Зоар, глава „Шемот”, п.250: …Казал Творецът: „За да не се смесят, което е добро, дванадесетте колена с останалите народи и да не остане несъвършенство във всички светове.“

Какво сторил Творецът? Накарал всички тях да се местят от место на место, до момента, в който се спуснали в Египет. И така се заселвали в свои жилища, сред непреклонен народ, който презирал обичаите им и се гнусял да влиза в родствени връзки с тях, да се смесва с тях, защото ги считали за роби.

Както мъжете, така и жените изпитвали отвращение към тях.

Дотогава, докато всички не станали съвършени в праведното семе, без смесване с външни лица . В опитите за освобождаване от егоизма е налице изясняване на статута му , но съществува и изясняване на своето състояние, когато желаем да останем (да се приспособим) в егоизма.

Ако аз желая да остана в егоизма, тогава егоизмът ме изтласква, посредством своята ненавист, към мен, към усещането на точката в сърцето ми – част от Твореца, която му е противоположна.

Както е написано: „Фараонът приближил (чрез угнетението) народа на Израел към Твореца”. Как е казано?: „И го създадох Аз, в помощ, против теб” – то е против, но именно с това помага.

Както, когато в 1960-1970г., съветската власт бе насочена към антиционизма, а всъщност така укрепи ционизма. Именно злите сили (обратната страна на Твореца) помагат за изясняването на злото, а не открито от Твореца и висшата светлина.

Изгнанието, това е промеждутъчно състояние на човека, между степените, когато се разкриват, вътре в него, и египтяните, и Исраел – един против друг – а той се намира в средата, като изясняващ тези свойства.

Той пребивава в изгнание, под властта на египтяните. От една страна, него го влече към египтяните, но те го отблъскват, защото в него има „семето на Израел”.

Тоест, желанието за наслаждение презира и отблъсква намерението за отдаване, не го желае и се стреми да действа само заради получаване. Именно, това е ненавистта на народите, по света, към Израел.

Съществува и обратното обяснение, когато човек вече преминава към желанието да отдава и отъждествява себе си с него, приближава се към изхода от Египет, тогава самият той не желае да се свързва с египтяните (народите).

Вече е завършила властта на египтяните над него – той не се стреми да бъде като тях – и вече самият не желае да се съедини с тези, сред които все ощеживее. Фараонът получава удари, в неговите очи.И тези удари му помагат да бъде над връзката с Фараона.

И тогава той се отделя от египтяните не защото, те го отблъскват, а защото той ги отхвърля , приближавайки се към изхода от Египет.

Творецът извършва, в нас, (във всеки един човек по света!) такива изяснявания, от двете страни, за да ни стане ясно към какво се стремим: към егоизма или към отдаването.

Народите по света изпитват ненавист към искрата, останала в народа на Израел, от нивото на отдаването, отблъскват го, но благодарение на това народът на Израел се е съхранил. И въобще не заради това, че той самият, някак си, пази себе си.

Както пише Баал аСулам, той съществува подобно на орехи в чувал, които са съединени не с любов, а принудително, чрез външна ненавист.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →