Интегрално възпитание

Поредица беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

Стенограма на 1-ва беседа

11 декември 2011 г.

От интегрално възпитание се нуждаят всички

Ситуацията в света стремглаво се променя и възниква необходимост от създаване на интегрална методика за възпитание на възрастните хора. Получавам много и най-различни съобщения от развитите страни: нараства броят на безработните. Хората са в недоумение, независимо от това, че получават помощи. Засега все още могат да ги получават, но какво ще стане нататък е неизвестно, защото става дума за стотици милиони хора, които ще се окажат без работа, когато кризата унищожи всички онези производства, които не са жизнено необходими. Какво ще правят хората, които се занимават с това, което по принцип никому не е нужно?

Виждаме, как нарастват протестните движения, благодарение на Интернета, взаимната ни връзка и на взаимното ни влияние един на друг.

Цялото човечество, от обикновените граждани до правителствата, са заинтересувани от това да вземат този процес под контрол, да предотвратят стихийното му развитие, защото съвременното въоръжавоне плюс стихийното развитие на събитията могат да доведат до ужасни резултати.

За да бъдат предотвратени най-различните ексцесии, гражданските или дори световните войни, трябва предварително да помислим за глобалното, интегралното възпитание на масите.

(още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий

Улянов

От стенограмата на 14–та беседа

18 декември 2011г.

Назряваща необходимост

Въпрос: Защо имено сега назря необходимостта от построяване на нова структура на света, в която хората трябва да разкрият интегралните закони и да им съответстват? Що за интегрални закони са това и как трябва да се изпълняват?

Отговор: Тези закони изхождат от духовното развитие на желанията, чак до въплъщението им в материалния свят. В науката кабала изучаваме четири стадия на разпространение на желанието, неговото оформление и преобразуването му до окончателния му вид.

Сега завърши степента на развитие на третото ниво на желанията – егоистичното. След Големия Взрив и възникването на живота на Земята, човечеството се развива на същите тези нива(неживо, растително и животинско), подтиквано отзад от всевъзможни удари, принуждаващи сили и се е движело напред, не знаейки къде точно.

Но сега се е изменило самото движение: природата ни подтиква, но не ни движи напред и затова не можем да излезем от дълбоката криза, която продължава вече няколко десетилетия и засяга абсолютно всички страни на живота.

Виждаме, че не преуспяваме в нищо: нито с децата, нито в семейството, нито в работата, нито в културата, нито в науката, в образованието, във възпитанието – в нищо.

Финансово–икономическата криза продължава и ще продължава, и изход от нея няма. Никой не вижда такъв.

Защото умните хора искат да намерят този изход: прекрасни умове на човечеството, специалисти в своите области. Но те действително не могат да направят това, защото ние за първи път се сблъскваме със съвършено ново ниво на развитие, на което трябва да се изкачим.

Трябва осъзнато да се изкачим на него, не принудително, подтиквани отзад от ударите на природата, а самостоятелно – съзнателно устремявайки се напред. Затова е желателно да се съгласим с тези изменения, които трябва да преминем и тогава те ще се случат в нас. От нас се изисква само съгласие. Само в тази степен, в която се реализира в нас свободата на волята, спрямо това ново ниво, в тази степен ще започнем да се променяме.

Природата поставя пред нас задача и постепенно ни показва, колко сме интегрално свързани. Ефектът на пеперудата и прочее изследвания потвърждават, че екологията, човекът и цялата вселена са взаимосвързани в едно единно цяло.

За това се говори през последните сто години, започвайки още от времето на Вернатски. И сега, ако желаем да смекчим пътя си и да напредваме не толкова чрез страданията, колкото чрез осъзнаване на необходимостта, че трябва да въведем интегралното образование, възпитание.

Това възпитание предполага, че тази огромна маса от хора, която днес остава без работа, трябва да мине курсове за интегрално образование: задочни, очни или виртуални. Те ще изучават съвременната картина на света; това, което е достигнато от човечеството; историята на човечеството, от гледна точка на развитието на егоизма, за който много пъти говорихме на нашите уроци; психологията на човека; неговото постепенно достигане на интегралността.

Защо интегралността? Защото природата ни гони към това, да сме и адекватни, в равновесие с нея, в хомеостаза.

По принцип, тази задача е на науката кабала , и в частност на тази методика, която сега развиваме, за да преподаваме на хората, без споменаването на термина ”кабала”.

(още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Как Кабала определя духа, духовното, духовността?

Отговор: Несъмнено, духовното започва с търсенето от човека на своята същност, смисъла на човешкото съществуване, с търсене на висшето предназначение на човека,  моралните норми и социални идеали,  мисълта,  ценностните аспекти на човешката психика.

Но човек, колкото и да се опитва да изследва своята същност, предназначение, смисъл и т.н., той изхожда от себе си, от своите качества, свойства, ограничения и не е в състояние да излезе извън себе си, на нивото на независим, „извън телесен“ изследовател. Следователно, още от времето на най-древните изследователи и до днес, въпросът остава открит, и ние сме все по-наясно, че не сме в състояние да му отговорим. Затова сме го изключили и сме се устремили в материалното…

Кабала – е практически метод за разкриване на усещане в човек за извън телесни състояния, от които той може да разкрие смисъла на съществуването на света и на самия себе си. Разкритото кабалистите описват в своите книги. Всички описания са записи на състоянията на кабалистите, т.е. параметри на органа за усещане и усещаното в този орган. И така, последователно, според степента на развитие на извън телесния орган за усещане, кабалистите описват всяко състояние, усещане и неговото осъзнаване, чак до най-пълното, до Висшия. Органът за телесни усещания се нарича желание за наслаждение, органът за извън телесни (духовни) усещания се нарича желание да наслади.

[85531]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

При анализ на семейните проблеми със съпруга, е важното да говорим открито за тях, да не оставяме нищо в тайна и да не страдаме тихомълком. Не запушваме ушите си, а обратно, открити сме за диалог, отваряме се, разкриваме се пред партньора.

Въпреки това, не съставяме списък с недостатъци, не искаме да помним лошото. Тъй като за тези недостатъци е казано: „всички престъпления ще покрие любовта“. Ние просто ги изкарваме в разговора, когато всеки говори за себе си и за партньора.

В резултат на това, между нас расте “купчина боклук” – и сега трябва да се издигнем над нея. Тъй като, ако гледаме един на друг, стоящи от различните й страни, ще видим само боклука, но не и партньора. Как е възможно това?

Единственият шанс е да се издигнем над тази кал. При това, не даваме един на друг обети за цял живот. Нещо повече, уверени сме, че при следващия разговор тази купчина ще бъде още по-голяма. Разбира се, тя ще се разраства от ден на ден – това е животът. И затова критичен анализ ще бъде необходим още неведнъж.

И все пак, сега, като сме изложили всичко, преминаваме към обратното упражнение – да се издигнем над „кирливите ризи“. Искам да обичам партньора си такъв, какъвто е той, над тази купчина, когато трябва да го гледам със спокоен поглед, без критика.

За целта, ние като че ли ставаме от масата, на която са натрупани остатъците. Сега гледам на жена си по различен начин – тя изглежда както в момента, когато реших да свържа съдбата си с нея. Нашият най-добър момент, когато за мен тя бе самото съвършенство – сега искам да го спра, и посредством това упражнение напредваме.

Все пак не просто се издигаме над калта. Укрепени в този подход, разговаряме помежду си за това, колко перфектна е тя и колко съвършен съм аз. Сякаш започваме да покриваме своя боклук с шоколадова глазура, със сладко тесто и слоеве от яйчен крем, с розички от сладолед и т.н.

Цялата горчивина остава вътре, а отвън – вкусното: обсипваме се с комплименти помежду си, които разказват за удивителните качества на партньора, за уникалните достойнства на неговата личност. Тук можем да говорим за най-съкровените неща, като ги представяме в перфектна форма. Това ще се отрази и на двама ни по най-добър начин и драстично ще промени цялата гама на нашите отношения, включително и сексуалните. Така че, работим върху психологическото, рационално ниво, организираме “конкурс на дитирамбите“, но не хумористични, а дълбоки и откровени. Обясняваме един на друг всичко, което искаме да разкрием като противоположно на критиката, която е била в началото. Това вече не е критичен, а позитивен анализ. По този начин, се укрепваме в добрите намерения, във връзката един с друг.

И тогава идва следващият етап – практическият. Делата засилват намеренията и сякаш ги заверяват. Поради това, пристъпваме към следващия етап на разговора: „Какво би искала жена ми от мен, а аз – от нея?“. Тук всеки разкрива пред другия всички свои очаквания, започвайки с основните, фундаментални неща, и завършва с личните, интимните. В същото време, се опитваме да почувстваме желанията на партньора, неговите пожелания и очаквания. И тогава идва времето на делата, а след това ставаме едно цяло.

И от тук произтича следващото упражнение, което ще обсъдим по-късно – да изградим същото отношение към всеки човек в света…

От 34 беседа за новия живот, 12.07. 2012

[85404]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Серия от разговори между Михаел Лайтман и психолога Анатоли Улянов

Разговор No. 5
13 декември 2012

Решението на проблема е промяна в училищата

Въпрос: Някои хора вече са започнали да прилагат метода за интегрално възпитание. Те са придобили първи впечатления и са направили първите си грешки. Бих искал да обсъдим това, използвайки за пример една конкретна ситуация.

Моя позната възпитава дъщеря си по този метод. Кърми я, докато момичето беше почти на две години. След това я отглеждаше според фазите на развитие: от нула до три години, от три до шест, от шест до девет. Всичко вървеше добре, докато детето не за почна училище. Тя се отличаваше от всички, беше по-отворена, по-позитивна и бързо срещна съпротива от нормалното обкръжение. По-късно учителите също се включиха в тази съпротива.

Получи се много сериозна ситуация, в която майката и детето бяха принудени да се борят срещу системата, защото създаването на различно обкръжение от този тип, за който говорим, е неосъществимо. Какво бихте препоръчали? Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Ако говорите за Русия, аз имам няколко примера от тази страна за работа точно според принципите на интегралната система. Това не е нашата система, но двете са много близки.

Техните класове са по-скоро като извънкласни занимания, където детето не седи пред дъската и учителя, а се развива чрез свободно движение и дискусии. То възприема света чрез примери, а не чрез сухи уроци, които трябва да запомни, за да мине теста на следващия ден и да забрави след това. Има много такива примери в Русия и те са добре познати там. Но всички те са все още само черни овце.

Несъмнено, ако детето е кърмено до две годишна възраст, както е обичайно за човешката природа от древни времена, то получава всички необходими хранителни съставки и микро елементи, които ще помогнат да се преодолеят всички проблеми на тази възраст.

Застигат ни много болести, не защото те са толкова опасни и не защото трябва да изградим имунитет срещу тях, а защото не получаваме достатъчно кърма в детството си. Днес бебето е отделено от гърдата след седмица или месец след раждането, ако въобще е кърмено. Затова всички проблеми започват на практика с некърменето. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Няма нищо освен светлина и съсъд, желание. Светлината въздейства на желанията толкова, колкото да напреднат към поправяне, и на всеки етап ги пробужда. Но желанията, излезли от разбиването, което е предшествало нашето предходно състояние, възприемат светлината като удар, тревога, страх, безсилие, неопределеност – някакво неприятно и неразбираемо състояние.

Ако става дума за желанията от нулево, първо и второто стъпало – неживото, растителното и животинското ниво на развитие, то засега те не притежават свободна воля, нямат достатъчно развит егоизъм и затова само избягват от страданията към място, което им се струва по-добро.

Те действат послушно спрямо желанието си, над което засега не се е развил разум и не се е разкрила точката в сърцето. И затова бягат под ударите, като стадо, подкарано за клане, стремейки се натам, накъдето усещат по-малко страдания. Те се стремят да изоставят онова място, където се усеща най-голямата тъмнина, т.е. присъства най-голямата светлина. Но доколкото то е противоположно на егоистичното им желание, то там възниква голямо напрежение.

А някъде напред има област, където, по тяхно мнение, напрежението не е толкова силно и затова това поле ги изтиква натам, като под налягане – от голямата тъмнина на място, което обещава по-малко проблеми и беди. Така те напредват, без да се замислят и без свободен избор, а благодарение на силата на светлината, предвижваща ги през голямата тъмнина към по-малката.

А понякога дори светлината проблясва в бъдещето и ги примамва напред. Но настоящото състояние винаги им се струва по-лошо от предходното, и докато има накъде да се бяга – те бягат. Когато се развием до последното ниво, то губим надежда за бъдещето, което вече не ни предвещава повече свобода и комфорт. Започваме все повече да осъзнаваме безизходното текущо състояние и не знаем как да го поправим. Следващото състояние е неизвестно, тъмно и не е ясно накъде трябва да вървим.

Така е направено специално за да започнем сами да работим и да правим своите изводи, съгласно достигнатото ниво на развитие. И затова светлината сякаш приключва своята мисия. Тя ни е довела до стената, а сега ние трябва да се изкачим по нея! Сега се озовахме точно в такова състояние.

Трябва да търсим решение, за да не избягаме просто така, от големия натиск натам, накъдето е по-лесно и по-добре, с по-малко напрежение и проблеми. Защото нямаме повече възможност да напредваме по стария път, трябва да разберем, че може да се придвижваме по друг начин – с помощта на друг метод, за сметка на съединението.

Този напредък вече не е в оная плоскост, както по-рано, не праволинейно, последователно използване на егоизма, а използване на силите за съединение, силите на обществото. Това е съвсем друга сила – сила на отдаване, действаща в новото измерение.

Но и в това ново измерение ще ни се налага всеки път да напредваме от тъмнината към светлината. Само че, тъмнината е призована от това, че с текущото си състояние разкъсваме своето съединение, а ще усетим светлината, ако се съединяваме повече. Това напредване се постига, благодарение на нашето участие, осъзнаване на злото, за да се издигаме всеки път към единство.

От една страна, разкриващите се неприятности и проблеми ни помагат. А от друга страна, ние сами, осъзнато се стремим да напредваме, разбирайки защо така се случва и че е необходимо да се съединим. Благодарение на това, постигаме равновесие с природата и по-силно се свързваме с висшата сила.

От подготовката към урока, 14.08.2012

[85513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако си се удостоил с благословията на Твореца, т.е. с духовен подем, когато си способен да се помолиш, да се учиш да работиш, то си задължен да вложиш всичките си сили. Ти чувстваш, че това изведнъж ти се удава – трябва веднага да използваш тази щастлива възможност, приложи всичките си усилия до краен предел. Понеже ще дойдат такива времена, когато няма да можеш дори да си мръднеш малкия пръст.

А освен това, трябва колкото се може повече да се влага в групата, с една дума като в банкова сметка, която ти се възвръща с голяма лихва, и то тъкмо тогава, когато имаш нужда. Това си е твое спестяване за черни дни: като добре зареден хладилник с продукти, като пенсия на старини, като медицинска осигуровка.

Ако нашият съсъд е получаващ, то той е способен да се запаси със сила, енергия, разбиране, готовност, за връзка с целта и да я запази за трудни времена. Работата е в това, че нашият съд се състои от две части: открита и скрита: Разкритата част – това е моето мъничко желание, което аз усещам в нашия свят: храна, секс, семейство, пари, почести, власт знания и накрая за десерт, мъничко от духовното.

Но моят истински съсъд е цялото творение: цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, целият свят. Всичко това са мои желания. И ако аз влагам в тях, то това се връща при мен, дори без мое знание.

Затова, ако имам възможност да влагам в другите, струва си да го направя, тъй като без всякакво съмнение то ще се върне обратно при мен. И всичко, което влагам сега в тях, по някакъв начин се отнася към отдаването, тъй като аз ги усещам като чужди. Затова, злото, егоистично начало се нарича помощ срещу мен самия, тъй като то вече ми помага.

Ако работя с другарите си, със света, желая да вложа в тях своите сили и да ги отведа до доброто – то по такъв начин аз включвам своя съсъд в духовен смисъл, работейки срещу своя егоизъм. И съм способен да направя това просто механически. Не е важно какви намерения имам, защото в това време аз извършвам правилните действия. Такава голяма помощ ни оказва нашето его, работещо срещу нас.

От урока писма от Рабаш, 08.08.2012

[85168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорихте за взаимното поръчителство, като за щит на националната безопасност. А през тези дни ние се намираме в търсене на защита, безопасност, опора в условието на съществуващата неопределеност и заплаха на нашата държава. Какво се подразбира под взаимно поръчителство, което може да послужи като защитен щит за нашия народ и какви практически крачки ни съветвате да предприемем?

Отговор: Бих искал да се обърна към народа на Израел, подчертавайки един много важен момент, на който обикновено не обръщат особено внимание. Става дума за обединението между нас. И не за обичайното обединение, към което се стремим, съединявайки се, за да постигнем голям успех, с общи сили да победим врага и да преодолеем препятствията, а за онази възможност, която ни се открива с особена сила, която се нарича поръчителство.

Достигайки такова особено съединение, наричащо се взаимно поръчителство, когато всички стават поръчители един на друг и се обединяват като един човек с едно сърце, с една дума, като телесните органи, ние ще придобием особена сила, която ще ни стане надеждна защита. И това не е проста психологическа защита за наше успокоение, не за успокоение, че бедата е една за всички, и щом е за всички, то не е страшна. Ние не само ще можем да се защитим по-добре от ударите и да подготвим надежден тил в случай на война, а ще получим особена сила, която ще ни стане не щит, а наше оръжие.

Ние трябва да се радваме и вдъхновяваме от това, че ни се отваря такава възможност. Ако постигнем връзка, която се нарича поръчителство, то без съмнение ще победим. До такава степен, че да премахнем заплахата от война, да отстраним от пътя си тази опасност и от своето бъдеще.

Аз разглеждам този исторически момент от живота на нашата държава Израел, като преломна точка. Ако ние сега се обединяваме, то се издигаме на друго ниво като народ, като държава, особена сила. Ние наистина ще станем народът на Израел, който някога е възникнал в условията на поръчителството, както разбираме от Тора. Съединението между нас е било предварително условие, необходимо за да станем народ, стоейки пред планината Синай. Както е казано: ”Днес вие Ми станахте народ.”

Ако народът на Израел изпълнява условието за поръчителство, то той ще може да победи във всяка област, в която се появят проблеми пред него, да победи каквато и да е криза. Тъй като всички беди и проблеми, преследващи ни от времето на падението на Храма, са предизвикани само от това, че сме отслабвали взаимното поръчителство.

Силата на поръчителството обладава с такава голяма мощ, че е способна да поправи в нас всичките ни недостатъци и да отстрани всички препятствия пред нас. Затова, дайте да гледаме оптимистично напред и да виждаме пред нас доброто бъдеще, при условие, че се стремим към съединение помежду си, чак до стъпалото на поръчителството. И тогава няма за какво да се притесняваме, освен съединението да стане на такова ниво, че да е като органите на едно тяло.

И независимо, че всеки ще действа в своята особена форма, ние ще се съединим заради постигане на хармонията, която се нарича живот на общото тяло. Нека поискаме това да се случи! За това от нас не се изискват никакви физически действия – само вътрешни, за да се усетим в такова общество.

Затова такова действие носи много бърз, може да се каже, светкавичен резултат. Ако започнем още сега да напредваме в тази посока, то веднага ще усетим как между нас се заражда някаква особена, допълнителна сила, каквато никога до сега не сме усещали. Това е огромна сила, посредством която ще можем да разрешим всички проблеми.

Вместо да спорим и да се надпреварваме, да се препираме и караме, ние като едно дружно семейство ще седнем зад кръглата маса и заедно ще решим как да преодолеем всички проблеми, възникнали в нашето семейство. Как да се погрижим за старците, за младите, новородените, за възрастните – за всички членове на семейството ни. Ако така се отнасяме един към друг, ”като един човек с едно сърце” и си припомним, че ”целият Исраел са другари”, че сме ”братя” и сме задължени ”да обичаме ближния като самия себе си”, ако се върнем към условието за поръчителството, благодарение на което станахме народ, то може да бъдем уверени, че нито един враг няма да ни навреди и дори няма да се надигне срещу нас. А ако някъде дори се появат някакви проблеми – това ще е знак, че не ни достига поръчителство.

Затова, нека от този момент да започнем да гледаме на своя живот с пълната надежда за добро бъдеще – при условие, че постоянно ще се грижим да сме свързани като братя, когато целият народ – това е едно семейство. По такъв начин ще победим.

От 56–та беседа за новия живот, 12.08.2012

[85451]

Filed under: Движението "Поръчителство", Поръчителство - Няма коментари→

Обществото – това не сме аз и не ти, а това, което създаваме заедно между нас, в нашите съвместни добри взаимооношения. Това е образът на Адам – Човека.

Започвайки да трансформираме целия си живот, за да поддържаме максимално този образ, ние осъзнаваме, че дори за днешния ни живот не ни е нужно повече от това, правилно, разумно да съществуваме, но най-важното – между нас да съществува правилна, висша съобщност, над нас.

Освен това, тя се поддържа лесно, защото всички бързат към нея. Чувствам от всички същото отношение към това общество, към тази група, към Адам, каквото е и моето. И това ми влияе постоянно, поддържа ме.

Това се нарича закон за всеобщото поръчителство, когато всеки от нас, действайки по този начин, осъзнава, че подкрепя останалите. В стремежа си нагоре към общия ни знаменател той показва на всички останали, колко много се стреми към това и показва пример на другите. И ние, съответно на това взаимно се подкрепяме, много лесно се издигаме и ставаме напълно включени в общността със сърце и разум.

А животинското ни ниво остава на едно ниво по-надолу и ние започваме да чувстваме разликата между тях. Съгласен съм, животинското ниво да получи толкова, колкото му е нужно, разбирайки, че е по-добре да не използва сладкиши или нещо друго – то се нуждае от нещо, което е полезно. Всъщност, в този случай ще бъде по-здраво, благоденстващо, ще се чувства по-комфортно.

А моето човешко ниво, когато се откъсвам от неправилните си животински общувания, започва, напротив – да се чувства комфортно и добре, да се чувства съществуващо. В новия си човешки образ, в правилното общуване един с друг, като в общ сензор, в общ съсъд ние започваме да усещаме и природата.

Започваме да чувстваме нейните закони, които са ни водили в еволюционното ни развитие, да разбираме защо природата оказва такъв натиск върху нас.

Изведнъж започваме да чувстваме нейното отношение към нас като благосклонно, добро, защото на това ниво се намираме в равновесие с нея, тъй като между нас, както и в природата, всичко е построено сега на отдаване, на взаимност, съпричастие, свързване, глобалност, интегралност.

Ние автоматично, без особена болка, понижаваме животинското си ниво до неговото нормално състояние, когато работим само необходимите часове на ден, осигурявайки с това нормално съществуване – не свръх комфортно, не общество на свръх потребление, а нормално потребление за нормално съществуване на тялото. Така ние разграждаме тези две нива: животинско, на което остава нашето тяло и Човешко, което сме породили.

Затова сегашната криза, по принцип, се определя от нас, като раздвояване на новото раждане на човечеството.

Когато започнеш да обясняваш това на групата – разбира се, че ще се нуждае от време да се приспособи към тази идея, към нейното разбиране. Но след това, ако хората се опитват да се съединят в единство между себе си, започват да го обсъждат, внезапно се появяват спомагателни сили – отвътре на човека идват такива възможности, за които той е нямал идея.

В действителност, те са били вътре, но са били подтиснати и дори нещо повече, опитвали са се да се измъкнат. Това по принцип е бил и нашия източник на лични, семейни, обществени кризи, зависимост от наркотици, депресии и т.н.

И тогава изведнъж започваме да се чувстваме освободени от всички тези въздействия, рамки и противоречия в себе си. По принцип, това е основната идея и основният подход.

От беседата по интегралното възпитание, 29.02.2012

[85170]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли дали пример за конкретни поправени семейни отношения? Макар че аз наистина не разбирам.

Отговор: Например, на жената й се струва, че мъжът й не я подкрепя, и тя се чувства самотна. Но тя трябва да се отнася към него така и да говори така, сякаш чувства на 100% неговата подкрепа. Вместо да се обижда, че той не я подкрепя, тя му благодари за това, че неговата подкрепа й помага много.

И какво ще отговори мъжът на това? В началото ще се изненада, защото той смята, че тя ще му устрои скандал. Той смята, че тя просто се шегува. Но това не е просто всичко обърнато наобратно, а противоположност на обратното, точно обратното… Защото тя вижда слабостите ти, поставя ги върху себе си, а на теб ти казва това, което действително би видяла в теб, ако не й пречеше нейният егоизъм.

Въпрос: Не ми е ясно как така мога да казвам обратното на това, което чувствам?!

Отговор: Трябва да разберете, че ние не виждаме света – ние виждаме само себе си! Всеки човек има филтър на очите си, през който преминава само това, което е добро или лошо за него. Всичко това е, за да мога да се отдалеча от вредното за мен и да се приближа към полезното. Така че, виждам света избирателно.

За мен е непознат и неизвестен реалният свят, който съществува извън мен, от другата страна на дланите ми, с които закривам очите си. Аз не го разбирам и нищо не знам за него. Той ми се представя такъв, какъвто го рисува моето егоистично желание.

Ако започна да възприемам това егоистично желание като свой враг, а светът искам да видя добър, то ще поискам да махна тези егоистични, криви очила. И за всичко, което виждам като лошо, ще ти говоря като за хубаво. С това не те лъжа, тъй като се отнасям към теб като майка към детето си, и ми харесват всички твои качества.

Такъв ще те видя, когато снема егоистичните очила, защото извън мен съществува само съвършен свят.

Въпрос: Но тези криви, критични очила са все още на мен?

Отговор: Но ти искаш да видиш това, което се намира зад тях, да се издигнеш над своето знание. В тези лещи е споен твоят природен, естествен егоизъм. И затова ти гледаш през тях своята половинка и виждаш в нея само недостатъци.

Ако това са нормални очила, ти просто би ги свалил и изхвърлил – но тези лещи са имплантирани в теб. И затова трябва да считаш всичко лошо за добро, тъй като помниш, че гледаш през криви очила.

„Любовта трябва да покрие всички престъпления“ означава, че няма да остане престъпление, а вместо тях ще има само любов. Ти обичаш всичко, което е в твоя партньор. Просто не забелязваш в него никакви недостатъци, поради факта, че този навик се превръща във втора природа. Опитвай се с всички сили, докато не ти стане навик!

Нека решим, че от този момент нататък ще се държим в дома си така, сякаш сме идеални и между нас няма никакви противоречия. Сякаш наистина искаме да направим един за друг максимално добро и да бъдем като едно тяло. И не физически, в леглото – а душевно, вътрешно. След много такива упражнения ще видиш как изведнъж това започва да се материализира.

Но разбира се, това не може да се направи без обществен натиск от обкръжението. Вие никога няма да излезете от този безкраен семинар, вие сте винаги в него. И тогава изведнъж ще видиш как природата вътре в теб и извън теб започва да се променя. Светът ще ти се стори друг, а и ти самият, и отношенията – всичко се променя. Както е казано: „Видях обратен свят“.

Това изглежда като психологическо упражнение, но в него има много голяма дълбочина. Нуждаем се от колективната сила, която ще ни въздейства и ще ни помогне да започнем такива тренировки. Но тук има едно много важно условие: преподавателят в такава група трябва да бъде от обществото на „Бней Барух“.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[85259]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→