: «Юноша, обърни погледа си към нас и погледни какво избираш за себе си?

Красавиците сред тях какво казвали? – Обърни погледа си към нашата красота, защото жената е създадедана за красота.

Знатните, които били сред тях, какво казвали? – Обърни погледа си към семейството. Защото жената е създадена за деца.

Богатите сред тях казали – обърни погледа си на тези, които имат големи богатства.

Уродливите сред тях говорили – вземете ни в Името на Небесата и увенчайте със златно украшения.

«Уродливите дъщери на Ерусалим» – това е последния стадий Малхут, далет де-далет, който се нарича «беден и недъгав».

И човек бяга от такава работа, в него няма никаква мотивация и желание за нея, тъй като цялата тази работа е във вяра над знанието.

Трябва да разберем, че е направено така нарочно, за да се помогне на човека да достигне духовния свят!

Той е длъжен да види, че именно там, където неговото егоистично желание не работи, няма желание, красотата-напълване на привлича – това е знак, че му е нужно друго гориво.

Дават му възможност да си представи състояние, в което той е неподкупен за своя егоизъм и ако той работи така – това ще е за отдаване.

Но откъде да вземе такова «анти-гориво», да работи без енергия, без напълване на егоизма?

Именно в такова състояние той осъзнава, че се нуждае от помощта на Твореца. Ако свише на получи сила, която се нарича светлина, не ще може да се мръдне от мястото си.

Ако искам само отдаване, без да желая да получа каквато и да е компенсация: нито «богатство», нито «красота», нито «знатност», а избирам «бедна и недъгава жена» по оценка на егоизма си, само възможността да отдавам без всякакви условия – то аз достигам до деня на радостта, Деня (свойство на светлината) на Любовта (15 Ав).

От урока по статията на Рабаш, 26.07.2010

 

Седем милиарда свята на безкрайността

Dr. Michael LaitmanКато последица от нашата духовна работа  трябва да достигнем до състояние, в което:

  1. 1. всички искаме да достигнем една и съща цел;
  2. 2. всички сме обединени.

Обаче, се обединяваме, не защото това е нашето първоначално състояние, което идва „отгоре”, а защото това е нашата обща цел.

В най-добрия случай, когато поправим нещо в нашия свят, ние го връщаме в предишното му състояние.  Обаче, когато ние поправим разбитите връзки с другите души, добиваме много повече от това, което сме имали, преди разбиването на общата душа. Това е, защото разкриваме и даваме независимост на всяка част извън нас.

В моя егоизъм се отнасям към всеки така, все едно, че те не са независими, и че те трябва да ми служат. Когато започна да ги обичам,  искам да се отнасям към тях все едно, че всеки от тях е велик, независим и специален. Това е също, както искаме да видим децата си. Тогава, всеки от приятелите, които са около мен, изведнъж започва да притежава свобода на избор; всеки от тях заема своето място и ниво. И тогава, когато ние се обединим и аз присъединя всеки от тези приятели към себе си, се оказва, че всеки от тях се е развил и е станал велик като мен.

Като резултат, аз не присъединявам отново същите седем милиарда части към себе си, а присъединявам седем милиарда свята на безкрайно единство в едно.

Това означава, че увеличавам обхвата на моя духовен съсъд (Кли) с 620 пъти. Обаче, всичко това се случва само спрямо мен. В крайна сметка, всичко съществува в мен и зависи само от степента, до която аз се отнасям към моите приятели по правилен начин всеки път. Аз го правя само, за да увелича моето Кли, да го направя достойно за разкриването на Твореца.

Затова, аз ги виждам по „триизмерен” начин:

  1. като по-висши от мен, за да бъдат велики в моите очи;
  2. като по-ниски от мен, за да им отдавам;
  3. като равни на мен, за да се обединя с тях.

Тогава добивам огромно, силно Кли, наречено моята истинска душа. То става седем милиарда пъти по-голямо от това, което е било преди поправянето. В крайна сметка, преди поправянето съм бил в света на Безкрайността като една точка. Сега се връщам там с „620” (Тарах) пъти повече усещане на съвършенството и безкрайността. Разликата между тези две състояния е като разликата между капка сперма и възрастен, който постига всичко.

От Мега Конгреса, урок 5 – 25.07.2010