От 10-та лекция за нов живот

8 януари 2012 г.

На основата на статии на Баал Сулам „Предисловие към книгата Зоар“

Мъчително съзряване

Поглеждайки към себе си, виждаме, че приличаме на развалени плодове. Не живеем много добре. Нашите качества, навици, характери не са много удобни за живота. Не сме доволни един от друг и от себе си.

Тази ситуация може да се сравни с незряла ябълка на клонка – малка, сбръчкана, кисела и лошо миришеща. Въпреки всичко тя постепенно расте и съзрява. Невеж човек не би видял полза от целия този процес: наистина, защо негоден плод да попива минералите, витамините, водата, кислорода? И чак в послединя момент ябълката „изведнъж“ почервенява, излъчва приятен аромат и сякаш направо сияе с налятите си страни. Сега, узряла, тя изглежда напълно различна в сравнение с промеждутъчните стадии на зреене.

Може би в такъв случай и ние се развиваме по аналогичен начин? Може би, просто не може да го видим, защото завършваме живота си, без да дочакаме „зрелостта си“, при което всеки ще бъде мъдър, прекрасен, благороден – накратко, добър човек. Може би, за разлика от ябълката или животното, се развиваме от поколение на поколение, като всяко ново е по-високо, по-прогресивно от предишното. Следователно, е невъзможно да вместим този процес в рамките на отделен частен живот. Очевидно, цялото ни развитие през хилядолетията е подобно на живота на един човек, развиващ се непрекъснато. И така изглежда, че накрая ще достигнем едно прекрасно, „зряло“, състояние.

Очевидно това е схемата, по която върви развитието ни, и затова е казано, че не си струва да се показва на глупака все още не довършената работа. Защото умният се отличава от глупака с това, че предварително вижда „новородения“ – знае какъв ще бъде краят, и може да оправдае процеса, през който минаваме. Обаче не виждаме финала, и затова ни е трудно да оправдаваме текущите състояния. Наистина пътят ни е много тъжен и тежък, защото вървим напред само под ударите на бедите, проблемите и собствените грешки. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Въпреки че трябва да проучим самите себе си, да се измененим и поправим – това все още не е всичко, защото природата ни издига на следващата степен. Тя иска да ни изведе от състоянието на малки, ирационални, вечно дълбаещи животни, унищожаващи своите семейства и отношения, и попадащи в глуха линия след всички опити да изградят по- добър живот за себе си.

Точно поради пълното разрушение и падение, растящото безпокойство в света, отчаянието, можем да започнем да се издигаме, за да посрещнем новия свят. На всеки е ясно, дори чисто психологически, че ако погледнем на всичко през очите на любовта, на съучастието, с чувството, че целият свят ми принадлежи, като предана, грижовна майка, ако чувствам, че се намирам вътре във всеки, това ще ми даде различен поглед на света.

От това е ясно, че за човек светът започва да изглежда съвсем друг. Той получава интегрално зрение, сякаш гледа на живота през нови очила. И сега вижда, че в света работи само един метод, една сила – на цялостната система. Той разбира, че всички са свързани помежду си и се допълват взаимно. И цялата природа – неживият, растителният, животинският свят и хората – внезапно му се разкриват като единна система. Той открива всички видове връзки, които съществуват в природата.

Първо, при егоистичния мироглед му изглеждаше, че всички са отделени един от друг и няма за какво да се притесняваш, ако развалиш нещо. Желаейки да се възползва от едно място, той не се страхува да навреди на друго място. Основното за него е да се справи добре там, където той самият се намира.

Но сега, с новите си интегрални очила, той вижда, че тези места са свързани едно с друго и не може да действа във вреда на друг. Именно затова сега се намираме в криза, защото мислим, че трябва да изградим един добър живот само около себе си, а всичко останало може да почака.

Липсата на интегрално зрение днес не ни позволява да въведем порядък в нищо. Не знаем как да подходим нито към финансовите системи, икономиката, технологиите, екологията, семейството, възпитанието на децата. И всичко това поради интегралната слепота.

Но изграждайки нови интегрални отношения в семейството, чрез тях можем да разберем как да подобрим света. Тъй като ще видим как всичко е свързано едно с друго и ще получим инструмент за възприятие на новия свят.

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84567]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Няма да стигнем до нищо добро, организирайки разследването на взаимните си престъпления, защото ние не можем да разбием и по никакъв начин да променим своята природа. Вече знаем, че естествените качества, които са ни дадени по рождение, така и ще си останат с нас, всички наши вродени и придобити наклоности. Какъвто си бил, такъв и ще си останеш. Така че нека да спрем тази борба с вятърните мелници и да не бъдем Дон Кихотовци.

Не е възможно нищо да се направи с човешката природа – можем само да научим защо и с каква цел сме създадени такива ужасни егоисти, най-жестоките от всички животни и зверове. С всички наши неограничени възможности, разум, усещане за минало, настояще и бъдеще, с техниката и висшите технологии, изведнъж се оказваме в свят, в който сме абсолютно недееспособни, само защото егото ни не позволява да се съединим правилно един с друг.

Но нека този егоизъм да се разкрие с всички лоши качества, които има. Ние трябва да се погрижим единствено да построим връзка над него. Тази връзка, която се издига над него,  се и нарича любов.

Ако не разкриваме злото между нас – няма любов! Трябва да се научим на това. А това, което днес наричаме любов – може да се счита за симпатия, някакво взаимно влечение под влияние на хормоните. То не е зрялото чувство, което човек развива по отношение на другия, независимо от това, че вижда всички чужди и свои недостатъци.

Противоположната страна ми се вижда надарена с недостатъци, и това е направено умишлено. Благодарение на това, у нас започва да възниква особено отношение към природата. Кой всъщност ми дава всички тези упражнения? Не е жена ми, а самата природа, която след всичко, обхващащо процеса на еволюцията, формирала неживия, растителния, животинския свят и човека, в крайна сметка развива в човек този огромен егоизъм.

И всичко това, за да го накара да продължи процеса на развитие. Сега той трябва да преодолее своя егоизъм, да покрие всички тези престъпления и за сметка на новите свойства, които в момента изгражда в себе си, да постигне ново отношение, ново виждане, визия за един нов свят.

Тоест нашата цел не е просто да изградим добри отношения в семейството, да направим живота си безоблачен и да преустроим обществото по нов начин, че всичко да е добро. Благодарение на този метод, позволяващ ми да покрия своето его, получавам специална сила, която се нарича любов: достигайки връзка, комуникация, съединение с целия останал свят. По този начин светът започва да ми принадлежи!

Става така, че за сметка на това, получавам сила, мъдрост, мощ от целия свят – тъй като се съединявам с него. Благодарение на любовта си, се сливам в едно цяло с външния свят. Преди това винаги съм се намирал в конфронтация с него, в борба. А сега съм негов съюзник и по този начин сякаш завоювам целия свят!

Сега започвам да разбирам, че и по-рано съм се стремил да завоювам света, но това е глупаво. Надявал съм се да го огъна под себе си. И преди всичко, се убедих, че това не е възможно, захвърлих опитите си и съм в отчаяние. Но сега виждам, че съм действал като малко, наивно дете. Тъй като светът може да бъде завладян само с любов!

Ако се издигам с любов над всички престъпления, отхвърляне, над своите вътрешни подбуди и несъгласия, и въпреки всичко това, се съединявам с партньора си, то именно по такъв път се уча как да го управлявам, как да го покоря, да живея с него и да властвам над него, но не със сила, а със своята любов. Но има ли значение, ако благодарение на това светът става мой!

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84477]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→