От 7-ата лекция за нов живот

4 януари 2012 г.

Безработицата – заплахата от световно значение

Бъдещето плаши съвременния човек. Известно ни е, че мнозина днес остават без работа, а още повече хора се страхуват да изгубят работата си, тъй като не са сигурни дали ще могат да покрият нуждите си, да компенсират загубите. Заради кризата в сферата на недвижимостта хилядите американци в САЩ са останали без домове и можем само да гадаем в какви условия живеят сега и до каква степен положението им е тежко. В рамките на преподавателската си дейност посещавам различни страни и виждам как безработицата и липсата на заплащане депресират хората.

Тук се крият две неща.

Първо – човек  не знае как ще осигурява семейството си. Жената, децата, къщата, дълговете, застаряващите родители… А може би,самият той  вече наближава пенсионна възраст. Освен това трябва да помага и на внуците си. Цял един кръг хора зависи от работещ член на семейството.

Този натиск нараства и се превръща в една обща грижа на масите. Според пресмятания на икономистите и социолозите скоро към армията на безработните могат да се присъединят стотиците милиони хора, които няма с какво да живеят. Според статистиката в САЩ почти половината от населението има нужда от някакъв вид помощ за осигуряване на живота, като купони за продукти, горещ обяд и т.н.

Второ – човек, изгубил работата си, не знае какво да прави със себе си. Районите пострадали от безработицата се превръщат в огнища на организираната престъпност, проституцията, наркоманията и т.н. В резултат на това, обществото заплаща много по-висока цена, отколкото за трудовото осигуряване на хората.

Общоизвестно е, че човек, който не е работил няколко години, вече не може да се върне на трудовия пазар. Дори образован представител на средната класа с времето губи културата си на трудолюбието, губи правилното отношение към работа, вече не усеща необходимост да напуска къщата си ежедневно, за да се връща след работния ден и да прави равносметка за работата си и т.н.

Така, става дума не за отделни проблеми от личен характер, а за социално бедствие, което като бумеранг ще удари обществото, което може да не се справи с този проблем.

А освен това, възможни са вълнения, безпорядък, революции и прочие нещастия, възникващи тогава, когато стотиците милиони внезапно остават зад борда. Това предизвиква една вълна, заливаща света като епидемия. Виждаме как днес проблемите, зараждащи се в една страна, случайно или умишлено се предават по-нататък и заразяват другите като вируси.

Така проблемите с безработните не се ограничават от екзистенцминимум , горещи обеди и топли “секънд хенд” дрехи. Освен това обществото не може да ги издържа по този начин години наред. Минават година, максимум две – и човекът бива изоставен: „Уреждай се сам“. За сега такива хора не са много, но какво ще се случи, когато без работа ще останат големи маси хора?

Проблемът тук  не е толкова финансов, макар че хората няма да се задоволят само с насъщната необходимост. Когато те се превърнат в едно мнозинство, тогава  ще представляват сила – на изборите, а също така при демонстрациите и метежите. Виждаме в каква угроза може да се превърне това. Примерите са пред нас. „Пролетта“ може да бъде не само Арабска, но и Европейска, Американска и всякаква друга. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представяме единното поле, което се намира извън нас? Какво трябва да правят хората на тренингите в групите по време на интегралното обучение?

Отговор: Нека да си представим, че се включваме в желанието на друг човек. Тоест провеждаме обичайната психологическа практика. Аз се опитвам да определя желанията, мислите, намеренията на човек.

Какви са етапите на постепенното навлизане на хората, на групите в тези състояния?

Най-напред, трябва да се усетите един друг, като в обичаен психологически тренинг: как да почувствам събеседника си, как да се включа към него, как да определя желанието му, за да стана и аз съпричастен, в добро отношение към него, да го обикна, да се съединя с него. Тоест с неговите желания, които се наричат негово сърце, и неговия разум, водещ тези желания, трябва да станат за мен определящи, както за майката относно нейното дете, което тя желае напълно да обслужва със своите желания и разум. Сърцето и разумът – това е, което има човек.

По такъв начин сякаш правя насрещна крачка към всички участници в групата, излъчвайки добро към всеки от тях. И така всеки по отношение на останалите.

Това общо, постоянно развивано от нас отношение в групата трябва да създаде в нея такава взаимност, която да образува някакво поле между тях.

Това поле на общо добро отношение трябва да придобие определена база: за какво правим всичко това? Не заради това, между нас да има добри взаимоотношения – ние искаме да ги повдигнем на следващото стъпало, за да живеем в това единно поле, поле на взаимни отношения един към друг, и да го поддържаме.

Такова общо, добро поле между нас (наричаме го взаимно свойство на отдаване) трябва да създадем със своето взаимно поръчителство, когато аз мисля за теб, а ти за мен. Ние трябва постоянно да се развиваме по такъв начин в добро отношение. Това е взаимната топлина, която трябва да усещаме от всеки към всички, за да се създаде в случая нещо общо, независещо от нас, с една дума, като общо дете.

Този наш общ образ, вече независещ от нас, над който започваме да работим – може да се нарече група.

Животът в този образ, в тази група трябва да бъде основен за нас. Тази група е онова, което подразбираме като общество.

От беседата за интегралното възпитание, 29.02.2012

[85174]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

От писмо на Рабаш (№16): Известно е, че окото не забелязва дребното, но голямото е по-лесно да се забележи. Затова, докато човек се намира в малка лъжа, той не е способен да види истината, че върви по пътя на лъжата, и се заблуждава, сякаш върви по пътя на истината…

Но ако лъжата е голяма, тя достига до такива размери, че ако човек пожелае, може да види в нея истината. И тогава той вижда, че върви по лъжливия път, т.е. разкрива своето истинско състояние. Излиза, че той разкрива в душата си точката на истината, която му показва как да се издигне на правилния път. И това е мостът, свързващ истината с лъжата, след който свършва лъжата и започва пътя на истината.

Ние през цялото време се стремим към доброто, към истината и отдаването, но когато нашите усилия достигат до някаква степен, усещаме тъкмо противоположното, откриваме, че се намираме в лъжата: не отдаваме и не желаем да отдаваме, а се грижим само за самите себе си.

Но осъзнаването е лъжливо състояние – това е самото разкриване на истината!  Макар то да не е приятно и човек да не знае какво да прави. Но ако се абстрахира от всичко и отново се устреми към отдаване, смятайки това за добро и жадувайки за истината, тъй като истината – това е отдаване, то отново открива, че е потънал в още по-голяма лъжа… Да, това е истината! Истина е, че се намира в лъжа.

И така се продължава дотогава, докато лъжата не стане толкова голяма, че да е непоносимо да останеш в нея. И тогава той така вика, че идва спасението.

Имаме самото състояние, а също така и неговото осъзнаване. И колкото повече нашите състояния се приближават до истинските, толкова повече се поляризират.

От подготовка към урока, 07.08.2012

[84915]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да бъдем чувствителни всеки момент към намеците на Твореца, за да не ни блокира мисълта, че разпространението и всичко, свързано с него, започват и завършват с Твореца?

Отговор: Когато ти се включваш към Него, без да забравяш, че всичко, което е в теб, в твоите мисли и чувства, идва от Твореца, за да се свържеш с всички, и тази мисъл е единствена, тогава се превръщаш в проводник, тогава се анулираш. Затова най-общо, ти трябва да откриеш себе си. Просто, като бленда, трябва да се разтвориш, да пропуснеш през себе си цялото Му въздействие върху останалите.

Въпрос: Тоест всички усилия, всички семинари, всички лекции трябва да бъдат насочени към това отваряне?

Отговор: На първо място, отвори себе си – това се нарича ”анулиране”. А след това ще започнеш да изявяваш своите собствени ресурси, за да усилиш неговото действие заедно с твоето – това вече се нарича ”да получиш, за да отдадеш”.

Отначало, само ”отдаваш, заради самото отдаване”, това е свойството Бина. Пропускай всичко през себе си. Неутрализирай се, а след това използвай своя егоизъм като усилвател на онова, което преминава през теб.

От виртуалния урок, 29.07.2012

[84999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какви са двата източника, върху които трябва да работя в семейните отношения?

Отговор: Моят източник е моят егоизъм, моите желания. Източникът на жената са нейните желания, свойства, мотивация: вътрешният свят. Аз трябва да се издигна над вътрешния си свят и да придобия нейния вътрешен свят, за да се окажат вътре в мен тези два свята.

Аз придобивам нейните желания, за да ги напълня – това се нарича любов. Издигайки се над егоизма си, аз трябва да напълня нейния егоизъм. И тя прави същото нещо за мен, ние работим взаимно. Благодарение на това се издигам над своята природа, освобождавам се от робството на егоистичното си желание и започвам да работя за благото на другите.

Но когато наистина изляза от своя егоизъм и поискам да се приближа към отдаване на ближния, откривам проблем в това. Отначало, за кратко време, все още може и да се получава, а после ще почувствам, че дори и при цялото си желание не мога да го направя. Това е нещо нереално. И какво да правя? Да захвърля всичко и да се върна към нормалния си живот или да се опитам да разреша този проблем?

Преди всичко, трябва да реша дали да продължа по този начин или не. Ако чакам и се бавя, виждам, че животът ми е все по-лош и ме кара да вървя по този път, т.е. да надмогна себе си и да се съединя с ближния.

Това е точно ситуацията, която наблюдаваме днес в света със световната криза. Защото не искаме да се съединим, не искаме да се издигнем над егоизма си. Занимаваме се с протекционизъм, всеки мисли само за себе си. И така виждаме, че животът ни се влошава все повече и повече. И това ще продължава толкова дълго, докато не ни остане никакъв избор и след всички удари и дори световни войни, природата ще ни доведе до точката, където или ще унищожим себе си и в мащабите на семействата, и държавите; или ще се издигнем над егоизма си.

Но откъде да вземем сили за това, нима можем да победим природата си? Какво да правим? И тук отново виждаме един много добър пример от нашия свят. Да кажем, аз искам да отслабна и постъпвам в общество, страдащо от затлъстяване, което се нарича „Стопани на теглото“.

В него, освен разговори, няма нищо друго. Но главното, което те тласка напред, е обществото, което започва да оценява отслабването. Всички говорят само за това, кой колко е отслабнал, и си разказват един на друг. Аз слушам всичко това и се срамувам от своята пълнота. Впечатлявам се от техните успехи и това ми дава сила, защото мнението на обществото, на обкръжението ми въздейства.

Ние, хората, сме устроени така, че сме уязвими към общественото мнение. Човек е готов да се самоубие, да върши какви ли не безразсъдни действия, само за да спечели одобрението на обществото, да постигне слава и почести, да стане герой в техните очи. Уважението към него е по-скъпо от живота му.

Човек може да бъде докаран до самоубийство, ако е обграден от такова общество, което да му внуши такава идея. В интернет има подобни сайтове за самоубийства, които довеждат човек до състояние, когато той решава, че наистина си струва да го направиш. А в началото той не е мислил за това.

А всъщност самоубийството е най-неестественото нещо за човека, вървящо против своя егоизъм. Но общественото мнение е по-силно от егоизма ми и аз не мога да направя нищо с него. И човекът отива на смърт, защото обществото има неограничена власт над него. Няма такъв човек, когото обществото да не може да застави да прави всичко, което то поиска.

От това е ясно, че ако искаме да изградим връзка между нас, но нямаме сили за това, ни трябва подходящо обкръжение. И нищо повече не е нужно. Имам нужда от обкръжение, което да ми внуши, че освобождавайки се от егоизма и съединявайки се с ближния – това е най-достойното и велико нещо, което ме превръща в изключителна, уважавана от всички личност, което ме прави човек.

Трябва да получа почит и напълване от обкръжението, да се почувствам над останалите. Това изглежда е егоистично напълване, защото аз се издигам над останалите. Но вътре в това егоистично напълване е затворена мисълта, която ме убеждава да се освободя от егоизма си. Това се нарича „помощ от притивоположното“ – моят егоизъм започва да работи срещу себе си.

Аз самият съм просто егоист, в мен няма нищо друго освен егоизъм, на 100%. Но ако аз прекарвам егото си през обществото, то може да го засегне толкова много, че да поискам да се измъкна от това и да бъда над него.

Виждаме, че всички наши самостоятелни опити да се издигнем над егоизма си и да постигнем красиви семейни отношения завършват с неуспех. И тогава се оказваме пред необходимостта от организиране на общество, което да ни помогне в това. Да го наречем „Стопани на семейството“, по примера на известните „Стопани на теглото“. От такова общество можем да получим одобрение, сили, т.е. поддръжка в този път.

В крайна сметка, всяка двойка започва да живее като двойка гълъби, дотолкова обществото им внушава, че това е начинът да се живее. Мнението на обществото ще повлияе на всички, само трябва да го организираме правилно. Това е единственият лост, единственото средство, което имаме. Ако създадем обкръжение, което да ни влияе, то ще успеем. А ако не – няма.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[84828]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Първоначално е само решението за организиране на обкръжение, в което всеки да може да се зарежда с гориво за работа над знанието, т.е. егоизма. За целта са необходими няколко семейни двойки и започваме работа с тях: упражнения, дискусии.

Точно както хората влизат в общество за отслабване, като нямат идея как да го направят, а само огромно желание. Така и тук, ние се събираме в групи по 10-20 човека и си влияем взаимно. От това, всеки усеща сила, важността на целта, натиск.

Ние сме обединени от една обща цел – да изградим добри семейни отношения. Всички двойки търсят семейството ти и ви предават сила да се удържите над взаимния егоизъм – във взаимна любов и отдаване. Те винаги ти предоставят енергия, значение, предоставят ти всички средства, за да останеш над егоизма.

Колкото повече двойки са в тази група и колкото по-силни са те – толкова по-добре. Но също така е важно доколко те са свързани един с друг.

За сега все още не сме осъзнали, че нашата природа е основна пречка за добър живот. Ако все още не разбираш какво е твоят егоизъм – попитай съпругата си и тя ще ти каже кой си ти. Точно така, както ти можеш да и разкажеш за всички нейни недостатъци.

Но тези недостатъци, които всеки иска да изправи в другия – това е собственият му егоизъм. Защото виждаме в партньора си негативните качества на собствения си егоизъм като в огледало. Всичко лошо, което виждам в противоположната страна – принадлежи на мен, извън всякакво съмнение. Дори да съм сигурен, че такива качества са ми напълно несвойствени, а противоположната страна ги е получила по наследство от майка си или от баба си, но това са все мои собствени недостатъци.

Въпреки това разбираме, че нямаме избор и трябва да се отървем от своята критичност – да се издигнем над нея, над всичко негативно, което виждаме в партньора. И той прави същото за мен, издигайки се над своята критика и ние се отнасяме един към друг като към пълно съвършенство. Моята двойка – това е истинският идеал и единственото ми желание – да изпълня всички нейни желания, готов съм да направя всичко за нея. И тя иска точно същото – да направи всичко за мен.

Ако имаме подходящото гориво, ще реализираме всичко това. И тогава няма да изискваме един от друг доказателства за робска преданост от сутрин до вечер. Напротив, виждаме, че благодарение на своята любов почти нищо не искаме един от друг. Радвам се сам да направя всичко за моята съпруга и тя за мен. Оказва се, че ние се радваме на най-малките, най-простите неща, получавайки от това огромно, взаимно удоволствие.

Нямам нужда да купувам скъпи подаръци – достатъчно е вътрешното чувство, което ни изпълва и напълва така, че повече нищо не ни е нужно. Чувстваме се като младоженци, готови да живеят в малко жилище, в най-скромни условия, само за да са заедно. Това означава „всички престъпления покрива любовта“.

Няма такова нарушение или недостатък, които да не могат да бъдат напълнени с любов.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[84987]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това любов над егоизма?

Отговор: Преди всичко, прилагайки усилия в групата, в учението, използвайки всички възможности, трябва да получим висока оценка за свойството отдаване. По пътя човек преминава през много състояния на получаване и отдаване, като изобщо не ги осъзнава, сякаш е мъртъв. Той може да се намира в противоположни състояния и да желае само да получава, разочаровайки се от пътя, а може и обратното, да пребивава в необичайно въодушевление.

Но трябва да се издигнем над всичките тези полярни, противоположни състояния. Има състояние, а аз се издигам над него. Състоянието се изпраща свише, от Твореца, който желае по такъв начин да провери как ние ще реагираме и ще се издигнем над всяка ситуация.

По-често, човек усеща равнодушие и пренебрежение. Но ако си каже, че не иска да вярва на очите си и започне да действа, за да си върне вдъхновението, чувствителността, усещането на духа за живот, за отдаване, особено отношение към собственото поправяне – над равнодушието и пренебрежението, то постепенно ще привлече към себе си светлината, възвръщаща ни към източника.

Аз започвам да ценя свойството отдаване, напредването към Твореца, към Неговото разкриване, състояния, които са над този свят. Ако аз имам вече такава оценка, стремеж за отдаване – значи имам съсъд. Искам да се усещам разтворен в свойството отдаване, да го ценя повече от всичко. Защо изведнъж? Така ми е подействала висшата светлина и сега искам да притежавам това свойство.

Въпросът още е в това, защо аз го искам? Възможно е, да чувствам, че с него ще ми е по-добре: ще ме освободи от всички страдания и преживявания. Нима е лошо да се усещаш непринадлежащ към този свят? Много хора биха искали да се отърват от него.

Затова трябва да проверя: защо и за какво правя това? Висшият свят ме пробужда, внушава ми уважение към отдаването, но към кое – може би към егоистичното? Аз се самопроверявам с помощта на групата, на другарите, мога ли благодарение на моя устрем към свойството отдаване, да го достигна, да го почувствам. Желая ли отдаването, за да отдавам на ближния или правя това, за да получа нещо: уважение, почет? Всичко това проверявам в групата.

Защо правя това – за да ми бъде добре? Не! За да им бъде добре на другите? Да! Но от къде ми е известно, че това е именно така, и тайничко все пак не се надявам да получа някакъв отговор?

Проверявам дали се стремя чрез другарите да доставя удоволствие на Твореца. Тук трябва задължително да се разкрие моята истинска, бъдеща цел. Аз изведнъж разкривам, че всичките ми действия за отдаване искам да обърна към Твореца.

Но и тук трябва да разберем, че отдаването на Твореца е безусловно изгодно. Защото Той ще разбере и ще ми плати за моята преданост, и ако аз съм постигнал това, означава, че целият ми живот се напълва с друга важност. Но не! Искам да отдавам така, че Творецът да не знае нищо за това – единствено, за да се намирам в свойството отдаване.

Аз проверявам действията си, за да разбера доколко съм способен да се издигна над егоистичните желания. Ако не си повтарям постоянно как да се издигна над получаването към отдаване, то никак няма да мога да се закача за отдаването. Нужно ми е през цялото време да проверявам какво съм спечелил и какво съм загубил и мога ли да не обръщам внимание на загубите. Тоест имам възможността да получа напълване, но се издигам над това.

През цялото време си водя отчет за получаващите желания, доколко мога да се удържа в истинско отдаване. Едното се изгражда над другото. Защото в отдаващите съсъди, в стремежа към отдаване няма никаква възможност за оценяване, освен ако не правиш това заради себе си – а само ако зад всичко това се намират получаващи желания, които съкращавам, за да построя над тях екран и отразена светлина, т.е. моето действие за отдаване.

От урок по ”Писма от Баал а-Сулам”, 05.08.2012

[84853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие съветвате в семейните отношения да се издигнем над гнева, над раздразнението си. Но затова трябва да владея емоциите си, а аз чувствам, че емоциите ме завладяват, а не братното. Как да ги контролирам така, че да се издигна над тях?

Отговр: Тук всичко решава навикът. Можем да го направим, ако виждаме външни примери и ако моят партньор, т.е. съпругът ми, към мен излъчва вълни в този диапазон.

Нашите отношения трябва да отидат на такава, постоянна вълна, така че да се държа винаги над своето его. Чрез тези упражнения искам да стигна до такава ситуация, когато ще започна да се отнасям не само към най-близкия за мен човек, съпругата си, но въобще към всички останали с такава любов, сякаш към самия себе си. И така достигаме до магически, райски живот.

Виждаме, че природата изисква това от нас, като ни устройва целия този фарс, в който живеем днес. И тук, всичко зависи от обществената подкрепа, която да е колкото може по-силна. А също и от подкрепата на моето малко, много близко до екип – семейство.

И когато се отнасяме така един към друг, ние не просто играем и се преструваме. Да не би като изливаме гнева си един върху друг, да означава, че се държим по-естествено, а не фалшиво? Да не би това да помага за подобряване на отношенията? Да, аз изпускам парата, но какво от това? Много по-добре е да разберем какви претенции има в нас и заедно с това да се държим над тях, като треска, носеща се по вълните, която непрекъснато се издига и спуска заедно с тях. Вълните шумят, издигат се и стихват, а треската плува по повърхността на водата. Ето така трябва да се чувствам. Аз чувствам всички свои природни склонности, желания, гняв, гордост, завист, амбиция, перфекционизъм и ненавиждам всичко това в партньора си. Но това не е важно, едновременно с това, аз постоянно се издигам над всичко, опитвайки се да се задържа на повърхността.

Така ставам психолог сам на себе си. И когато се държа по този начин и към самия себе си, и към близките си, правя още едно допълнително усилие, желаейки да почувствам желанието на противоположната страна и доколкото е възмжно да го удовлетворя, да го напълня.

Оказва се, че работя с егоизма си, без да го захвърлям и без да го зачертавам. И колкото по-голям е егоизмът ми, толкова по-голяма ще бъде работата ми, а значи и резултатът може да бъде по-добър. В крайна сметка, виждаме, че човечеството е израснало чрез развитието на егоизма. Ние все още продължаваме да растем чрез него, но в посока на излизане от себе си и включване в другия.

Излизайки от себе си в другите, получавам огромното желание на целия свят, потребностите на всички останали. Аз приемам вътрешните свойства, желанията и мислите на другите хора, които те самите – малки егоисти, може дори да не осъзнават. А аз, излизайки от себе си и отнасяйки се добре към тях, мога да попия в себе си всичко, което се намира вътре в тях.

По този начин, човек създава за себе си допълнение, което го прави толкова голям, колкото цялото човечество. И именно в това може да бъде целта за изпълнение на условието за любов към ближния като към самия себе си, защото с негова помощ ще можеш да завладееш целия свят.

В брака аз работя над два източника: източника на собствения си егоизъм, издигайки се над него, и източника на ближния, например своята жена, приемайки нейните желания и правейки всичко, което тя очаква от мен.

Ако правя това правилно, то аз не припокривам своите собствени желания и не ставам глупак, който могат безскрупулно да използват. Ние наистина излизаме на по-високо ниво на игра – не на нивото на егоизма на тези две бедни същества, а на двойка, която се включва един в друг.

Издигам се над себе си и се включвам в своята двойка, получавайки от нея всички нейни свойства и желания, а тя прави същото по отношение на мен. И се оказва, че всеки от нас включва другия в себе си. В тази форма ние започваме да свикваме с факта, че не ни е нужно повече да говорим! Разбираме се помежду си без думи, защото вътре във всеки се намира образа на другия. Започваме да се чувстваме помежду си отвътре, така че ставаме наистина като един.

От 33-а беседа за нов живот, 12.07.2012

[84707]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Всички събития се разкриват само относно човека, заради неговия недостатък за съвършено възприятие, заради непоправените му усещания. Светът изглежда несъвършен съгласно зрението и знанията на човека. Но трябва да се разбере, че това несъвършенство не е в света извън нас, а в самите нас.

Днешната световна криза се разгръща не около нас, а в нашето възприятие. Но в онзи миг, когато ние се поправим, всички външни проблеми ще изчезнат. Тъй като светът сам по себе си не съществува, а само в усещанията ни – той се намира вътре в нас. С поправянето на нашите свойства веднага изчезват всякакви катастрофи и проблеми, урагани, кризи. Няма нищо такова – цялото сътворение е запълнено от проста Висша светлина…

Разликата между лъжата и истината е само вътре в човек. Преди всичко, анализирайки сипещите се върху него удари, той трябва да разбере, че те имат конкретна причина и цел, както е казано: ”Аз съм първи”, тоест причината и ”Аз съм последен”, тоест целта. Тези удари идват, за да се поправи човек, виждайки, че неговото възприемане на реалността е лъжовно.

Тази работа е като ”помощ срещу него”. Защото ако това зло бе останало вътре в човека, той никога не би го разкрил. Но доколкото злото се разкрива отвън, сякаш се обявява срещу него, човек може да го разделя. Нашето его многократно увеличава това зло, позволявайки да го виждаме в другите в най-отвратителната му форма.

Ние гледаме на своето зло като през лупа и го виждаме в 620-кратен мащаб. Това ни помага да го разкрием, това е ”помощ срещу самия себе си”. Аз разкривам това зло в другите, но с помощта на разума разбирам, че всичко е тъкмо обратно, че то се намира вътре в мен, по такъв начин мога да се поправя. Човек е задължен постоянно да се намира в такъв анализ, за да възприема правилно реалността: всичко, което е лошо, видимо отвън, трябва веднага да се преобърне, да се види вътре в нас и да се поправи.

И така, докато не се обединя с онова, което се намира извън мен и това свойство става за мен добро. Аз го приемам и се намирам в него, правилно поправяйки се. Тъй като с негова помощ мога да се проверя относно групата, другарите, Твореца.

Излиза, че такова външно възприемане на реалността ми помага да намеря злото в себе си, като мое вътрешно отражение, да разбера, че не светът е разрушен, а аз самият съм разрушен, защото така се разкрива моето собствено зло. И поправяйки себе си, аз поправям целия свят. Това се нарича ”Да преклониш себе си и целия свят на везните на оправданието“.

Да се надяваме, че ще усвоим това, ще възприемем тази картина и ще можем да предадем този здрав и правилен подход на целия свят, на всичките му обитатели. И тогава благодарение на човека, ще можем да излекуваме всички проблеми. А първата трудност е да обърнем своя подход и вместо да се опитваме да поправяме света, да разберем, че трябва да поправим самите себе си.

Науката кабала казва, че целият свят, който виждаме около себе си, е отражение на вътрешните ни свойства, като отражението в огледалото. Но за по-голяма яснота може да се каже, че преди всичко трябва да се поправи човека, за да може след това той да поправи света. Защото непоправеният човек създава непоправен свят, а поправеният човек построява поправен свят.

От урока на тема ”Пряко и косвено въздействие”, 02.08.2012

[84700]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да помолиш Твореца?

Отговор: Да помолиш Твореца означава, че ти осъзнаваш силата, която действа в цялото сътворение, разбираш, че ти си зависим от нея и никой освен нея не действа. Ти започваш да усещаш, че наистина тази сила съществува, действа и управлява всичко, тогава има към Кого да се обърнеш и с какво.

Затова са ми нужни разкритията, че не действам аз, а Той, за благо или за зло, в какво Той въздейства, какво прави, какво ми трябва, за да го извърши Той. А Той ти причинява всевъзможни злини, за да обърнеш внимание на това, кой си ти, какво представляваш, доколко на нищо не си способен. Тъкмо това сега се разкрива пред света със сегашната криза.

А след това започваш да напредваш в това осъзнаване и да опознаваш от какво всъщност си зависим, докато не Го разкриеш – отначало като зло, защото на теб ти е зле. А след това постепенно напредваш, започваш да разбираш, че всичко това е за твое благо и дори ако не се усещаш добро, разбираш, че Той ти въздейства, за да те насочи към доброто, като възпитател. И макар че в земните ти усещания не ти се струва, че това е добро, започваш да възприемаш Неговите свойства, да разбираш и осъзнаваш Неговите действия, че те са за наше благо.

Ти се отъждествяваш с Него, въпреки лошото усещане. И това ти дава нов разум и чувства – духовни, вместо земни. И независимо, че тялото страда, на теб ти се иска да се слееш с този план на творението, с тази цел повече, отколкото с твоето тяло. Тогава молиш да те повдигнат, извършваш такива действия, че този Висш да ти даде нови ценности, и ти да си по-голям в своите разум и чувства, и да си слят с Него, с Неговия план, с всичко, което върши Той, вместо да пребиваваш в своето желание за наслаждаване. Доколкото молиш за това, дотолкова ценността за отдаване и любов става по-висока от получаването и изолираността от другите. И така напредваш все по-напред и по-напред.

От урок по книгата „Зоар“, 01.08.2012

[84537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→