Въпрос: Ако аз ненавиждам „Египет” вътре в мен, как да се справя с това, та нали той също е част от мен?

Отговор: Целият свят е част от мен. Аз трябва да проверя, с какви желания, стремежи и сили мога сега да работя, за да се предвижвам към целта, а с какви сили, желания, мисли и свойства трябва да се разделя, да се отдалеча от тях, за да се приближа към целта.

Аз съм длъжен да си изясня, от какво трябва да се отдалеча, а към какво да се приближа. Моето движение се определя от това, от какво ще се отделя и с какво ще се съединя.

До колкото става дума за нашето общо желание, с което аз не знам какво да правя, то аз си го изяснявам – с какво желание аз искам да се съединя, а с какво – не.

Картината на духовния свят, която ние си представяме, ни се струва подобна на нашия свят, в който ние преминаваме от един обект – към друг, от едно място на друго.

Но духовен свят означава, че аз се намирам вътре в едно огромно желание, състоящо се от всевъзможни желания.

Аз пребивавам във вътрешността на пространството, пълно със желания, и няма празно място между тях. Няма пространство без желания.

За това, намирайки се в самата дълбочина на желанията, където няма нищо освен тях, аз съм задължен само да ги сортирам, с кои от тях искам да осъществя връзка, а с кои – не. Това се нарича мое движение.

Та нали цялата реалност – това е желание, сфера, вътре в която ти съществуваш. Няма нищо друго. С едно желание съм свързан повече, с друго по- малко, а някои от тях даже ги отблъсквам от себе си.

Това означава, че аз се смесвам в духовното, извършвам някакви действия, някакво движение. Какво е това „издигания”? Когато аз си изяснявам все повече желания и се съединявам с тях. А с други желания съм свързан по-малко.

Но аз се намирам сред всички тези желания, вътре в материята, в която са ме поместили с мъничка искрица светлина, давайки ми възможност да проведа изясняване.

За това цялата ни работа се състои в изясняване на желанията, вътре в които ние съществуваме – кои от тях мога да използвам за отдаване, а кои не съм способен, и за това ги отхвърлям и не ги използвам.

Ами, че ние не можем да излезем от това поле на желанията и няма свободно пространство между тях. Свободно пространство се нарича неизясненото желание, което ти не виждаш, не различаваш в него нищо.

От урока от книга Зоар. 20.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →