Въпрос: Как да проверяваме намерението, когато четем книгата “Зоар”?

Отговор: Книгата “Зоар” е източник на светлина, която идва към нас при условие, че искаме да я използваме правилно. В противен случай тя ни свети, сякаш не както трябва – съобразно това, доколко сме противоположни на нея.

По такъв начин, изучавайки кабалистична книга, аз винаги привличам някаква светлинка, но тя идва в зависимост от мощта на моите усилия и от готовността, която проявявам.

Ако уча, за да заработя за себе си нещо материално или за да заслужа бъдещия свят като лична привилегия, тогава светлината със своето въздействие образува в мен все по-голяма тъмнина и аз все повече се отдалечавам от разбирането, за какво ми е дадена тази методика, какво трябва да направя със самия себе си, как трябва да се отнасям към ближния. Може и да чета прекрасните слова за единство и любов, но вече не усещам своята съпричастност, не различавам връзката, не знам как да възприемам текста: да го пусна в сърцето си или не… Това означава, че се уча, подобно на прилепите, които се прехранват в тъмнината и не очакват разсъмването.

Ако се старая да се обединя с другите и затова изучавам методиката, съблюдавайки условията за нейното получаване на планината Синай, ако се стремя заедно с всички да стана като един човек с едно сърце, да встъпя в поръчителство, да достигна до братска любов и чрез нея – до любов към Твореца, тогава светлината ме предвижва напред. Това също не е лесен път, който се преодолява поетапно, обаче по малко започвам да разкривам своето разбито, лошо състояние.

Егоистичното учене скрива от мен моя егоизъм и аз се мисля за праведник. От друга страна, ако се уча правилно, откривам, че съм затънал в злото. Светлината най-напред ми разкрива моите лоши свойства – и аз трябва да работя по съответен начин. Разкривайки в себе си злото, поправям доста съмнителните си усещания, които съм имал по-рано. Какво да направя? Та нали по природа искам да избягам, когато ми е лошо.

Може би трябва да прекратя обучението и да се отдръпна от групата? Или да изпадна в отчаяние? А може би обратното, да се радвам на това, че са ми дали да осъзная злото? Нека това бъде за мен знак, покана: ако успея да се издигна над това неприятно усещане, то ще се устремя към отдаване над получаването.

Предпочитам да издържа на удара, отколкото на страданията, разкриващи се в егоизма, демонстриращи ми, че не работя върху него. Без да гледам лошите усещания, все пак ги преодолявам и вървя към единство. Не бягам никъде, за да подсладя горчивината, не се затварям в себе си, не се спускам, не прекъсвам учението. Тъкмо обратното, всички беди, които идват от всички страни на правилния път към единство с другарите приемам като послание от Твореца, освен Който няма нищо друго.

Всяко състояние приемам като полезно за моя напредък. Не искам да го зачерквам и продължавам да се уча не за да неутрализирам това лошо усещане. Напротив, аз съм заинтересован от него –  нека остане, тъй като ме насочва точно към подем над него, към подем над знанието. С радост приемам проблемите и пречките, натиска от обстоятелствата, външните насмешки, страданията от различен вид, тъй като те ме насочват правилно към целта, изграждат такива препятствия, такива рамки, в които като работя, напредвам без съмнение.

Така формирам в себе си съсъд за отдаване над съсъда за получаване. Те продължават да растат и да страдат, а аз на едно стъпало нагоре, искам да държа връзка с Твореца, докато не достигна пълната вяра, свойството Бина, и не започна да използвам своите съсъди за получаване заради отдаване.

Но и тогава не мисля да се ”успокоявам”, тъй като съм се издигнал на такова стъпало, където вече не трябва да мисля за успокоение. Напротив, устремявам се все по-високо и дори съм готов да получа наслаждение – не за да се напълня, а за да изпълня волята на Твореца.

И в това се състои цялата ни работа. През целия път ми трябва истински източник за получаване – егоистичното желание, представляващо силата за отдаване благодарение на онези проблеми и страдания, които се разкриват в него. И от само себе си, всичко това идва от Твореца.

От урок по книгата “Зоар”, 16.08.2012

[85707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

От 5-та беседа за нов живот

2 януари 2012

Въведение:  природата – единен механизъм

В тази беседа ще стане въпрос за взаимовръзката между всички части на природата, човешкото общество, за това, че животът на всеки от нас зависи от останалите, а също и от това, че цялата природа движи себе си като единен механизъм. На езика на Кабала това се нарича взаимно поръчителство.

Да се съобразяваш с целия свят

Изследвайки Вселената, установяваме, че всички нейни системи зависят една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници извършват обороти около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни съставящи се намират във взаимосвързано движение и си въздействат един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, произтичащо на неговата повърхност: на нашето здраве, усещания, подводните океански течения, и т.н.

На нас ни въздейства и Слънцето: усещаме и най-малките взривове, които произтичат на него. Казват, че там се наблюдават явления, заплашващи съществуването на Земното кълбо, способни буквално да го изгорят. Разбира се, това влияе на всички наши електронни системи. А самото Земно кълбо представлява “кипящ котел” – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много тясно равновесие.

Биолози, зоолози и ботаници казват, че възникването на живота на Земята е свързано с особени условия, каквито няма никъде във Вселената. До този момент никъде не са открити такива, което предизвиква голямо съмнение дали те изобщо съществуват. А доколкото зараждането на живота изисква едновременно изпълване на множество условия, свързани с такива параметри като силата на гравитация, количеството на водата, налягането, температурата, и прочие, то оттук произтича, че всички тези параметри съставят гигантска формула. И ако само можем със точност да я изчислим, можем да разберем в какво се състоят предпоставките, способстващи за възникването на живота.

При излъчването на новини обикновенно ни разказват за това какво ще бъде времето в близките дни. Синоптиците могат да поставят прогноза за времето за седмица, но не повече. Защо? (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

От писмо на Баал а-Сулам (№32): За да е пълна молитвата, човек трябва да почувства, че близостта с Твореца е негово законно право и необходимост, като орган, откъснат от тялото. Защото тогава може да излее пред Твореца цялото негодувание на сърцето си.

Но в същото време, той трябва да възхвалява и благодари на Твореца за позволената му близост като подкрепа от високо, която получава незаслужено. Защото тогава ще изпита истинска благодарност към Твореца, който е избрал него от всички стоящи пред Него хора, за да Му служи.

Това е голяма и сложна работа, която се състои от две такива противоположности, които винаги трябва да се съчетават в нашето сърце. И второто условие, изискващо да почувстваш себе си незначителен и отдалечен от Твореца, а Неговата помощ – незаслужена милост, е много по-трудно от първото условие. В повечето случаи, човек се спъва именно в това.

Човек, издигащ се над неживото, растителното и животинското ниво, е този, който включва в себе си две сили: получаване и отдаване. Тези две сили той трябва да умножи до крайна степен, определена в замисъла на творението, до Малхут на света на Безкрайността. И затова той трябва да работи постоянно над това, да увеличи в себе си силата на получаване и силата на отдаване.

Без силата на получаване той не може да разкрие Твореца, а без силата на отдаване – няма да е в състояние да се приближи до Него, тоест да се прилепи. Тези две сили трябва да се преплитат и да се подкрепят взаимно, а екранът, който ги свързва заедно е в средната линия.

Работата с тези две сили се нарича молитва и благодарност. В молитвата човек трябва да се чувства близо до Твореца, молещ и проникващ Твореца право в сърцето. Той трябва да си се представи вътре в Твореца, защото с молба се обръщат към близък човек.

Въпреки това, в знак на признателност, човек трябва да почувства себе си малък и нисш, а Творецът – висш и далечен. Защото тогава човек може да бъде наистина благодарен, че Творецът е избрал именно него.

Оказва се, че трябва да усеща Твореца ту близък, ту далечен, работейки в тези две посоки в пълна сила. И над второто условие е много по-трудно да се работи…

От подготовката към урока, 21.08.2012

[86070]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Съобщение: Математически алгоритъм на Google може да предотврати финансова криза, при условие, че банките разкрият пред света всички свои тайни. Тогава ще може да бъде изчислено коя банка се намира в центъра на финансовата мрежа, т.е. коя е важна, а коя – не много.

Методът на подреждане на страниците в търсачката на Google е подходящ за анализ на взаимовръзките на финансовите институти. Google измерва важността на уеб-страниците по честотата на препратките към тях. Именно тези страници се оказват най-важни и полезни. Този метод се изгражда на принципа на затворен кръг, като отразява реалността добре и дава впечатляващи резултати.

Системата, която превърна кризата на ипотечното кредитиране в САЩ в икономическа катастрофа от световен мащаб, също представлява затворен кръг. Затова алгоритъмът на Google подхожда перфектно за прогнозиране на вериги от банкрути в света на големите финанси. Всяка банка е свързана с други финансови учреждения. И от това, колко силни са тези връзки, зависи финансовата стабилност на световните пазари.

Алгоритъмът, подреждащ дълговете, пък идентифицира опасността на банките. Той измерва частта от пазара, която фалит на дадена банка би могъл да засегне, като отчита количеството на препратките между банките – колко активи държат една на друга двете банки и т.н. Изследователите изкарват наяве връзките между най-крупните кредитни организации по света. Колкото по-близо до “центъра на паяжината от връзки” се намира банката, толкова по-големи проблеми за икономиката ще предизвика банкрутът й.

Ако банката се намира в центъра на “паяжината”, то рухването й е способно да унищожи всички влизащи в мрежата банки. Определящ фактор е не големината на банката, а връзките й. За точен анализ е необходима пълна информация за всички банки, за кредитните им портфейли, сделки и кръстосано притежание на активи.

Реплика: Това просто ще покаже последователността на банкрутите, но няма да предотврати неизбежността им, защото няма да промени самата финансово-кредитна система. Докато обществото не стигне до пълно вътрешно равновесие – равен жизнен стандарт, натискът да се поправим няма да спре.

[86099]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок №2

Въпрос: Вие казахте, че анализът на душата започва след това, доколкото си спомням, че всяко състояние идва от Твореца. Какво представлява този анализ? И все пак, какво е душата? Душата лична ли е за всеки отделен човек?

Отговор: Няма такова нещо: “лична, индивидуална душа”. Това е парадоксът!

Малхут на света на Безкрайността, Шхина, творение – всичко е една душа, всички души заедно.

Според степента, до която мога да вляза в останалите и да ги почувствам като себе си, аз придобивам душа.

Моето „Аз“ – това е моето постоянно растящо его, което постепенно става огромно!

Доколкото мога да започна да се свързвам с външните желания, външните проблеми, дотолкова получавам тази душа, тя става моя. Доколкото мога да напълня всички хора, цялото човечество, т.е. да почувствам техните желания и да бъда в състояние да им дам от себе си, колкото мога, толкова получавам, купувам си тази външна част, която се нарича „душа“.

И в тази душа започвам да чувствам някаква система на взаимовръзка, всичко, което се случва в нея. Тази система от взаимни връзки на всички части на системата се нарича система от пет свята.

В резултат, когато я изучавам, включвайки се в нея все повече и повече, тези пет свята постепенно се разтварят. Вместо тях, остава светът на Безкрайността, т.е. взаимната връзка на световете става толкова пълна, че между тях не остава никакво разделение. В крайна сметка, понятието „свят“, „олам“ идва от думата „олама“ – „скритие“. А тук е все повече и повече разкриване.

Така че, ние имаме една душа. И всеки от нас има свое собствено егоистично допълнение: това „аз“ – е мое, а онова „аз“ – твое, и „аз“ на още някой друг. В резултат на това ние съществуваме около тази обща душа.

С други думи, влизам в общата душа със своето „аз“, но вече не егоистично, а алтруистично, защото привличам към себе си желанията на другите като свои, или влизам в тях със своите свойства, за да напълня тези желания.

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че когато започна да включвам в себе си другите хора, човечеството, когато започна да ги чувствам, да се опитвам да живея с техните желания и започна да усещам какво става с тях: неприятности, надежди, страдания – това се нарича анализ на общата душа?

Отговор: Да. Можем да го кажем и по друг начин.

Аз се намирам вътре в огромна сложна система: светове, парцуфим, сфирот и т.н.

Но с оглед на факта, че съм абсолютно противоположен на тази система, защото тя е изградена върху ясен плюс, а аз – на пълен минус, тя – на отдаване, аз – на получаване, се чувствам в нея единствено в някакво минимално съществуване, наречено „наш свят“.

След като започна да се свързвам с тази система, започна да я усещам, тя се превръща в система, която се нарича Висш свят.

Но това е душата. Нищо друго. Творецът е създал едно единствено желание и това желание се нарича „душа“.

Какво сме сега? Малка жизнена сила, която няма никакво отношение към общата душа. В крайна сметка, тази душа е част от Твореца, от свойството отдаване. А ние днес се подхранваме от далечния блясък на светлината, подкрепяща ни в изходно, минимално състояние, за да можем от него да започнем да придобиваме своя душа, да придобием цялата тази система, в която ще съществуваме.

А нашето „аз“ ще видим като напълно несъществуващо, илюзорно. То не съществува, защото се базира на свойството получаване, а не на отдаване. Това не съществува в природата. Тоест ние сега сме като в сън. И после ще се събудим и ще видим, че всичко това само ни се е струвало, че е било сън.

От 2-я урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[85960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Цялото човечество е в система, подобна на нашето тяло, която се състои от части, свързани помежду си. Тази връзка вече съществува, проблемът е само в това, че не работи правилно.

След разбиването на желанията, всяко парче е започнало да действа за себе си. Отношенията между тях се запазили, но те станали обратни на това, което трябвало да бъдат, защото всеки иска винаги да получава само за себе си.

Така се развивала тази система след разбиването, ставайки все по-зле и по-зле. Защото желанието за наслаждение се разкрива с все по-голяма сила, и хората смятат, че макар връзките им да са егоистични, те им помагат да се развиват. Икономистите все още мислят, че конкуренцията е добро, полезно нещо, защото води човечеството към просперитет, към успех.

Но тя само изглежда полезна, на пръв поглед, защото човек се чувства все по-комфортно в своя егоизъм. В действителност, обаче, цялото това развитие е предназначено само за да разкрие злото, затворено в егоизма ни. И като резултат на цялото егоистично развитие, ние най-накрая ще разкрием точно това.

В процеса на историята егоистичната връзка между хората (или между разбитите души) постоянно расте. И сред тях, ту тук, ту там започват да се показват души, които не желаят да съществуват по силата на конкуренцията и получаването, а във взаимно отдаване и помощ един към друг.

Тези хора разкриват метод за ново алтруистично съединяване, позволяващо им да се издигнат над своя егоизъм в отдаване на ближния. Като поправят себе си, тези хора стават положителна част от общата система. Това са кабалистите – специални хора, разкрили вътре в системата силата на отдаването, която, благодарение на тях, се влива като жива кръв в това общо тяло, в общата душа.

От това общата душа започва да оживява, да се пробужда. Целият този механизъм започва да възкръсва сякаш от мъртвите. Тъй като целият е бил разрушен, а сега в него се появяват обекти, които започват да го съживяват, да се свързват помежду си.

Тези части действат в системата все по-активно и укрепват своята връзка помежду си, съживявайки цялата система и вливайки в нея сила за отдаване чрез естествените връзки, които съществуват между всички нейни части: и повредени, и поправени, и намиращи се в процес на поправяне. В резултат, всички части на системата получават малко захранване с енергия, вдъхновение от тези специални части, които поправят себе си. Защото праведният е в основата на света.

Това показва, че дори и да не се занимаваме с широко разпространение, въпреки това, нашата работа и огромните усилия да се съединим помежду си, в крайна сметка, ще повлияят на тези части на системата, които не са в състояние да открият този метод сами. В края на краищата, всички ние сме в една мрежа, в един общ организъм. Но за да ускорим развитието, сме длъжни да провеждаме външно разпространение.

Баал а-Сулам пише за необходимостта мъдростта на Кабала да се разкрие в статията „Време за действие“, публикувана във вестник „Народ“. Защото това помага за бързото пробуждане на хората, тъй като съответства на нашето време, което е изключително ускорено.

Така всяка част ще има възможността да се събуди и да осъзнае, че не случайно сме в криза и че не трябва пасивно да страдаме през целия си живот. Кризата е знак, че се нуждаем, колкото може по-бързо, да приемем метода за поправяне.

Светлината, силата на поправяне и напълване, силата на отдаване, влиза в общата система само чрез нейните поправени части. Поправените части на системата се наричат Исраел („направо към Твореца“), като броят им постоянно се увеличава, тъй като все повече и повече частици се пробуждат за поправяне. Те се наричат вътрешната част на общата душа.

А останалите части, които засега не се поправят, се наричат външна част, народите на света. Но в крайна сметка, всички се свързват и достигат пълно поправяне.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 15.08.2012

[85578]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Може ли да посветите един от семинарите на конгреса за обсъждане на пречките, които препятстват обединението ни? Всъщност, от една страна, това пречи, а от друга страна, е необходимо, защото трябва да се радваме, че откриваме стена между нас.

Отговор: Ние по никакъв начин не мислим за смущенията като за нарушаващи обединението ни. Наричаме ги пречки, защото те изглеждат такива в нашия егоизъм. Но в действителност ги възприемаме като необходимо условие за растеж. Без тях е невъзможно да се издигнем.

Разбира се, трябва да ги приемаме с радост, защото те съществуват само за това. Ако човек е включен в нашето възпитание, образование, той, независимо от пречките, като реагира правилно на тях, с тяхна помощ непременно ще се издигне.

Това е много важно, защото техниката на повдигане над пречките е най-често използваната. Тук няма никакво друго средство, за да се издигнем.

От виртуалния урок, 12.08.2012

[85653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - No Comments→

Баaл  а – Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.68: Не се удивлявайте на това, че един човек може да предизвика със своите действия подем или падение на целия свят. Такъв е вечният закон: общото и частното са равни като две капки вода.

Всичко, което е присъщо на общото, е присъщо също и на частното. Общото се разкрива само след разкриване на неговите части, съгласно обхвата и качеството на тези части. И затова действието на индивида, съобразно с неговата ценност, разбира се, издига или спуска цялата общност.

От раздела “Възприятие на реалността” знаем, че светът, който ми се представя – това съм аз, моят духовен съсъд, разделен, раздробен и отделен от мен в чувства и съзнание по всички направления. Няма свят. Целият свят – това съм аз. И ако събирам неговите части, сближавам ги една с друга на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко, ако ги съединя в обща интегрална система, където те са свързани в съвършенство, тогава тяхната взаимовръзка, взаимозависимост, взаимно включване ми позволяват да разкрия обединяващата и оживяваща ги Сила, потоците, които текат между всички тези органи.

Докторът, като трансплантира, присъединява към тялото едни или други негови части, така и те се включват към общите системи. Така и аз в степента на присъединяване усещам Висшата сила, течаща между моите части, внасяща в тях живот. От жизнеността на тялото започвам да усещам кой е Творецът – по принципа: ”От действията Твои ще Те познаем”. Той постепенно се разкрива в моя поправящ се организъм и докато напълно не го поправя, няма да стигна до пълно сливане с Него.

И разбира се, поправяйки себе си относно света, предизвиквам поправянето на света като цяло. В крайна сметка, аз и светът – това е едно и също.

Тук възниква въпрос: след като уж аз поправям света, защо всички останали не почакат отстрани? Защо всички трябва да се обединяваме и участваме в процеса?

Работата е там, че всичко зависи от взаимовключването на съсъдите, желанията, които си помагат едно на друго, както е казано: ”Човек да помогне на ближния”. Аз се обединявам с другите, а другите с мен, и всички заедно се обединяваме с кабалистите от минали поколения, а също и с тези, на които още не е дошло желание да се поправят и обединят. Ако активно се грижим за всички, ако действаме и по отношение на висшите, и по отношение на нисшите, ако сме равни помежду си, както е прието сред приятелите – тогава всеки поправя целия свой свят.

Каквото поправям аз, не можеш да го поправиш ти: а каквото поправяш ти, не може да го поправи той. Едновременно това не отменя главния принцип, съгласно който, поправяйки себе си, всеки човек поправя целия свят. Във всеки има свой свят. Обединявайки се с всички останали, аз чрез себе си превеждам светлина към тях, подобно на кръвоносен съд – във всевъзможни форми и системи на взаимовръзки. Никой няма да направи това за мен.

И обратното – ако човек поправя света, това го задължава и го води към поправяне. По такъв начин, широкото разпространение ни помага да поправим себе си – всичко това по причина, че човекът и светът – това е едно и също. Затова не трябва да оставяш своите поправяния относно света като цяло. Както пише Баал а-Сулам, колкото повече човек напредва, колкото по-високо се изкачва, толкова по-обемна става сферата на неговите грижи. Отначало семейството, след това града, после страната, и накрая той обхваща целия свят – и е невъзможно това да се избегне.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.08.2012

[84928]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Народната любов трябва да бъде присъща на всеки човек от народа не повече, отколкото е присъща егоистичната любов на индивида към собствените му нужди – в степен, достатъчна за обезпечаване на минималните потребности на народа, за да бъде той самостоятелен.

А излишъкът над този минимум може да бъде посветен на хуманизма и общочовешките ценности без национални и расови ограничения.

Това поставя пред еврейския народ ясни граници и ако той ги престъпи и се грижи за себе си повече, отколкото това е необходимо за обслужването на другите – такава грижа му нанася вреда и отново го вкарва в разбиване. За себе си трябва да вземеш толкова, колкото е необходимо за обединението и е в полза на другите. Вредно е не само прекаленото потребление, но и прекаленото обединение над необходимото.

Въпрос: Означава ли това, че спрямо развитието на човека той сам трябва да се ограничава и грижи за собствените си нужди, а след това да влага в обществото?

Отговор: За сега нямаме такава база за подобни разчети. Днес изцяло трябва да се съсредоточим само върху постигане на връзка между нас. А след това, когато връзката се разкрие, ще работим за нейното укрепване – и ще видим и усетим границата. И тогава ще се подкрепяме и живеем в добро здраве, за да служим на другите и да отдаваме. Ако се грижа за своето благополучие повече от необходимото, от грижата за другите – това вече е егоизъм.

При постоянно спазване на тази граница, ти ще ”изваеш” себе си, ще си придадеш форма. Ще поддържаш мощ и здраве във всички свои съсъди – желания, за да имаш възможността до носиш добро. Тъкмо това се нарича да получаваш, за да отдаваш.

От урок по вестника ”Аум” (Народ), 15.08.2012

[85584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Трябва ли да споделяме със съпруга си своите чувства, касаещи семейния живот?

Отговор: Да. Невъзможно е между съпруга и съпругата да стои вътрешна стена. Понякога се срамуваме, а понякога не искаме да признаем нещо дори пред себе си. Въпреки това, трябва да говорим помежду си, като психолози. Ние напълно разкриваме себе си и заставаме такива, каквито ни е създала природата. Всеки гледа на себе си и на партньора отстрани. Като на лабораторна маса, разкриваме своя вътрешен свят и правим обсъждане, без да се срамуваме от нищо, докрай, без отношение към миналото и бъдещето.

В крайна сметка, искаме да превърнем всичко в единство. Така че, нека поставим проблемите на масата:

– Какво е лошото у нас? Какви свойства не искаме да използваме в сегашния им вид? Извършваме взаимна критика.

– Какво е доброто между нас? Какво искаме да споделяме един с друг. Какво искаме да развиваме?

Заедно изясняваме това, което не е наред с нашата глупава природа, и едновременно с това, проявяваме готовност да се издигнем над нея и да се обединим чрез добро. По отношение на взаимната критика, се мразим помежду си и с мъка, от безизходност се разбираме един с друг. Нас ни държат децата, дълговоте, задълженията – ние страдаме в семейния живот. Но в същото време, търсим възможност да го подобрим.

Докато разговаряме, трябва да разберем природата на човек, неговите желания, отношението му към храната, секса и семейството, а също и към парите, почестите, властта и знанието. Tрябва да разберем, че във всеки гори завист и страст, амбиция и жажда за власт. Говорим за вътрешния свят на всеки, а след това – за съвместния, единен свят, който трябва да построим между нас.

Като начало говорим за човешката природа като цяло, като при психологически анализ. След това откриваме какво от този общ порядък е характерно за всеки от нас. Без колебание и страх, говорим за своите качества, подозрения, пориви, страсти, навици и т.н. Някои от тях дори не осъзнавам – а все пак трябва да знам за тях. Най-малкото, трябва да знам как изглеждат в очите на моя спътник за цял живот.

И така, за всичко говоря на глас: колко не съм съгласен с това, какво имам и какво ми липсва, какво бих искал да скрия, а не да парадирам. В разговора за мен аз сякаш се намирам на лабораторната маса и заедно с моя партньор изследваме моите свойства. А след това точно по същия начин обсъждаме и неговите.

Това ни помага да се отворим, да не се затваряме в своите граници. Ние не хвалим и не обвиняваме, а обективно преценяваме фактите. Както лекарят при преглед не дава естетическа оценка, а определя проблема и го решава. Грубо казано, той гледа на мен като на „парче месо“, което трябва да поправи. Така и ние отбелязваме добрите и лошите черти един на друг, „без да навлизаме в личността“.

Например, жена ми ми казва: „Ти си стиснат. Не съм знаела, че се женя за такъв скъперник. Това много ми пречи. Когато отидохме на ресторант, за да отпразнуваме рождения ми ден, ти поръча една салата за двамата. От тогава, вече десет години, ти не си ме водил на ресторант. Като ставаш през нощта – ти всеки път ме събуждаш, макар че можеш да бъдеш по-внимателен. Сутрин скачаш в последния момент и аз трябва за пет минути да подготвя всичко, което ти е нужно.“

Ние обсъждаме проблемите, жена ми ми помага да осъзная в какво греша – и това е прекрасно. Обаче разговорът не е в настървени караници и оплаквания, а обективно – т.е. с любов или в краен случай, като лекар, който преглежда пациент. Например, психологът те е изслушал на чашка кафе и торта, а след това подробно ти е обяснил какво в теб не е наред. Излизаш от кабинета му с разбито сърце, а той добавя нещо в дневника си и си налива още една чашка кафе. Това е и целта: издигам се над личния си интерес и просто казвам на партньора си това, което виждам в него.

За да разберем по-добре този подход, ще дам такъв пример: аз постъпвам на ново работно място и са ми дали едноседмичен изпитателен срок. Аз се притеснявам много заради този пробен период – тъй като от него зависи приемането ми на работа. И сега жена ми, която ме познава като опак човек, с любов, без лични обиди, ми казва за всички мои недостатъци, за които трябва да внимавам на работата. Нека ми е неприятно да слушам това, да не искам да я гледам, докато тя изброява фактите – но аз се издигам над своя егоизъм и приемам сериозно думите й, без пренебрежение. Осъзнавайки своите недостатъци, аз съм благодарен на жена си за тази подготовка.

„Когато си приготвяш кафе – казва тя – не забравяй да изхвърлиш празния пакет. Не се секни силно. Не разпитвай…” Всички елементи на нейната „диагноза“ са ми в полза. Тя е нещо повече от лекар – тя с любов и грижа участва в моите проблеми.

В крайна сметка, ние и двамата искаме да постигнем единство. И затова си устройваме вечерен диалог: например, когато се прибера от работа в къщи, отваряме бутилка вино, слагаме на масата чинийка със сандвичи и любимата ми гръцка салата със сирене. Дори запалваме свещичка, за да създадем атмосфера – и започваме тих разговор…

От 34-а беседа за новия живот, 12.07.2012

[85292]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Интегрално възпитание

Поредица беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

Стенограма на 1-ва беседа

11 декември 2011 г.

От интегрално възпитание се нуждаят всички

Ситуацията в света стремглаво се променя и възниква необходимост от създаване на интегрална методика за възпитание на възрастните хора. Получавам много и най-различни съобщения от развитите страни: нараства броят на безработните. Хората са в недоумение, независимо от това, че получават помощи. Засега все още могат да ги получават, но какво ще стане нататък е неизвестно, защото става дума за стотици милиони хора, които ще се окажат без работа, когато кризата унищожи всички онези производства, които не са жизнено необходими. Какво ще правят хората, които се занимават с това, което по принцип никому не е нужно?

Виждаме, как нарастват протестните движения, благодарение на Интернета, взаимната ни връзка и на взаимното ни влияние един на друг.

Цялото човечество, от обикновените граждани до правителствата, са заинтересувани от това да вземат този процес под контрол, да предотвратят стихийното му развитие, защото съвременното въоръжавоне плюс стихийното развитие на събитията могат да доведат до ужасни резултати.

За да бъдат предотвратени най-различните ексцесии, гражданските или дори световните войни, трябва предварително да помислим за глобалното, интегралното възпитание на масите.

(more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Интегрално възпитание

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий

Улянов

От стенограмата на 14–та беседа

18 декември 2011г.

Назряваща необходимост

Въпрос: Защо имено сега назря необходимостта от построяване на нова структура на света, в която хората трябва да разкрият интегралните закони и да им съответстват? Що за интегрални закони са това и как трябва да се изпълняват?

Отговор: Тези закони изхождат от духовното развитие на желанията, чак до въплъщението им в материалния свят. В науката кабала изучаваме четири стадия на разпространение на желанието, неговото оформление и преобразуването му до окончателния му вид.

Сега завърши степента на развитие на третото ниво на желанията – егоистичното. След Големия Взрив и възникването на живота на Земята, човечеството се развива на същите тези нива(неживо, растително и животинско), подтиквано отзад от всевъзможни удари, принуждаващи сили и се е движело напред, не знаейки къде точно.

Но сега се е изменило самото движение: природата ни подтиква, но не ни движи напред и затова не можем да излезем от дълбоката криза, която продължава вече няколко десетилетия и засяга абсолютно всички страни на живота.

Виждаме, че не преуспяваме в нищо: нито с децата, нито в семейството, нито в работата, нито в културата, нито в науката, в образованието, във възпитанието – в нищо.

Финансово–икономическата криза продължава и ще продължава, и изход от нея няма. Никой не вижда такъв.

Защото умните хора искат да намерят този изход: прекрасни умове на човечеството, специалисти в своите области. Но те действително не могат да направят това, защото ние за първи път се сблъскваме със съвършено ново ниво на развитие, на което трябва да се изкачим.

Трябва осъзнато да се изкачим на него, не принудително, подтиквани отзад от ударите на природата, а самостоятелно – съзнателно устремявайки се напред. Затова е желателно да се съгласим с тези изменения, които трябва да преминем и тогава те ще се случат в нас. От нас се изисква само съгласие. Само в тази степен, в която се реализира в нас свободата на волята, спрямо това ново ниво, в тази степен ще започнем да се променяме.

Природата поставя пред нас задача и постепенно ни показва, колко сме интегрално свързани. Ефектът на пеперудата и прочее изследвания потвърждават, че екологията, човекът и цялата вселена са взаимосвързани в едно единно цяло.

За това се говори през последните сто години, започвайки още от времето на Вернатски. И сега, ако желаем да смекчим пътя си и да напредваме не толкова чрез страданията, колкото чрез осъзнаване на необходимостта, че трябва да въведем интегралното образование, възпитание.

Това възпитание предполага, че тази огромна маса от хора, която днес остава без работа, трябва да мине курсове за интегрално образование: задочни, очни или виртуални. Те ще изучават съвременната картина на света; това, което е достигнато от човечеството; историята на човечеството, от гледна точка на развитието на егоизма, за който много пъти говорихме на нашите уроци; психологията на човека; неговото постепенно достигане на интегралността.

Защо интегралността? Защото природата ни гони към това, да сме и адекватни, в равновесие с нея, в хомеостаза.

По принцип, тази задача е на науката кабала , и в частност на тази методика, която сега развиваме, за да преподаваме на хората, без споменаването на термина ”кабала”.

(more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Въпрос: Как Кабала определя духа, духовното, духовността?

Отговор: Несъмнено, духовното започва с търсенето от човека на своята същност, смисъла на човешкото съществуване, с търсене на висшето предназначение на човека,  моралните норми и социални идеали,  мисълта,  ценностните аспекти на човешката психика.

Но човек, колкото и да се опитва да изследва своята същност, предназначение, смисъл и т.н., той изхожда от себе си, от своите качества, свойства, ограничения и не е в състояние да излезе извън себе си, на нивото на независим, „извън телесен“ изследовател. Следователно, още от времето на най-древните изследователи и до днес, въпросът остава открит, и ние сме все по-наясно, че не сме в състояние да му отговорим. Затова сме го изключили и сме се устремили в материалното…

Кабала – е практически метод за разкриване на усещане в човек за извън телесни състояния, от които той може да разкрие смисъла на съществуването на света и на самия себе си. Разкритото кабалистите описват в своите книги. Всички описания са записи на състоянията на кабалистите, т.е. параметри на органа за усещане и усещаното в този орган. И така, последователно, според степента на развитие на извън телесния орган за усещане, кабалистите описват всяко състояние, усещане и неговото осъзнаване, чак до най-пълното, до Висшия. Органът за телесни усещания се нарича желание за наслаждение, органът за извън телесни (духовни) усещания се нарича желание да наслади.

[85531]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала - No Comments→

При анализ на семейните проблеми със съпруга, е важното да говорим открито за тях, да не оставяме нищо в тайна и да не страдаме тихомълком. Не запушваме ушите си, а обратно, открити сме за диалог, отваряме се, разкриваме се пред партньора.

Въпреки това, не съставяме списък с недостатъци, не искаме да помним лошото. Тъй като за тези недостатъци е казано: „всички престъпления ще покрие любовта“. Ние просто ги изкарваме в разговора, когато всеки говори за себе си и за партньора.

В резултат на това, между нас расте “купчина боклук” – и сега трябва да се издигнем над нея. Тъй като, ако гледаме един на друг, стоящи от различните й страни, ще видим само боклука, но не и партньора. Как е възможно това?

Единственият шанс е да се издигнем над тази кал. При това, не даваме един на друг обети за цял живот. Нещо повече, уверени сме, че при следващия разговор тази купчина ще бъде още по-голяма. Разбира се, тя ще се разраства от ден на ден – това е животът. И затова критичен анализ ще бъде необходим още неведнъж.

И все пак, сега, като сме изложили всичко, преминаваме към обратното упражнение – да се издигнем над „кирливите ризи“. Искам да обичам партньора си такъв, какъвто е той, над тази купчина, когато трябва да го гледам със спокоен поглед, без критика.

За целта, ние като че ли ставаме от масата, на която са натрупани остатъците. Сега гледам на жена си по различен начин – тя изглежда както в момента, когато реших да свържа съдбата си с нея. Нашият най-добър момент, когато за мен тя бе самото съвършенство – сега искам да го спра, и посредством това упражнение напредваме.

Все пак не просто се издигаме над калта. Укрепени в този подход, разговаряме помежду си за това, колко перфектна е тя и колко съвършен съм аз. Сякаш започваме да покриваме своя боклук с шоколадова глазура, със сладко тесто и слоеве от яйчен крем, с розички от сладолед и т.н.

Цялата горчивина остава вътре, а отвън – вкусното: обсипваме се с комплименти помежду си, които разказват за удивителните качества на партньора, за уникалните достойнства на неговата личност. Тук можем да говорим за най-съкровените неща, като ги представяме в перфектна форма. Това ще се отрази и на двама ни по най-добър начин и драстично ще промени цялата гама на нашите отношения, включително и сексуалните. Така че, работим върху психологическото, рационално ниво, организираме “конкурс на дитирамбите“, но не хумористични, а дълбоки и откровени. Обясняваме един на друг всичко, което искаме да разкрием като противоположно на критиката, която е била в началото. Това вече не е критичен, а позитивен анализ. По този начин, се укрепваме в добрите намерения, във връзката един с друг.

И тогава идва следващият етап – практическият. Делата засилват намеренията и сякаш ги заверяват. Поради това, пристъпваме към следващия етап на разговора: „Какво би искала жена ми от мен, а аз – от нея?“. Тук всеки разкрива пред другия всички свои очаквания, започвайки с основните, фундаментални неща, и завършва с личните, интимните. В същото време, се опитваме да почувстваме желанията на партньора, неговите пожелания и очаквания. И тогава идва времето на делата, а след това ставаме едно цяло.

И от тук произтича следващото упражнение, което ще обсъдим по-късно – да изградим същото отношение към всеки човек в света…

От 34 беседа за новия живот, 12.07. 2012

[85404]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Интегрално възпитание

Серия от разговори между Михаел Лайтман и психолога Анатоли Улянов

Разговор No. 5
13 декември 2012

Решението на проблема е промяна в училищата

Въпрос: Някои хора вече са започнали да прилагат метода за интегрално възпитание. Те са придобили първи впечатления и са направили първите си грешки. Бих искал да обсъдим това, използвайки за пример една конкретна ситуация.

Моя позната възпитава дъщеря си по този метод. Кърми я, докато момичето беше почти на две години. След това я отглеждаше според фазите на развитие: от нула до три години, от три до шест, от шест до девет. Всичко вървеше добре, докато детето не за почна училище. Тя се отличаваше от всички, беше по-отворена, по-позитивна и бързо срещна съпротива от нормалното обкръжение. По-късно учителите също се включиха в тази съпротива.

Получи се много сериозна ситуация, в която майката и детето бяха принудени да се борят срещу системата, защото създаването на различно обкръжение от този тип, за който говорим, е неосъществимо. Какво бихте препоръчали? Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Ако говорите за Русия, аз имам няколко примера от тази страна за работа точно според принципите на интегралната система. Това не е нашата система, но двете са много близки.

Техните класове са по-скоро като извънкласни занимания, където детето не седи пред дъската и учителя, а се развива чрез свободно движение и дискусии. То възприема света чрез примери, а не чрез сухи уроци, които трябва да запомни, за да мине теста на следващия ден и да забрави след това. Има много такива примери в Русия и те са добре познати там. Но всички те са все още само черни овце.

Несъмнено, ако детето е кърмено до две годишна възраст, както е обичайно за човешката природа от древни времена, то получава всички необходими хранителни съставки и микро елементи, които ще помогнат да се преодолеят всички проблеми на тази възраст.

Застигат ни много болести, не защото те са толкова опасни и не защото трябва да изградим имунитет срещу тях, а защото не получаваме достатъчно кърма в детството си. Днес бебето е отделено от гърдата след седмица или месец след раждането, ако въобще е кърмено. Затова всички проблеми започват на практика с некърменето. (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Няма нищо освен светлина и съсъд, желание. Светлината въздейства на желанията толкова, колкото да напреднат към поправяне, и на всеки етап ги пробужда. Но желанията, излезли от разбиването, което е предшествало нашето предходно състояние, възприемат светлината като удар, тревога, страх, безсилие, неопределеност – някакво неприятно и неразбираемо състояние.

Ако става дума за желанията от нулево, първо и второто стъпало – неживото, растителното и животинското ниво на развитие, то засега те не притежават свободна воля, нямат достатъчно развит егоизъм и затова само избягват от страданията към място, което им се струва по-добро.

Те действат послушно спрямо желанието си, над което засега не се е развил разум и не се е разкрила точката в сърцето. И затова бягат под ударите, като стадо, подкарано за клане, стремейки се натам, накъдето усещат по-малко страдания. Те се стремят да изоставят онова място, където се усеща най-голямата тъмнина, т.е. присъства най-голямата светлина. Но доколкото то е противоположно на егоистичното им желание, то там възниква голямо напрежение.

А някъде напред има област, където, по тяхно мнение, напрежението не е толкова силно и затова това поле ги изтиква натам, като под налягане – от голямата тъмнина на място, което обещава по-малко проблеми и беди. Така те напредват, без да се замислят и без свободен избор, а благодарение на силата на светлината, предвижваща ги през голямата тъмнина към по-малката.

А понякога дори светлината проблясва в бъдещето и ги примамва напред. Но настоящото състояние винаги им се струва по-лошо от предходното, и докато има накъде да се бяга – те бягат. Когато се развием до последното ниво, то губим надежда за бъдещето, което вече не ни предвещава повече свобода и комфорт. Започваме все повече да осъзнаваме безизходното текущо състояние и не знаем как да го поправим. Следващото състояние е неизвестно, тъмно и не е ясно накъде трябва да вървим.

Така е направено специално за да започнем сами да работим и да правим своите изводи, съгласно достигнатото ниво на развитие. И затова светлината сякаш приключва своята мисия. Тя ни е довела до стената, а сега ние трябва да се изкачим по нея! Сега се озовахме точно в такова състояние.

Трябва да търсим решение, за да не избягаме просто така, от големия натиск натам, накъдето е по-лесно и по-добре, с по-малко напрежение и проблеми. Защото нямаме повече възможност да напредваме по стария път, трябва да разберем, че може да се придвижваме по друг начин – с помощта на друг метод, за сметка на съединението.

Този напредък вече не е в оная плоскост, както по-рано, не праволинейно, последователно използване на егоизма, а използване на силите за съединение, силите на обществото. Това е съвсем друга сила – сила на отдаване, действаща в новото измерение.

Но и в това ново измерение ще ни се налага всеки път да напредваме от тъмнината към светлината. Само че, тъмнината е призована от това, че с текущото си състояние разкъсваме своето съединение, а ще усетим светлината, ако се съединяваме повече. Това напредване се постига, благодарение на нашето участие, осъзнаване на злото, за да се издигаме всеки път към единство.

От една страна, разкриващите се неприятности и проблеми ни помагат. А от друга страна, ние сами, осъзнато се стремим да напредваме, разбирайки защо така се случва и че е необходимо да се съединим. Благодарение на това, постигаме равновесие с природата и по-силно се свързваме с висшата сила.

От подготовката към урока, 14.08.2012

[85513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ако си се удостоил с благословията на Твореца, т.е. с духовен подем, когато си способен да се помолиш, да се учиш да работиш, то си задължен да вложиш всичките си сили. Ти чувстваш, че това изведнъж ти се удава – трябва веднага да използваш тази щастлива възможност, приложи всичките си усилия до краен предел. Понеже ще дойдат такива времена, когато няма да можеш дори да си мръднеш малкия пръст.

А освен това, трябва колкото се може повече да се влага в групата, с една дума като в банкова сметка, която ти се възвръща с голяма лихва, и то тъкмо тогава, когато имаш нужда. Това си е твое спестяване за черни дни: като добре зареден хладилник с продукти, като пенсия на старини, като медицинска осигуровка.

Ако нашият съсъд е получаващ, то той е способен да се запаси със сила, енергия, разбиране, готовност, за връзка с целта и да я запази за трудни времена. Работата е в това, че нашият съд се състои от две части: открита и скрита: Разкритата част – това е моето мъничко желание, което аз усещам в нашия свят: храна, секс, семейство, пари, почести, власт знания и накрая за десерт, мъничко от духовното.

Но моят истински съсъд е цялото творение: цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, целият свят. Всичко това са мои желания. И ако аз влагам в тях, то това се връща при мен, дори без мое знание.

Затова, ако имам възможност да влагам в другите, струва си да го направя, тъй като без всякакво съмнение то ще се върне обратно при мен. И всичко, което влагам сега в тях, по някакъв начин се отнася към отдаването, тъй като аз ги усещам като чужди. Затова, злото, егоистично начало се нарича помощ срещу мен самия, тъй като то вече ми помага.

Ако работя с другарите си, със света, желая да вложа в тях своите сили и да ги отведа до доброто – то по такъв начин аз включвам своя съсъд в духовен смисъл, работейки срещу своя егоизъм. И съм способен да направя това просто механически. Не е важно какви намерения имам, защото в това време аз извършвам правилните действия. Такава голяма помощ ни оказва нашето его, работещо срещу нас.

От урока писма от Рабаш, 08.08.2012

[85168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие говорихте за взаимното поръчителство, като за щит на националната безопасност. А през тези дни ние се намираме в търсене на защита, безопасност, опора в условието на съществуващата неопределеност и заплаха на нашата държава. Какво се подразбира под взаимно поръчителство, което може да послужи като защитен щит за нашия народ и какви практически крачки ни съветвате да предприемем?

Отговор: Бих искал да се обърна към народа на Израел, подчертавайки един много важен момент, на който обикновено не обръщат особено внимание. Става дума за обединението между нас. И не за обичайното обединение, към което се стремим, съединявайки се, за да постигнем голям успех, с общи сили да победим врага и да преодолеем препятствията, а за онази възможност, която ни се открива с особена сила, която се нарича поръчителство.

Достигайки такова особено съединение, наричащо се взаимно поръчителство, когато всички стават поръчители един на друг и се обединяват като един човек с едно сърце, с една дума, като телесните органи, ние ще придобием особена сила, която ще ни стане надеждна защита. И това не е проста психологическа защита за наше успокоение, не за успокоение, че бедата е една за всички, и щом е за всички, то не е страшна. Ние не само ще можем да се защитим по-добре от ударите и да подготвим надежден тил в случай на война, а ще получим особена сила, която ще ни стане не щит, а наше оръжие.

Ние трябва да се радваме и вдъхновяваме от това, че ни се отваря такава възможност. Ако постигнем връзка, която се нарича поръчителство, то без съмнение ще победим. До такава степен, че да премахнем заплахата от война, да отстраним от пътя си тази опасност и от своето бъдеще.

Аз разглеждам този исторически момент от живота на нашата държава Израел, като преломна точка. Ако ние сега се обединяваме, то се издигаме на друго ниво като народ, като държава, особена сила. Ние наистина ще станем народът на Израел, който някога е възникнал в условията на поръчителството, както разбираме от Тора. Съединението между нас е било предварително условие, необходимо за да станем народ, стоейки пред планината Синай. Както е казано: ”Днес вие Ми станахте народ.”

Ако народът на Израел изпълнява условието за поръчителство, то той ще може да победи във всяка област, в която се появят проблеми пред него, да победи каквато и да е криза. Тъй като всички беди и проблеми, преследващи ни от времето на падението на Храма, са предизвикани само от това, че сме отслабвали взаимното поръчителство.

Силата на поръчителството обладава с такава голяма мощ, че е способна да поправи в нас всичките ни недостатъци и да отстрани всички препятствия пред нас. Затова, дайте да гледаме оптимистично напред и да виждаме пред нас доброто бъдеще, при условие, че се стремим към съединение помежду си, чак до стъпалото на поръчителството. И тогава няма за какво да се притесняваме, освен съединението да стане на такова ниво, че да е като органите на едно тяло.

И независимо, че всеки ще действа в своята особена форма, ние ще се съединим заради постигане на хармонията, която се нарича живот на общото тяло. Нека поискаме това да се случи! За това от нас не се изискват никакви физически действия – само вътрешни, за да се усетим в такова общество.

Затова такова действие носи много бърз, може да се каже, светкавичен резултат. Ако започнем още сега да напредваме в тази посока, то веднага ще усетим как между нас се заражда някаква особена, допълнителна сила, каквато никога до сега не сме усещали. Това е огромна сила, посредством която ще можем да разрешим всички проблеми.

Вместо да спорим и да се надпреварваме, да се препираме и караме, ние като едно дружно семейство ще седнем зад кръглата маса и заедно ще решим как да преодолеем всички проблеми, възникнали в нашето семейство. Как да се погрижим за старците, за младите, новородените, за възрастните – за всички членове на семейството ни. Ако така се отнасяме един към друг, ”като един човек с едно сърце” и си припомним, че ”целият Исраел са другари”, че сме ”братя” и сме задължени ”да обичаме ближния като самия себе си”, ако се върнем към условието за поръчителството, благодарение на което станахме народ, то може да бъдем уверени, че нито един враг няма да ни навреди и дори няма да се надигне срещу нас. А ако някъде дори се появат някакви проблеми – това ще е знак, че не ни достига поръчителство.

Затова, нека от този момент да започнем да гледаме на своя живот с пълната надежда за добро бъдеще – при условие, че постоянно ще се грижим да сме свързани като братя, когато целият народ – това е едно семейство. По такъв начин ще победим.

От 56–та беседа за новия живот, 12.08.2012

[85451]

Filed under: Движението "Поръчителство", Поръчителство - No Comments→

Обществото – това не сме аз и не ти, а това, което създаваме заедно между нас, в нашите съвместни добри взаимооношения. Това е образът на Адам – Човека.

Започвайки да трансформираме целия си живот, за да поддържаме максимално този образ, ние осъзнаваме, че дори за днешния ни живот не ни е нужно повече от това, правилно, разумно да съществуваме, но най-важното – между нас да съществува правилна, висша съобщност, над нас.

Освен това, тя се поддържа лесно, защото всички бързат към нея. Чувствам от всички същото отношение към това общество, към тази група, към Адам, каквото е и моето. И това ми влияе постоянно, поддържа ме.

Това се нарича закон за всеобщото поръчителство, когато всеки от нас, действайки по този начин, осъзнава, че подкрепя останалите. В стремежа си нагоре към общия ни знаменател той показва на всички останали, колко много се стреми към това и показва пример на другите. И ние, съответно на това взаимно се подкрепяме, много лесно се издигаме и ставаме напълно включени в общността със сърце и разум.

А животинското ни ниво остава на едно ниво по-надолу и ние започваме да чувстваме разликата между тях. Съгласен съм, животинското ниво да получи толкова, колкото му е нужно, разбирайки, че е по-добре да не използва сладкиши или нещо друго – то се нуждае от нещо, което е полезно. Всъщност, в този случай ще бъде по-здраво, благоденстващо, ще се чувства по-комфортно.

А моето човешко ниво, когато се откъсвам от неправилните си животински общувания, започва, напротив – да се чувства комфортно и добре, да се чувства съществуващо. В новия си човешки образ, в правилното общуване един с друг, като в общ сензор, в общ съсъд ние започваме да усещаме и природата.

Започваме да чувстваме нейните закони, които са ни водили в еволюционното ни развитие, да разбираме защо природата оказва такъв натиск върху нас.

Изведнъж започваме да чувстваме нейното отношение към нас като благосклонно, добро, защото на това ниво се намираме в равновесие с нея, тъй като между нас, както и в природата, всичко е построено сега на отдаване, на взаимност, съпричастие, свързване, глобалност, интегралност.

Ние автоматично, без особена болка, понижаваме животинското си ниво до неговото нормално състояние, когато работим само необходимите часове на ден, осигурявайки с това нормално съществуване – не свръх комфортно, не общество на свръх потребление, а нормално потребление за нормално съществуване на тялото. Така ние разграждаме тези две нива: животинско, на което остава нашето тяло и Човешко, което сме породили.

Затова сегашната криза, по принцип, се определя от нас, като раздвояване на новото раждане на човечеството.

Когато започнеш да обясняваш това на групата – разбира се, че ще се нуждае от време да се приспособи към тази идея, към нейното разбиране. Но след това, ако хората се опитват да се съединят в единство между себе си, започват да го обсъждат, внезапно се появяват спомагателни сили – отвътре на човека идват такива възможности, за които той е нямал идея.

В действителност, те са били вътре, но са били подтиснати и дори нещо повече, опитвали са се да се измъкнат. Това по принцип е бил и нашия източник на лични, семейни, обществени кризи, зависимост от наркотици, депресии и т.н.

И тогава изведнъж започваме да се чувстваме освободени от всички тези въздействия, рамки и противоречия в себе си. По принцип, това е основната идея и основният подход.

От беседата по интегралното възпитание, 29.02.2012

[85170]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Бихте ли дали пример за конкретни поправени семейни отношения? Макар че аз наистина не разбирам.

Отговор: Например, на жената й се струва, че мъжът й не я подкрепя, и тя се чувства самотна. Но тя трябва да се отнася към него така и да говори така, сякаш чувства на 100% неговата подкрепа. Вместо да се обижда, че той не я подкрепя, тя му благодари за това, че неговата подкрепа й помага много.

И какво ще отговори мъжът на това? В началото ще се изненада, защото той смята, че тя ще му устрои скандал. Той смята, че тя просто се шегува. Но това не е просто всичко обърнато наобратно, а противоположност на обратното, точно обратното… Защото тя вижда слабостите ти, поставя ги върху себе си, а на теб ти казва това, което действително би видяла в теб, ако не й пречеше нейният егоизъм.

Въпрос: Не ми е ясно как така мога да казвам обратното на това, което чувствам?!

Отговор: Трябва да разберете, че ние не виждаме света – ние виждаме само себе си! Всеки човек има филтър на очите си, през който преминава само това, което е добро или лошо за него. Всичко това е, за да мога да се отдалеча от вредното за мен и да се приближа към полезното. Така че, виждам света избирателно.

За мен е непознат и неизвестен реалният свят, който съществува извън мен, от другата страна на дланите ми, с които закривам очите си. Аз не го разбирам и нищо не знам за него. Той ми се представя такъв, какъвто го рисува моето егоистично желание.

Ако започна да възприемам това егоистично желание като свой враг, а светът искам да видя добър, то ще поискам да махна тези егоистични, криви очила. И за всичко, което виждам като лошо, ще ти говоря като за хубаво. С това не те лъжа, тъй като се отнасям към теб като майка към детето си, и ми харесват всички твои качества.

Такъв ще те видя, когато снема егоистичните очила, защото извън мен съществува само съвършен свят.

Въпрос: Но тези криви, критични очила са все още на мен?

Отговор: Но ти искаш да видиш това, което се намира зад тях, да се издигнеш над своето знание. В тези лещи е споен твоят природен, естествен егоизъм. И затова ти гледаш през тях своята половинка и виждаш в нея само недостатъци.

Ако това са нормални очила, ти просто би ги свалил и изхвърлил – но тези лещи са имплантирани в теб. И затова трябва да считаш всичко лошо за добро, тъй като помниш, че гледаш през криви очила.

„Любовта трябва да покрие всички престъпления“ означава, че няма да остане престъпление, а вместо тях ще има само любов. Ти обичаш всичко, което е в твоя партньор. Просто не забелязваш в него никакви недостатъци, поради факта, че този навик се превръща във втора природа. Опитвай се с всички сили, докато не ти стане навик!

Нека решим, че от този момент нататък ще се държим в дома си така, сякаш сме идеални и между нас няма никакви противоречия. Сякаш наистина искаме да направим един за друг максимално добро и да бъдем като едно тяло. И не физически, в леглото – а душевно, вътрешно. След много такива упражнения ще видиш как изведнъж това започва да се материализира.

Но разбира се, това не може да се направи без обществен натиск от обкръжението. Вие никога няма да излезете от този безкраен семинар, вие сте винаги в него. И тогава изведнъж ще видиш как природата вътре в теб и извън теб започва да се променя. Светът ще ти се стори друг, а и ти самият, и отношенията – всичко се променя. Както е казано: „Видях обратен свят“.

Това изглежда като психологическо упражнение, но в него има много голяма дълбочина. Нуждаем се от колективната сила, която ще ни въздейства и ще ни помогне да започнем такива тренировки. Но тук има едно много важно условие: преподавателят в такава група трябва да бъде от обществото на „Бней Барух“.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[85259]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - No Comments→