Книгата Зоар, глава Шемот (Изход), п.40: Ние откриваме нашите очи, виждаме колелата на святата колесница отправящи се в своя път. И песенно звучене, сладко за слуха, Бина, прекрасно сърце, Малхут, издига се и се спуска, и се разтваря, и не изчезва… А Хохма се постига само чрез движение от линия към линия, в трите точки  – холам, шурук, хирик. И тогава се разнася звучене на песни, осветяване хохма, в ушите („ознаим”), в Бина, главно чрез средната линия, Тиферет, наричана „звучене”. А от нея се предава в Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно  действие, предизвикващо осветяването Хохма в „ушите”, тоест в светлината хасадим в Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мен много ми харесват песните, които пишат Моти Мор и Аркадий Духин. Те се раждат от впечатленията в човека, който се намира на духовния път и се стреми към духовното и не е важно, че той още не  достига високите степени.

Баал Сулам пише, че даже обикновеният човек може интуитивно да поставя правилни названия и да свързва материалните клони с техния духовен корен.  Например, някога, един човек видял Маслиновата планина в Йерусалим. И помислил колко е подходяща за  засаждане на маслинови дървета, нарекъл я Маслиновата планина. Днес приемаме това название за свято.

Баал  Сулам обяснява , че така се облича духовното в материалното и се появява връзката корен с клони. Духовният корен въздейства на своя клон и така той „говори” от корена, сам незнаещ защо.

 Затова изучаващите Кабала, дори още ненамиращи се на висотата на духовното усещане и постижение, и непостигнали истинската природа на звуковете и дълбокия смисъл на думите, при все това създават правилни произведения. В тях има дълбочина и дълбоко впечатление, много повече от това, което те сами предполагат.

Всичко, което човек създава от връзката си с Източника, вече носи вътре духовна  искра.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →