Трябва да постигна това, че да обикна всичко, каквото има в моя партньор, като майка по отношение на рожбата си, която не си прави сметки и предано обича детето си, каквото и да направи то. За нея то е най-красивото, най-доброто от всички останали – Тя покрива с любовта си всичките му грехове, всичките му недостатъци.

Преди всичко, аз трябва да се науча да гледам на съпруга си с такива очи и тогава ще видя красотата му, а не отражението на своя егоизъм. Тъй като обикновено аз виждам в него само отрицателните свойства, които всъщност не му принадлежат, а са предизвикани от моето отношение към него. Този егоизъм, който прехвърлям на своя спътник, точно той ми рисува тези негативни образи.

Аз се уча да бъда обективен, независимо от своето его. Ако покривам всичките престъпления с любов, то благодарение на това, излизам извън себе си, зад пределите на собствените си интереси, на своето тяло и започвам да се издигам над собствения си егоизъм. И тогава виждам новата реалност, която не е толкова лоша.

Любовта е покрила всички престъпления и те повече не съществуват! Но това не е защото аз съм си затворил очите, като майка, обичаща рожбата си със сляпа инстинктивна любов. Това, че аз сам съм неутрализирал своето его, ми позволява да видя света по-добър. Тъй като силата на доброто се намира извън мен, а злата сила се намира в мен.

Излиза, че реалността се дели на две части. Едната част е вътре в самия мен, където от самото раждане живее природното зло, егоистичното начало. А извън себе си виждам света пълен с добрина. По такъв начин се озовавам в чудесна лаборатория. И в зависимост от това как ще се старая все повече да се издигна и да се отменя пред съпруга си, моето его ще може да ми покаже всички нови вътрешни явления, разкриващи се в мен.

Аз ще виждам в съпруга си всякакви недостатъци, всякакви кривици, което ми дава отново възможност да покрия всички престъпления с любов. По такъв начин, все по-бързо ще се поправям и светът ще ми се струва много по-добър и поправен.

Така ще продължава дотогава, докато, чрез такива вътрешни пробуждания не ми се разкрие целият ми егоизъм. След десетки, стотици и дори хиляди такива случаи, когато в мен се пробужда гнева и желанието да обвиня партньора си, ще се изясни, че съм поправил цялото това отношение. А в резултат на това съм получил методиката, как трябва да се отнасям към всичко, което се намира извън мен.

След като съм преминала през такова поправяне по отношение на съпруга си, виждам, че няма какво да добавя. Тъй като не съм работил заради другите хора, които се различават един от друг, а над собствения си егоизъм!

Всъщност, аз съм работил над самия себе си. А всичко, което съм видял пред себе си – ми е служило, като огледало, отразяващо моя егоизъм и позволяващо ми да го разгледам. Тъй като в самия себе си нищо не виждам, а само в това огледало. Излиза, че в такава естествена ситуация – семейната клетка, дадена ни от природата, ни позволява да достигнем до поправянето.

От 31 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[84082]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Важно е да се изясни точно, в какво можем да променим желанието си за наслаждение под влияние на светлината, за да не разчитаме на своите сили напразно. Всичко, което можем да направим да ускорим своето развитие, използвайки групата като увеличително стъкло, което приближава към нас въздействието на светлината, това е единственото възможно за нас действие, а друго и не ни трябва.

Започвайки работа с групата, ние се научаваме да фокусираме, да събираме всичките лъчи на светлината, възвръщаща ни към източника, за да преминат точно през центъра на групата и да бъдат насочени към желанието ни за наслаждение. Тъй като тогава, това егоистично желание ще се промени благодарение на светлината.

Ние искаме да изучим, как се случва това: как този лъч светлина, преминаващ през увеличителното стъкло, се увеличава, концентрира, усилва, и попадайки след това върху желанието, го прекарва през четирите стадия на развитие. Тогава ще видим, как в желанието за наслаждение изведнъж стават такива промени, че то става противоположно на себе си. Започва да живее не вътре в себе си, а се издига над своето желание, по-високо от съкращаването и екрана, към отразената светлина – към отдаването вместо получаването, и така достига до поправянето.

Тази работа по ускоряване на развитието на нашето желание за сметка на светлината, възвръщаща ни към източника, ни дава възможност и сили да разбираме и постигаме цялата система. Би ни се струвало, че е просто ускорение, но именно в него ние откриваме всички средства, всички детайли на творението и процесът на неговото развитие. Тъй като преминавайки през всеки детайл ние трябва да ориентираме групата в нова форма.

Фокусът, който настройваме с помощта на лупата, всеки път се променя, преобръщайки се обратно в сравнение с предходното, зависещи от новите вътрешни и външни условия. Ние през цялото време променяме действието на групата върху нас, а нея я регулираме съобразно светлината, Твореца. В резултат на това вътре в себе си  изграждаме нова система, над своето желание за наслаждение. Групата става за мен моя свят. Вместо миниатюрното желание за наслаждение, аз получавам целия свят, голямата, мощна система на света на безкрайността.

Благодарение на заключеното в нас желание, ние имаме възможността да постигнем тази система, наричаща се ”група” – безкрайна в своя краен вид и по такъв начин получаваме средство, издигащо ни над егоизма.

А пълното стъпало за отдаване се нарича преданост на душата. Това означава, че човек напълно се е откъснал от своето желание за наслаждение и се казва, че отдава цялата си душа. Разбираемо е, че всички тези етапи на поправяне извършва светлината, а от нас се иска единствено да насочим неговото действие върху нас чрез групата – да съединим тези три съставни в едно, за да застанат всичките в една права.

Тогава няма да останат съмнения, че ние искаме да се доближим до природата на светлината и затова, си представяме групата точно по такъв начин, и искаме чрез нея светлината да ни подейства. В крайна сметка всички тези съставни се съединяват в едно цяло.

А след стъпалото на предаността на душата се разкрива стъпалото на любовта, когато човек разбира, какво се е подразбирало под цел на творението ”да насладиш сътворените”. Това понятие се разкрива само в съвършената отразена светлина. Но до  тогава, на човек не му е известно намерението на Твореца относно творението.

Ние постепенно се изкачваме по стъпалата. Изпълвайки някакво условие, благодарение на това ние разбираме още малко от намерението на Твореца относно творението. Така напредваме: първо поправяне на желанието посредством светлината, възвръщаща ни към източника, а след това постигане замисъла на творението.

От урока по статия от книга ”Шамати”26.07.2012.

[84030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: (Марк Сондомирски, психотерапевт): Много деца в повечето случаи знаят повече, отколкото възрастните. Технологичният процес е много бърз и разликата във възприемането на света между деца и възрастни е огромен.

Формира се т.нар. предварително фигуративно общество, което е лесно обяснимо: децата напредват в областа на информацията по различен начин, усвояват данните по-бързо, докато възрастните се справят по-трудно с напредването на технологиите. Ето защо пет годишно дете може лесно да влючи уред и да предаде информация на баба си как да бъде използван.

И човек може само да се радва, че едно ново поколение се движи напред, ако не бяха текущите проблеми, произтичащи от дистанцията между възрастен и дете.

Първият проблем е, че младото поколение развива илюзорна представа за достъпа до знанието: можете да зададете на ,,Google” всякаква информация и да я намерите в интернет. Вторият проблем е, че чувството за превъзходство разрущава авторитета на възрастния. Тези два проблема са концентрирани имено в училище, но е невъзможно да бъдат разрешени в сегашната организация на училището.

Все още са необходими две неща за ефективното обучение на децата. Първо, те трябва да се събират заедно, за да се конкурират помежду си, включвайки оценката, конкуренцията е най-добрия стимул за учене. Второ, те просто се нуждаят от възрастен, който да бъде авторитет за тях и координиращ потока от информация.

Моят коментар: Необходимо е да се държим заедно, не за да развиваме конкурентни умения, а за да се създаде взаимна подкрепа и разбиране, че именно в съвременното интегралното общество, взаимодействието е това, което води до успех.

[83941]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Казано е, че ”увереността е одеянието на светлината”. В основата на всичко лежи желанието. Но самото желание не е способно на нищо, ако светлината не му въздейства. И най-големият праведник, изкачил се по много от духовните стъпала, пада и се завръща към животинското си състояние, ако светлината престане да му свети. Той ще се спре много по-лошо от останалите. Независимо, че това е доста значимо състояние, защото е голямо, но със знака минус – противоположно на светостта.

Докато има светлина – имаме увереност, а като спре да свети – увереността изчезва. Всичко зависи единствено от светлината, осветяваща човека. В това състояние той ще има силата да се издигне, нещо да каже. А когато светлината изчезне, то човек загубва дори паметта си, какъвто е случая с Баал Шем Тов, който дори не можал да си спомни азбуката. Човек престава да разбира, в кой свят се намира, съществува ли висшият свят и Твореца.

Тоест всичко зависи от мощта на светлината, достигаща до нас и въздействаща на материала, на желанието. Затова е казано, че ”мъдростта идва с опита”, а също така, ”приложил си усилия и си намерил”. Но цялата тази работа, усилията, преодоляванията са насочени към едно единствено действие: да ускорим влиянието на светлината върху нас. Тъй като всичко зависи от нея. Ние се опитваме да се подготвим така, че светлината да не изчезне.

Разбира се, дори тя да изчезне, то в крайна сметка случайните тежки състояния ще са ни от полза. Но ние трябва да направим всичко зависещо от нас, да бъдем по-близко до нея, да се прилепим и да заприличаме на нея.

Целият път е предопределен, а ние имаме сили само да ускорим своето движение напред. А скоростта зависи от онова, доколко всички ние искаме да реализираме новата форма, следващото стъпало да се реализира между нас. Върху това са съсредоточени всички сили.

Увереността е осветяване свише, а ако то изчезва, то не остава никаква увереност, усещане, разбиране. Както е казано в Псалмите на Давид; ”Скрил си ти своето лице, и аз се изплаших.” Затова трябва да постигнем такава връзка помежду си, за да задължим светлината да е винаги между нас.

Всички заедно, с общи усилия и с помощта на светлината можем да създадем помежду си такова свойство за отдаване, любов, обединение, че тази светлина никога да не престане да ни свети. Ето това се нарича увереност, взаимно поръчителство.

Така достигаме състоянието, в което висшата светлина винаги ще ни свети. Независимо, че всеки ще се изкачва и ще пада, люлеейки се на всички посоки, но благодарение на многото взаимни действия, случващи се всяка секунда и на различни места, ние постигаме стабилност. Ние не само, че не падаме, но тъкмо обратното, само се изкачваме все по-нагоре и по-нагоре. Нашите падения също се превръщат в подем – едното за сметка на другото, събиращо се от всички в общата касичка.

Така ще постигнем увереност, друг начин няма.

От урока от книга ”Шамати”, 25.07.2012

[83928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние изобличаваме егоизма като източник на всичките ни беди. Но всъщност, какво лошо има в това да се погрижиш за себе си? Та нали това ни е естествено, фундаментално свойство?

Отговор: Трябва да разбереш, че ако през цялото време се грижиш само за собствената си изгода, то в действителност вредиш сам на себе си, самоограничаваш се и не постигаш никакъв успех.

Тук се крие такъв момент, който човек трябва да почувства. Наистина, има хора, на които им се иска ”да излязат от себе си”, от своята ограниченост. В тях живее стремежът ”да излязат извън тялото” да разширят хоризонта и да видят света: ”За какво е той и защо? Какво има още осен този живот?”

Не на всички е свойствен този порив, но днес, когато целият свят страда, трябва да се обяснява на хората, че единствената възможност да се спасим от бедите е да се обвържем в добър възел с обкръжението. В противен случай се разрушават семейните отношения, отношенията в държавата и в света. Никой не получава удоволствие и всички страдат.

Основното: заради такива развалени отношения ние не можем да се подсигурим дори с хляба насъщен. Хранителната система, климата – всичко се разрушава. Същото е и в семейството, ако са развалени отношенията – нищо не работи.

Въпрос: Но защо, заради това аз трябва да престана да се грижа за собственото си благо? Всички създания в природата се стараят да подобрят и обзаведат живота си. Нима това елементарно устремяване лежи в основата на проблемите ни – например семейните?

Отговор: Да допуснем, че семейните отношения са се влошили. Хладилникът е почти празен, планина от мръсно пране – всичко е с главата наопаки. Почти същото се случва и в света: отсъстват правилни и добри взаимоотношения и всичко се погубва. Едната половина от човечеството изхвърля тонове храна на боклука, а другата умира от глад. Милиарди се харчат за здравеопазване, но въпреки това, едва ли не всички сме болни от нещо.

Ясно е, че така не може да се продължава повече. Затова съпружеската двойка идва при нас на курсове, готова е да се промени, и ние им обясняваме, че от грижа за себе си трябва да се премине към грижа за ближния – в дадения случай, за съпруга/ та.

”Всички престъпления ще бъдат покрити от любовта” – този принцип се реализира егоистически. Никой не изисква от човека да се откъсва от своя егоизъм – трябва само над него да се построи новото отношение към онова, което е извън него: към партньора, към другите хора, природата, екологията и т.н.

Светът трябва да се възприема ”кръгъл”, интегрален. С други думи казано, онова което се намира извън твоето его, започни да възприемаш като свое – подобно на майката, грижеща се за своята рожба. И тогава ще ти бъде добре.

Цялата работа е в това, да използваме своя егоизъм по-мъдро и по-вярно, но без да се отърваваме от него. Съпрузите искат егоистично да преуспеят в живота  и продължават да се придържат към тази линия. Променя се само подхода към работата: В светлината на онова, което се случва в света и в семейството, има само една методика – да се издигнем над егоизма и да го използваме в обратна посока. Разглеждай партньора, като огледало на собствените свойства и съответно, задействай своя организъм обратно. Тогава вместо злото начало, в теб внезапно ще се появи доброто.

Основното тук е  да създадем ”инкубатор”, т.е. правилно обкръжение. Ако човек живее в този ”парник”, други усилия няма да му са необходими. Със своето въздействие средата ще възвишава в неговите очи грижата за ближния и ще му задава вярното направление. Тогава този подход към живота ще стане естествен за него. Така детето лесно приема нравите на своята компания. Да, тук има някои сложности: например, съпружеската двойка се нуждае от ”преформатиране”. Обаче тези промени ще преминат относително леко и приятно, като оздравяване в санаториум.

Разбира се , че човек сам трябва да участва в процеса – с чувство и разбиране на добра воля. Неговата поддръжка е необходима, той не може просто да дойде и да каже: ”реконструирайте ме”. Но така или иначе, той е в силата си да се съгласи и нищо свръх човешко не се изисква от него.

От 32 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[83851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Последните изследвания показват, че невроните в мозъка проявяват гъвкавост при съединение. „Материалът” остава същият, но връзките в него се променят. Може ли от тук да се направи аналогия с „материала” на получаващото желание?

Отговор: Със средствата на традиционната, „материална” наука никога няма да разберем работата на мозъка. Предполагам,че на изследователите това вече е ясно. Нали мозъкът зависи от текущата ситуация и затова данните в тази сфера почти не позволяват да се определят статистическите закономерности или да се намери някаква последователност. Мозъкът – това не е просто „половин килограм сиво вещество”. Той през цялото време е променлив и макар ние да сме класифицирали по предназначение всички негови части, те могат да изпълняват съвършено различни функции.

В главата на духовния парцуф, от където произтичат решенията, има пряка и отразена светлина –  връзката между Твореца и творението. Така стоят нещата и в нашия мозък, само че на друго ниво. И затова ако не разкрием в себе си част от Твореца, няма да ни се отдаде да узнаем принципите на работа на мозъка. Половината картина едва излиза от тъмнината, а ние не знаем какво я привежда в действие.

Като цяло, нашият мозък може да се сравни с детектор, с приемник, който улавя сигналите от обкръжаващата среда. Няма голям смисъл да го разглеждаме сам по себе си, освен в неговото пространство. Изучавайки само мозъка и „оставяйки го зад кадър”- неговата връзка с източника на данни, никога нищо няма да узнаем. Нашият мозък възприема външната информация от някакво поле.

Устроени сме с много детерминиран образ: нашата природа се дели на нежива, растителна, животинска и човешка, ние се разделяме по парцуфи, по сфирот, по части, по „дебелина на желанието” и  „скованост” на  екрана, а всъщност в духовното всичко е едно, всичко е свързано в неделимо съвършенство. Там е  миналото, настоящето и бъдещето, там са трите състояния на развитие, там е заключено всичко.

Мозъчната дейност сякаш е приемно устройство или взаимодействие вътре в системата, която мога да възприемам само в степента на собственото отдаване. Може да се каже, че мозъкът – това е част от общата система. Но в действителност мозъкът е разумът на всеки, простиращ се в цялата Безкрайност, която човек трябва да постигне на дело. А за сега ние усещаме само нейните трохи.

Не мисля, че науката ще продължи да се движи в предишното направление. Един ден учените ще установят, ще изменят подхода и ще започнат да правят открития на по-високо ниво. Точно така, както от времето на парния двигател човечеството е преминало към двигател с вътрешно горене. Изследователите на мозъка ще поискат да се издигнат на нивото на „информационния слой”, лежащ над нашия свят. Само от там те ще могат да продължат своите търсения, като в същото време съвременният подход нищо не им дава.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 16.07.2012

[83203]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За възприемане на точната картина на реалността е необходимо да се обхванат двете гледни точки към нея: от страната на Твореца и от страната на творението, и да се разбере как се съотнасят една към друга. Въз основа на тези две състояния можем да установим отношението към всяко желание, за да може, в резултат, всички тези точки, определящи отношението между Твореца и творението, в степента на техните противоречия или сходства едно с друго, да ни дадат ново възприемане за света.

Това вече ще бъде не тази, лъжлива, представяща ни се сега пред нас картина, която се нарича въображаем свят, защото тя е едностранна и малка, ограничена само в това, че преминава вътре в нас, през нашия егоистичен филтър, пораждайки усещането за този свят.

Когато обширната, безкрайна реалност, намираща се извън нас, зад пределите на нашето постижение, преминава през нашия егоизъм и попада в нашето усещане, тя се стеснява до материалната картинка на нашия свят, който усещаме като резултат. Но за да достигнем неограничено възприятие са ни необходими две нови точки.

Нашата малка егоистична реалност се нарича животинска, защото се възприема от животинското ни тяло. За да усетим действителната реалност са ни необходими две точки: едната – противоположна на Твореца, и другата точка – подобна на Него.

А между тези две точки, от тяхната връзка с всички видове отношения: “за” и “против”, от сходството и противоречието ние изграждаме своята нова картина за света. Всички те са с противоположни и подобни свойства – те и ще станат съставните елементи на нашето възприятие.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 13.07.2012

[83694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как нашето обединение е основа за разкриване на духовните етапи?

Отговор: Всеки етап е свят, който чувстваш, свят, изтъкан от връзката между всички души. Първоначалното свързване, произтичащо от света на Безкрайността, постепенно намалява, докато не претърпява разпадане и не е разбито напълно в нашия свят. И сега оттук започва изкачването по същите тези етапи на свързване. Само трябва да го покажеш.

„Материал“ на душите е желанието за получаване, а връзката между тях е точно тази система, която ние изучаваме. Десет сфирот, духовни парцуфи – всичко това са различни начини за връзка между душите.

Като цяло, от това се създава единното цяло, когато се издигаме към Малхут, света на Безкрайността и всички връзки на 100% са пропити от отдаването, без никакви пречки и недостиг. Тогава съпротивата изчезва при прехода между нас и връзката се осъществява с безкрайна скорост, незабавно. Това е състоянието на Безкрайността.

В крайна сметка, сливането означава нещо просто: това, което е в мен – в същия миг е в теб, и обратно. Тази комуникация е безгранична, не се ограничава от рамките на времето и съпротивата на егоизма. „Резисторът“ между нас изчезва и желанията ни свободно си взаимодействат в своята цялост.

Въпрос: Как трябва да стане това на семинарите?

Отговор: Сливането ни на семинарите – това е усилие: искаме да се включим един в друг толкова тясно, колкото можем изобщо да си представим, така че всеки да загуби усещането за себе си и да почувстваме единното желание, единната мисъл, единното цяло. Въз основа на тези усилия, от гледна точка на единството, ние мислим за решаването на въпроса, поставен от учителя. Тъй като ключът се крие именно там, в обединението.

Към това се стремим по време на семинарите – с помощта на обединението да намерим отговора. Всеки път в търсене на решение ние искаме да го открием чрез единството, без привличане на някаква логика. Още повече, сега няма логично да проучваме и анализираме думите на кабалистите.

Без обединение няма никакъв смисъл да седим в кръг. За какво ни е нужен тогава? За интелигентен разговор или научен дебат? Не, задачата е само да се реализира обединение между нас на нивото на чувствата, за да създаде то ново качество. И тогава в общото усещане ще се състави представата.

Семинарът е предназначен за да се създаде общ съсъд, принадлежащ към по-високата степен. Опитваме се с всички средства да я достигнем. Е, ако няма решение, значи не сме успели.

Безполезно е да се напомня за обединението по пътя – то трябва да е първоначалната настройка. Възможно ли е да дойдем на семинар, не за да се обединим, и в това единство да открием следващото стъпало или поне решението на въпроса, който води към него?

От урока по статия на Рабаш, 13.07.2012

[83843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - Няма коментари→

Семейството само по себе си представлява удивителна лаборатория, предоставяща множество материали за опити. Егоизмът постоянно расте и поставя пред нас все нови задачи, а ние сме длъжни всеки път да проявяваме все повече изобретателност, да ставаме все по-силни и по-умни.

Как да направим това? Тъй като ставаме все по-слаби, забравяме за главното и във всеки момент можем отново да паднем от стъпалото на любовта на стъпалото на ненавистта. Ние не сме способни да действаме против змея-егоизъм, както Адам и Ева. В нас няма сили за това.

И затова са ни нужни други такива двойки, обезпечаващи ни подръжка и пример. Двамата ще гледаме тях, ще гледаме как те си помагат един на друг. А те ще ни обясняват, ще участват, ще споделят опита си.

В тези рамки ще провеждаме семинари между двойките, всяка от които съставлява единно цяло. Като минимум са достатъчни пет двойки, пет „единици“, работещи един пред друг, стараещи се да се укрепят един с друг, споделящи си опит по подемите и паденията. Уважаваме ги за успехите и самите ние им даваме пример според принципа „Човек да помогне на ближния си“.

Установяваме взаимовръзка между двойките и строим съобщество, съставено от „единици–диполи“, в които плюс и минус са споени в едно. Тези семейни клетки започват да се обединяват помежду си и стават орган на общото тяло под название „човечество“.

По-нататък изискваме това обществото все повече да се разширява и да ни поддържа. Тъй като с нарастването на егоизма си, се нуждаем от все по-голяма подръжка. Затова е казано: „в многочислеността на народа е величието на царя“. Такова обединение е силно именно поради многочислеността си. Но според това, как расте съобществото, преминаващо през тези изменения, всеки в семейството става качествено силен, благодарение на което можем да се издигаме все по-високо и по-високо над своя егоизъм, издигаме се в любовта. По такъв начин размерът на обкръжението определя висотата на свойството любов, интегралната връзка, която достигаме.

А освен това, връзката между двойките ни предава усещане за ново общество. Става дума вече не просто за двойка, преживяваща в дома си и решаваща своите вътрешни проблеми. Тук излизаме на ново ниво на живот, извън семейните рамки и действително виждаме как всички наши двойки се превръщат в ново общество.

При това обществото живее по същите тези закони, както и задружното семейство: двойките по същия този начин проявяват участие една към друга. Вече не търсим недостатъци в чуждото съпружество, не гледаме един на друг с пренебрежителна насмешка. Напротив, виждам недостатъците в другите поради своя егоизъм, действащ в дадения случай не на семейно, не на лично, а на социално ниво. Това вече е системен егоизъм.

Заедно със съпруга ми ние се явяваме като една клетка, едно цяло, а с другата двойка, сме като две клетки, вече се намираме в обществени отношения. Така излизаме на ново ниво и формираме единство между всички двойки, докато не се сплотим в орган на общото тяло. Сега между нас цари взаимно разбиране, умеем да си отстъпваме и да си даваме един на друг пример по преодоляване. Всички заедно държим един на друг, и тази взаимна поддръжка се нарича „поръчителство“.

Такъв накратко е пътят на новото семейство към новто общество.

От 32-а беседа за новия живот. 11.07.2012

[83565]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Не е ясно как човек напредва към разкриването на Твореца – нагоре или надолу? Нима колкото по-лошо, толкова по-добре?

Отговор: В духовния път, кабалистът в течение на своя живот, индивидуално, и цялото човечество, еволюционно, исторически, се развиват егоистично, в страдания – само заради това, да признаят егоизма като зло и да се откажат от него.

Този период на развитие се нарича ”наркотик на смъртта” (сам амавет), защото на човек му се струва, че напредва и че прилага много усилия, за да достигне ”духовната цел”, но тъй като той самият е все още в егоизма, то и целта му е егоистична, той се залъгва, че желае духовното – и затова разкрива злото на егоизма, духовната смърт. И това му го прави самата Тора, висшата светлина, за да осъзнае своите природни свойства като зло. Ето това се нарича ”Барати ецер ара” – ”Аз съм създал злото” (думите на Твореца).

А след това, когато той по неволя, от страданията, а след това осъзнато, по желание, се отказва от своя егоизъм, същата светлина му въздейства, като ”еликсир на живота” (сам ахаим) и води до разкриване на Твореца, до напълване със светлината на отдаването и любовта, със силата на духовния живот. Това вече се нарича Барати Тора тавлин – ”Аз съм създал Тора като добавка”, методиката и системата за поправяне на егоизма.

Така че пътят е такъв: първо, разкриваме егоизма – и се чувстваме зле и лоши. А след това се стремим сами да го поправим – търпим провал – и пак се чувстваме зле. И само усещайки и осъзнавайки злото на егоизма и собственото си безсилие пред неговата власт над нас, човек се обръща към Твореца – а по-рано егоизмът не му е позволявал това! Но само след като неговата молба е пълна, тоест има желанието да получи свойството отдаване – самият егоизъм се превръща в това свойство – ”Ангелът на смъртта се превръща в ангел на живота”.

[83703]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→