Всичко се състои само от два компонента – желание и напълване.

Напълването, наричано в Кабала светлина, се намира, както наоколо, така и в нас, в неограничена степен. Ние се намираме в него, както в океан.

Промяната на възприятието ни – усещането на себе си и това което ни обкръжава – зависи от измененията на желанието ни.

То се модифицира под въздействието на светлината или в зависимост от усилията ни.

Желанието се нарича съсъд, а усещаното напълване – светлина. Светлината е постоянна.Променя се само желанието (съсъдът) и така се видоизменя усещането на тази постоянна светлина.

Кабала ни учи как да изменим желанието, за да почувстваме в него също и духовния свят: “своя свят ще видиш, докато си жив”. Това зависи само от създаването на още едно желание, в нас. Ако човек го създаде, усеща в него висшия свят. А дори и изчезването на желанието, чрез което чувства този свят, не влияе на новото желание и усещането на висшия свят – то остава във вътрешното му възприятие.

Но ако не е могъл да създаде това непознато желание, то парцуфът (духовната степен), от нашия свят, изчезва и вместо него възниква следващият, т.е. човек отново се “ражда”, чувствайки този свят.

Всяко усещане в желанието има свой срок на съществуване. После тази степен (парцуф), след като е отработила своето, изчезва и вместо нея се появява следващата степен, но на нивото на същия този свят, докато не създадем, в себе си, желание (парцуф) от висшия свят, т.е. желание за отдаване и любов.

Всички поколения, всъщност са парцуфим на нивото на нашия свят, в свойството на получаване и затова са ограничени в своето вътрешно възприятие и усещане.

Това е развитие в една плоскост, в която се връщаме на същото това ниво, в същия този свят, чрез всеки живот или кръгооборот. И по този начин виждаме нашата реалност в други образи , но на същото ниво на този свят.

Във висшия свят съществува усещането в свойството на отдаване. Това е усещане извън себе си, т.е. развитие нагоре. В този смисъл е и призивът: (“Ще видиш своя свят, докато си жив”)

От подготовката към урока по книгата “Шамати”, 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment →