Баал а-Сулам, “Предговор към книгата Зоар”, п.48:Превъзходството на светлината Нешама над светлината Руах съответства на разликата на животинското ниво от растителното и неживото в материалния свят.

В духовното всяко  изменение обхваща всичко. В нашия свят, се изменят отделни детайли и не наблюдаваме всички последици, при които всяко конкретно изменение води до потръпване  в цялата система. Ние не чувстваме, не осъзнаваме това, макар че, ефектът на пеперудата немеква за нещо подобно. От друга страна, ако си в духовното, чувстваш как и най-малкото изменение се отразява на цялата система от началото към края и от края към началото.

Такава е природата на аналоговите системи. При цифровите системи, измененията са с прекъсване, пулсирайки с отделни тактове, един след друг. Е, в аналоговата система те обхващат едновременно всички части.

Така че, животинското ниво е различно от предишните по това, че може да служи на другите свободно, независимо от себе си. Така се проявява неговата преданост: той не зависи от себе си и усеща другите – всеки един от тях, „без каквато и да е зависимост от працуфа като цяло“. По този начин животинското ниво е свободно да прави отдаване – тъй като в това отдаване, желанието за получаване не го ограничава в нищо.

Ние оценяваме всички стъпала само по това, доколко те могат да седят над желанието за получаване, за да отдаваме заради отдаването, над него, и дори да получаваме за да отдаваме с негова помощ, т.е. да вземем от него сили и правилно да ги използваме.

Растителното ниво зависи от обкръжението и затова не може да се движи – тъй като всяко негово приплъзване включва егоистично намерение. То може да отдава, само оставайки на мястото си – дотогава, докато не преодолее Авиют на третата степен в своето желание за получаване. Тогава ще бъде в състояние да се движи и ще се включи в животинското  ниво.

Всичко измерваме според способността да отдаваме. Колкото мога да отдавам, толкова използвам желанието си за получаване, а в останалото – заключвам, неутрализирам го. На неживо ниво аз се „запушвам“ напълно, защото само по този начин мога да бъда в отдаване – като капка сперма в утробата. След това се развивам, придобивам екран, способност да се движа, да действам – но само като плод, като зародиш. Продължавам да ограничавам себе си, а вътре раста – но нараствам именно в ограничението, все по-добре контролирайки, ограничавайки себе си.

Накрая постигам максимална сила за ограничаване и тогава се раждам. Това означава, че връзката ми с обкръжението става все по-активна. Сега мога да контактувам със света не като плод в утробата, а вече отвън. При това не излизам извън утробата, както става в нашия свят – просто връзката ми се изменя на противоположна: започвам да давам и да вземам. Вече не се затварям, не изолирам себе си от отдаването, а си давам възможност да отдавам, защото мога вече да давам и да получавам, да се усмихвам на висшия и същевременно молейки го, да настоявам за изменения. Имаме бебе, което плаче, за да получи нещо, а в духовното бебето плаче за да отдава: „Дай ми сила за отдаване!“ Сега мога да получавам или да не получавам, да суча или да не суча – и продължавам да раста.

Растителното ниво може да отдава по много ограничен начин, без да се движи от мястото си. Единствената му свобода на избора е да се открие за светлината или да се закрие пред нея. То не може свободно да търси светлината, подобно на котката, която излиза от къщи, за да се напече на слънце. Растението е неподвижно и следователно остава в сянка.

Разликата тук е в това, че на животинско ниво в мен има екран с голяма сила, и дори и да изляза на слънчева светлина аз мога да го използвам за отдаване. А на растително ниво аз нямам такава способност и затова получавам сила за отдаване, когато слънцето свети и съм лишен от нея, когато залезе. На този етап висшия взема върху себе си грижата за екрана на нисшия и му дава храна, когато той е в състояние да я смели.

По такъв начин, първоначално всички екрани се намират под властта на Твореца, а след това според това как творението се обръща с молба, те постепенно му се връчват. Посредством екрана творението покрива желанието си за получаване – и след това над екрана, пред него се разкрива Твореца.

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 30.07.2012

[84273]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →