Обкръжение и учител са единствените фактори определящи бъдещето на човек. Във всеки миг той е длъжен да цени състоянието, в което се намира сякаш вече има всичко, от което се нуждае, и единствената ми отговорност е да се свърже с правилното обкръжение. А такова обкръжение е винаги някъде наблизо. Трябва само да съумем да го изберем. В това се състои нашият единствен свободен избор, тъй като всичко останало е следствие от това.

Затова не ми е нужно да се грижа за нищо, освен откъде да получавам „препитание”, с кого да съм във връзка, кой да ми влияе. Тоест не да мислим за себе си, а с какво обкръжение сме свързани. Ако човек иска да управлява своето развитие, живот и съдба, то той е длъжен да мисли само с кого е свързан.

Но не е характерно човек да мисли за това! Тъй като постоянно мислим за самите себе си: кой съм аз, какво ще се ми се случи и защо? В какво е смисълът на моя живот? Ние насочваме тези въпроси към себе си и те всички са правилни. Но как да им отговорим? С какво обвързваме тяхното разрешаване?

Кабалистите обясняват, че решението зависи само от обкръжението. И затова трябва да обърнем поглед на външните сили, които ни въздействат, тъй като тяхното влияние върху нас определя бъдещето ни.

Всъщност те не са външни, а по-скоро обхващат единна система от души, която е интегрална част от моето духовно тяло. Тук е станало разбиването на съсъдите и това трябва да поправим. Само тук можем да променим нещо, тъй като не сме способни да изменим другите си желания.

Това е все едно да се заровим в архив и да четем за стари, предрешени събития. Само на обкръжението аз мога някакси да повлияя. И е жалко да обръщаме внимание на нещо друго, освен на това.

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода на волята”, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →