Книга Зоар, глава “Шемот”, п.340: “И беше: в течение на тези дълги дни” – това беше краят на тяхното изгнание, когато всички работи потискаха Исраел.

“В течение на тези дълги дни ” – беше дългото пребиваване на Исраел в Египет, когато достигнаха предела и понеже, дойде краят на изгнанието, се казва: “И умря царят на Египет”.

Т.е. беше свален царят на Египет от своето възвишение и падна от своята прекалена гордост.

…И понеже падна царят египетски, техният господар, си спомни Творецът за Исраел и изслуша тяхната молба.

Ние сме длъжни да достигнем състояния, в които цялата Малхут на Египет, т.е. важността на този свят, всичките негови цели, целият наш живот и достижения, пада в нашите очи.

Ние ще усетим себе си нищожни, нещастни, кратковременни и ще си зададем въпроса: “Какво ми дава всичко това?..”. Този свят ще загуби всякаква значимост за нас.

Това се нарича “И умря царят на Египет”. За какво ми е всичко, което притежавам в този свят?! Защо?! Какво да правя с него?!.. В това състояние започва етап, предшестващ изхода от Египет.

В наши дни човечеството започва да разбира, че му липсва ясен процес на развитие, ясна цел, и най – важното – животът няма смисъл.

Предстои ни да видим опустошеност даже у тези, които днес са още фанатично преданни на някакви нищо не значещи цели и не осъзнаващи тяхната нищожност.

Когато това се разкрие, тогава ще избухнат истински войни – поради мрака), опустошеността, отчаянието и безсилието. Защото най-опасното състояние е, когато човек види, че този живот не му дава нищо.

Засега човек знае, че може нещо да постигне в своя живот, и той действа, даже воюва, и макар в света да възникват проблеми, да протичат революции и войни, то те са целенасочени.

А когато всички видят, че живота нищо не струва и влизат в сблъсък един с друг – това вече е голям проблем. Тогава всички ще обърнат внимание на Израел.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация | Add Comment →