Книгата Зоар, глава Шемот (Изход), п.40: Ние откриваме нашите очи, виждаме колелата на святата колесница отправящи се в своя път. И песенно звучене, сладко за слуха, Бина, прекрасно сърце, Малхут, издига се и се спуска, и се разтваря, и не изчезва… А Хохма се постига само чрез движение от линия към линия, в трите точки  – холам, шурук, хирик. И тогава се разнася звучене на песни, осветяване хохма, в ушите („ознаим”), в Бина, главно чрез средната линия, Тиферет, наричана „звучене”. А от нея се предава в Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно  действие, предизвикващо осветяването Хохма в „ушите”, тоест в светлината хасадим в Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мен много ми харесват песните, които пишат Моти Мор и Аркадий Духин. Те се раждат от впечатленията в човека, който се намира на духовния път и се стреми към духовното и не е важно, че той още не  достига високите степени.

Баал Сулам пише, че даже обикновеният човек може интуитивно да поставя правилни названия и да свързва материалните клони с техния духовен корен.  Например, някога, един човек видял Маслиновата планина в Йерусалим. И помислил колко е подходяща за  засаждане на маслинови дървета, нарекъл я Маслиновата планина. Днес приемаме това название за свято.

Баал  Сулам обяснява , че така се облича духовното в материалното и се появява връзката корен с клони. Духовният корен въздейства на своя клон и така той „говори” от корена, сам незнаещ защо.

 Затова изучаващите Кабала, дори още ненамиращи се на висотата на духовното усещане и постижение, и непостигнали истинската природа на звуковете и дълбокия смисъл на думите, при все това създават правилни произведения. В тях има дълбочина и дълбоко впечатление, много повече от това, което те сами предполагат.

Всичко, което човек създава от връзката си с Източника, вече носи вътре духовна  искра.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Но какво конкретно съм длъжен да направя, когато чувствам „ожесточение в сърцето”?

Отговор: Без излишни емоции, опитай се да изясниш това състояние: кой прави това, защо, как Той те управлява, как  организира твоето обкръжение.

Не падай, а започни да властваш над ситуацията, в която се намираш, за да създадеш точката на контакта с Твореца. Също както Творецът ти е казал: ”Отидете при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му!” така сега ти можеш да поискаш от Него. Именно сега е моментът, когато ти можеш да поискаш от него помощ. За целите на настоящето Той те изпрати при Фараона. Творецът никога не ще ти отговори в състояние, когато ти се чувстваш добре и всичко около теб сияе. Ти нищо не ще получиш в такива състояния! Защото в тях ти не се нуждаеш от Него.Ти можеш да благодариш на Твореца за Неговата доброта, но всичко това е само подлият егоизъм. Кога Творецът ще те чуе? Именно в лоши състояния (Вратата на сълзите, Шаар Адмаот). А иначе за какво Той сега съществува и за какво те е въвел в в такова състояние? Само в такива състояния ти действително се нуждаеш от Него!

Всички те ти се дават само за това, за да хванеш Твореца за ръка. Ти си малък, стоиш до Него и го питаш: „Ти ли ожесточи сърцето му? Сега ми помогни! Аз се страхувам! Аз не искам! Аз не зная какво да правя! Смили се над мен!”.

А какво каза Твореца? – „Аз ожесточих сърцето му, защото искам да ти се разкрия. Аз искам ти да видиш Моето величие! Чрез Фараона Аз ставам велик!”.

Творецът може да бъде велик в очите ти само при условие, че ти се боиш от своето его – фараона – не знаеш какво да направиш с него и ставаш покорен. Тогава, ако Творецът може да отмени в теб тези състояния, ти започваш да уважаваш и цениш неговата сила и величие. Така ние ще познаем кой е Творецът.

Фараонът ни дава мярката за измерване величието и силата на Твореца. Да допуснем , че фараонът ти е добавил тежест 20 кг., а Творецът те е избавил от нея. Тогава ти оценяваш силата на Твореца с 20 кг. – точно обратно на фараона. В края на краищата в Твореца , в светлината, няма форма. Формата я дава твоето желание (кли). Така ти се повдигаш. Защото само такива състояния са за добро.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Каква е логиката във “вяра по-висока от знанието”?

Отговор: Във “вяра по-високо от знанието” има логика на висшето. Логиката на нисшето – това е когато аз гледам на света със своите разум и чувства – и така съществувам.

Но по такъв начин аз се движа по плоскост, само на моята степен на развитие и никога няма да мога да се издигна по-нагоре.

Това се нарича “вяра по-ниско от знанието” или “вяра колкото знанието” – вярата, свойството на отдаване, висшите знания, не определят моите постъпки.

Във “вяра по-високо от знанието” аз сякаш снемам очилата от очите си – и не виждам нищо, освен висшето. Аз съм готов да се присъединя към висшето във всичко, което той пожелае.

Аз искам да намеря неговото усещане и знание – за сметка на силите за сливане с него. В това действие аз съм готов напълно да анулирам себе си, да се разделя със своите “цели”.

И когато аз постигна неговата степен, в мене вече ще има неговата вяра (неговото свойство на отдаване) и знания по-големи, от сегашните.

По голямата сила на отдаване аз придобивам също с по-големи висши знания. Това се нарича “вяра по-високо от предшестващите знания”. Така аз постигам по-висока степен.

Затова тези, които вървят с “вяра по-високо от знанието”, именно така добавят знание, защото в тях има нови съсъди на възприемане – нали знанието, постиженията, светлината Хохма се разпространяват само в светлината Хасадим (отдаване, вяра).

Тогава тези, които не могат да се издигнат над своето знание на животинския си разум, вкопчват се за това състояние, в което се намират, не желаят нищо по-вече и не могат да отменят своето мнение пред висшата степен, пред учителите –те не ще достигнат нищо и ще останат “животни”.

Те ще бъдат “умни и разумни” в рамките на своя разум, но няма и да разберат дори, че съществува висша мъдрост. Нали висшата мъдрост ни се струва без всякаква основа под себе.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Зоар, глава “Ваера”, п.510: “И ангелът на лицето Негово ги спасяваше”. Защото Той се намира с тях в бедата, тъй като в началото се казва: “Във всяка тяхна беда, съчувстваше им Той”.

… Когато Исраел е в изгнание, Шхина също се намира с тях в изгнание, както е казано: “И ще се върне Творецът, Елоким твой, на пленниците твои, и ще се смили над тебе”.

Твореца може да бъде заедно с творението само в беда и в изгнание. Защото иначе гордостта, егото, големината на желанието за наслаждаване ги разделя.

А когато творението се намира в беда, в усещане на изгнание и мъка, тогава то може по-силно да почувства Твореца и да бъде по-близко до Него, както е казано: “Близък е Твореца до разбитите сърца”.

Няма друга възможност да се пробуди творението, да се приближи към него и да бъде заедно с него – само ако то се намира в беда. От това състояние то вече може да се пробуди.

Но ако творението е готово само да предизвика в себе си страдание – така наречените “страдания от любов”, когато то страда не от земните беди, а от отсътствие на връзка с Твореца, тогава то се издига и може да достигне напреднали, хубави състояния, живот, пълен с всички блага и наслаждения.

Но вътре в тях, в него остава усещането за страдание – същата липса и тъмнина, в които творението се е намирало по време на раздялата с Твореца. То остава в празното пространство долу, вътре – и във всичкото благо над него.

Откъс от урока по книгата Зоар, 09.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

«Зоар», глава «Шемот», п.59: «… И никога Творецът не оставял Исраел в изгнание, без преди това да постави своята Шхина сред тях.

И най – вече, когато Яаков се спуснал в изгнание, Творецът и Неговата Шхина, и висшите праведници и колесници – всички се спуснали заедно с Яаков… Така постъпва Творецът във всички изгнания…»

Какво означава «Шхина се спуска с народа на Израел в изгнание»?

Ние мислим, че съществува нещо, в което Творецът не действа. Но нали има само една сила, която действа в цялото творение, в нас – и това е Творецът, светлината.

Изгнанието е особено състояние на творението, което светлината специално създава в него, в сътвореното от нея желание, за да го спусне надолу, да го отдалечи от Себе си, да създаде в него желание към Себе си.

Светлината много точно отмерва всички състояния на изгнание, всички проблеми, които възникват в желанието за наслаждение, цялата празнота, всички нещастия.

Обратната страна на светлината, на Твореца, действа в изгнание, както е казано: «Ожесточих Аз сърцето на Фараона». Творецът е присъствал също и вътре в потопа и т.н..

Защото «Няма никой освен Него». Изгнанието е форма на въздействие на светлината (Твореца), в своята противоположност, от обратната си страна – точно премерена, във всички градации на свойствата, срещу всяко желание, във всяка душа, във всички връзки помежду им.

Заради това, разбира се, Творецът, светлината се намира заедно с народа в изгнание, през цялото време му въздейства и го поддържа.

Той сам създава изгнанието със своята обратна, сенчеста страна, както е казано от цар Давид: «Отпред и отзад ( със светлината и тъмнината) Ти ще ме обгърнеш».

И, когато вече не е необходимо светлината да въздейства чрез обратната си, сенчеста страна, тоест чрез тъмнината, когато Той достатъчно разтърси и възбуди желанието (кли), и то наистина се устреми към лицевата част на светлината – към отдаване, тогава Той извежда кли от изгнание към освобождение.

Но само светлината е единствената действаща сила – с обратната си или лицева страни. И затова изгнанието е начинът, по който Той ни подготвя за нашето освобождение.

Откъс от вечерния урок по книгата «Зоар», 12.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→