Въпрос: Как да проверяваме намерението, когато четем книгата „Зоар“?

Отговор: Книгата „Зоар“ е източник на светлина, която идва към нас при условие, че искаме да я използваме правилно. В противен случай тя ни свети, сякаш не както трябва – съобразно това, доколко сме противоположни на нея.

По такъв начин, изучавайки кабалистична книга, аз винаги привличам някаква светлинка, но тя идва в зависимост от мощта на моите усилия и от готовността, която проявявам.

Ако уча, за да заработя за себе си нещо материално или за да заслужа бъдещия свят като лична привилегия, тогава светлината със своето въздействие образува в мен все по-голяма тъмнина и аз все повече се отдалечавам от разбирането, за какво ми е дадена тази методика, какво трябва да направя със самия себе си, как трябва да се отнасям към ближния. Може и да чета прекрасните слова за единство и любов, но вече не усещам своята съпричастност, не различавам връзката, не знам как да възприемам текста: да го пусна в сърцето си или не… Това означава, че се уча, подобно на прилепите, които се прехранват в тъмнината и не очакват разсъмването.

Ако се старая да се обединя с другите и затова изучавам методиката, съблюдавайки условията за нейното получаване на планината Синай, ако се стремя заедно с всички да стана като един човек с едно сърце, да встъпя в поръчителство, да достигна до братска любов и чрез нея – до любов към Твореца, тогава светлината ме предвижва напред. Това също не е лесен път, който се преодолява поетапно, обаче по малко започвам да разкривам своето разбито, лошо състояние.

Егоистичното учене скрива от мен моя егоизъм и аз се мисля за праведник. От друга страна, ако се уча правилно, откривам, че съм затънал в злото. Светлината най-напред ми разкрива моите лоши свойства – и аз трябва да работя по съответен начин. Разкривайки в себе си злото, поправям доста съмнителните си усещания, които съм имал по-рано. Какво да направя? Та нали по природа искам да избягам, когато ми е лошо.

Може би трябва да прекратя обучението и да се отдръпна от групата? Или да изпадна в отчаяние? А може би обратното, да се радвам на това, че са ми дали да осъзная злото? Нека това бъде за мен знак, покана: ако успея да се издигна над това неприятно усещане, то ще се устремя към отдаване над получаването.

Предпочитам да издържа на удара, отколкото на страданията, разкриващи се в егоизма, демонстриращи ми, че не работя върху него. Без да гледам лошите усещания, все пак ги преодолявам и вървя към единство. Не бягам никъде, за да подсладя горчивината, не се затварям в себе си, не се спускам, не прекъсвам учението. Тъкмо обратното, всички беди, които идват от всички страни на правилния път към единство с другарите приемам като послание от Твореца, освен Който няма нищо друго.

Всяко състояние приемам като полезно за моя напредък. Не искам да го зачерквам и продължавам да се уча не за да неутрализирам това лошо усещане. Напротив, аз съм заинтересован от него –  нека остане, тъй като ме насочва точно към подем над него, към подем над знанието. С радост приемам проблемите и пречките, натиска от обстоятелствата, външните насмешки, страданията от различен вид, тъй като те ме насочват правилно към целта, изграждат такива препятствия, такива рамки, в които като работя, напредвам без съмнение.

Така формирам в себе си съсъд за отдаване над съсъда за получаване. Те продължават да растат и да страдат, а аз на едно стъпало нагоре, искам да държа връзка с Твореца, докато не достигна пълната вяра, свойството Бина, и не започна да използвам своите съсъди за получаване заради отдаване.

Но и тогава не мисля да се ”успокоявам”, тъй като съм се издигнал на такова стъпало, където вече не трябва да мисля за успокоение. Напротив, устремявам се все по-високо и дори съм готов да получа наслаждение – не за да се напълня, а за да изпълня волята на Твореца.

И в това се състои цялата ни работа. През целия път ми трябва истински източник за получаване – егоистичното желание, представляващо силата за отдаване благодарение на онези проблеми и страдания, които се разкриват в него. И от само себе си, всичко това идва от Твореца.

От урок по книгата „Зоар“, 16.08.2012

[85707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От 5-та беседа за нов живот

2 януари 2012

Въведение:  природата – единен механизъм

В тази беседа ще стане въпрос за взаимовръзката между всички части на природата, човешкото общество, за това, че животът на всеки от нас зависи от останалите, а също и от това, че цялата природа движи себе си като единен механизъм. На езика на Кабала това се нарича взаимно поръчителство.

Да се съобразяваш с целия свят

Изследвайки Вселената, установяваме, че всички нейни системи зависят една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници извършват обороти около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни съставящи се намират във взаимосвързано движение и си въздействат един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, произтичащо на неговата повърхност: на нашето здраве, усещания, подводните океански течения, и т.н.

На нас ни въздейства и Слънцето: усещаме и най-малките взривове, които произтичат на него. Казват, че там се наблюдават явления, заплашващи съществуването на Земното кълбо, способни буквално да го изгорят. Разбира се, това влияе на всички наши електронни системи. А самото Земно кълбо представлява “кипящ котел” – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много тясно равновесие.

Биолози, зоолози и ботаници казват, че възникването на живота на Земята е свързано с особени условия, каквито няма никъде във Вселената. До този момент никъде не са открити такива, което предизвиква голямо съмнение дали те изобщо съществуват. А доколкото зараждането на живота изисква едновременно изпълване на множество условия, свързани с такива параметри като силата на гравитация, количеството на водата, налягането, температурата, и прочие, то оттук произтича, че всички тези параметри съставят гигантска формула. И ако само можем със точност да я изчислим, можем да разберем в какво се състоят предпоставките, способстващи за възникването на живота.

При излъчването на новини обикновенно ни разказват за това какво ще бъде времето в близките дни. Синоптиците могат да поставят прогноза за времето за седмица, но не повече. Защо? (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам (№32): За да е пълна молитвата, човек трябва да почувства, че близостта с Твореца е негово законно право и необходимост, като орган, откъснат от тялото. Защото тогава може да излее пред Твореца цялото негодувание на сърцето си.

Но в същото време, той трябва да възхвалява и благодари на Твореца за позволената му близост като подкрепа от високо, която получава незаслужено. Защото тогава ще изпита истинска благодарност към Твореца, който е избрал него от всички стоящи пред Него хора, за да Му служи.

Това е голяма и сложна работа, която се състои от две такива противоположности, които винаги трябва да се съчетават в нашето сърце. И второто условие, изискващо да почувстваш себе си незначителен и отдалечен от Твореца, а Неговата помощ – незаслужена милост, е много по-трудно от първото условие. В повечето случаи, човек се спъва именно в това.

Човек, издигащ се над неживото, растителното и животинското ниво, е този, който включва в себе си две сили: получаване и отдаване. Тези две сили той трябва да умножи до крайна степен, определена в замисъла на творението, до Малхут на света на Безкрайността. И затова той трябва да работи постоянно над това, да увеличи в себе си силата на получаване и силата на отдаване.

Без силата на получаване той не може да разкрие Твореца, а без силата на отдаване – няма да е в състояние да се приближи до Него, тоест да се прилепи. Тези две сили трябва да се преплитат и да се подкрепят взаимно, а екранът, който ги свързва заедно е в средната линия.

Работата с тези две сили се нарича молитва и благодарност. В молитвата човек трябва да се чувства близо до Твореца, молещ и проникващ Твореца право в сърцето. Той трябва да си се представи вътре в Твореца, защото с молба се обръщат към близък човек.

Въпреки това, в знак на признателност, човек трябва да почувства себе си малък и нисш, а Творецът – висш и далечен. Защото тогава човек може да бъде наистина благодарен, че Творецът е избрал именно него.

Оказва се, че трябва да усеща Твореца ту близък, ту далечен, работейки в тези две посоки в пълна сила. И над второто условие е много по-трудно да се работи…

От подготовката към урока, 21.08.2012

[86070]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съобщение: Математически алгоритъм на Google може да предотврати финансова криза, при условие, че банките разкрият пред света всички свои тайни. Тогава ще може да бъде изчислено коя банка се намира в центъра на финансовата мрежа, т.е. коя е важна, а коя – не много.

Методът на подреждане на страниците в търсачката на Google е подходящ за анализ на взаимовръзките на финансовите институти. Google измерва важността на уеб-страниците по честотата на препратките към тях. Именно тези страници се оказват най-важни и полезни. Този метод се изгражда на принципа на затворен кръг, като отразява реалността добре и дава впечатляващи резултати.

Системата, която превърна кризата на ипотечното кредитиране в САЩ в икономическа катастрофа от световен мащаб, също представлява затворен кръг. Затова алгоритъмът на Google подхожда перфектно за прогнозиране на вериги от банкрути в света на големите финанси. Всяка банка е свързана с други финансови учреждения. И от това, колко силни са тези връзки, зависи финансовата стабилност на световните пазари.

Алгоритъмът, подреждащ дълговете, пък идентифицира опасността на банките. Той измерва частта от пазара, която фалит на дадена банка би могъл да засегне, като отчита количеството на препратките между банките – колко активи държат една на друга двете банки и т.н. Изследователите изкарват наяве връзките между най-крупните кредитни организации по света. Колкото по-близо до „центъра на паяжината от връзки“ се намира банката, толкова по-големи проблеми за икономиката ще предизвика банкрутът й.

Ако банката се намира в центъра на „паяжината“, то рухването й е способно да унищожи всички влизащи в мрежата банки. Определящ фактор е не големината на банката, а връзките й. За точен анализ е необходима пълна информация за всички банки, за кредитните им портфейли, сделки и кръстосано притежание на активи.

Реплика: Това просто ще покаже последователността на банкрутите, но няма да предотврати неизбежността им, защото няма да промени самата финансово-кредитна система. Докато обществото не стигне до пълно вътрешно равновесие – равен жизнен стандарт, натискът да се поправим няма да спре.

[86099]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №2

Въпрос: Вие казахте, че анализът на душата започва след това, доколкото си спомням, че всяко състояние идва от Твореца. Какво представлява този анализ? И все пак, какво е душата? Душата лична ли е за всеки отделен човек?

Отговор: Няма такова нещо: „лична, индивидуална душа“. Това е парадоксът!

Малхут на света на Безкрайността, Шхина, творение – всичко е една душа, всички души заедно.

Според степента, до която мога да вляза в останалите и да ги почувствам като себе си, аз придобивам душа.

Моето „Аз“ – това е моето постоянно растящо его, което постепенно става огромно!

Доколкото мога да започна да се свързвам с външните желания, външните проблеми, дотолкова получавам тази душа, тя става моя. Доколкото мога да напълня всички хора, цялото човечество, т.е. да почувствам техните желания и да бъда в състояние да им дам от себе си, колкото мога, толкова получавам, купувам си тази външна част, която се нарича „душа“.

И в тази душа започвам да чувствам някаква система на взаимовръзка, всичко, което се случва в нея. Тази система от взаимни връзки на всички части на системата се нарича система от пет свята.

В резултат, когато я изучавам, включвайки се в нея все повече и повече, тези пет свята постепенно се разтварят. Вместо тях, остава светът на Безкрайността, т.е. взаимната връзка на световете става толкова пълна, че между тях не остава никакво разделение. В крайна сметка, понятието „свят“, „олам“ идва от думата „олама“ – „скритие“. А тук е все повече и повече разкриване.

Така че, ние имаме една душа. И всеки от нас има свое собствено егоистично допълнение: това „аз“ – е мое, а онова „аз“ – твое, и „аз“ на още някой друг. В резултат на това ние съществуваме около тази обща душа.

С други думи, влизам в общата душа със своето „аз“, но вече не егоистично, а алтруистично, защото привличам към себе си желанията на другите като свои, или влизам в тях със своите свойства, за да напълня тези желания.

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че когато започна да включвам в себе си другите хора, човечеството, когато започна да ги чувствам, да се опитвам да живея с техните желания и започна да усещам какво става с тях: неприятности, надежди, страдания – това се нарича анализ на общата душа?

Отговор: Да. Можем да го кажем и по друг начин.

Аз се намирам вътре в огромна сложна система: светове, парцуфим, сфирот и т.н.

Но с оглед на факта, че съм абсолютно противоположен на тази система, защото тя е изградена върху ясен плюс, а аз – на пълен минус, тя – на отдаване, аз – на получаване, се чувствам в нея единствено в някакво минимално съществуване, наречено „наш свят“.

След като започна да се свързвам с тази система, започна да я усещам, тя се превръща в система, която се нарича Висш свят.

Но това е душата. Нищо друго. Творецът е създал едно единствено желание и това желание се нарича „душа“.

Какво сме сега? Малка жизнена сила, която няма никакво отношение към общата душа. В крайна сметка, тази душа е част от Твореца, от свойството отдаване. А ние днес се подхранваме от далечния блясък на светлината, подкрепяща ни в изходно, минимално състояние, за да можем от него да започнем да придобиваме своя душа, да придобием цялата тази система, в която ще съществуваме.

А нашето „аз“ ще видим като напълно несъществуващо, илюзорно. То не съществува, защото се базира на свойството получаване, а не на отдаване. Това не съществува в природата. Тоест ние сега сме като в сън. И после ще се събудим и ще видим, че всичко това само ни се е струвало, че е било сън.

От 2-я урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[85960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Цялото човечество е в система, подобна на нашето тяло, която се състои от части, свързани помежду си. Тази връзка вече съществува, проблемът е само в това, че не работи правилно.

След разбиването на желанията, всяко парче е започнало да действа за себе си. Отношенията между тях се запазили, но те станали обратни на това, което трябвало да бъдат, защото всеки иска винаги да получава само за себе си.

Така се развивала тази система след разбиването, ставайки все по-зле и по-зле. Защото желанието за наслаждение се разкрива с все по-голяма сила, и хората смятат, че макар връзките им да са егоистични, те им помагат да се развиват. Икономистите все още мислят, че конкуренцията е добро, полезно нещо, защото води човечеството към просперитет, към успех.

Но тя само изглежда полезна, на пръв поглед, защото човек се чувства все по-комфортно в своя егоизъм. В действителност, обаче, цялото това развитие е предназначено само за да разкрие злото, затворено в егоизма ни. И като резултат на цялото егоистично развитие, ние най-накрая ще разкрием точно това.

В процеса на историята егоистичната връзка между хората (или между разбитите души) постоянно расте. И сред тях, ту тук, ту там започват да се показват души, които не желаят да съществуват по силата на конкуренцията и получаването, а във взаимно отдаване и помощ един към друг.

Тези хора разкриват метод за ново алтруистично съединяване, позволяващо им да се издигнат над своя егоизъм в отдаване на ближния. Като поправят себе си, тези хора стават положителна част от общата система. Това са кабалистите – специални хора, разкрили вътре в системата силата на отдаването, която, благодарение на тях, се влива като жива кръв в това общо тяло, в общата душа.

От това общата душа започва да оживява, да се пробужда. Целият този механизъм започва да възкръсва сякаш от мъртвите. Тъй като целият е бил разрушен, а сега в него се появяват обекти, които започват да го съживяват, да се свързват помежду си.

Тези части действат в системата все по-активно и укрепват своята връзка помежду си, съживявайки цялата система и вливайки в нея сила за отдаване чрез естествените връзки, които съществуват между всички нейни части: и повредени, и поправени, и намиращи се в процес на поправяне. В резултат, всички части на системата получават малко захранване с енергия, вдъхновение от тези специални части, които поправят себе си. Защото праведният е в основата на света.

Това показва, че дори и да не се занимаваме с широко разпространение, въпреки това, нашата работа и огромните усилия да се съединим помежду си, в крайна сметка, ще повлияят на тези части на системата, които не са в състояние да открият този метод сами. В края на краищата, всички ние сме в една мрежа, в един общ организъм. Но за да ускорим развитието, сме длъжни да провеждаме външно разпространение.

Баал а-Сулам пише за необходимостта мъдростта на Кабала да се разкрие в статията „Време за действие“, публикувана във вестник „Народ“. Защото това помага за бързото пробуждане на хората, тъй като съответства на нашето време, което е изключително ускорено.

Така всяка част ще има възможността да се събуди и да осъзнае, че не случайно сме в криза и че не трябва пасивно да страдаме през целия си живот. Кризата е знак, че се нуждаем, колкото може по-бързо, да приемем метода за поправяне.

Светлината, силата на поправяне и напълване, силата на отдаване, влиза в общата система само чрез нейните поправени части. Поправените части на системата се наричат Исраел („направо към Твореца“), като броят им постоянно се увеличава, тъй като все повече и повече частици се пробуждат за поправяне. Те се наричат вътрешната част на общата душа.

А останалите части, които засега не се поправят, се наричат външна част, народите на света. Но в крайна сметка, всички се свързват и достигат пълно поправяне.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.08.2012

[85578]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да посветите един от семинарите на конгреса за обсъждане на пречките, които препятстват обединението ни? Всъщност, от една страна, това пречи, а от друга страна, е необходимо, защото трябва да се радваме, че откриваме стена между нас.

Отговор: Ние по никакъв начин не мислим за смущенията като за нарушаващи обединението ни. Наричаме ги пречки, защото те изглеждат такива в нашия егоизъм. Но в действителност ги възприемаме като необходимо условие за растеж. Без тях е невъзможно да се издигнем.

Разбира се, трябва да ги приемаме с радост, защото те съществуват само за това. Ако човек е включен в нашето възпитание, образование, той, независимо от пречките, като реагира правилно на тях, с тяхна помощ непременно ще се издигне.

Това е много важно, защото техниката на повдигане над пречките е най-често използваната. Тук няма никакво друго средство, за да се издигнем.

От виртуалния урок, 12.08.2012

[85653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→

Баaл  а – Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.68: Не се удивлявайте на това, че един човек може да предизвика със своите действия подем или падение на целия свят. Такъв е вечният закон: общото и частното са равни като две капки вода.

Всичко, което е присъщо на общото, е присъщо също и на частното. Общото се разкрива само след разкриване на неговите части, съгласно обхвата и качеството на тези части. И затова действието на индивида, съобразно с неговата ценност, разбира се, издига или спуска цялата общност.

От раздела „Възприятие на реалността” знаем, че светът, който ми се представя – това съм аз, моят духовен съсъд, разделен, раздробен и отделен от мен в чувства и съзнание по всички направления. Няма свят. Целият свят – това съм аз. И ако събирам неговите части, сближавам ги една с друга на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко, ако ги съединя в обща интегрална система, където те са свързани в съвършенство, тогава тяхната взаимовръзка, взаимозависимост, взаимно включване ми позволяват да разкрия обединяващата и оживяваща ги Сила, потоците, които текат между всички тези органи.

Докторът, като трансплантира, присъединява към тялото едни или други негови части, така и те се включват към общите системи. Така и аз в степента на присъединяване усещам Висшата сила, течаща между моите части, внасяща в тях живот. От жизнеността на тялото започвам да усещам кой е Творецът – по принципа: ”От действията Твои ще Те познаем”. Той постепенно се разкрива в моя поправящ се организъм и докато напълно не го поправя, няма да стигна до пълно сливане с Него.

И разбира се, поправяйки себе си относно света, предизвиквам поправянето на света като цяло. В крайна сметка, аз и светът – това е едно и също.

Тук възниква въпрос: след като уж аз поправям света, защо всички останали не почакат отстрани? Защо всички трябва да се обединяваме и участваме в процеса?

Работата е там, че всичко зависи от взаимовключването на съсъдите, желанията, които си помагат едно на друго, както е казано: ”Човек да помогне на ближния”. Аз се обединявам с другите, а другите с мен, и всички заедно се обединяваме с кабалистите от минали поколения, а също и с тези, на които още не е дошло желание да се поправят и обединят. Ако активно се грижим за всички, ако действаме и по отношение на висшите, и по отношение на нисшите, ако сме равни помежду си, както е прието сред приятелите – тогава всеки поправя целия свой свят.

Каквото поправям аз, не можеш да го поправиш ти: а каквото поправяш ти, не може да го поправи той. Едновременно това не отменя главния принцип, съгласно който, поправяйки себе си, всеки човек поправя целия свят. Във всеки има свой свят. Обединявайки се с всички останали, аз чрез себе си превеждам светлина към тях, подобно на кръвоносен съд – във всевъзможни форми и системи на взаимовръзки. Никой няма да направи това за мен.

И обратното – ако човек поправя света, това го задължава и го води към поправяне. По такъв начин, широкото разпространение ни помага да поправим себе си – всичко това по причина, че човекът и светът – това е едно и също. Затова не трябва да оставяш своите поправяния относно света като цяло. Както пише Баал а-Сулам, колкото повече човек напредва, колкото по-високо се изкачва, толкова по-обемна става сферата на неговите грижи. Отначало семейството, след това града, после страната, и накрая той обхваща целия свят – и е невъзможно това да се избегне.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.08.2012

[84928]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Народната любов трябва да бъде присъща на всеки човек от народа не повече, отколкото е присъща егоистичната любов на индивида към собствените му нужди – в степен, достатъчна за обезпечаване на минималните потребности на народа, за да бъде той самостоятелен.

А излишъкът над този минимум може да бъде посветен на хуманизма и общочовешките ценности без национални и расови ограничения.

Това поставя пред еврейския народ ясни граници и ако той ги престъпи и се грижи за себе си повече, отколкото това е необходимо за обслужването на другите – такава грижа му нанася вреда и отново го вкарва в разбиване. За себе си трябва да вземеш толкова, колкото е необходимо за обединението и е в полза на другите. Вредно е не само прекаленото потребление, но и прекаленото обединение над необходимото.

Въпрос: Означава ли това, че спрямо развитието на човека той сам трябва да се ограничава и грижи за собствените си нужди, а след това да влага в обществото?

Отговор: За сега нямаме такава база за подобни разчети. Днес изцяло трябва да се съсредоточим само върху постигане на връзка между нас. А след това, когато връзката се разкрие, ще работим за нейното укрепване – и ще видим и усетим границата. И тогава ще се подкрепяме и живеем в добро здраве, за да служим на другите и да отдаваме. Ако се грижа за своето благополучие повече от необходимото, от грижата за другите – това вече е егоизъм.

При постоянно спазване на тази граница, ти ще ”изваеш” себе си, ще си придадеш форма. Ще поддържаш мощ и здраве във всички свои съсъди – желания, за да имаш възможността до носиш добро. Тъкмо това се нарича да получаваш, за да отдаваш.

От урок по вестника ”Аум” (Народ), 15.08.2012

[85584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да споделяме със съпруга си своите чувства, касаещи семейния живот?

Отговор: Да. Невъзможно е между съпруга и съпругата да стои вътрешна стена. Понякога се срамуваме, а понякога не искаме да признаем нещо дори пред себе си. Въпреки това, трябва да говорим помежду си, като психолози. Ние напълно разкриваме себе си и заставаме такива, каквито ни е създала природата. Всеки гледа на себе си и на партньора отстрани. Като на лабораторна маса, разкриваме своя вътрешен свят и правим обсъждане, без да се срамуваме от нищо, докрай, без отношение към миналото и бъдещето.

В крайна сметка, искаме да превърнем всичко в единство. Така че, нека поставим проблемите на масата:

– Какво е лошото у нас? Какви свойства не искаме да използваме в сегашния им вид? Извършваме взаимна критика.

– Какво е доброто между нас? Какво искаме да споделяме един с друг. Какво искаме да развиваме?

Заедно изясняваме това, което не е наред с нашата глупава природа, и едновременно с това, проявяваме готовност да се издигнем над нея и да се обединим чрез добро. По отношение на взаимната критика, се мразим помежду си и с мъка, от безизходност се разбираме един с друг. Нас ни държат децата, дълговоте, задълженията – ние страдаме в семейния живот. Но в същото време, търсим възможност да го подобрим.

Докато разговаряме, трябва да разберем природата на човек, неговите желания, отношението му към храната, секса и семейството, а също и към парите, почестите, властта и знанието. Tрябва да разберем, че във всеки гори завист и страст, амбиция и жажда за власт. Говорим за вътрешния свят на всеки, а след това – за съвместния, единен свят, който трябва да построим между нас.

Като начало говорим за човешката природа като цяло, като при психологически анализ. След това откриваме какво от този общ порядък е характерно за всеки от нас. Без колебание и страх, говорим за своите качества, подозрения, пориви, страсти, навици и т.н. Някои от тях дори не осъзнавам – а все пак трябва да знам за тях. Най-малкото, трябва да знам как изглеждат в очите на моя спътник за цял живот.

И така, за всичко говоря на глас: колко не съм съгласен с това, какво имам и какво ми липсва, какво бих искал да скрия, а не да парадирам. В разговора за мен аз сякаш се намирам на лабораторната маса и заедно с моя партньор изследваме моите свойства. А след това точно по същия начин обсъждаме и неговите.

Това ни помага да се отворим, да не се затваряме в своите граници. Ние не хвалим и не обвиняваме, а обективно преценяваме фактите. Както лекарят при преглед не дава естетическа оценка, а определя проблема и го решава. Грубо казано, той гледа на мен като на „парче месо“, което трябва да поправи. Така и ние отбелязваме добрите и лошите черти един на друг, „без да навлизаме в личността“.

Например, жена ми ми казва: „Ти си стиснат. Не съм знаела, че се женя за такъв скъперник. Това много ми пречи. Когато отидохме на ресторант, за да отпразнуваме рождения ми ден, ти поръча една салата за двамата. От тогава, вече десет години, ти не си ме водил на ресторант. Като ставаш през нощта – ти всеки път ме събуждаш, макар че можеш да бъдеш по-внимателен. Сутрин скачаш в последния момент и аз трябва за пет минути да подготвя всичко, което ти е нужно.“

Ние обсъждаме проблемите, жена ми ми помага да осъзная в какво греша – и това е прекрасно. Обаче разговорът не е в настървени караници и оплаквания, а обективно – т.е. с любов или в краен случай, като лекар, който преглежда пациент. Например, психологът те е изслушал на чашка кафе и торта, а след това подробно ти е обяснил какво в теб не е наред. Излизаш от кабинета му с разбито сърце, а той добавя нещо в дневника си и си налива още една чашка кафе. Това е и целта: издигам се над личния си интерес и просто казвам на партньора си това, което виждам в него.

За да разберем по-добре този подход, ще дам такъв пример: аз постъпвам на ново работно място и са ми дали едноседмичен изпитателен срок. Аз се притеснявам много заради този пробен период – тъй като от него зависи приемането ми на работа. И сега жена ми, която ме познава като опак човек, с любов, без лични обиди, ми казва за всички мои недостатъци, за които трябва да внимавам на работата. Нека ми е неприятно да слушам това, да не искам да я гледам, докато тя изброява фактите – но аз се издигам над своя егоизъм и приемам сериозно думите й, без пренебрежение. Осъзнавайки своите недостатъци, аз съм благодарен на жена си за тази подготовка.

„Когато си приготвяш кафе – казва тя – не забравяй да изхвърлиш празния пакет. Не се секни силно. Не разпитвай…“ Всички елементи на нейната „диагноза“ са ми в полза. Тя е нещо повече от лекар – тя с любов и грижа участва в моите проблеми.

В крайна сметка, ние и двамата искаме да постигнем единство. И затова си устройваме вечерен диалог: например, когато се прибера от работа в къщи, отваряме бутилка вино, слагаме на масата чинийка със сандвичи и любимата ми гръцка салата със сирене. Дори запалваме свещичка, за да създадем атмосфера – и започваме тих разговор…

От 34-а беседа за новия живот, 12.07.2012

[85292]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→