От 7-ата лекция за нов живот

4 януари 2012 г.

Безработицата – заплахата от световно значение

Бъдещето плаши съвременния човек. Известно ни е, че мнозина днес остават без работа, а още повече хора се страхуват да изгубят работата си, тъй като не са сигурни дали ще могат да покрият нуждите си, да компенсират загубите. Заради кризата в сферата на недвижимостта хилядите американци в САЩ са останали без домове и можем само да гадаем в какви условия живеят сега и до каква степен положението им е тежко. В рамките на преподавателската си дейност посещавам различни страни и виждам как безработицата и липсата на заплащане депресират хората.

Тук се крият две неща.

Първо – човек  не знае как ще осигурява семейството си. Жената, децата, къщата, дълговете, застаряващите родители… А може би,самият той  вече наближава пенсионна възраст. Освен това трябва да помага и на внуците си. Цял един кръг хора зависи от работещ член на семейството.

Този натиск нараства и се превръща в една обща грижа на масите. Според пресмятания на икономистите и социолозите скоро към армията на безработните могат да се присъединят стотиците милиони хора, които няма с какво да живеят. Според статистиката в САЩ почти половината от населението има нужда от някакъв вид помощ за осигуряване на живота, като купони за продукти, горещ обяд и т.н.

Второ – човек, изгубил работата си, не знае какво да прави със себе си. Районите пострадали от безработицата се превръщат в огнища на организираната престъпност, проституцията, наркоманията и т.н. В резултат на това, обществото заплаща много по-висока цена, отколкото за трудовото осигуряване на хората.

Общоизвестно е, че човек, който не е работил няколко години, вече не може да се върне на трудовия пазар. Дори образован представител на средната класа с времето губи културата си на трудолюбието, губи правилното отношение към работа, вече не усеща необходимост да напуска къщата си ежедневно, за да се връща след работния ден и да прави равносметка за работата си и т.н.

Така, става дума не за отделни проблеми от личен характер, а за социално бедствие, което като бумеранг ще удари обществото, което може да не се справи с този проблем.

А освен това, възможни са вълнения, безпорядък, революции и прочие нещастия, възникващи тогава, когато стотиците милиони внезапно остават зад борда. Това предизвиква една вълна, заливаща света като епидемия. Виждаме как днес проблемите, зараждащи се в една страна, случайно или умишлено се предават по-нататък и заразяват другите като вируси.

Така проблемите с безработните не се ограничават от екзистенцминимум , горещи обеди и топли “секънд хенд” дрехи. Освен това обществото не може да ги издържа по този начин години наред. Минават година, максимум две – и човекът бива изоставен: “Уреждай се сам”. За сега такива хора не са много, но какво ще се случи, когато без работа ще останат големи маси хора?

Проблемът тук  не е толкова финансов, макар че хората няма да се задоволят само с насъщната необходимост. Когато те се превърнат в едно мнозинство, тогава  ще представляват сила – на изборите, а също така при демонстрациите и метежите. Виждаме в каква угроза може да се превърне това. Примерите са пред нас. “Пролетта” може да бъде не само Арабска, но и Европейска, Американска и всякаква друга. (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Въпрос: Как да си представяме единното поле, което се намира извън нас? Какво трябва да правят хората на тренингите в групите по време на интегралното обучение?

Отговор: Нека да си представим, че се включваме в желанието на друг човек. Тоест провеждаме обичайната психологическа практика. Аз се опитвам да определя желанията, мислите, намеренията на човек.

Какви са етапите на постепенното навлизане на хората, на групите в тези състояния?

Най-напред, трябва да се усетите един друг, като в обичаен психологически тренинг: как да почувствам събеседника си, как да се включа към него, как да определя желанието му, за да стана и аз съпричастен, в добро отношение към него, да го обикна, да се съединя с него. Тоест с неговите желания, които се наричат негово сърце, и неговия разум, водещ тези желания, трябва да станат за мен определящи, както за майката относно нейното дете, което тя желае напълно да обслужва със своите желания и разум. Сърцето и разумът – това е, което има човек.

По такъв начин сякаш правя насрещна крачка към всички участници в групата, излъчвайки добро към всеки от тях. И така всеки по отношение на останалите.

Това общо, постоянно развивано от нас отношение в групата трябва да създаде в нея такава взаимност, която да образува някакво поле между тях.

Това поле на общо добро отношение трябва да придобие определена база: за какво правим всичко това? Не заради това, между нас да има добри взаимоотношения – ние искаме да ги повдигнем на следващото стъпало, за да живеем в това единно поле, поле на взаимни отношения един към друг, и да го поддържаме.

Такова общо, добро поле между нас (наричаме го взаимно свойство на отдаване) трябва да създадем със своето взаимно поръчителство, когато аз мисля за теб, а ти за мен. Ние трябва постоянно да се развиваме по такъв начин в добро отношение. Това е взаимната топлина, която трябва да усещаме от всеки към всички, за да се създаде в случая нещо общо, независещо от нас, с една дума, като общо дете.

Този наш общ образ, вече независещ от нас, над който започваме да работим – може да се нарече група.

Животът в този образ, в тази група трябва да бъде основен за нас. Тази група е онова, което подразбираме като общество.

От беседата за интегралното възпитание, 29.02.2012

[85174]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

От писмо на Рабаш (№16): Известно е, че окото не забелязва дребното, но голямото е по-лесно да се забележи. Затова, докато човек се намира в малка лъжа, той не е способен да види истината, че върви по пътя на лъжата, и се заблуждава, сякаш върви по пътя на истината…

Но ако лъжата е голяма, тя достига до такива размери, че ако човек пожелае, може да види в нея истината. И тогава той вижда, че върви по лъжливия път, т.е. разкрива своето истинско състояние. Излиза, че той разкрива в душата си точката на истината, която му показва как да се издигне на правилния път. И това е мостът, свързващ истината с лъжата, след който свършва лъжата и започва пътя на истината.

Ние през цялото време се стремим към доброто, към истината и отдаването, но когато нашите усилия достигат до някаква степен, усещаме тъкмо противоположното, откриваме, че се намираме в лъжата: не отдаваме и не желаем да отдаваме, а се грижим само за самите себе си.

Но осъзнаването е лъжливо състояние – това е самото разкриване на истината!  Макар то да не е приятно и човек да не знае какво да прави. Но ако се абстрахира от всичко и отново се устреми към отдаване, смятайки това за добро и жадувайки за истината, тъй като истината – това е отдаване, то отново открива, че е потънал в още по-голяма лъжа… Да, това е истината! Истина е, че се намира в лъжа.

И така се продължава дотогава, докато лъжата не стане толкова голяма, че да е непоносимо да останеш в нея. И тогава той така вика, че идва спасението.

Имаме самото състояние, а също така и неговото осъзнаване. И колкото повече нашите състояния се приближават до истинските, толкова повече се поляризират.

От подготовка към урока, 07.08.2012

[84915]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→