Въпрос: Какви са двата източника, върху които трябва да работя в семейните отношения?

Отговор: Моят източник е моят егоизъм, моите желания. Източникът на жената са нейните желания, свойства, мотивация: вътрешният свят. Аз трябва да се издигна над вътрешния си свят и да придобия нейния вътрешен свят, за да се окажат вътре в мен тези два свята.

Аз придобивам нейните желания, за да ги напълня – това се нарича любов. Издигайки се над егоизма си, аз трябва да напълня нейния егоизъм. И тя прави същото нещо за мен, ние работим взаимно. Благодарение на това се издигам над своята природа, освобождавам се от робството на егоистичното си желание и започвам да работя за благото на другите.

Но когато наистина изляза от своя егоизъм и поискам да се приближа към отдаване на ближния, откривам проблем в това. Отначало, за кратко време, все още може и да се получава, а после ще почувствам, че дори и при цялото си желание не мога да го направя. Това е нещо нереално. И какво да правя? Да захвърля всичко и да се върна към нормалния си живот или да се опитам да разреша този проблем?

Преди всичко, трябва да реша дали да продължа по този начин или не. Ако чакам и се бавя, виждам, че животът ми е все по-лош и ме кара да вървя по този път, т.е. да надмогна себе си и да се съединя с ближния.

Това е точно ситуацията, която наблюдаваме днес в света със световната криза. Защото не искаме да се съединим, не искаме да се издигнем над егоизма си. Занимаваме се с протекционизъм, всеки мисли само за себе си. И така виждаме, че животът ни се влошава все повече и повече. И това ще продължава толкова дълго, докато не ни остане никакъв избор и след всички удари и дори световни войни, природата ще ни доведе до точката, където или ще унищожим себе си и в мащабите на семействата, и държавите; или ще се издигнем над егоизма си.

Но откъде да вземем сили за това, нима можем да победим природата си? Какво да правим? И тук отново виждаме един много добър пример от нашия свят. Да кажем, аз искам да отслабна и постъпвам в общество, страдащо от затлъстяване, което се нарича „Стопани на теглото“.

В него, освен разговори, няма нищо друго. Но главното, което те тласка напред, е обществото, което започва да оценява отслабването. Всички говорят само за това, кой колко е отслабнал, и си разказват един на друг. Аз слушам всичко това и се срамувам от своята пълнота. Впечатлявам се от техните успехи и това ми дава сила, защото мнението на обществото, на обкръжението ми въздейства.

Ние, хората, сме устроени така, че сме уязвими към общественото мнение. Човек е готов да се самоубие, да върши какви ли не безразсъдни действия, само за да спечели одобрението на обществото, да постигне слава и почести, да стане герой в техните очи. Уважението към него е по-скъпо от живота му.

Човек може да бъде докаран до самоубийство, ако е обграден от такова общество, което да му внуши такава идея. В интернет има подобни сайтове за самоубийства, които довеждат човек до състояние, когато той решава, че наистина си струва да го направиш. А в началото той не е мислил за това.

А всъщност самоубийството е най-неестественото нещо за човека, вървящо против своя егоизъм. Но общественото мнение е по-силно от егоизма ми и аз не мога да направя нищо с него. И човекът отива на смърт, защото обществото има неограничена власт над него. Няма такъв човек, когото обществото да не може да застави да прави всичко, което то поиска.

От това е ясно, че ако искаме да изградим връзка между нас, но нямаме сили за това, ни трябва подходящо обкръжение. И нищо повече не е нужно. Имам нужда от обкръжение, което да ми внуши, че освобождавайки се от егоизма и съединявайки се с ближния – това е най-достойното и велико нещо, което ме превръща в изключителна, уважавана от всички личност, което ме прави човек.

Трябва да получа почит и напълване от обкръжението, да се почувствам над останалите. Това изглежда е егоистично напълване, защото аз се издигам над останалите. Но вътре в това егоистично напълване е затворена мисълта, която ме убеждава да се освободя от егоизма си. Това се нарича „помощ от притивоположното“ – моят егоизъм започва да работи срещу себе си.

Аз самият съм просто егоист, в мен няма нищо друго освен егоизъм, на 100%. Но ако аз прекарвам егото си през обществото, то може да го засегне толкова много, че да поискам да се измъкна от това и да бъда над него.

Виждаме, че всички наши самостоятелни опити да се издигнем над егоизма си и да постигнем красиви семейни отношения завършват с неуспех. И тогава се оказваме пред необходимостта от организиране на общество, което да ни помогне в това. Да го наречем „Стопани на семейството“, по примера на известните „Стопани на теглото“. От такова общество можем да получим одобрение, сили, т.е. поддръжка в този път.

В крайна сметка, всяка двойка започва да живее като двойка гълъби, дотолкова обществото им внушава, че това е начинът да се живее. Мнението на обществото ще повлияе на всички, само трябва да го организираме правилно. Това е единственият лост, единственото средство, което имаме. Ако създадем обкръжение, което да ни влияе, то ще успеем. А ако не – няма.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[84828]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment →