Няма да стигнем до нищо добро, организирайки разследването на взаимните си престъпления, защото ние не можем да разбием и по никакъв начин да променим своята природа. Вече знаем, че естествените качества, които са ни дадени по рождение, така и ще си останат с нас, всички наши вродени и придобити наклоности. Какъвто си бил, такъв и ще си останеш. Така че нека да спрем тази борба с вятърните мелници и да не бъдем Дон Кихотовци.

Не е възможно нищо да се направи с човешката природа – можем само да научим защо и с каква цел сме създадени такива ужасни егоисти, най-жестоките от всички животни и зверове. С всички наши неограничени възможности, разум, усещане за минало, настояще и бъдеще, с техниката и висшите технологии, изведнъж се оказваме в свят, в който сме абсолютно недееспособни, само защото егото ни не позволява да се съединим правилно един с друг.

Но нека този егоизъм да се разкрие с всички лоши качества, които има. Ние трябва да се погрижим единствено да построим връзка над него. Тази връзка, която се издига над него,  се и нарича любов.

Ако не разкриваме злото между нас – няма любов! Трябва да се научим на това. А това, което днес наричаме любов – може да се счита за симпатия, някакво взаимно влечение под влияние на хормоните. То не е зрялото чувство, което човек развива по отношение на другия, независимо от това, че вижда всички чужди и свои недостатъци.

Противоположната страна ми се вижда надарена с недостатъци, и това е направено умишлено. Благодарение на това, у нас започва да възниква особено отношение към природата. Кой всъщност ми дава всички тези упражнения? Не е жена ми, а самата природа, която след всичко, обхващащо процеса на еволюцията, формирала неживия, растителния, животинския свят и човека, в крайна сметка развива в човек този огромен егоизъм.

И всичко това, за да го накара да продължи процеса на развитие. Сега той трябва да преодолее своя егоизъм, да покрие всички тези престъпления и за сметка на новите свойства, които в момента изгражда в себе си, да постигне ново отношение, ново виждане, визия за един нов свят.

Тоест нашата цел не е просто да изградим добри отношения в семейството, да направим живота си безоблачен и да преустроим обществото по нов начин, че всичко да е добро. Благодарение на този метод, позволяващ ми да покрия своето его, получавам специална сила, която се нарича любов: достигайки връзка, комуникация, съединение с целия останал свят. По този начин светът започва да ми принадлежи!

Става така, че за сметка на това, получавам сила, мъдрост, мощ от целия свят – тъй като се съединявам с него. Благодарение на любовта си, се сливам в едно цяло с външния свят. Преди това винаги съм се намирал в конфронтация с него, в борба. А сега съм негов съюзник и по този начин сякаш завоювам целия свят!

Сега започвам да разбирам, че и по-рано съм се стремил да завоювам света, но това е глупаво. Надявал съм се да го огъна под себе си. И преди всичко, се убедих, че това не е възможно, захвърлих опитите си и съм в отчаяние. Но сега виждам, че съм действал като малко, наивно дете. Тъй като светът може да бъде завладян само с любов!

Ако се издигам с любов над всички престъпления, отхвърляне, над своите вътрешни подбуди и несъгласия, и въпреки всичко това, се съединявам с партньора си, то именно по такъв път се уча как да го управлявам, как да го покоря, да живея с него и да властвам над него, но не със сила, а със своята любов. Но има ли значение, ако благодарение на това светът става мой!

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84477]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment →