Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Народната любов трябва да бъде присъща на всеки човек от народа не повече, отколкото е присъща егоистичната любов на индивида към собствените му нужди – в степен, достатъчна за обезпечаване на минималните потребности на народа, за да бъде той самостоятелен.

А излишъкът над този минимум може да бъде посветен на хуманизма и общочовешките ценности без национални и расови ограничения.

Това поставя пред еврейския народ ясни граници и ако той ги престъпи и се грижи за себе си повече, отколкото това е необходимо за обслужването на другите – такава грижа му нанася вреда и отново го вкарва в разбиване. За себе си трябва да вземеш толкова, колкото е необходимо за обединението и е в полза на другите. Вредно е не само прекаленото потребление, но и прекаленото обединение над необходимото.

Въпрос: Означава ли това, че спрямо развитието на човека той сам трябва да се ограничава и грижи за собствените си нужди, а след това да влага в обществото?

Отговор: За сега нямаме такава база за подобни разчети. Днес изцяло трябва да се съсредоточим само върху постигане на връзка между нас. А след това, когато връзката се разкрие, ще работим за нейното укрепване – и ще видим и усетим границата. И тогава ще се подкрепяме и живеем в добро здраве, за да служим на другите и да отдаваме. Ако се грижа за своето благополучие повече от необходимото, от грижата за другите – това вече е егоизъм.

При постоянно спазване на тази граница, ти ще ”изваеш” себе си, ще си придадеш форма. Ще поддържаш мощ и здраве във всички свои съсъди – желания, за да имаш възможността до носиш добро. Тъкмо това се нарича да получаваш, за да отдаваш.

От урок по вестника ”Аум” (Народ), 15.08.2012

[85584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →